На кулинарен трекинг в Непал
Историята ни стартира с къс трекинг в подножието на Витоша или с други думи - из възвишенията на кв. Лозенец по пътя за ул. „ Цветна градина “. Достигаме нашия базов лагер на номер 56 и се мушкаме под непалските флагчета, изписани с мантри, а осемхилядниците са надвиснали над нас въпреки и единствено от фотосите по стените.
Ресторант „ Гуркха “
Разглеждаме черно-бели фотографии на жилави момчета с широкополи шапки и оръжия в ръце. В следствие разбирам, че това в действителност са непалските воини гуркха, които се славят като една от най-безстрашните и мощни армии в света. Преди към 200 години те отблъскват безапелационно Британската източноиндийска компания при опит за агресия в Непал. В следствие гуркхите стават наемна армия към армията на кралицата от Острова, като вземат участие в Първата и Втората международна война, в споровете в Кашмир, Ирак, Афганистан, Фолклендските острови и др.
Бронзова скулптура на боец гуркха в Лондон.
Самият началник готвач Гунджа Чокхал е от жанр на гуркхи – брат му, татко му и чичо му са отдадени на изкуството на войната. И тъй като той не желае да „ върви на война “, си избира различен тип изкуство – кулинарното. Решава да назова ресторанта си „ Гуркха “ в чест на фамилията си, само че и тъй като от тях е научил, че храната е най-важният детайл за физическото и психическото здраве на човек.
Шеф Гунджа Чокхал
През 2002 година идва в България от Делхи, без да знае безусловно нищо за страната ни, хората и кулинарната ни просвета. Работи в индийски ресторант при другар на родителите си, а в следствие в петзвезден хотел в София, до момента в който през 2009 година не идва време да отвори свое лично място - „ Гуркха “. А „ кармата “, както споделя той, която го е довела в България, го държи тук към този момент над 17 години и му е донесла „ най-щастливата специалност “, както и доста български другари – даже по-многобройни от непалските. Тази година му следва да отвори нов ресторант – „ Анапурна “, носещ името на третия по височина осемхилядник в Хималаите и богинята на плодородието и храната.
Изглед към връх Анапурна от базов лагер
Индийски стенна живопис - господ Шива получава храна от Анапурна - богинята на храната и реколтата
Продуктите за кухнята на „ Гуркха “ идват главно от България, само че оризът басмати наложително е непалски, както и смесите от билки, които виреят над 6000 м надморска височина. Какво тъкмо съдържат тези смески Гунджа не ни разкрива („ фирмена загадка “), само че пък споделя, че като се изключи че придават прелестен усет, са потребни и за здравето. „ Непалската кухня – споделя той – е нещо приблизително сред индийската и китайската, защото Непал е на границата сред двете страни. Готви се с по-малко подправки в сравнение с в Индия, само че се заобикаля пърженото, което е типично за Китай. “
Гунджа приема готвенето като доста виновен труд, защото съгласно него храната въздейства непосредствено на здравето на индивида.
Фууд сет
Докато си приказваме, ни сервират така наречен фууд сет – табла с 10 разнообразни специалитета, от които се пробва по малко. В едно ястие е хубаво продуктите да са разнородни – споделя началник готвачът – по този метод тялото се доставя с всички нужни субстанции. Първо хапваме салата от алено зеле и айсберг със пресен сос от мента и джоджен, пържени лучени топки, пикантен сос с бамя, яхния със седем типа леща, ориз басмати с шафран и плоска питка, а най-сетне - сладко от манго. Любима ни става напитката Ласи – нещо като фреш от манго, с добавено кокосово мляко и други ароматни съставки. Както споделя Гунджа, „ мангото – това е царят на плодовете – в случай че изядеш едно, нямаш потребност от друго “.
Адрес: „ Гуркха “, кв. Лозенец, ул. „ Цветна градина “ 56 Очаквайте скоро: „ Анапурна “, бул. „ Г.С. Раковски “ 181 Б
Ресторант „ Гуркха “ Разглеждаме черно-бели фотографии на жилави момчета с широкополи шапки и оръжия в ръце. В следствие разбирам, че това в действителност са непалските воини гуркха, които се славят като една от най-безстрашните и мощни армии в света. Преди към 200 години те отблъскват безапелационно Британската източноиндийска компания при опит за агресия в Непал. В следствие гуркхите стават наемна армия към армията на кралицата от Острова, като вземат участие в Първата и Втората международна война, в споровете в Кашмир, Ирак, Афганистан, Фолклендските острови и др.
Бронзова скулптура на боец гуркха в Лондон.
Самият началник готвач Гунджа Чокхал е от жанр на гуркхи – брат му, татко му и чичо му са отдадени на изкуството на войната. И тъй като той не желае да „ върви на война “, си избира различен тип изкуство – кулинарното. Решава да назова ресторанта си „ Гуркха “ в чест на фамилията си, само че и тъй като от тях е научил, че храната е най-важният детайл за физическото и психическото здраве на човек.
Шеф Гунджа Чокхал
През 2002 година идва в България от Делхи, без да знае безусловно нищо за страната ни, хората и кулинарната ни просвета. Работи в индийски ресторант при другар на родителите си, а в следствие в петзвезден хотел в София, до момента в който през 2009 година не идва време да отвори свое лично място - „ Гуркха “. А „ кармата “, както споделя той, която го е довела в България, го държи тук към този момент над 17 години и му е донесла „ най-щастливата специалност “, както и доста български другари – даже по-многобройни от непалските. Тази година му следва да отвори нов ресторант – „ Анапурна “, носещ името на третия по височина осемхилядник в Хималаите и богинята на плодородието и храната.
Изглед към връх Анапурна от базов лагер
Индийски стенна живопис - господ Шива получава храна от Анапурна - богинята на храната и реколтата
Продуктите за кухнята на „ Гуркха “ идват главно от България, само че оризът басмати наложително е непалски, както и смесите от билки, които виреят над 6000 м надморска височина. Какво тъкмо съдържат тези смески Гунджа не ни разкрива („ фирмена загадка “), само че пък споделя, че като се изключи че придават прелестен усет, са потребни и за здравето. „ Непалската кухня – споделя той – е нещо приблизително сред индийската и китайската, защото Непал е на границата сред двете страни. Готви се с по-малко подправки в сравнение с в Индия, само че се заобикаля пърженото, което е типично за Китай. “
Гунджа приема готвенето като доста виновен труд, защото съгласно него храната въздейства непосредствено на здравето на индивида.
За хубавото ядене, са значими както продуктите, които слагаш, по този начин и силата, която излъчваш, до момента в който готвиш, защото духът и храната са свързани. За началник готвача на „ Гуркха “ приготвянето на храна е като рисуването – „ даже и най-простото нещо като белене на морков - двама души вършат по друг метод “.Ресторантът предлага веган, вегетариански и месни ястия, а храната се подготвя по отношение на „ потребителския “ усет, както споделя Гунджа. Свикнал е да се среща с всеки посетител и да научава персонално кой какво избира. Причината за това е, че идват хора от разнообразни краища на света с най-разнообразни разбирания за това какво е вкусно. Често идват гости от Корея, Индия, Китай, Франция, Германия, арабските страни и несъмнено - Непал и България.
Фууд сет
Докато си приказваме, ни сервират така наречен фууд сет – табла с 10 разнообразни специалитета, от които се пробва по малко. В едно ястие е хубаво продуктите да са разнородни – споделя началник готвачът – по този метод тялото се доставя с всички нужни субстанции. Първо хапваме салата от алено зеле и айсберг със пресен сос от мента и джоджен, пържени лучени топки, пикантен сос с бамя, яхния със седем типа леща, ориз басмати с шафран и плоска питка, а най-сетне - сладко от манго. Любима ни става напитката Ласи – нещо като фреш от манго, с добавено кокосово мляко и други ароматни съставки. Както споделя Гунджа, „ мангото – това е царят на плодовете – в случай че изядеш едно, нямаш потребност от друго “.
Адрес: „ Гуркха “, кв. Лозенец, ул. „ Цветна градина “ 56 Очаквайте скоро: „ Анапурна “, бул. „ Г.С. Раковски “ 181 Б
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ