Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и

Историята на света е изпъстрена с разкази за популярност и великолепие, проваляне и крах. Тези велики разкази се пишат от персони, надарени с смелост, хъс и упоритост, способни да разрушават империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина измежду тях са добре известни в целия свят, само че с изключение на хора като Кортес и Писаро, международната история пази загатна за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват орисите на цели райони.

Тяхната история е показателна за методът, по който се развиват цивилизациите. Тя показва неограничените благоприятни условия на човешкия дух и упоритост. Съдбата на тези персони ни оказва помощ да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава опция да потърсим героите на своята лична ера.

Годината е 1575-та. Провинция Холандия е прегазена от страховитата испанска войска, командвана от Луис Рекенсес и Зунига. Така наречената „ Армия на Фландрия “, формирана от най-коравите и опитни наемници в Западна Европа се бори с локалните бунтовници – гьозите (букв. „ просяци “), които желаят да отделят Нидерландия от властта на испанския крал Фелипе II. Градчето Лайден, предпазено от блатистата околност и пълноводната Рейн съумява да спре настъплението на испанските войски. По същото време, в Хаарлем, град, завзет от испанците две години по-рано, се ражда едно момче, чиято орис е да се бори с иберийците до последния си мирис. Името му е Ян.

За детството на Ян не се знае съвсем нищо, като се изключи че татко му също се казвал Ян (от там и семейството Янсзоон) и че бил от Хаарлем. В края на XVI век, Хаарлем бил един от процъфтяващите градове на Ниските земи. Градът бил център на мощна текстилна промишленост и на пивоварския поминък. Над 50 пивоварни съществували в града (броят им се удвоил през идващите 50 години – б.а).

Снимка: By Hendrick Cornelisz Vroom – http://www.rijksmuseum.nl/collectie/SK-A-3108, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=34312890

Както множеството холандци от онази ера, и Ян Янсзоон бил притеглен от морето. Първоначално се занимавал с търговия и през 1595 година се оженил за жена, наричана съгласно някои Сутген Каве, от която имал две деца – Едуард и Лизбет (вероятно наречена по този начин в чест на британската кралица Елизабет, която по това време била най-верният съдружник на холандците – б.а.). За да изкара нужните средства, той се захванал с най-доходоносният поминък в Нидерландия по това време – пиратството. По същото време, Ян срещнал изкусителната мавърка Маргарита от Картахена, за която се оженил, изоставил фамилията си в Холандия и се отдал на морето и новата си възлюбена.

Между 1600 и 1606 година, Ян плавал като капер – корсар с публично позволение на холандските управляващи. Той атакувал испански кораби в Ла Манша и също по този начин надалеч на юг – чак до Гибралтар. През 1606г., холандците и Испания сключили помирение и Ян трябвало да прекрати офанзивите си против хабсбургските кораби. Това напълно не му се понравило, той отхвърлил рестриктивните мерки, наложени му от формалните патенти и се трансформирал в жизнерадостен корсар. За всички други съдове, на кораба му имало османски байрак, който да го отличи като берберски корсар.

През 1618 година, Ян бил хванат от същинските берберски пирати и бил заставен да одобри исляма. Взел си ново име – Мурад и траял да се занимава с пиратство, присъединявайки се към берберските екипажи. В тази нова конюнктура, по крилото си го взел негов сънародник – Иван Дирки де Веенбур, който също бил приел исляма и носел името Сюлейман и почетната купа „ автобус “. Сюлейман автобус бързо прозрял качествата на своето ново протеже и почнал да му дава все по-отговорни постове в своите дребни флоти, с които безчинствал в Западното Средиземноморие.

По същото време, алжирците подписали помирение с редица западноевропейски страни и пиратите трябвало да лимитират своята активност. Ян за следващ път декларирал че няма по какъв начин да търпи сходни спънки пред проектите му за замогване и дружно със свои приятели и техните екипажи, поел на запад, минал Гибралтар и дошъл в Мароко. Там, пиратите се насочили към град Сале, учреден от преселници маври, избягали от Испания 10 години по-рано поради едиктите против тях, издадени от Фелипе III.

Снимка: By Abraham Storck – Sotheby’s London, 06 Dec. 2012, lot 154, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=29083748

Новодошлите изселници изтласкали локалното мароканско население. Местните пресекли река Уед Бурегрег и се заселили в античното населено място Рабат (днешната мароканска столица). Старото поселение Сале останало в ръцете на маврите, които от своя страна попаднали под върховенството на новопристигналите пирати. Сале бил разгласен за република, а Ян Янсзоон, именуван към този момент Мурат автобус Младия (Мурат автобус Стария е османски адмирал от албански генезис, прочул се измежду берберските пирати през втората половина на XVIвек – б.а.) се провъзгласил за неин президент и висш адмирал.

Още същата година пиратите се справили с първото си огромно тестване – град Сале бил обсаден от силите на мароканския султан Зайдан ан Наср бин Ахмед. Пиратите съумели да отхвърлен султанските войски и Зайдан бил заставен да признае тяхната автономия. За да резервира достойнството си, султанът издал формален указ, с който провъзгласявал Янсзоон за собствен губернатор в Сале. Разбира се, за пиратите и Мурат автобус Младият, този едикт нямал особена стойност. Мурат небрежно се заел да преустрои града и го трансформирал в проспериращ търговски център.

Били издигнати спомагателни докове и хранилища, които приютявали кораби и артикули от целия свят. Пиратите държали пристанищните такси ниски и разрешили безусловно неограничена търговия със всичко. Това трансформирало града в търсена дестинация както от легалните, по този начин и незаконните търговци, както и всевъзможни пирати и контрабандисти. Успоредно с административната си работа, Ян траял да граби на длъж и простор.

През 1622 година, по време на набег в Ламанша, корабът на Янсзоон бил затрит от стихия. Той се подслонил в градчето Веере. За да избегне локалните управляващи, развял марокански байрак и се показал за адмирал на Мароко (доста свободно тълуване на купата, дадена му от султан Зайдан – б.а.) Янсзоон бил на ясно че сред Холандия и Мароко имало няколко настоящи контракта и за това не се тормозил да се задържи в града.

Снимка: By Unknown – Self-scanned, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5522876

След като бил разпознат, холандските управляващи довели фамилията му от Хаарлем в опит да го придумат да се откаже от пиратството и да се завърне вкъщи. Мурат Младия отклонил тези молби. Вероятно е разменил няколко срещи с първата си брачна половинка и децата, само че изрично отказал да изостави новия си живот.

През 1627 година, Ям застанал отпред на дръзка експедиция. Един покорен исландец му разказал за родния си остров и Мурат Младия решил да си опитва шанса с Ледената земя. Корабът му, воден напред благодарение на пленения исландец, достигнал огромния северен остров. Пиратите атакували рибарското село Гриндавик и завладели десетина локални поданици. Освен тях, съумели да ограбят и един датски търговски транспортен съд, който плавал наоколо. Скоро към рейда се включили още два пиратски кораба.

В рамките на към седмица, корсарите атакували южните крайбрежия на Исландия и отвели в плен над 110 души, от които едвам неколцина съумели да се завърнат назад. Преди да се завърнат вкъщи в Сале, пиратите завзели остров Лунди край Бристол (Англия) и го трансформирали в своя база за идващите пет години, от където направили поредност от пиратски грабежи. Най-прочутият от тях се състоял през лятото на 1631 година, когато пиратите разграбили селището Балтимор в Ирландия и отвели над 100 дами и девойки в иго, продавайки ги на пазарите в Северна Африка.

Същата година, Мурат Младия работил като дипломат на мароканския султан Абу Маруан Абд ал Малик ибн Зайдан в двора на френския крал Луи XIII. Възползвайки се от свободното притежаване на няколко европейски езика, Янсзоон издействал преференциален за Мароко контракт в поредност от напрегнати договаряния с французите.

Освен това, Янсзоон командвал няколко кораба по време на експедиция против венецианците, с които се сражавал в Йонийско море и край Кипър. След няколко години рейдове, Мурат и екипажът му били хванати от рицарите-хоспиталиери и затворени в най-мрачните подземия на Ла Валета.

Стените на Маракеш

Снимка: By Adriaen Matham – This image comes from Gallica Digital Library and is available under the digital ID btv1b530573367, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=11684153

Там Янсзоон бил малтретиран и изтезаван в продължение на пет години. По време на проведен от бея на Тунис – Хамуда рейд, Мурад Младия (който към този момент не бил по никакъв начин млад – ок. 65 годишен) съумял да избяга от пандиза. Пристигнал в Тунис, а по-късно се отправил към Мароко, където му било поверено ръководството на крепостта Уалидия край Сус. Именно там в края на 1640 година го намерила Лисбет – неговата щерка от първия му бряг. Тя го посетила и описала визитата при своя татко – изтощен и притеснен от заточението си в хоспиталиерската килия мъж, който към този момент нямал усет за нападения и завършения. Именно нейното посещаване е и последното несъмнено удостоверение за живота му. Смята се че е починал някъде през 40-те години на XVII век.

Голяма част от забележителното му благосъстояние била наследена от сина му Антони, роден през 1607 година Антони Янсзоон ван Сале отпътувал за новия свят и се заселил в колонията Нови Амстердам (дн. Ню Йорк) Той станал един от най-едрите земевладелци в процъфтяващия град, а благосъстоянието му му дало опция да вземе присъединяване в редица доходоносни търговски и бизнес инициативи. С исполинския си растеж и огромната си физическа мощ, Антони останал в спомените на своите съвременници.

Въпреки това, на аукцион през XIX век бил продаден образец на Корана, за който се считало че бил владеене на Антъни. Голямото му благосъстояние не се разпиляло. Родът му останал авторитетен и при идването на англичаните, а в следствие прераснал в една от най-прочутите династии в Съединени американски щати – семейство Вандербилт.