Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и

Историята на света е изпъстрена с разкази за популярност и великолепие, проваляне и крах. Тези велики разкази се пишат от персони, надарени с смелост, хъс и упоритост, способни да разрушават империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина измежду тях са добре известни в целия свят, само че с изключение на хора като Кортес и Писаро, международната история пази загатна за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват орисите на цели райони.
Тяхната история е показателна за методът, по който се развиват цивилизациите. Тя показва неограничените благоприятни условия на човешкия дух и упоритост. Съдбата на тези персони ни оказва помощ да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава опция да потърсим героите на своята лична ера.

Източна Европа постоянно е било място, съществуващо на ръба на познатото. Още от времето на античните вавилонци, земите на север от Черно море и Кавказ са били обгърнати в мистиката на онази раздалеченост, която кара хората да съчиняват митове за приказни и рискови места. Според легендите, хората, живеещи в тези земи, били диви, сурови и непреклонни. Мъже на войната, който взимали това което пожелаят от враговете си. Много и величествени митове били свързани с тези места, като се стартира от приключенията на Херкулес и се стигне до произхода на нордическите богове, които съгласно една от сагите, пристигнали точно от земите към Дон и Волга, водейки своите нации към мъгливите крайбрежия на Скандинавия.

С придвижване на вековете, земите, ситуирани на изток то Карпатите ставали все по-познати. Древните варяжки вождове от Швеция и Готланд основали свои търговски центрове и замъци по поречието на изобилните реки, прорязващи като кръвоносни съдове Източноевропейската низина. Именно от тяхното обединяване се появила и страната Киевска Рус, ръководена епохи наред от викингските князе, постепенно трансформирали се в съветски владетели. Християнството и кирилицата приключили процесите, наченати от стопанската система и грабителските походи. Ала точно в този основен миг от изток се появили страховитите монголски орди, които помели съветските земи и пренаредили вечно обществения ред в Източна Европа.

Налагането на крепостничеството, непрекъснатия обществен и стопански произвол и отдалечаването на благородници от простолюдие се трансформират в непрекъснати трендове за локалното общество, трендове, които остават забележими и до през днешния ден. В хаоса на монгослкото настъпление и татарското господство през XIV и XV век, в покрайнините на степта стартира да се образува една особена обществена прослойка, която в бъдните епохи ще се покрие с безсмъртна популярност – казаците.

Снимка: By Anonymous – http://www.varvar.ru/arhiv/gallery/parsuna/ermak/ermak1.html, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3176487

Между 1300 и 1600 година, земите от Днестър до Волга съставляват един самобитен „ Див Изток “ където разбойнически банди (от монголската дума qazak – разбойник) си оспорват правото да покровителстват селища и търговци против съответния „ налог защита “. Споровете се вземат решение посредством кръвни вражди, нападения против вражеските бази и плячкосване на тези селища, които отхвърлят да заплащат за спокойствието си. Християните стартират да се назовават казаци, а мюсюлманите – татари. Това разделяне е употребявано от прилежащите монархии, които се пробват да привлекат степните войни за своята идея.

Междувременно, свободолюбивите гранични общества се трансформират в привлекателен център за бегълци и авантюристи от уседналите общества, които дообогатяват многообразието на пъстрия степен социум.
През втората половина на XVI век, Московското царство, ръководено от фамозния Иван IV Страшни (неправилно излъчено на български като „ Грозни “ – б.а.), поставя ръка върху земите по поречието на р. Волга и за първи път влиза в директен контакт с племената и страните, населяващи земите към планините Урал. Относително постоянната търговия с кожи и дървесина са дали на московците известна визия за това че на изток лежи голяма, девствена земя, не изключително гъсто обитаема от най-различни племена, чието софтуерно развиване ги слага в много неизгодно състояние по отношение на московците, с тяхната артилерия и огнестрелни оръжия. За разлика от американските племена, които гледат на испанците като на някаква екзотика и самите испанци, за които земите оттатък океана са нещо напълно ново, техните московски съвременници са надалеч по-добре осведомени с нещата, които ги чакат оттатък планините и реките на изтока.

Зает в непрекъснати войни на запад против Литва, Полша, Швеция и Османската империя, Иван IV няма нито времето, нито ресурсите да води дейна политика на уголемение към дивите източни територии. Царят прави това, което мнозина негови съвременници избират – отдава на концесия колониалната агресия, позволявайки на огромните търговски семейства да покрият разноските по експедициите в подмяна на стабилен % от бъдещата облага и търговски привилегии при експлоатиране на откритите запаси. Най-важната фамилия, взела присъединяване в усвояването на Сибир са рода Строганови. Крупни земевладелци, бизнесмени и прото-индустриалци, те имат директен интерес от разширение на пазарите и вноса на нови запаси от изток.
Василий Тимофеевич Аленин е роден някъде по поречието на р. Чусовая, тогава на границите на Московското царство, където родът Строганови имали владения.

Дядо му Афанасий Аленин бил крепостен селяндур, избягал от град Суздал в края на XV век, търсейки бягство от крепостничеството и опция за замогване. Пристигнал в земите към огромната Муромска гора, където се хванал да работи като кочияш, само че скоро разкрили че работи като контрабандист и го прогонили от владимирския удел.Афанасий и синът му Тимофей се заселили в именията ан Строганови, където Тимофей се прехранвал като общ служащ. Синът му Василий, роден в края на 30-те години на XVI век, почнал да работи като товарач на речния флот на Строганови. Този поминък го калил физически, само че младият Василий бързо схванал че животът му е отредил да е освен това. Заради военните си подвизи и умеенето, с което грабел съветски, персийски и османски търговци, Василий Аленин си завоюва почетен прякор – Ермак, с който останал в историята.

През 1558 година, Московското царство стартира да води война с Полша и Литва за наследството на латвийските и естонските земи. Тя се проточва съвсем тридесет години и гълтам забележителна част от ресурсите на страната. Притиснат от потребност за нови и нови бойци, Иван IV стартира да издава опрощения и да набира и разбойници от източните територии – хора с богат военен опит и привикнали на неволи. В рамките на тези акции, Ермак бързо натрупва военен опит, който издига престижа му над мнозина от останалите казашки предводители.

През 1574 година, рода Строганови получават патент за разширение на Пермска област (която им е отдадена в персонално владение) към поречието на реките Иртиш и Тобол. За да извършат това дело, Строганови стартират да търсят подобаващите опитни бойци и през 1579 година се обръщат към Ермак. В подмяна на цялостно подсигуряване с оръжие, лодки и муниции както и заричане за дял от облагата, Ермак се съгласява да образува бойна група от 540 души. Само за няколко месеца, с помощта на престижа си, казашкият атаман съумява да събере някои от най-коравите и безкомпромисни бойци на „ Дивия Изток “ измежду които има и наемници от Литва и Германия, които са се уволнили от работа в Ливонската война, както и татари, избрали да загърбят религиозните разлики и да потърсят популярност и злато под знамената на Ермак.

Експедицията потегля през 1581 година и следвайки така наречен Чердински път (комбинация от преходи по поречието на няколко реки – б.а.), Ермак и хората му (подсилени с 300 души от хората на Строганов, главно товарачи и служащи – б.а.), доближават земите на Сибирското ханство, ръководено от Кучум бей. Казашката армия влиза в поредност от сражения с татарите. В следствие, Ермак съумява да се съюзи с част от локалните племена и по този начин да компенсира за загубата на муниции и хора в хода на бойните дейности. През цялата зима на 1581/2 година, казаците и сибирските татари водят дребни по мащаб боеве.

Снимка: By Vasiliy Surikov – ArtLib.ru, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=865361

През пролетта на 1582г., Ермак повежда експедиция към река Об, завземайки няколко локални селища и укрепени пунктове. Гоемият му триумф идва при започване на лятото, когато негов отряд пленява племенника на сибирския хан. Кучум е заставен да приключи набезите с цел да опази живота на своя правоприемник и родственик. Междувременно, Ермак изпраща своя другар и асистент атман Иван Козло назад към Перм, където да рапортува на Строганови и да потърси подкрепления и нови запаси.
Козло е посрещнат задушевно в Перм, само че надалеч по-забележително е идването му в Москва. Гледката е била забележителна, защото за главата му имало великодушна премия, издадена от московските управляващи. Иван IV, който още се бори с разочарованието от изгубената Ливонска война, посреща задушевно казака, опрощава всичките му закононарушения и го подарява със скъпи облекла, бижута и пари. Владетелят дава обещание да изпрати цяла рота стрелци в поддръжка на Ермак и заповядва на Строганови да му оказват помощ със всичко, от което има потребност.

Освен това, Иван IV заповядва на Ермак да бъде дадена почетна купа „ княз на сибир “, издигайки някогашния пристанищен преносвач до върха на благородническата подчиненост в Московската страна. Царят повелява племенникът на Кучум да бъде изпратен като пленник в Москва. Ермак не е изключително вдъхновен когато научава това, само че няма избор – царят обезпечава нужните запаси за оцеляването на казаците и изпраща заложника. Това развързва ръцете на Кучум и той стартира нова поредност от нападения против казаците в Сибир.

Постоянните нападения отслабват силите на казаците, а подкрепленията от Москва по този начин и не рпистигат. През 1583 година, Козло и няколко десетки казаци попадат в засада и са избити, а Ермак остава отпред на по-малко от 300 души, чийто ресурси от барут привършват, а храната е в непрекъснат дефицит. Възползвайки се от тази обстановка, един от локалните татарски водачи – Караджа бей събира войска от локални войни и обсажда Ермак в Кашлик. Казаците още веднъж се бият на висота, отбиват всички противникови щурмове и даже организират сполучлив изход против съперниците си. В последна сметка, силите на Караджа бей са разрушени и отблъснати.

Кучум съумява да се възползва оптимално и подлъгва Ермак в капан, пускайки подправена информация за огромен кортеж от Бухара, прекарващ хранителни запаси и скъпи артикули., който сякаш минавал по поречието на Иртиш. Ермак и част от хората му потеглят по реката. Според легендата, останали да пренощуват на един остров, само че не оставили стража и били нападнати и изклани от татарите, а бронята на Ермак, подарена му от Иван IV била раздадена като титли на обособените татарски вождове.

Радостта на татарите траяла малко. Скоро от Русия пристигнали два нови отряда бойци, този път свежи и добре снабдени. Руските сили се съединили с казаците, останали след Ермак и дружно основали нов укрепен пост – Тоболск, който последователно щял да се трансформира в административен център на целия район.

Ермак се трансформирал в воин и страдалец за съветския народ, а легендите за него се популяризирали из целия Изток по сходство на българските предания за Крали Марко. Бойните му подвизи положили основите на бъдещата колониална агресия, която щяла да донесе големи териториални и стопански придобивки на Московското царство. Със своята смелост, войнски умения и дълготрайните последствия от неговото дело, Ермак почтено се подрежда измежду най-великите авантюристи в европейската история.