Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и

Историята на света е изпъстрена с разкази за популярност и великолепие, проваляне и крах. Тези велики разкази се пишат от персони, надарени с смелост, хъс и упоритост, способни да разрушават империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина измежду тях са добре известни в цялостен ват, само че с изключение на хора като Кортес и Писаро, международната история пази загатна за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват орисите на цели райони.

Тяхната история е показателна за методът, по който се развиват човешките общества. Тя показва неограничените благоприятни условия на човешкия дух и упоритост. Съдбата на тези персони ни демонстрира освен коренът на човешката същина, само че и ни оказва помощ да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда.

По времето, в което османските войски щурмуват за последно стените на Константинопол, а англичани и французи завършват Стогодишната война, в Алхандра, Португалия проплаква едно момче. То е втори наследник на локален благородник и върховен държавен чиновник, произхождащ от кралската династия Авиш, въпреки и по линия на един незаконороден пра дядо. Бащата – Гончало де Албукерке държи висока позиция в кралския двор на Афонсу V, а майката – доня Леонор де Менезес произлиза от остарял жанр на графове. Момчето не инцидентно е наречено Афонсу, евентуално по името на краля, чието благоволение татко му се стреми да поддържа.

Снимка: By Неизвестен – http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Afonso_de_Albuquerque7.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1174279

Малкият Афонсу отпътува за столицата Лисабон и стартира да се образова в кралския двор, където се сприятелява със своя връстник и предстоящ крал – Жоао II. Двамата младежи съчетават образованието по математика, латински и филантропичните науки с уроци по фехтовка, езда и проучване на военното изкуство. Едва навършил осемнадесет години, Афонсу Албукерке отпътува на поход в Африка, паралелно до своя адаш – краля. Няколко месеца по-късно е високомерен и Арзила. Времето на Реконкистата против мюсюлманите в Иберия е завършило. Дошло е времето християните да пренесат войната на вражеска територия.

През идващите 10 години, Афонсу се бори под знамената първо на остарелия крал, а по-късно и на своя другар Жоао II. След Танжер следват нови акции в Мароко и Алжир, а след тях идва и Португало-кастилската война, в която Афонсу се бие паралелно до Жоао в борбата при Торо.

През 1495 година, Афонсу води следващата си акция в Танжер, където брат му Мартим умира в борба с берберите. На 42 години, Албукерке към този момент е достигнал върхът на дворцовите позиции, получавайки поста основен надзирател на кралските конюшни. На тази възраст и с тези почести, всеки естествен тогавашен благородник би се отдръпнал да си гледа старините след бурна младост, цялостна с борби, популярност, плячка и завършения. Афонсу обаче не е средностатистически благородник.

През 1503 година, Афонсу е поканен да взе участие в петата подред португалска експедиция в Индийския океан. Доставките на подправки, полезности и редки артикули от Индийския океан към този момент са създали съществено усещане на короната и крал Мануел I постанова монопол над търговията с Изтока, трансформирайки колонизацията на далечните земи в частен бизнес на династията. Задачата на Албукерке и неговата експедиция е да подкрепят владетеля на Кочи против различен локален отличник – заморинът на град Каликут, който е съперник на португалците и търси военна поддръжка от техните търговски съперници в Средиземноморието – Венеция и Османската империя. Силите на Албукерке сполучливо разрушават силите на заморина, а владетелят на Кочи им разрешава да изградят барикада край градското пристанище, което се трансформира в непрекъсната военна база – форт Имануел.

Без да знае, Афонсу е поел по път, който ще му донесе безконечна популярност, която вечно ще засенчи дотогавашните му достижения. Обикновено, героите в легендите коват легендата си в своята младост. Афонсу, както стана дума е невероятен.

Преди да замине още веднъж за Индия през 1506 година, крал Мануел дава на Афонсу задачата да възнамерява и разпише цялостна тактика за налагане на португалското въздействие в Индийския океан. Именно това носи признанието от днешните откриватели за военният му талант. Според проучванията на актуалната историография, Албукерке умерено може да се сложи измежду най-великите военни мозъци в историята въобще.

Снимка: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1538812

След като проектите са начертани идва време за деяние и през 1506 година, Албукерке застава отпред на нова експедиция, чиято цел е да се завземе остров Сокотра, който управлява достъпа от Индийския океан към Червено море. През есента на 1507 година, отпред на 500 мъже и няколко кораба, Албукерке нападна пристанищата на сегашен Оман и в границите на няколко седмици завзема шестте най-големи, включително и Ормуз – ключът към Персийският залив. В Ормуз, победоносният Албукерки се засича с делегация на персийският шах Исмаил, пристигнала да прибере дължимия налог.

На идната година, Албукерке се сблъсква със завистта на своите съотечественици в Индия. Макар да разполага с кралска заповед, даваща му мандат на губернатор на португалските владения, дотогавашният вицекрал – дон Франциско де Алмейда отхвърля да сдаде поста си и урежда Албукерке да бъде подложен под домакински арест в Кочи. Едва през 1509 година, Афонсу най-накрая връща свободата си и получава позицията, дадена му от крал Мануел. На новата си позиция, Албукерке незабавно се заеме да потвърди своите качества.

През лятото на 1510 година, силите на Афонсу не съумяват да завладеят Каликут и Гоа, откакто офанзивите им са отбити, само че през ноември, откакто реорганизира флота си, Албукерке завладява Гоа и бързо трансформира основното пристанище в столица на португалските владения (Естадо да Индия).

Малака 1510-а година.

Снимка: By Gaspar Correia – Lendas da Índia, first published by the Academia Real de Ciências de Lisboa in 1858-1863, CC0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=50328659

Без да губи време, още на идната година, Албукерке провежда експедиция против основния град Малака, контролиращ пролива, свързващ Индийския океан с Тихия океан. Брилянтната тактичност и умелата приложимост да палубната артилерия водят до блестяща победа. Успоредно със завоеванието на Малака, Афонсу съумява да контракти преференциални спогодби с владетелите на няколко индокитайски страни, включително и могъщият крал на Сиам (дн. Тайланд)

През идващите две години, Албукерке провежда експедиции до така наречен Острови на Подправките (дн. Източна Индонезия), където португалците се съюзяват със султана на Тернате, който им обезпечава място за барикада и пристанище. Целта е елементарна – освен да се управлява трафикът на скъпите подправки, само че и мястото, където се създават.

През 1513 година, Афонсу още веднъж е на път – флотата му прави набег в Червено море, който стряска мамелюците, след което подчинява дефинитивно град Каликут в южна Индия. През 1514 година, Афонсу продължава да провежда ръководството на португалските владения в Индийския океан и води непрекъснати договаряния с десетки страни за подписване на търговски спогодби. Небързо се провежда поход, който 62-годишният Албукерке повежда персонално. Португалците завладяват Ормуз наново, унищожават великият везир и кликата му, които се стремят към самостоятелност и слагат локалния държател под корав надзор, заделяйки непрекъснат контингент португалски бойци, които да служат като персонална армия и средство за директен напън.

Именно по време на тази експедиция, Албукерке е повален от единственият зложелател, с който не съумява да се оправи в живота си. Умира няколко седмици по-късно на брода на своя флагман, закотвен наоколо до Гоа. Тялото му е кремирано съгласно личната му воля и положено в локалната католическа черква, издигната от португалците. В следствие е пренесено и препогребано в Лисабон.

Афонсу Албукерке без подозрение е един от най-великите завоеватели в човешката история, а отзвукът от подвизите и решенията му отеква през вековете, предначертавайки ориста на цяла Южна Азия. От позиция на дълготрайни последствия, делото на Албукерке е съпоставимо със завоеванията на Кортес и Писаро, които и до през днешния ден дефинират съдбините на Латинска Америка. Още приживе, Афонсу си печели прякора „ Великия “, а в следствие е именуван „ Цезар на Изтока “ и „ Португалският Марс “