Уилям Крисмас и най-лошия самолет в историята
Историята на авиацията е изпълнена с в действителност ужасни самолети. За всеки Sopwith Camel има по един SPAD S.A, който слага картечаря точно зад витлото, с цел да стреля по-удобно. За всеки Spitfire има по един Boulton-Paul Defiant, изтребител от Втората международна война, основан на остарели разбирания от Първата международна война. За всеки Boeing 747 има по един Bristol Brabazon, великански бял слон, стар доста преди да бъде приключен, а за всеки Messerschmitt 262 има Me-163 Komet, ракетен изтребител, толкоз рисков, че убива доста повече от личните си водачи, в сравнение с противников. Но в пантеона на ужасните самолети един стои доста над останалите: Christmas Bullet – машина, ужасна не поради човешка неточност, припрян дизайн, администрация или напредъка на технологиите, а тъй като основателят й е измежду най-безсрамните и дръзки шарлатани в американската история.
Уилям Уитни Крисмас е роден на 1 септември 1865 година в Уорънтън, Северна Каролина. Той посещава Военната академия на Сейнт Джоунс, Университета на Вирджиния и Университета Джордж Вашингтон като изкарва магистърска степен по изкуства, преди да премине към кариера в медицината. Въпреки че през целия си живот той се назовава „ лекар “ Крисмас, няма доказателства, че в миналото получава публична здравна степен. Във всеки случай здравната му кариера е краткотрайна, защото някъде при започване на 1900 година той изоставя практиката си, с цел да навлезе в чисто новата сфера на авиацията. Предполага се, че Крисмас създава и ръководи първия си аероплан през 1908 година, само че твърди, че е заставен да го изгори, с цел да отбрани строго секретния му дизайн. Въпреки че в никакъв случай не са открити доказателства за съществуването на тази машина, през 1909 година Крисмас патентова дизайн, който назовава „ Червената птица “, директно копие на аероплан, наименуван „ Червеното крило “, издигнат от Асоциацията за въздушно изпробване на Александър Греъм Бел. Въпреки че още веднъж няма доказателства, че този аероплан в миналото съществува или изобщо лети, скоро по-късно Крисмас потегля да търси бизнес сътрудници, с които да започва лична компания за самолети.
На 26 октомври 1909 година той основава Christmas Aeroplane Company във Вашингтон, дружно с вложителите Крийд М. Фултън, Лестър С. Маклауд и Томас У. Бъкли. През идващите осем години триото влива хиляди долари във компанията – преименувана по разнообразни способи на Durham Christmas Airplane Sales & Exhibition Company и по-късно Cantilever Aero Company – ни в действителност в никакъв случай не построява аероплан, макар че на 5 декември 1915 година Крисмас разгласява публикация в New York Times, в която твърди, че е продал единадесет „ бойни крайцера “ на Англия и Франция. И най-после, през 1917 година Фултън, Маклауд и Бъкли напущат партньорството с омерзение. Непоклатим, Крисмас съумява да убеди братята Хенри и Алфред МакКори, които ръководят брокерска компания в Ню Йорк, да влагат в компанията му. Същата година Америка влезе във Великата война. Предчувствайки опция, Крисмас визитата в този миг затруднената Continental Aircraft Company в Амитивил, Лонг Айлънд, и излага серия от съвременни дизайни на самолети, в това число едноместен „ шпионин “ и триместна „ бойна машина “. Крисмас показва тези планове като част от дръзновен проект за въздушно нахлуване над немска територия и похищение на кайзер Вилхелм II, като по този метод Германия ще бъде принудена да капитулира. Отчаяни, от Continental одобряват предлагането му и назначават Винсент Бърнели за основен дизайнер.
За да задвижи Christmas Bullet Крисмас се свързва със сенатора от Ню Йорк Джеймс Уодсуърт, който убеждава американската войска да му даде един от пробните си мотори Liberty 6. Този мотор е възложен при изискване, че ще се употребява единствено за наземни проби и армията ще инспектира самолета преди първия му полет – изискванията, които Крисмас неотложно пренебрегва. Междувременно, назад във фабриката, Бурнели става все по-загрижен за един ексцентричен инженерен избор. Необяснимо е за какво положителният лекар упорства фюзелажът (тялото на самолета без крилете) да бъде направен от стомана и дървен фурнир, което прави общото му тегло 950 кг – съвсем два пъти повече от другите сходни самолети по това време. Но още по-тревожни са крилата на машината. Докато по това време множеството такива крила би трябвало да бъдат заздравени с подпори, Крисмас настоява, че те са ненужни и крилата би трябвало да се оставят да се огъват свободно, съвсем като на птиците. Още по-лошото е, че те са построени от къси секции, заварени дружно, което основава фуги, които, по думите на Бурнели, „ можеш да прекършиш на коляно “ и също са извънредно тежки. Бурнели обезверено се пробва да промени дизайна, само че Крисмас отхвърля да отстъпи и първият Christmas Bullet е приключен по неговите спецификации. По това време обаче Великата война към този момент е завършила, поставяйки завършек на проекта за похищение на Вилхелм II.
Не е изненадващо, че Крисмас има огромни усложнения с намирането на водач, който да желае да тества творението му – претендент след претендент единствено хвърлят един взор на машината и се отхвърлят. В последна сметка обаче Крисмас убеждава водача Кътбърт Милс да се опитва. Първият полет, който се организира някъде през януари 1919 година, стартира обещаващо и самолетът се издигна грациозно от летището като се изкачва до 915 метра. Изведнъж обаче крилата откъсват от фюзелажа и изпращат Милс непосредствено в земята, убивайки го на място. Статия в списание Flight, оповестена месец по-късно, обобщава главната причина за злополуката:
Крисмас, смутен от случая, прикрива гибелта на Милс и пуска реклама във вестник, в която се твърди, че Bullet реализира скорост от 320 километра в час над Сентрал Парк, Лонг Айлънд. След това с присъщата си смелост той още веднъж отива при армията и макар че е унищожил чисто новия им мотор, някак ги убеждава да му дадат витло за новия му първообраз. Вторият Bullet е показан в Медисън Скуеър Гардън на 8 март 1919 година, преди да бъде изпратен на проби. Малко преди първия си полет обаче се разбра, че витлото е прекомерно дълго и се вкопа в земята, което кара Крисмас да влезе в хангара и да го съкрати с трион…
Предсказуемо, вторият тестов полет също приключва с злополука, вследствие на която умира водачът лейтенант Алингтън Джойс Джоли. Независимо от това, Крисмас и братята МакКори се появяват в броя на Vanity Fair от май 1919 година, където описват Bullet като „ най-безопасния и елементарен аероплан в света “. Но на този стадий даже Крисмас би трябвало да е осъзнал, че не може да продължава да убива водачи безпределно, и изоставя плана, преди да бъде публично оценен от американската войска. Вместо това той се пробва да продаде част от своите 300 въздухоплавателни патента на държавното управление на Съединени американски щати през 1923 година Той прави всевъзможни странни изказвания, в това число, че компанията му е затрупана с поръчки от Европа, че получава предложение за милион $ за възобновяване на военновъздушните сили на Германия и че прототипът Bullet в действителност лети сполучливо, само че негативите са унищожени от държавното управление като част от скрит план против него. След това, в изумителна проява на чистата безочливост той иска армията да му заплати 100 000 $ за потреблението на „ революционните “ му гъвкави крила. И армията плаща…
Уилям Крисмас умира богат през 1960 година на 95-годишна възраст. По време на късия си опит с авиацията той реализира нещо съвсем нечувано – съумява да измами своите бизнес сътрудници и държавното управление на Съединени американски щати, построява един от най-лошите самолети в историята и е виновен за гибелта на двама водачи. Но въпреки всичко някак съумява да се отърве незасегнат. Неговата история е за упоритост и ловкост, която може да се случи единствено в беззаконния див Запад на ранната американска авиация.
