Каква трябва да е съдбата на Паметника на Съветската армия
Историята неведнъж демонстрира, че когато говорите по разнообразни тематики, най-често може да откриете съществени несъгласия. Известно е от дълго време, че България е страна, която може да се похвали с много забавни и разнородни гледни точки. Това не би трябвало да ви изненадва, въпреки всичко имаме цели три исторически интервала, които се отразяват върху нашата лична история и най-често не можем да бъдем очаровани от обстоятелствата.
Темата на деня е обвързвана с паметника на руската войска или МОЧА, както го назовават – второто редуциране значи „ Монумент на окупационната алена войска “ и от много време е обект на ползи. Мнозина желаят да се реалокира в различен музей, други желаят да бъде погубен и премахнат, трети упорстват да остане вечно там, тъй като би трябвало да демонстрира нашата история. Най-вероятно има задоволително забавни отзиви по тематиката, само че на първо място е редно да обърнем внимание на някои изключително значими обстоятелства.
Появиха се изказвания, че паметникът е бил подаяние, т.е. българите са давали пари за неговото изграждане. Според формалните данни, въпросният е бил поръчан персонално от Вълко Червенков, който по това време е правил всичко допустимо, с цел да копира Сталин и неговата съществена агитация. Поръчката е направена през 1954 година или към 10 години след Съветско-българската война.
В случай, че не знаете, Съюз на съветските социалистически републики афишира война на България, след няколко дни я завладява и благодарение на партизаните, прави зверства, които остават вечно в историята. Тук се ражда и първият проблем, въпросният монумент би трябвало да демонстрира нашето избавление от нацизма или фашизма – до през днешния ден публичното мнение, изключително при митинги, отбрани и опазвания на същия, действително води до смесени усеща. Защитниците не могат да бъдат сигурни от какво е била избавена България – нацисти или фашисти. Приемаме, че е вярно да се приказва за нацисти, защото немската войска окупира България.
Въпреки многократните претенции на Германия да се изпратят български бойци на източния фронт, Борис III продължава да отхвърля и даже припомня, че в случай че изпрати българска войска против Съюз на съветските социалистически републики, всички бойци, офицери и даже оркестърът ще минат на страната на съперника. Друг е въпросът, че най-често заявявал своите желания – черен самун пред черни забрадки. Факт е, че единственото време, в което България употребява своята войска, е за окупирането на Македония.
За това действие има много неоправдателни присъди и рецензии, а след края на Втората Световна война се оказва, че страната ни губи тази територия, а против българското население в Македония стартират гонения. Никой не споделя, че точно България влага съществени суми за урбанизация и рационализация на Македония, това е комфортен факт, който се не помни, изключително откакто нашата лична история се пренаписва няколко пъти.
Продължаваме тематиката, като обръщаме внимание на известното мнение, че това е монумент, който резервира паметта на България и нейната история. И тук идва оня значим въпрос: пробвате ли се да запазите спомените за всичко неприятно и травматично, което е претърпяно? Съмняваме се. Ако паметникът на руската войска би трябвало да бъде спомен за нашето нацистко минало, което апропо не се случва непринудено, а във време, в което Югославия е прегазена за няколко дни и нашите управници са принудени да се причислят към Тристранния пакт и никой не желае тази история да се повтори още един път с България.
Все отново не би трябвало да забравяме, че когато подялбата на Полша се случва сред Съюз на съветските социалистически републики и Германия, няма особени митинги, нито неодобрение, тъкмо противоположното, двете страни са щастливи и удовлетворени от преразпределението на Европа. Ако този монумент символизира паметта на една неистина и избавление и подчиняване, за което Руската империя и по-късно Съюз на съветските социалистически републики са мечтали, най-вероятно би трябвало да приемем всяко едно зло, което се е случвало на тази територия.
По тази логичност, само че единствено по нея, най-вероятно би трябвало да вдигнем и монумент на незнайния османски боец – предложение, което съществуваше в предишното и беше отхвърлено. Ако ще пазим един негатив, то тогава би трябвало да пазим и всички останали? Не сме видели монумент на горяните, които са се борили против руската окупация, не сме видели монумент на Никола Петков, пропуснахме да имаме задоволително монументи на български царе, които изиграват особена роля на европейската карта и доста трансформират курса на историята.
Възможно е да има, само че насочете вниманието си към Пловдив – свързочникът Альоша се извисява високо над тепетата, до момента в който там, в низините, стои дребен бюст на Левски. Простете, само че белким втория няма по-сериозна историческа стойност от първия? Странно е, от време на време даже неуместно, че вместо да обръщаме внимание на нашите монументи, избираме да се борим за непознати и най-често на такива с лъжлива история.
Точно това пък основава още повече главоболия на историци, политици и едно цяло потомство, което е имало удоволствието или нещастието да живее в този интервал от време. България е страна, която няма аналог през Втората Световна война, тя продължава да е единствената, която резервира естествения приръст на евреите, това е страната, която не изпраща нито един боец на фронт, най-малко до 9-и септември.
След оповестяването на война от страна на Съюз на съветските социалистически републики, България има даже две държавни управления, едното бяга в Швейцария, а другото стартира да ръководи тук. Удобно е да се приказва за нацизъм и фашизъм, това са употребявани детайли, които работят в името на тези, които не познават своята история или се пробват да манипулират публичното мнение, последното се случва изключително сполучливо. По време на днешния ремонт започнаха да се показват и нови забавни отзиви по тематиката, които към момента не бяха толкоз известни.
Оказва се, че някои от бранителите на въпросният монумент, чакат, че България ще заплати репарации за премахването му. Тук идва един необикновен въпрос: на кого би трябвало да се заплатят? Ако приказваме за Съюз на съветските социалистически републики, това формирование към този момент не съществува и на практика няма никакви зависимости към него. На второ място ще напомним, че до трите банкрута в историята на Народна Република България, златният запас напуща Българска народна банка и отпътува за Москва. Първият път е директно след 9-и септември и още два пъти по време на ръководството на Тодор Живков.
Една от версиите на Москва е, че постройката няма да издържи на нуклеарен удар и златото може да се съхранява в тяхната банка, която явно е била предпазена. Следователно освен няма репарации за заплащане, само че и откакто има юристи, които към този момент няколко пъти подсетиха, че въпросната апаратура на практика не е законна и не съществува в картата на столична община, най-малко по мнението на юрист Петър Славов, който не един път е посочвал този факт.
Тук е моментът да напомним, че обратно на вярванията на някои фенове, под основите на въпросния монумент, няма никакви кости на руски бойци или представители на алената войска. Държавните архиви към момента демонстрират по какъв начин тъкмо са посрещнати бойците на Сталин в България, въпреки и да са очаквали избавление, мнозина са получили патрон, принудени са да се разделят с персоналното си имущество и най-после изчезват безследно, трансформирайки се в храна на прасетата на остров Белене, взривявани в лагерите в Ловеч и Червен бряг, подлагани на най-различни гаври и изтриване напълно от историята.
Подозираме, че благодарностите за тези действия, не са включени във въпросния монумент в Борисовата градина. Тук задаваме и идващият въпрос, защо тъкмо би трябвало да сме признателни? България афишира война на Германия, алената войска афишира война на България, в един миг се оказва, че ние водиме война с всички и сме зложелател на всички, до момента в който Сталин не съумява да конфигурира своето марионетно държавно управление. Промяната на идеологията, смяната на празници, смяна на режим, възбрана на вяра, изтребване на интелигенция и връщането на цялата стопанска система с най-малко 50 години обратно, води до тъкмо това. Логичният въпрос, тогава е следният: какво би трябвало да се случи с този монумент?
След като няколко пъти същият беше предлаган за пренасяне, а не за заличаване, освен това в музей, който резервира цялото социалистическо изкуство, позволявайки на всеки обожател да отиде и да се любува, в случай че това е неговото предпочитание. Историята не е забравена, а и имайки поради, че въпросната структура е била отдушник през годините, явно не е най-хубавото решение да продължава да бъде толкоз централен обект, освен това знак на принуждение и свирепост, подплатен с признателност. И за край, дано напомним, че Германия изиска амнистия за стореното и неведнъж подсети, че идващото потомство не би трябвало да носи своя кръст и задължение, просто би трябвало да бъде по-добро.
Мойсей е разхождал евреите през пустинята цели 40 години, с цел да може и последният с душа на плебей да не види своята независимост и народът му да не е съкрушен със загатна за предишното, т.е. да стартира своята история на бял лист. И до момента в който мнозина повтарят, че историята би трябвало да се пази, с цел да не се повтаря, това значи ли, че би трябвало да вдигнем монумент и на Василий II Българоубиец? Нима той е част от нашата светла страна на историята? Паметта, уважаеми читатели е нещо хубаво, само че когато всяко последващо потомство би трябвало да се възпитава като робско и неверно, тогава е по-добре да вземем празен лист и да стартираме да пишем на ново, а историята, тя остава за тези, които най-често желаят да я трансфорат в оръжие, лост за техните лични цели.
