Докторът, който разпна студентите си по медицина заради науката
Историята е цялостна с опити, които са, да кажем, малко от етично сенчестата страна. Такива са и изключителният брой опити от медицински подготвени експерти да разпънат хора на кръст за да схванат по какъв начин тъкмо е починал Исус.
Първият, който ще споменем, е доктор Пиер Барбе, който най-малко си прави труда да опитва върху хора, които към този момент са мъртви. Барбет се интересува от „ Торинската плащаница “, огромно парче плат, в което се допуска, че е увито тялото на Исус Христос след неговото разпятие (или някой различен, който е бил екзекутиран по този начин). Плащаницата е въглеродно датирана към 1260-1390 година н. е., което съвсем несъмнено я прави фалшификат, като единствената друга опция е да е просто някаква мръсна забрадка, по нехайство сбъркана с оригинала.
Торинската плащаница
Барбет обаче не знае за това и има вяра, че кръвта от раните на въпросния човек върху плащаницата, наподобява тече в разнообразни направления, тъй като трансформира позицията си, когато се повдига, с цел да диша.
Той желае да тества тази доктрина и надлежно намира мъртвец, който заковава на кръст, който самичък е построил. Експериментът наподобява удостоверява това, което Барбет счита изначално: тялото се свлича в позиция, която дава отговор на петната върху плата и докторът допуска, че в тази позиция завитият се e затруднявал да диша и се е опитвал да се издигне нагоре.
Този опит обаче не е задоволителен за други, които също се интересуват от разпъването на кръст. Така, през 40-те години на предишния век немският рентгенолог Херман Мьодер стартира да разпъва студенти по медицина. За благополучие решил да работи с кожени каишки вместо пирони, Мьодер окачва учениците на кръст в позиция, която имитира разпятието. Студентските години са най-лудите.
„ Това, което ще настъпи след края на шестата минута, може да бъде планувано от лекаря: безсъзнание, мощно пребледняване, изпотяване “, написа той за опитите си. „ Накратко: колапс заради незадоволително кръвоснабдяване на сърцето и мозъка. “
Сега бихте си помислили, че към този момент информацията е ще е задоволителна да удовлетвори всички. Позицията по време на разтягане предизвиква затруднено дишане. Ако жертвата не почине от загуба на кръв (от заковаването или пък от бичуването преди екзекуцията), тя ще почине от раните си, детайлите или затрудненото дишане. Има обаче още един човек, който разпъва хора, в действителност ще разпъне най-вече хора от римско време насам: Фредерик Цугибе.
Цугибе, като се изключи че е доктор, е и много набожен – и желае да даде на хората преживяването да бъдеш Исус. Така в дома си той слага здравно съоръжение за мониторинг на виталните индикатори и екипиран с доброволци, стартира да разрешава на хората да се провисват на кръст толкоз дълго, колкото желаят.
Някои устоят до час, преди да бъдат свалени. За разлика от студентите по медицина, той открива, че те не страдат от затруднено дишане, което той приписва на това, че е връзвал краката на своите субекти, до момента в който Мьодер не е.
Също по този начин открива, че субектите, когато бъдат подканени, не са в положение да се издигнат до позиция, по-удобна за дишане, като даже намират задачата за съвсем невъзможна.
Благодарение на може би прекомерно доста опити и познанията ни за човешкото тяло, в този момент знаем, че жертвите на разпятието в действителност са умрели заради затруднено дишане.
„ Тежестта на тялото, което дърпа надолу върху ръцете, прави дишането извънредно мъчно “, споделя Джеръми Уорд, физиолог от Кристъл колидж в Лондон пред Guardian. Ако въпреки всичко не се задушат, могат да умрат от „ произлизащата липса на О2 в кръвта, която предизвиква увреждане на тъканите и кръвоносните съдове, позволявайки на течност да премине от вените в тъканите, в това число белите дробове и към сърцето. “
Колкото и неприятни да са тези опити, доказателствата за хипотезите идват от доста по-лош източник. По време на Втората международна война нацистите употребяват разпъването на кръст като способ на мъчение. В Дахау (концлагер) отец Г. Делори е очевидец по какъв начин нацистите окачват пандизчии за китките им на хоризонтална летва.
„ След като седят по този начин в продължение на един час “, написа Делори, „ жертвите към този момент не могат да издишват въздуха, който изпълва гърдите им. “
Те могат да дишат единствено когато са в положение да се повдигнат задоволително високо, с цел да смъкват тежестта от гърдите си.
