История на неравна борба на Човек с Котка за правото

История на неравна битка на Човек с Котка за правото да спи там, където си желае, без риска безславно да загине под котешкото дупе.

Първа част от Марлезонския балет

Има котарак. Котарак 10 кила.

Има легло. Леглото е с висока тапицирана табла с ширина 10-15 сантиметра.

Има и стопани на котарака, които спят на това легло.

Нощем котаракът скача на таблата на леглото и върви по нея. Има си нощна котешка алея. Но защото в предишния си живот котаракът е бил крава и някои особености е пренесъл в сегашната си инкарнация, на четвъртата-петата разходка губи равновесие и пада долу.

Ако имам шанс, котаракът пада до мен. Ако нямам, върху главата ми се приземява десеткилограмов котарак, неизвестно за какво постоянно със задницата.

Въпрос: по какъв начин да отуча котарака от този табиет?

Беше тествано:

– ленти от тиксо, ситуирани върху облегалката на леглото (в резултат в среднощ трябваше да ги махаме от котката, като едвам не я оставихме без скалп).

– нелюбимият мирис на котката иланг-иланг (котаракът ясно е посочил, че ароматът не му е любим).

– мандаринови обелки в огромни количества (котаракът изпусна няколко обелки върху главата ми, в процеса и самичък падна след тях).

Какво още може да се направи?

Втора част от Марлезонския балет

Преди два дни постнах в обществената мрежа вика на душата си.

Получих доста мнения. Два от тях влязоха в деяние незабавно. Като дадох обещание, рапортувам.

Аз обичам простичките и елементарно реализируеми хрумвания. Затова предлагането да прикрепя таблата на леглото към главата си, с цел да му е комфортно да пада на нея, бе отсрочено за по-късно.

За начало взех от детето шест въздушни балона надух ги и ги сложих сред стената и леглото. Получи се доста красиво. С мъжа ми им се полюбувахме и легнахме да спим.

В средата на нощта проехтя изстрел. Сънена взех решение, че мъжът ми е прострелял котката (макар единственото оръжие в дома ни да е воден пистолет). Когато светнах, котаракът седеше на пода, обграден от части наследник балон и недоволно примигваше.

Преместихме балоните и заспахме още веднъж. Това беше наша стратегическа неточност, доказваща какъв брой малко знаем за котките.

Втория и третия балон той взриви след 20 минути и се отдръпна, хихикайки се издевателски. Мъжът упорито ме помоли да махна всичко и да спрем за през днешния ден с опитите. Докато скривах балоните в дрешника, котката се промъкна до най-големия и го почука с лапа.

В резултат: минус четири балона, минус два часа сън, минус осем метра нервни нишки на двама възрастни. Плюс веселба за котарака.

Тогава на ход бе аварийният вид. Цялата табла бе облепена в няколко пласта фолио, с цел да шуми по-силно. Уверих мъжа си, че към този момент ще спи умерено: котката ще се побои от фолиото.

Общо взето, съвсем се получи по този начин. Котаракът пристигна след няколко часа, когато бяхме заспали. Скочи от дрешника върху фолиото. Фолиото изшумя, котаракът се уплаши ужасно, скочи във въздуха и падна върху мъжа ми.

В резултат: минус 10 метра фолио, минус 40 капки от билката дяволска уста за утешение на двама възрастни. Плюс веселба за котарака.

Трета част от Марлезонския балет. Ето го и него, нашия воин и избавител:

След като фолиото и балоните не сработиха, започнах да мисля от другата страна: по какъв начин да не пущам котарака нощем в спалнята.

Първо беше употребен ултразвуков апарат (коткогон) против котки. За страдание, котаракът не разбра, че това е коткогон. Но пък го разбра мъжа ми, който се намръщи, накани се и най-после стана да проветри стаята. Така че в този момент имам апарат против мъже – който желае, мога да му услужа.

Подобна нелепост се оказа  и леген с вода. Поставихме го с упованието, че котаракът ще го разплиска и ще не помни за леглото (той обича вода).

Очакването се оправда на половина: котката го разплиска, само че не не помни за леглото. През нощта той скочи към нас, разклащайки мокри лапи. В дрямка ми се стори, че има двайсет и две. Десет от тях стъпиха върху лицето ми, останалите пробягаха по одеялото и чаршафа.

Накрая шумно целуна мъжа ми по носа, втиквайки в него мократа си зурла, от която капеше вода.

След това мъжът ми сподели да върви по дяволите и че той ще се погрижи за облегалката.

Вечерта донесе лакирана дъска, занимава се два часа, руга почтения креват и най-после я закрепи. Искаше ми се да кажа, че по-добре върху нас да пада котарак, в сравнение с тази нелепост (изпод нея жив никой няма да излезе).

Но видях лицето на мъжа си и взех решение да замълча. Добре, мисля си, една нощ ще поспим, а след това ще я смъква.

В допълнение, преди сън пристигна детето и постави върху нея своите играчки. Махнах с ръка и не започнах да хуля, тъй като размишлявах кой от роднините ни ще отгледа детето, в случай че нас ни погребе таблата.

През нощта котаракът пристигна. Величествено се разноски доникъде на облегалката и пипна с лапа една от играчките. Оказа се интерактивен хамстер.

От съприкосновението с котешката лапа хамстерът се включи. Възкликна: „ Абузююююю-ъй! “ и се завтече към котката, светещ от обич.

С наслада бих разказала какво се случи по-късно. Но няма да неистина, не видяхме. Изобщо не видяхме котарака до сутринта. Хамстерът стигна до края на таблата и се самоуби, скачайки от скалата в легена с вода.

Резултатът: свалихме таблата.

Върху облегалката на леглото в този момент стои хамстер-стражар.

Котаракът не влиза в стаята. А в случай че му се случи да зърне хамстера в полуотворената врата, се надува до размерите на манул и в смут отстъпва.

Източник: eilin-o-connor.livejournal.com/31313.html