Историческият център на един град не може да бъде превърнат

„ Историческият център на един град не може да бъде трансфорат в музей, само че може да остане, както е в множеството случаи, произведение на изкуството, а за запазването му като произведение на изкуството дава отговор теоретичен метод – реставрацията “, написа в далечната 1962 италианският теоретик на изкуството Карло Джулио Арган, който е бил и кмет на Рим.

Как работи реставрацията и урбанистичната консервация в градски условия? Как би трябвало да пазим историческото завещание, без да го мумифицираме?

„ Ценен е комплексният метод. Има живот, има придвижване, има динамичност, идват нови хора, с ново виждане. Обектите търпят смяна и смяната не трябва да ни плаши. Тя може да придаде нова стойност на квартала и на града и когато е премислена, когато има функционалност и форма, тогава става привлекателен център.

Важното е, че наследството не е проблем, тъй като предишното не е проблем, а капацитет.

Урбанистичната консервация няма за цел да спре развиването на града, тя твърди, че положителният метод не е да се избавя една постройка сама за себе си. Защото всяка постройка работи във взаимоотношение със средата, в която се намира. “

Кое считаме за скъпо от предишното на един град и по какъв начин би трябвало да го съхраняваме – чуйте диалога с арх. Ценков.

Арх. Цветомир Ценков е докторант към катедра „ История и доктрина на архитектурата “, УАСГ – „ Интегриране на археологическо завещание в модерна градска среда “. Той има опит в региона на устройственото обмисляне и архитектурното планиране. Арх. Ценков е измежду дейните млади експерти в региона на запазване на архитектурното завещание в България.

Снимка: Аделина Андонова