Исторически свидетелства сочат, че в страните от древния свят: Шумер,

Лотарията - най-дяволската от всички игри

Исторически свидетелства сочат, че в страните от античния свят: Шумер, Египет, Елада, Рим, Китай и прочие, хазартните игри са били нормална процедура. Една от най-разпространените и известни игри била на зарове. Заровете представлявали ашици от коза или овца, пригодени квадратни плочки или плочки с пирамидална форма, открити при разкопки в шумерския град Ур, датиращ от 3000 години преди Христа.
Трябва да бъде упоменато, че в древността не са липсвали мошеници, които измествали центъра на тежестта на заровете, с цел да могат да падат на избрана страна и да са печеливши.
В Римската империя през II век преди Христа за първи път бил въведен закон против хазартните игри - Lex aleatoria, който категорично забранявал играта на зарове, до момента в който в това време залозите за провеждани надпревари и битки не подлежали на възбрана.
В италианския град Генуа през втората половина на ХVI век се появила локална организация за залагания. В града всяка година се избирали петима сенатори всред огромен брой претенденти. Чрез чоп определяли кой ще ръководи Генуа, а феновете на залагането постоянно внасяли немалки суми за претендентите, които имали късмет да бъдат определени за съветници. Който отгатвал вярно едно или няколко имена, получавал назад вложените пари плюс вноските на непозналите резултата.
През далечната 1620 година сенаторът Бенедето Джентиле заменил имената на претендентите с числата от 1 до 90. Това историческо залагане било наречено "Генуезка лотария ". Оттогава почнало победоносното нахлуване на лотарията из цяла Италия. Генуезките търговци се борили да си обезпечат монопол, само че феодалните господари взели всичко в свои ръце, като градове и страни вкарвали лотарията - бърз и елементарен източник на финанси.
Папа Бенедикт ХIII (1724-1730) забранил залагането на лотария, само че неговият правоприемник папа Климент ХII (1730-1740) даже провел в Рим така наречен Папска лотария.
Макар че в Италия религията била надълбоко вкоренена, хрониката признава, че упоменатият сенатор Бенедето Джентиле - дяволско изчадие, довел доста хора до същинска хазартна пристрастеност.
След време увлечението по лотарията обхванало и други страни: Австрия, Чехия, Прусия, Франция, където зародили бюра за залагания. През 1771 година била издадена специфична книга - "Лотология ", под заглавието на която било написано "Сигурни цифри от астрологически данни и други източници - събрани тук, се оферират на интересуващите се. "
За доста градчета се говорело, че техните поданици се посветили на лотарийните игри, купували с парите си фишове, задоволявайки хазартната си привързаност.
Едновременно с разрастването на лотарията се засилвали и рецензиите, отправяни към нея. Паричните лотарии се определяли като незаконни и аморални. Писателят Карл Юлиус Вебер нарекъл лотарията "най-дяволската от всичките игри ".
През лятото на 1810 година била отстранена лотарията в Прусия, през 1861 година спряла активността си Баварската лотария, а през 1897 година престанала да съществува и лотарията в Австро-Унгария.
Любопитно е да се спомене, че лотарийните игри станали обект на задълбочено внимание от страна на известни математици като французина Лаплас, немеца Фулер и редица други. Те пресметнали каква е вероятността да се изтеглят цифри, които следват в градация от 1 до 90, вероятността избрани цифри да се появят още веднъж, вероятността едно или повече изтеглени цифри да бъдат едноцифрени и така нататък Но на процедура никой математик не е забогатял от лотарийните игри посредством своите калкулации и никой не е пресметнал тъкмо кои цифри са печелившите.
През всички исторически столетия са съществували запалени поклонници на игрите на шанса и щастието. Сред тях е имало крале, папи, пълководци, известни писатели, художници, актьори, държавници.
В Древния Рим Гай Юлий Цезар взел участие в обществени залагания по време на провежданите от него Сатурналии. При прекосяването на река Рубикон той произнесъл популярната фраза: "Alea iacta est " - "Зарът е хвърлен ".
Марк Антоний също бил пристрастен от игрите на зарове, боевете с петли и надбягванията.
Император Август обичал да играе alea, ранен вид на табла, имал и навика да организира томболи с награди за гостите на пиршествата, които устройвал.
Клавдий по нищо не отстъпвал на своите прародители, игрите със зарове били за него висшо наслаждение. Той поръчал да му изработят специфична маса за мятане на заровете по време на пътешестване с каляска по неравните пътища. Клавдий бил толкоз обхванат от играта, че забравял и призовавал отстранени от него играчи да се включат още веднъж като съперници...
Калигула трансформирал двореца си в игрален дом, откъдето попълвал императорската си хазна, той даже играл на зарове от самото начало, до момента в който продължавало... погребението на неговата сестра.
Император Нерон разпространявал непрестанно хазарта измежду патрициите и постоянно залагал големи суми. При едно мятане на зарове заложил 400 000 сестерции, равняващи се на към 50 000 американски $!
Запалени по хазартните игри били и други известни исторически персони. Един от фамозните играчи бил Джакомо Казанова - италианският авантюрист, мъдрец, публицист и непостижим ухажор. Когато не му вървяло и губел огромни суми, той се обръщал за финансова помощ към представителките на нежния пол.
Казанова бил основният уредник на провежданата в Париж лотария. Тя прекосявала под егидата на короната и персонално кралят избрал Джакомо Казанова за собствен формален представител.
Лоренцо ди Медичи - известна ренесансова персона от фамозната фамилия, бил буен картоиграч, за който се говорело, че измислил нови игри на карти.
Волтер - великият френски мъдрец и публицист от епохата на Просвещението, също бил разпален комарджия. Той сътворил скица, от която се възползвал посредством разпоредбите за присъединяване със закупуването на скъпи бумаги - те разрешавали оптимален брой участия.
Джон Монтагю (1718-1792) - британски аристократ и общественик, прочул се като "Граф Сандвич ", бил безвъзвратен комарджия. Той обичал да играе "маратони " в лондонския клуб "Уайтс ". В този клуб разпространявал практиката да се яде месо сред две филии самун, което му разрешавало да не губи никакво време за хранене и да продължава да играе. При това ръцете му оставали постоянно чисти и не цапали картите.
Неговото скимване станало известно по целия свят. Нарекли го сандвич и истината е, че сандвичът се употребява с свръхестествен триумф освен в тези години, само че още повече и през днешния ден! Даже тук ще си разреша да оповестя, колкото и да ви наподобява необикновено: човечеството изяжда за един ден 1 милиард сандвичи!
Джейн Остин (1775-1817) е британска писателка, която постоянно употребила картите за игра като метод да разкрие характерите на своите герои в романите си "Гордост и предубеждения ", "Разум и усеща " и други
Наполеон Бонапарт (1769-1821) ценял извънредно картите, които съгласно него претендирали всеки състезател да има мнение, лично мислене и тактика. Наполеон поддържал казината във Франция и спомогнал за разпространение на играта с карти, позната като "21 ".
Страстта към хазарта била мощно изразена при съветския държател Иван Грозни, който малко преди гибелта си играл шах с Борис Годунов, залагайки положението на царската съкровищница.
Друга коронована персона, кралят на Англия Хенри VIII, изгубил на карти камбаните на катедралния храм, само че спечелилият по този начин и не ги получил...
Големият съветски публицист Фьодор Достоевски също бил неукротим комарджия. Написал "Играчът на рулетка ", с цел да извърши контракта си с издателството, след което похарчил задатъка за своето произведение в игралните домове.
Андре Ситроен, притежател на френските автомобилни фабрики, употребявал хазарта като средство за реклама. При проява на коли той канел хора от елита и провел комарджийски игри, в които самичък взел участие. През 1925 година, на шампионат по бакара, изгубил 13 милиона франка. Фирмата му се оказала в тежко финансово положение, само че прескочила банкрута.
Хазартните игри намерили идеална почва за подем в страната на неограничените благоприятни условия. Първият билет за Федералната лотария на Съединени американски щати бил платен от самия президент Джордж Вашингтон.
Началото на американската лотария е сложено през 1792 година, а задачата й била да спонсорира финансово развиването на новата страна зад океана. През 1830 година в Съединени американски щати към този момент имало регистрирани 420 типа лотарийни игри!
Между 1850 и 1910 година хазартът и казината в западните щати станали незаконни. През този интервал Невада оповестила хазартните игри за закононарушение, само че при започване на 40-те години ги релегализирала.
Джон Гейтс - американски мултимилионер от това време, именуван "Залагащият милион ", постоянно подготвен да залага за каквото и да е, през 1909 година към този момент изтощен от игрите, произнесъл тирада в Тексас против хазарта. В нея той предизвестил: "Стойте надалеч от хазартните игри. Който един път стане състезател, остава подобен до края на живота си... "

Четири аса - рядко знамение

Играта "Го ", основана в Китай, се играе върху дъска на квадрати с черни и бели камъни по тях. Фанатици на играта през днешния ден са Ума Търман и Чък Норис