Р. Николаев: Истинската журналистика изисква да се отстояват позиции
“Истинската публицистика значи да отстояваш позиция. Въпреки че един публицист би трябвало да е неутрален, само че от свое име той може да разяснява протичащите се събития, само че за жалост в днешно време това съвсем не се случва ”. Това показа журналистът и притежател на уеб страницата “Akcent.bg ”Румен Николаев. По думите му е обикновено в пазарни условия да се предлага това, което се търси, “но в потока от сива информация би трябвало да светва и някоя зелена лампичка. Да се вижда журналиста с мнение и оценка ”. Сложен съгласно дългогодишния публицист е отговорът на въпроса на кои медии да имат вяра хората. Съветът му е да внимаваме за това кои са притежателите на медиите и какви публицисти работят в тях.
Сигурно малко помнят, че преди 30 години излезе първият брой на вестник “Русе ”. Издател бе “Русенска корабостроителница ”. За положително или за неприятно, вестникът устоя до края на 1993 г.Това е и първото работно място на Румен Николаев, пред който се отваря опцията да работи по мечтаната още от ученическите години професия- да бъде публицист. /Трябва да се знае, че дотогава имаше единствено един единствен вестник – Дунавска истина, в който назначенията се случваха от ОК на БСП/.
След затваряне на вестника на Корабната Николаев стартира работа в наследника на “Дунавска истина ”- вестник “Утро ”. В него миг изданието издъхва финансово и няма необикновен интерес за работа в него. През това време се появяват “Русенски стандарт ” и “Русенски вести ”, които също не съумяват да просъществуват независимо /след прекъсване на финансовите инжекции на издателите/.
“Утро ” оцелява, защото е платен от немската издателска група ВАЦ. Сега изданието е благосъстоятелност на Христо Грозев като част от договорка на „ Медийна група България холдинг “ ООД.
Работата си във вестник “Утро ” Николаев регистрира като най – забавни в професионален проект. Тогава няма интернет, няма прессъобщения. Това е време, в което текат разнообразни приватизации на компаниите в Русе и региона- развой, на който той е очевидец и човек, отразявал раздържавяването им.
Това е интервал, в който знакови фабрики като Хлебна квас, Винпром- Русе /най-големият на Балканите с потенциал от 40 млн. Бутилки/, ИЗОМА, ЗЕИМ, ЗИТА, Жити, Гаврил Генов, БИМАС, Дунавска коприна, кожарският цех “Приста ” и други смениха собствеността си. За страдание, някои от тях по-младите русенци няма да знаят, защото такива съществени предприятия бяха къде съзнателно, къде- не, разграбени и унищожени.
Тогава, преди време, нямаше по какъв начин един ред да се напише, без да си се срещнал с източника на информация, на място, през секретарката му, която постоянно бе по-важна от самия него.
През задачите към този момент 30 години журналистическа активност единствено един път е бил притеглен в съда по оповестен от него материал. Мога да настоявам изрично, че това сигурно бе най-професионалният ми текст, обвързван с една добричка компания “Доги ”, влезнала в спор за аграрни проблем. Но до ход на делото по този начин и не се стигнало, а повода била желанието на упоменат в текста на вземе съществени пари от ВАЦ.
Николаев избира и става един от най-хубавите локални публицисти, откакто посвещава напълно тези 30 година главно на бизнеса в региона и освен.
Работи и 6 години като сътрудник на вестник “Пари ” до закриването му. Той за първи път вкарва в националния бизнес ежедневник районните приложения, в които се показват и популяризират областите в страната и сполучливите практики.
Случайно или не – Румен Николаев е определен да бъде основател и гл. редактор на корпоративното издание на една от най-успешните компании в Русе и страната – Приста ойл. Цели 13 години влиятелното месечно списание пресъздава бизнес атмосферата при работещите във компанията, както и на сполучливите бизнеспартньори. Не са необичайност и случаите, когато компании са употребявали списание “Приста ” и материалите, писани за тях, като референции при участия в търгове и състезания.
От 2001 година бизнес журналистът стартира работа във вестник “Бряг ”, защото в “Утро ” преценят, че не може да работи и като преподавател /всъщност 13 години той и преподава в Техникума по механотехника.
Така до 2010 година, когато взема решение и основава уеб страницата “Акцент.БГ ” който към този момент 13 години стои на медийния и рекламен пазар в района и в страната.
Въпреки измененията, които настъпват в политическото пространство във времето, то корпоративният бизнес и главните политически партии не крият позитивната си оценка за рабатата му.
Според Николаев обаче публицистиката у нас, несъмнено и на локално равнище, за жалост с появяването на актуалните тхнологии и появяването на нямащи нищо общо с медиите комерсиални лица способства тя да бъде постоянно неглижирана /и заслужено/ от публиката.
В страха си да не бъдат за някакви грехове разобличени, познати имена в общественото пространство избират да одобряват рекета от нискоразрядни бродещи из общественото пространство уеб сайтове, единствено с цел да не бъдат, току виж, за нещо изтипосани…
Спомням си, че едно от разпоредбите е журналистът да бъде в оправдана доза съпротива на ръководещите. Без да изопачава истината, да ревизира една информация от най-малко два източника.
За страдание, за изкривената и обикновена публицистика съществена виновност имат и политиците, най-много тези, които се вживяват като такива на локално равнище.
В Русе от дълго време няма журналистика. Категорично мога да заявя, че това се случва при Ася Пенчева и в Акцент.БГ, не мисля, че някого съм пропуснал.
И знаете ли за какво – тъй като всички отнякъне нещо цоцат или пък внимават, да не им спрат захранката.
Но най-голямото предизвикателство пред медиите са обществените групи. Факт е, че някои уеб сайтове са си основава фейсбук групи под други заглавия, партии имат по няколко такива, с цел да манипулират обществеността, която другояче не е предирчива за истината…
Изкуствен разсъдък към този момент редактира и основава “авторски ” текстове, сътрудници крадат креативен труд от тези, които са се ровили в тематики и обстоятелства.
Факт е, че обществото ни е болно, няма по какъв начин и публицистиката да е читава. Но за това не са отговорни медиите, а тези, които по една или друга причина са примирими като уеб сайтове без публицисти или пък пред журналисти- рекетьори.
Ще се веселя словото в действителност да бъде свободно. Но това, което е градивно, накар и да е под формата на рецензия.
Малките цели са рожба на дребните хора. Нека Ботевата публицистика и Алековите идеали небъдат заровени от конюктурни ползи!
Чуйте цялото изявление в звуковия файл:
Сигурно малко помнят, че преди 30 години излезе първият брой на вестник “Русе ”. Издател бе “Русенска корабостроителница ”. За положително или за неприятно, вестникът устоя до края на 1993 г.Това е и първото работно място на Румен Николаев, пред който се отваря опцията да работи по мечтаната още от ученическите години професия- да бъде публицист. /Трябва да се знае, че дотогава имаше единствено един единствен вестник – Дунавска истина, в който назначенията се случваха от ОК на БСП/.
След затваряне на вестника на Корабната Николаев стартира работа в наследника на “Дунавска истина ”- вестник “Утро ”. В него миг изданието издъхва финансово и няма необикновен интерес за работа в него. През това време се появяват “Русенски стандарт ” и “Русенски вести ”, които също не съумяват да просъществуват независимо /след прекъсване на финансовите инжекции на издателите/.
“Утро ” оцелява, защото е платен от немската издателска група ВАЦ. Сега изданието е благосъстоятелност на Христо Грозев като част от договорка на „ Медийна група България холдинг “ ООД.
Работата си във вестник “Утро ” Николаев регистрира като най – забавни в професионален проект. Тогава няма интернет, няма прессъобщения. Това е време, в което текат разнообразни приватизации на компаниите в Русе и региона- развой, на който той е очевидец и човек, отразявал раздържавяването им.
Това е интервал, в който знакови фабрики като Хлебна квас, Винпром- Русе /най-големият на Балканите с потенциал от 40 млн. Бутилки/, ИЗОМА, ЗЕИМ, ЗИТА, Жити, Гаврил Генов, БИМАС, Дунавска коприна, кожарският цех “Приста ” и други смениха собствеността си. За страдание, някои от тях по-младите русенци няма да знаят, защото такива съществени предприятия бяха къде съзнателно, къде- не, разграбени и унищожени.
Тогава, преди време, нямаше по какъв начин един ред да се напише, без да си се срещнал с източника на информация, на място, през секретарката му, която постоянно бе по-важна от самия него.
През задачите към този момент 30 години журналистическа активност единствено един път е бил притеглен в съда по оповестен от него материал. Мога да настоявам изрично, че това сигурно бе най-професионалният ми текст, обвързван с една добричка компания “Доги ”, влезнала в спор за аграрни проблем. Но до ход на делото по този начин и не се стигнало, а повода била желанието на упоменат в текста на вземе съществени пари от ВАЦ.
Николаев избира и става един от най-хубавите локални публицисти, откакто посвещава напълно тези 30 година главно на бизнеса в региона и освен.
Работи и 6 години като сътрудник на вестник “Пари ” до закриването му. Той за първи път вкарва в националния бизнес ежедневник районните приложения, в които се показват и популяризират областите в страната и сполучливите практики.
Случайно или не – Румен Николаев е определен да бъде основател и гл. редактор на корпоративното издание на една от най-успешните компании в Русе и страната – Приста ойл. Цели 13 години влиятелното месечно списание пресъздава бизнес атмосферата при работещите във компанията, както и на сполучливите бизнеспартньори. Не са необичайност и случаите, когато компании са употребявали списание “Приста ” и материалите, писани за тях, като референции при участия в търгове и състезания.
От 2001 година бизнес журналистът стартира работа във вестник “Бряг ”, защото в “Утро ” преценят, че не може да работи и като преподавател /всъщност 13 години той и преподава в Техникума по механотехника.
Така до 2010 година, когато взема решение и основава уеб страницата “Акцент.БГ ” който към този момент 13 години стои на медийния и рекламен пазар в района и в страната.
Въпреки измененията, които настъпват в политическото пространство във времето, то корпоративният бизнес и главните политически партии не крият позитивната си оценка за рабатата му.
Според Николаев обаче публицистиката у нас, несъмнено и на локално равнище, за жалост с появяването на актуалните тхнологии и появяването на нямащи нищо общо с медиите комерсиални лица способства тя да бъде постоянно неглижирана /и заслужено/ от публиката.
В страха си да не бъдат за някакви грехове разобличени, познати имена в общественото пространство избират да одобряват рекета от нискоразрядни бродещи из общественото пространство уеб сайтове, единствено с цел да не бъдат, току виж, за нещо изтипосани…
Спомням си, че едно от разпоредбите е журналистът да бъде в оправдана доза съпротива на ръководещите. Без да изопачава истината, да ревизира една информация от най-малко два източника.
За страдание, за изкривената и обикновена публицистика съществена виновност имат и политиците, най-много тези, които се вживяват като такива на локално равнище.
В Русе от дълго време няма журналистика. Категорично мога да заявя, че това се случва при Ася Пенчева и в Акцент.БГ, не мисля, че някого съм пропуснал.
И знаете ли за какво – тъй като всички отнякъне нещо цоцат или пък внимават, да не им спрат захранката.
Но най-голямото предизвикателство пред медиите са обществените групи. Факт е, че някои уеб сайтове са си основава фейсбук групи под други заглавия, партии имат по няколко такива, с цел да манипулират обществеността, която другояче не е предирчива за истината…
Изкуствен разсъдък към този момент редактира и основава “авторски ” текстове, сътрудници крадат креативен труд от тези, които са се ровили в тематики и обстоятелства.
Факт е, че обществото ни е болно, няма по какъв начин и публицистиката да е читава. Но за това не са отговорни медиите, а тези, които по една или друга причина са примирими като уеб сайтове без публицисти или пък пред журналисти- рекетьори.
Ще се веселя словото в действителност да бъде свободно. Но това, което е градивно, накар и да е под формата на рецензия.
Малките цели са рожба на дребните хора. Нека Ботевата публицистика и Алековите идеали небъдат заровени от конюктурни ползи!
Чуйте цялото изявление в звуковия файл:
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ