Добре дошли в Музея на магията
Истинска магия е в cмoлянcĸoтo ceлo Moмчилoвци да бъде открит Музей на магията. Цяло знамение е точно там да се събере най-голямата в Европа колекция от реквизити на нашите най-хубави илюзионисти, работили през предишния век и до момента - Мистър Сенко, Факира Мити, Орфи, Астор, Харди, Лепас и доста други.
Магическо е под един покрив да организираш такава богата колекция от незабравими фокуси, костюми, плакати, архиви на повелителите на огромната заблуда. Зад тази магия нескрито стои един умел магьосник и идеалист – артистът Ненчо Илчев.
Снимка Красимир Свраков
И ето неговия роман:
„ В рода ми нямаше никой, който да се занимава с фокуси, майка ми и татко ми бяха зъботехници, само че те подкрепяха
моята пристрастеност
към илюзионното изкуство и театъра. Водиха ме на представления, през 1986 година ме заведоха в София да се срещна с Мистер Сенко, откакто му написах писмо и той ми отговори. Искрата се възпламени от първия плакат, който си откраднах от вратата на читалището и го съхраних. Всичко огромно потегля от дребното, както ме увери и Мистер Сенко. Моят преподавател Лепас ми подари две гипсови маски, с които е правил фокуса със свалянето на главата, те също са в музея. Не съм и мислил, че всичко ще се разрасне толкоз. Започнах с колекционерска пристрастеност да групирам, само че сбирката нарастваше, от ден на ден неща намирах и от ден на ден неща ми даваха. Всичко, което изкарвах, го влагах в това. Ходех по тавани,
откупувах реквизити
- едни ми ги подаряваха, а за други давах доста пари. И повече нямаше къде да запазвам всичко това – изпълних един склад в НДК, различен във Военния спектакъл, закарах една част в Момчиловци. Желанието ми бе да има памет за това огромно изкуство. После започнаха перипетиите, въпреки да не желаех нищо за себе си, а единствено сбирката да бъде показана. Кметицата на Момчиловци Сийка Суркова даде тези пространства в cтapoтo ĸилийнo yчилищe. Отделих цялото лято на 2023-та, с цел да подредя експозицията, само че мястото стигна единствено за половината.
Господ ми изпрати тази Стефка Манджукова, тя стана организатор на музея, споделя със пристрастеност и обич, даже по-хубаво от мен. Тя откри своето място, по тази причина имаме най-точния човек, който да се грижи за сбирката. Още до момента в който подреждахме,
заприиждаха хора
от цяла България. Този прилив продължава и през зимните месеци. Това пък ме пали да доразвия плана в по-голямата постройка, която е дадена за тази цел. Желанието ни е това да се трансформира в най-големия интерактивен музей на илюзионни атрибути, за което обаче са нужни средства. Виртуални разходки и други забавни неща, налични посредством актуалните софтуерни благоприятни условия, ще разпалват въображението.
Имаме огромна и мощна школа в илюзионното и в цирковото изкуство. С „ Леглото на гибелта “ Орфи печели второ място на огромната конкуренция в Лозана през 1982 година, което е първата за България премия за илюзионен номер на международен фестивал. После Астор печели златен „ Оскар “ и остава единственият европеец с такова отличие за магическо изкуство. В Музея е бобината, направена за Мистер Сенко през 1935 година от Никола Тесла и донесена персонално от него в София. По-голяма от тази сбирка в света е само частната колекция на Дейвид Копърфийлд, само че тя не е публично налична. (В срещата си с него Ненчо Илчев отхвърля да му продаде най-скъпия атрибут в българския музей, направен с бобината на Никола Тесла.) Събирал съм тези експонати още до момента в който част от илюзионистите бяха живи, други съм придобил от техните родственици, множеството от които също си отидоха от този свят. Ако не бях събрал тези скъпи атрибути и реквизити, те щяха да останат по тавани и изби и да бъдат изхвърлени. С тях нашите илюзионисти са обикаляли страната и света,
печелили са награди
радвали са се на любовта на публиката. Това би трябвало да е очевидно и налично, с цел да има памет какъв брой са били положителни в международен мащаб.
Магичното изкуство се развива и през днешния ден, само че то изгубва своя сексапил, лишено от опцията да отидеш на театър и да се потопиш в атмосферата на представлението. Щастлив съм, че съм влюбен от дете в това свещенодействие. Мечтал съм го и на моите 50 години, когато човек си прави равносметка, си мисля, че Господ ми е дал с цялостни шепи. Щастлив съм, че това, в което съм вложил сила и средства, вижда бял свят и хората му се радват. Направих музея в моето родно местенце, където се възпламени тази моя пристрастеност, откъдето откраднах първия афиш, откъдето съм писал писмото до Мистер Сенко. И след пътя, който съм минал, като върна тази сбирка на мястото, откъдето съм тръгнал, ми се ще да оказа помощ за развиването на района посредством тази атракция. Имах оферти от София и от други градове в страната, само че логиката повелява да е в Момчиловци “.
Уредник на музея е Стефка Манджукова. Тя е приключила компетентност Тамбура в Музикалното учебно заведение в Широка Лъка. Но откакто се омъжва, приключва музикалната си кариера и се насочва към работа в търговията и в производството. Това предложение, което тя получава от Ненчо Илчев, да държи ключа за музея и да демонстрира цялото това благосъстояние, за нея е като следващата му магия. Стефка Манджукова с неспокойствие споделя за всичко, въодушевена е да вземем за пример от срещата в музея със Стефка Сенко, снахата на Мистер Сенко, която доста е съдействала за сбирката:
„ Когато бил дребен, Ненчо гледал Мистер Сенко по малкия екран и решил да му напише
писмо
с което го кани в Момчиловци на посетители. За удивление на всички след 10-ина дни се получава отговор от огромния илюзионист. 13-годишният Ненчо бил толкоз разчувствуван, че цяла седмица не посмял да го отвори. Не след дълго в един от вестниците родителите му прочитат, че Мистер Сенко по случай своя празник посреща посетители в дома си в София. Тръгват със фамилната кола към столицата, само че патрул не ги пуска да влязат в града поради конгрес на Българска комунистическа партия. Ненчо съумява да измоли разрешение да ги позволен в столицата. В незабравимата среща Мистер Сенко му демонстрира много фокуси, единият от които е с кърпичка, която изчезва и се появява. Това става с спомагателен „ палец “ върху пръста. Ненчо си потегля удовлетворен, само че и малко печален, че няма от кое място да се снабди с подобен признак. Но защото родителите му са зъботехници, съумяват да изработят за него първите палци от пластмаса за протези.
Мистер Сенко е бил доста съобразителен. Решава да вкара нещо ново в репертоара си и замисля
илюзията с „ Електрическия стол “
Разбира, че Никола Тесла прави разработки в региона на електричеството и изменчивия ток. Намира човек, който персонално се познава с него и по този начин му разпорежда да направи специфична бобина. Мистер Сенко сяда на електрическия стол и с една железна пръчка допира бобината, а в другата ръка държи свещ или лампа. Електрическата дъга, която минава през тялото му, пали специфичната свещ или пък лампата светва “…
Как Ненчо Илчев се снабдява с първия си афиш при гостуването на Орфи в Момчиловци, по какъв начин брачната половинка и асистентка на Орфи Люба безусловно на косъм се разминава със гибелта, до момента в който репетират номера „ Разминаване със гибелта “ в техния апартамент в София, за какво Мистер Сенко се назовава Мистер, какво е съхранено от реквизита на първия преподавател на Ненчо по илюзионно изкуство, по какъв начин се ражда концепцията му още преди години да стартира да събира такава сбирка – за всичко това, както и доста други истории ще ви опише Стефка Манджукова, прекрачите ли прага на Музея на магията.
Текстът е част от бр. 118 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
Магическо е под един покрив да организираш такава богата колекция от незабравими фокуси, костюми, плакати, архиви на повелителите на огромната заблуда. Зад тази магия нескрито стои един умел магьосник и идеалист – артистът Ненчо Илчев.
Снимка Красимир Свраков И ето неговия роман:
„ В рода ми нямаше никой, който да се занимава с фокуси, майка ми и татко ми бяха зъботехници, само че те подкрепяха
моята пристрастеност
към илюзионното изкуство и театъра. Водиха ме на представления, през 1986 година ме заведоха в София да се срещна с Мистер Сенко, откакто му написах писмо и той ми отговори. Искрата се възпламени от първия плакат, който си откраднах от вратата на читалището и го съхраних. Всичко огромно потегля от дребното, както ме увери и Мистер Сенко. Моят преподавател Лепас ми подари две гипсови маски, с които е правил фокуса със свалянето на главата, те също са в музея. Не съм и мислил, че всичко ще се разрасне толкоз. Започнах с колекционерска пристрастеност да групирам, само че сбирката нарастваше, от ден на ден неща намирах и от ден на ден неща ми даваха. Всичко, което изкарвах, го влагах в това. Ходех по тавани,
откупувах реквизити
- едни ми ги подаряваха, а за други давах доста пари. И повече нямаше къде да запазвам всичко това – изпълних един склад в НДК, различен във Военния спектакъл, закарах една част в Момчиловци. Желанието ми бе да има памет за това огромно изкуство. После започнаха перипетиите, въпреки да не желаех нищо за себе си, а единствено сбирката да бъде показана. Кметицата на Момчиловци Сийка Суркова даде тези пространства в cтapoтo ĸилийнo yчилищe. Отделих цялото лято на 2023-та, с цел да подредя експозицията, само че мястото стигна единствено за половината.
Господ ми изпрати тази Стефка Манджукова, тя стана организатор на музея, споделя със пристрастеност и обич, даже по-хубаво от мен. Тя откри своето място, по тази причина имаме най-точния човек, който да се грижи за сбирката. Още до момента в който подреждахме,
заприиждаха хора
от цяла България. Този прилив продължава и през зимните месеци. Това пък ме пали да доразвия плана в по-голямата постройка, която е дадена за тази цел. Желанието ни е това да се трансформира в най-големия интерактивен музей на илюзионни атрибути, за което обаче са нужни средства. Виртуални разходки и други забавни неща, налични посредством актуалните софтуерни благоприятни условия, ще разпалват въображението.
Имаме огромна и мощна школа в илюзионното и в цирковото изкуство. С „ Леглото на гибелта “ Орфи печели второ място на огромната конкуренция в Лозана през 1982 година, което е първата за България премия за илюзионен номер на международен фестивал. После Астор печели златен „ Оскар “ и остава единственият европеец с такова отличие за магическо изкуство. В Музея е бобината, направена за Мистер Сенко през 1935 година от Никола Тесла и донесена персонално от него в София. По-голяма от тази сбирка в света е само частната колекция на Дейвид Копърфийлд, само че тя не е публично налична. (В срещата си с него Ненчо Илчев отхвърля да му продаде най-скъпия атрибут в българския музей, направен с бобината на Никола Тесла.) Събирал съм тези експонати още до момента в който част от илюзионистите бяха живи, други съм придобил от техните родственици, множеството от които също си отидоха от този свят. Ако не бях събрал тези скъпи атрибути и реквизити, те щяха да останат по тавани и изби и да бъдат изхвърлени. С тях нашите илюзионисти са обикаляли страната и света,
печелили са награди
радвали са се на любовта на публиката. Това би трябвало да е очевидно и налично, с цел да има памет какъв брой са били положителни в международен мащаб.
Магичното изкуство се развива и през днешния ден, само че то изгубва своя сексапил, лишено от опцията да отидеш на театър и да се потопиш в атмосферата на представлението. Щастлив съм, че съм влюбен от дете в това свещенодействие. Мечтал съм го и на моите 50 години, когато човек си прави равносметка, си мисля, че Господ ми е дал с цялостни шепи. Щастлив съм, че това, в което съм вложил сила и средства, вижда бял свят и хората му се радват. Направих музея в моето родно местенце, където се възпламени тази моя пристрастеност, откъдето откраднах първия афиш, откъдето съм писал писмото до Мистер Сенко. И след пътя, който съм минал, като върна тази сбирка на мястото, откъдето съм тръгнал, ми се ще да оказа помощ за развиването на района посредством тази атракция. Имах оферти от София и от други градове в страната, само че логиката повелява да е в Момчиловци “.
Уредник на музея е Стефка Манджукова. Тя е приключила компетентност Тамбура в Музикалното учебно заведение в Широка Лъка. Но откакто се омъжва, приключва музикалната си кариера и се насочва към работа в търговията и в производството. Това предложение, което тя получава от Ненчо Илчев, да държи ключа за музея и да демонстрира цялото това благосъстояние, за нея е като следващата му магия. Стефка Манджукова с неспокойствие споделя за всичко, въодушевена е да вземем за пример от срещата в музея със Стефка Сенко, снахата на Мистер Сенко, която доста е съдействала за сбирката:
„ Когато бил дребен, Ненчо гледал Мистер Сенко по малкия екран и решил да му напише
писмо
с което го кани в Момчиловци на посетители. За удивление на всички след 10-ина дни се получава отговор от огромния илюзионист. 13-годишният Ненчо бил толкоз разчувствуван, че цяла седмица не посмял да го отвори. Не след дълго в един от вестниците родителите му прочитат, че Мистер Сенко по случай своя празник посреща посетители в дома си в София. Тръгват със фамилната кола към столицата, само че патрул не ги пуска да влязат в града поради конгрес на Българска комунистическа партия. Ненчо съумява да измоли разрешение да ги позволен в столицата. В незабравимата среща Мистер Сенко му демонстрира много фокуси, единият от които е с кърпичка, която изчезва и се появява. Това става с спомагателен „ палец “ върху пръста. Ненчо си потегля удовлетворен, само че и малко печален, че няма от кое място да се снабди с подобен признак. Но защото родителите му са зъботехници, съумяват да изработят за него първите палци от пластмаса за протези.
Мистер Сенко е бил доста съобразителен. Решава да вкара нещо ново в репертоара си и замисля
илюзията с „ Електрическия стол “
Разбира, че Никола Тесла прави разработки в региона на електричеството и изменчивия ток. Намира човек, който персонално се познава с него и по този начин му разпорежда да направи специфична бобина. Мистер Сенко сяда на електрическия стол и с една железна пръчка допира бобината, а в другата ръка държи свещ или лампа. Електрическата дъга, която минава през тялото му, пали специфичната свещ или пък лампата светва “…
Как Ненчо Илчев се снабдява с първия си афиш при гостуването на Орфи в Момчиловци, по какъв начин брачната половинка и асистентка на Орфи Люба безусловно на косъм се разминава със гибелта, до момента в който репетират номера „ Разминаване със гибелта “ в техния апартамент в София, за какво Мистер Сенко се назовава Мистер, какво е съхранено от реквизита на първия преподавател на Ненчо по илюзионно изкуство, по какъв начин се ражда концепцията му още преди години да стартира да събира такава сбирка – за всичко това, както и доста други истории ще ви опише Стефка Манджукова, прекрачите ли прага на Музея на магията.
Текстът е част от бр. 118 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ