Известни цитати, които всъщност не са казани от тези, на които ги приписваме
Истината към много неща, които считаме за известни, постоянно се оказва много по-различна от общоизвестната. Дори за толкоз известни неща, каквито са крилатите изречения, които слушаме още от ранна детска възразст. Оказва се, че и към тях митовете са много, потвърждава и новоизлязлата Енциклопедия на крилатите изречения на Вадим Серов. И в случай че се заровим да търсим кой, по кое време и по какъв мотив е споделил известни думи, резултатите ще са много изненадващи. Не е инцидентна шегата на известният американски публицист сатирик Амброуз Бирс: " Цитатът е погрешно повтаряне на непознати думи ". Твърде постоянно техният създател е напълно различен, а друг, в който сякаш сме сигурни.
Истината е във виното, In vino veritas на латински
Автор на фразата е римският публицист ерудит Плиний Стари, живял през 1 век от нашата епоха. Той употребява думите в труда си “Естествена история ”. Смисълът е, че под влияние на алкохола хората се разкрепостяват и приказват това, което мислят. Т.е. знамението е: каквото е на трезвия в мозъка, на пияния е на езика. Понякога фразата се употребява с продължение - In vino veritas, in aqua sanitas - Истината е във виното, здравето във водата.
Който носи меч, от меч умира
Тази фраза писателят Пьотр Павленко (1899-1951), сценарист на кино лентата “Александър Невски ”, влага в устата на княз Невски. Впоследствие князът се възприема като създател на думите. Те обаче са евангелски и в оригинал звучат по този начин: „ Взелите меч от меч умират ”.
Все отново тя се върти!
Смята се, че това са паметни храбри думи на великия астроном Галилео Галилей. Според легендата, откакто подписал отрицанието на своето еретическо обучение и изслушал присъдата на инквизицията за пожизнен затвор, Галилей се изправил на крайници в църквата Santa Maria sopra Minerva, тропнал с крайник, и произнесъл популярната фраза. Колкото и красиво да наподобява легендата, колкото и неустрашим да е обликът на Галилей в нея, той не е изричал тази фраза. Най-вероятно тя е зародила с помощта на популярния художник Мурильо, на който бил поръчан портрет на Галилей след гибелта на огромния академик. Поръчката била изпълнена от възпитаник на Мурильо през 1646 година А след 250 години изкуствоведите открили, че необятната рамка изобретателно скрива “еретичната ” част на картината. На нея се виждат астрономически ескизи, показващи въртенето на Земята към Слънцето и популярните думи Eppus si muove! Тук най-вероятно се крият корените на легендата. Галилей е изправен пред съда за разкол през 1633 година поради труда си “Диалог за двете основни международни системи ”, в който твърди изрично, че Земята се върти към Слънцето. За да избави живота си, Галилей се отхвърля от концепциите си и живее под домакински арест до гибелта си през 1642 година През 2008 година Ватикана оправдава Галилей и му издигна монумент.
Религията е опиат за народа
Който си мисли, че създател на фразата е вождът на революцията Владимир Илич Ленин, бърка. Неин създател е немският публицист Новалис (1772-1801). Но и това не е всичко. В увода към труда си “Към рецензия на Хегеловата философия на правото ” Маркс написа: „ Религията е въздишка на угнетената гад, сърце в безсърдечния свят, както и дух в бездушните порядки. Религията е опиат на народа. ” Т.е. от една страна, освен цитатът е неакуратен, само че и общият му смисъл се възприема погрешно. Първоначално смисълът е, че религията не е отрова (някога опиумът не е считан за опиат, а е бил известно обезболяващо, което се продавало в аптеките без рецепта), а отдушник, терапия, която облекчава страданието.
Пролетарии от всички страни, съединявайте се!
Знаменитият девиз също не е фиктивен от Ленин, даже не и от Карл Маркс, а от немския бунтовник Карл Шапер (1812-1870).
Роденият да пълзи не може да лети!
Не, създателят на фразата не е писателят Максим Горки, макар че става известна посредством популярната му “Песен на сокола ”. Много преди Горки думите се появяват в баснята на Иван Хемницер (1745 - 1784) “Мужик и крава ”. Баснята споделя за печалния опит на мъж да яхне крава вместо кон. Изводът е повече от очеваден: не можем да чакаме да литне този, който е основан да пълзи.
Който не работи, не би трябвало да яде
И тази фраза не е измислена от болшевиките - те просто са я повтаряли толкоз постоянно, че най-накрая са им приписали и авторството. Думите са взети от Второто обръщение на деятел Павел към тесалоникийците: „ Ако някой не желае да се труди, той няма и да яде. ”
Държавата - това съм аз
Думите се приписват на популярния френски крал Луи XIV. Смята се, че Кралят Слънце произнася фразата през 1655 година на съвещание на Народното събрание. Кралят обаче не е произнасял сходна фраза - тя липсва в оповестените от Роже Александър протоколи на съвещанието на френския парламент. Според някои откриватели в действителност това са думи на една забележителна дама, британската кралица Елизабет I (1558 - 1603).
Здрав дух в крепко тяло
Познатите ни от детството думи са едни от най-ярките в серията “Свободна текстова доработка ”. Всъщност римският сатирик Ювенал, който ги произнася пръв, влага в тях тъкмо противопоставен смисъл. В своята „ Седма ирония ” Ювенал написа, че би трябвало да молим боговете за редкия подарък - здрав дух в крепко тяло. На тази основа се появява известната римска поговорка Mens sana in соrроrе sano - avis rаrа - В крепко тяло здрав дух е необичаен шанс.
Лош е боецът, който не мечтае да стане военачалник
Тази фраза се приписва на пълководеца Александър Суворов. Тук е налице както орязване на фразата, по този начин и неразбория с създателя. В сборника с афоризми-поучения “Войнишки забележки ”(1855) на Александър Погоски (1816-1874), откриваме думите: „ Лош е този боец, който не счита да стане военачалник, а още по-лош е този, който прекалено много мисли какво ще стане с него. ” Крилата става единствено първата част на фразата, а продължението се не помни. В модерно значение думите се употребяват като подучване преди осъществяване на самоуверен проект или план.
Целта оправдава средствата
Девизът се приписва на йезуитите. Всъщност популярният йезуит Ескобар-и-Мендоза е споделил безусловно следното: „ Целта придава на действията тяхната характерна полезност, като според от положителната и неприятна цел действията се разделят на положителни и неприятни. ” Което не е напълно същото. А и самите йезуити, за тяхна чест, публично се отхвърлят от поддръжка на възгледите на Ескобар. Фразата им е приписана от Блез Паскал в “Писма до провинциалиста ”. При това мисълта е употребена и по-рано: „ Тъй като на този, на който отхвърлят правото да употребява нужните средства, е неефикасно и правото да се стреми към задачата. ” От това следва, че защото всеки има право на самозапазване, то всеки има право да употребява всички средства и да прави всевъзможни действия, с цел да опази себе си, споделя Томас Хобс в “За жителите ”. На който е разрешена задачата, разрешени са му и средствата ”, споделя в “Основи на моралното богословие ” Херман Бузенбаум. Впрочем най-ранната от известните изречения принадлежи на Овидий, при който звучи по този начин: Exitus acta probat - Резултатът оправдава действието. Що се отнася до същинския лозунг на йезуитите, за подобен би трябвало да се признае " Ad majoren Dei gloriam " - " Към преобладаващата популярност Божия ", прочут като абревиатурата AMDG - хералдически лозунг на Ордена на Исус.
Няма човек - няма проблем
Традиционно фразата се приписва на Йосиф Сталин. Неин създател обаче най-вероятно писателят е Анатолий Рибаков (1911-1998), който я употребява в романа “Децата на Арбат ” (1987). Там Сталин произнася думите по отношение на разстрела на военните в Царицин през 1918 година: „ Смъртта взема решение всички проблеми. Няма човек, няма проблем. ” По-късно в своя “Роман в мемоари ” Рибаков написа, че е допустимо да е чул фразата от някого, а може и да я е измислил.
Инфо: www.marica.bg
