Истината е във виното, казали някога мъдрите хора и точно

Истината е във виното, споделили в миналото мъдрите хора и тъкмо тази напитка ще стартира да ни следва през възходи и падения. Благодарение на нея ще имаме триумфи при покоряването на Северния полюс, както и ще помогне за зареждането на касата на изкуството. За страдание не би трябвало да забравяме, че същото пиво е известно за редица армейски провали. Според френските архиви, когато избухва Втората Световна война, реколтата е извънредно слаба, само че в последните години може да се забележи, че оценките стават доста по-щедри. От друга страна не би трябвало да забравяме, че е сходна наклонността и за началото на всяка друга война – началото е едва, само че към края още веднъж има надалеч по-добри и точни оценки.

Според разнообразни архиви, боецът освен употребява алкохол буйно, само че и това е връзка, която продължава повече от 9000 години. В другите столетия се оказва, че алкохолът или се е случвал самичък в природата или е бил съзнателно създаван, с цел да помогне за утеха на времето. Всичко стартира с слагането на огъня като естествен феномен, а след него стартират стотици опити и някъде там идва ферментацията и добиването на огнената вода. С откриването на алкохола се раждат и редица проблеми, само че в дълготраен проект, бедата на едни ще се трансформира в победа на други. Статистиката демонстрира, че когато имаме война, един кадър на армията ще употребява повече алкохол на година, в сравнение с всяка една друга специалност в света.

И до през днешния ден се счита, че по време на Втората Световна война точно французите ще употребяват слабостта на немските бойци за развързването на езици. Съпротивата постоянно знаела по какъв начин да накара аудиторията да проговори и да открие колкото се може повече данни за идните борби. Някъде до 1940 година към този момент е ясно алкохолното желание на окуптароите и редица винарни ще стартират да изнасят своята продукция за немските бойци, които изненадващо освен не се тормозят от етиката на войната, само че и имат потребност от напитките, с цел да водят сражения. Майсторите ще създават и бутилират своята стока с избрани условия за другите акции.

Алкохолът за източния фронт би трябвало да бъде по-добре запечатан и защитен от заледяване, затова бутилките се обличат в специфични чорапи, които да пазят някаква по-нормална топлота, въпреки и някои виновност да са надалеч по-приятни като охладени, а не като топли. От друга страна не би трябвало да забравяме, че прекосяването на един алкохол през няколко климата сигурно се отразява на неговите качества. По-интересното е, че при развиването на акцията в Северна Африка, немската войска изисква специфичното бутилиране и слагането на първокласен корк, който да защищава от стопляне. Изпратеното френско вино и шампанско би трябвало да се оправят с високите температури, само че и още по-важното, те би трябвало да устоят и навън, откакто войната се води по-често навън.

Информацията за тази доставка е препратена до английското разузнаване, което от своя страна има какво да добави и да изисква. За разлика от маршал Гьоринг и министъра на пропагандата Гьобелс, Адолф Хитлер доста обича алкохола и не се тормози да го употребява. Една от неговите позитивни страни е, че е съумял да вземе винарната на Западна Европа и бързо да тества всичко, което се предлага на пазара. Неговата загадка задача е в действителност да изпразни избите и да вземе запасите, които пък ще смажат бойния дух на бойците и ще се даде по-сериозно преимущество. Освен един добър позитив за армията, Хитлер знае, че ще успее да нанесе втори удар и ще прекъсне търговията на външния пазар, поставяйки на колене и локалното население и търговците. Липсата на вино може да укроти и съпротивата, която също поема тъкмо този запас, с цел да се разлюти в борбата.

Странното е, че комбинацията на алкохол и амфетамини – второто скрито оръжие на немската машина – Хитлер умерено може да обърне Европа с хастара на открито, само че това се случва, до момента в който предоставените запаси са налични, а по-късно стартират и бедите. За доставката на вино е назначен и Ото Кляйбиш – германец с френски корени, който би трябвало да избира най-хубавата годишна продукция в по този начин наречената провинция на шампанското. Като човек с положителни вероятности, неговата първа работа е да изиска доставка от близо 400 000 бутилки на седмица – толкоз французите създават в границите на година, само че е ясно, че имат и запаси. Въпросните ще бъдат доставяни в Германия и разпределяни за разнообразни точки на Европа и Африка. Граф Робърт-Жан дьо Воуг – шефът на Moet & Chandon ще се обърне към всички останали търговци на шампанско, както и производители, с цел да ги притисне да отговорят на условията на новия окупатор.

С негова помощ се оформя и комитета на шампанското, който въпреки всичко би трябвало да отбрани традицията и да даде някаква стока на немците, с която да се завърши цялата драма. Това, което множеството не знаят е, че графът също е член на съпротивата и не харесва неканените посетители. Арестуван е едвам 3 години по-късно, откакто най-сетне излиза наяве, че е съумял да вреди на комерсиалното съглашение. Такова обаче в никакъв случай не е имало – неканените посетители не са плащали нищо, а единствено са прибирали. Дьо Воуг е наказан на гибел, само че присъдата в никакъв случай не се извършва – изпратен е в концентрационен лагер и даже съумява да преживее войната, въпреки и да страда от гангрена на един от пръстите си на ръката.

Интересното е, че французинът изискал няколко пъти лекарска помощ, преди да реши, че без анестезия ще е по-лесно да отреже пръста си благодарение на счупено стъкло. Не е имал различен избор, а и това е най-хубавото, което е съумял да открие. Лагерът е освободен от британците през 1945 година и никой не може да удостовери какъв брой тъкмо е живял графът, страдайки от това наказване. Защо обаче е осъден? По време на 5-годишната окупация, французите крият някои от най-ценните си артикули, а също така съумяват да скрият и някои от най-ценните реколти, поставяйки етикета „ Отрова “ на тях. Странно е, само че нормално бутилките се дефинират по качества с обикновени думи: „ Посредствено “, „ Прилично “, „ Боклук “, „ Оцет “, „ Добро “, „ Шедьовър “.

„ Отрова “ явно е задоволително красноречиво, а и в случай че такова се озове при офицерите, най-вероятно бедният Ото Кляйбиш може да бъде убит незабавно, освен това без съд и присъда. Освен това има и доста случаи, в които самите германци, не разбирайки какво тъкмо взимат, води до спомагателни проблеми. В една от избите събират бутилки, като макар митингите на французите, прибират, уверени в концепцията, че са разкрили френски джин. Едва по-късно полкът най-сетне схваща, че е съумял да вземе цяла каса с разхлабително…

Не са и малко случаите, в които виното съзнателно е разваляно, само че не и преди да се резервира количество в запас. Ето за какво и някои от френските историци остават безапелационни, че французите би трябвало да изпълнят най-важната задача – да пазят страната и надалеч на второ място, въпреки и тук също да излизат разногласия – виното. На 7 май 1945 година немското командване ще съобщи столицата на шампанското и ще напусне територията. За мнозина това е моментът, който съумява да резервира традицията и историята на Moet за актуалните генерации.