Защо изкуственият интелект не може да разреши всичко
Истерията към изкуствения разсъдък (ИИ) е на всички места. Пълно е със сензационни вести от рода, че ИИ може да излекува заболявания, да форсира човешката иновация и да усъвършенства творчеството на хората. И в случай че им повярвате, е доста елементарно да приемете, че към този момент живеем в едно бъдеще време, където ИИ е навлязъл във всяка сфера на живота. И до момента в който е правилно, че той в действителност отваря всевъзможни нови вероятности, обществото е приело като свое разбиране философията, че в случай че им се дадат задоволително данни, логаритмите за машинното научаване на ИИ ще могат да решат надали не всеки сериозен проблем на човечеството.
Но тази концепция пропуща доста от рестриктивните мерки на ИИ и слага нереалистични упования пред всички, които имат вяра на една или друга версия на горната философия. Само за няколко години тази теория си проправи път от офисите в Силиоконовата котловина до мозъците на хората в държавните управления по света. Махалото се залюля от дистопичния боязън, че ИИ ще завладее света и ще унищожи човечеството, до убеждението, че нашият машинен избавител е към този момент тук и ще успее да реши всеки наш проблем.
