Исландия – островът на хилядата дъги
Исландия е известна като ледена страна, ситуирана на остров в преддверието на Арктика, докосваща Северния полярен кръг. Малцина обаче подозират, че в действителност тя е обградена от топли течения. Английското наименование на острова Iceland постоянно подвежда, тъй като на пръв взор е превод от британските думи ice – лед, и land – земя. Всъщност името идва от исландското Island, което значи остров. А цялостното название на страната е Lyoveldio Island, което значи Островна република.
Островът Исландия е формиран след изригването на няколко вулкана, някои от които работят и сега. Нагорещената лава, намираща се толкоз покрай повърхността на земята, загрява подземните езера. Водата взривява гейзери, дава сила и топлота на цели градове. И въпреки климатът да е недопечен, а растителният свят нищожен, Исландия си коства да се посети, с цел да се видят безусловно нереалните релефи, родени в непрекъснатата битка сред огъня и леда.
Когато идва в Исландия през 1865 година, американският странник Джон Рос Браун разказва Рейкявик като " откъс на цивилизацията, напоен с ужасния аромат на сушена риба ". Тогава в градовете се живеели по към 2000 души, освен това – " в случай че се отчетат и бездомните кучета и бълхите ", по определението на Браун. А единствено след 135 години, през 2000 година, ЮНЕСКО назовава Рейкявик " Културна столица на света ". А след още година градът е разгласен за
най-купонджийската столица на Европа
Рейкявик наподобява на огромно село с акуратно подредени разноцветни къщички и паркчета, на които са разхвърляни батути и детски играчки. Тук къщите рядко имат завеси и всеки може да надникне какво става вътре. На первазите грижливо са подредени керамични фигурки (основно елфи и тролове).
От оживеното пристанище стартира дълга крайбрежна улица, която е обичано място за разходки. Вниманието там притегля скулптурата на Йон Гунар Арансън " Слънчевият транспортен съд ", напомнящ елегантен транспортен съд на викингите. Смята се, че първите, които са посетили Исландия още през VIII век, са били ирландските монаси отшелници, само че по-късно тук са се заселили точно норвежките викинги. Официално за дата за заселване на Исландия се счита 874 година, когато първият преселник Инголфур Арнарсон се открил в региона на актуалната столица.
В Рейкявик няма помпозни сгради, необятни площади или държавни дворци. Сградата на Народното събрание е незабележима двуетажна каменна сграда от 1881 година Няма по какъв начин да подминете обаче основната лютеранска катедрала " Халгримскиркя " (Hallgrimskirkja). Пред нея е паметникът на Лейф Ериксън, който съгласно мнението на доста историци е изпреварил Христофор Колумб при откриването на Америка. Според легендата някъде през 1000 година Лейф Щастливецът с екипаж от 35 души отплавал на запад и разкрил редица нови земи – полуостров Лабрадор, Нова Шотландия и крайбрежието на Нова Англия. Паметникът е подарък от Съединени американски щати в чест на 1000-годишнина на исландския парламент.
Исладия е като Елдорадо за геолозите,
тъй като е ситуирана на границата сред две литосферни плочи – американската и евразийската, които постепенно, само че непрекъснато се местят. Движи се земната кора, изригват вулкани, островът се покрива със свежа лава, реките си сменят руслото... През XIX в. исландците живеели в дребни, на половина закопани в земята хижи, чиито покриви били покрити с трева. Днес тези къщички могат да се видят единствено в музеите под намерено небе.
Пейзажите в Исландия сякаш са излезли от някоя научнофантастична книга – безкрайни черни пустини с вулканична пепел, поля от лава, червено-жълти глинени долини с кипяща сяра, разхвърляни великански кратери, езера с айсберги във всевъзможна форма и размери...
Една от най-впечатляващите гледки е Долината на гейзерите. Думата " гейзер " е исландска и безусловно се превежда " изригващ ". Дълго време по този начин се е наричал най-мощният изригващ парещ извор, намиращ се на 60 км от Рейкявик. И едвам по-късно, когато сходни стълбове с гореща вода се появили в разнообразни краища на света, с думата почнали да назовават тези естествени феномени. След следващото земетресение Големият гейзер, изхвърлящ вода на 55 метра височина, става по-малко деен. Но купата мина към прилежащия гейзер Строккур, който на няколко минути изхвърля вода на 20 метра височина
Исландия е известна и с многочислените си водопади, които варират от тънички струи, стичащи се от високи скали по издълбани в скалите улеи, до мощни потоци, които с плач и тътнеж се срутват в пропаст. Всеки от огромните водопади има някаква присъща специфичност.
Гулфос е най-зрелищният каскаден водопад
Свартифос, ситуиран в националния парк " Скафтафел ", тече по кратера на угаснал вулкан и стената, по която се спуска, е от ъгловати базалтови колони и е ентусиазъм за доста архитекти. Скогафос пада от 80 метра височина на идеално равна необятна стена, а Селиялансфос може да бъде забелязан " от вътрешната страна " - сред скалата и водата. Годафос, спускащ се в полукръг с три мощни потока, се отличава с чистата си синя вода. А Детифос е най-мощният водопад в Европа.
Заради мощния вятър климатът в Исландия е доста изменчив. Ако в един миг сте на слънце, наложително някъде в покрайнината вали проливно. Затова и Исландия е известна като острова на хилядата дъги.
Неотменна част от исландския ландшафт
са добродушно пасящите коне и овце. Те умерено се разхождат по зелените ливади, като понякога изненадващо пресичат пътищата и стресират водачите. В началото на есента идват исландските " каубои " - кой пешком, кой на кон, кой на мотоциклет, за да събират овцете и да ги предадат на притежателите им. Всяка овца има обеца, която демонстрира кой е притежателят ѝ. Зрелището е толкоз завладяващо, че доста туристи особено идват, с цел да го снимат.
Въ́лната на исландските овце е издръжлива и влагоустойчива. Затова и туристите, и исландците с горделивост носят всевъзможни пуловери, шалове, чорапи, шапки и чанти от вълна.
Забележителното е, че
овцете в Исландия са повече от жителите
Те се разпръскват по целия остров, посещавайки и най-отдалечените му ъгли, търсейки неусвоени пасища. При това стадното възприятие не е изключително развито и рядко ще видите овце в огромни стада. Обикновено те се движат в групи от три до седем.
Често в Исландия можете да видите камъни, акуратно подредени във формата на пирамиди. Понякога те са край пътищата и играят ролята на пътни знаци – демонстрират на водачите, че скоро следва завой. Но могат да се видят и надалеч от пътя – измежду полета от лава и дори високо в планините. Тук към този момент се намесва любовта на исландците към мистиката. Смята се, че
тези каменни скулптури са в действителност тролове,
които не са съумели да се скрият при изгрева на слънцето.
Традицията да се построяват каменни пирамиди е " импортирана " от Норвегия. Някога, в античните езически времена, вярата в духовете, населяващи Исландия, била толкоз мощна, че даже била вписана в законодателството. Според " Книгата за заселването на Земята " всички кораби, приближаващи острова, трябвало да смъкват страшните мутри на зверове със зинала паст, с цел да не изплашат или ядосат духовете настойници на острова. Тези духове, които са не по-малко страшни, са изобразени и на герба на Исландия. Една от легендите споделя по какъв начин са попаднали там. Някога е имало спор сред Дания и Исландия и датският крал Харалд Синезъбият се канел да изпрати на далечния остров флот, само че решил преди този момент персонално да иде на разузнаване. С помощта на вълшебник той приел облика на кит, доплувал до Исландия, само че не съумял да стъпи на сушата, тъй като от самото начало на пътя му заставали духовете, пазещи острова, които се показвали в образа на най-различни страшни същества – разгневен ревящ бик, голяма хищна птица, змей, исполин...
Отношението на исландците към елфите и троловете е като на шотландците към чудовището от Лох Нес – никой няма да ви каже, че съществуват, само че всеки скрито има вяра в това. В Източна Исландия в езерото Легурин, край градчето Егилстадир, дори живее аналог на Неси – подводно страшилище с непроизносимото име Легарфльотсормурин.
Казват още, че пътищата на острова криволичат, тъй като строителите, които ги прокарват, усърдно заобикалят местата, където живеят елфи, с цел да не смущават техния покой. Дали това е правилно, всеки самичък взема решение. Но едно е несъмнено – в случай че прекараш известно време на такова изумително място като Исландия, няма метод да не повярваш в приказни същества.
Островът Исландия е формиран след изригването на няколко вулкана, някои от които работят и сега. Нагорещената лава, намираща се толкоз покрай повърхността на земята, загрява подземните езера. Водата взривява гейзери, дава сила и топлота на цели градове. И въпреки климатът да е недопечен, а растителният свят нищожен, Исландия си коства да се посети, с цел да се видят безусловно нереалните релефи, родени в непрекъснатата битка сред огъня и леда.
Когато идва в Исландия през 1865 година, американският странник Джон Рос Браун разказва Рейкявик като " откъс на цивилизацията, напоен с ужасния аромат на сушена риба ". Тогава в градовете се живеели по към 2000 души, освен това – " в случай че се отчетат и бездомните кучета и бълхите ", по определението на Браун. А единствено след 135 години, през 2000 година, ЮНЕСКО назовава Рейкявик " Културна столица на света ". А след още година градът е разгласен за
най-купонджийската столица на Европа
Рейкявик наподобява на огромно село с акуратно подредени разноцветни къщички и паркчета, на които са разхвърляни батути и детски играчки. Тук къщите рядко имат завеси и всеки може да надникне какво става вътре. На первазите грижливо са подредени керамични фигурки (основно елфи и тролове).
От оживеното пристанище стартира дълга крайбрежна улица, която е обичано място за разходки. Вниманието там притегля скулптурата на Йон Гунар Арансън " Слънчевият транспортен съд ", напомнящ елегантен транспортен съд на викингите. Смята се, че първите, които са посетили Исландия още през VIII век, са били ирландските монаси отшелници, само че по-късно тук са се заселили точно норвежките викинги. Официално за дата за заселване на Исландия се счита 874 година, когато първият преселник Инголфур Арнарсон се открил в региона на актуалната столица.
В Рейкявик няма помпозни сгради, необятни площади или държавни дворци. Сградата на Народното събрание е незабележима двуетажна каменна сграда от 1881 година Няма по какъв начин да подминете обаче основната лютеранска катедрала " Халгримскиркя " (Hallgrimskirkja). Пред нея е паметникът на Лейф Ериксън, който съгласно мнението на доста историци е изпреварил Христофор Колумб при откриването на Америка. Според легендата някъде през 1000 година Лейф Щастливецът с екипаж от 35 души отплавал на запад и разкрил редица нови земи – полуостров Лабрадор, Нова Шотландия и крайбрежието на Нова Англия. Паметникът е подарък от Съединени американски щати в чест на 1000-годишнина на исландския парламент.
Исладия е като Елдорадо за геолозите,
тъй като е ситуирана на границата сред две литосферни плочи – американската и евразийската, които постепенно, само че непрекъснато се местят. Движи се земната кора, изригват вулкани, островът се покрива със свежа лава, реките си сменят руслото... През XIX в. исландците живеели в дребни, на половина закопани в земята хижи, чиито покриви били покрити с трева. Днес тези къщички могат да се видят единствено в музеите под намерено небе.
Пейзажите в Исландия сякаш са излезли от някоя научнофантастична книга – безкрайни черни пустини с вулканична пепел, поля от лава, червено-жълти глинени долини с кипяща сяра, разхвърляни великански кратери, езера с айсберги във всевъзможна форма и размери...
Една от най-впечатляващите гледки е Долината на гейзерите. Думата " гейзер " е исландска и безусловно се превежда " изригващ ". Дълго време по този начин се е наричал най-мощният изригващ парещ извор, намиращ се на 60 км от Рейкявик. И едвам по-късно, когато сходни стълбове с гореща вода се появили в разнообразни краища на света, с думата почнали да назовават тези естествени феномени. След следващото земетресение Големият гейзер, изхвърлящ вода на 55 метра височина, става по-малко деен. Но купата мина към прилежащия гейзер Строккур, който на няколко минути изхвърля вода на 20 метра височина
Исландия е известна и с многочислените си водопади, които варират от тънички струи, стичащи се от високи скали по издълбани в скалите улеи, до мощни потоци, които с плач и тътнеж се срутват в пропаст. Всеки от огромните водопади има някаква присъща специфичност.
Гулфос е най-зрелищният каскаден водопад
Свартифос, ситуиран в националния парк " Скафтафел ", тече по кратера на угаснал вулкан и стената, по която се спуска, е от ъгловати базалтови колони и е ентусиазъм за доста архитекти. Скогафос пада от 80 метра височина на идеално равна необятна стена, а Селиялансфос може да бъде забелязан " от вътрешната страна " - сред скалата и водата. Годафос, спускащ се в полукръг с три мощни потока, се отличава с чистата си синя вода. А Детифос е най-мощният водопад в Европа.
Заради мощния вятър климатът в Исландия е доста изменчив. Ако в един миг сте на слънце, наложително някъде в покрайнината вали проливно. Затова и Исландия е известна като острова на хилядата дъги.
Неотменна част от исландския ландшафт
са добродушно пасящите коне и овце. Те умерено се разхождат по зелените ливади, като понякога изненадващо пресичат пътищата и стресират водачите. В началото на есента идват исландските " каубои " - кой пешком, кой на кон, кой на мотоциклет, за да събират овцете и да ги предадат на притежателите им. Всяка овца има обеца, която демонстрира кой е притежателят ѝ. Зрелището е толкоз завладяващо, че доста туристи особено идват, с цел да го снимат.
Въ́лната на исландските овце е издръжлива и влагоустойчива. Затова и туристите, и исландците с горделивост носят всевъзможни пуловери, шалове, чорапи, шапки и чанти от вълна.
Забележителното е, че
овцете в Исландия са повече от жителите
Те се разпръскват по целия остров, посещавайки и най-отдалечените му ъгли, търсейки неусвоени пасища. При това стадното възприятие не е изключително развито и рядко ще видите овце в огромни стада. Обикновено те се движат в групи от три до седем.
Често в Исландия можете да видите камъни, акуратно подредени във формата на пирамиди. Понякога те са край пътищата и играят ролята на пътни знаци – демонстрират на водачите, че скоро следва завой. Но могат да се видят и надалеч от пътя – измежду полета от лава и дори високо в планините. Тук към този момент се намесва любовта на исландците към мистиката. Смята се, че
тези каменни скулптури са в действителност тролове,
които не са съумели да се скрият при изгрева на слънцето.
Традицията да се построяват каменни пирамиди е " импортирана " от Норвегия. Някога, в античните езически времена, вярата в духовете, населяващи Исландия, била толкоз мощна, че даже била вписана в законодателството. Според " Книгата за заселването на Земята " всички кораби, приближаващи острова, трябвало да смъкват страшните мутри на зверове със зинала паст, с цел да не изплашат или ядосат духовете настойници на острова. Тези духове, които са не по-малко страшни, са изобразени и на герба на Исландия. Една от легендите споделя по какъв начин са попаднали там. Някога е имало спор сред Дания и Исландия и датският крал Харалд Синезъбият се канел да изпрати на далечния остров флот, само че решил преди този момент персонално да иде на разузнаване. С помощта на вълшебник той приел облика на кит, доплувал до Исландия, само че не съумял да стъпи на сушата, тъй като от самото начало на пътя му заставали духовете, пазещи острова, които се показвали в образа на най-различни страшни същества – разгневен ревящ бик, голяма хищна птица, змей, исполин...
Отношението на исландците към елфите и троловете е като на шотландците към чудовището от Лох Нес – никой няма да ви каже, че съществуват, само че всеки скрито има вяра в това. В Източна Исландия в езерото Легурин, край градчето Егилстадир, дори живее аналог на Неси – подводно страшилище с непроизносимото име Легарфльотсормурин.
Казват още, че пътищата на острова криволичат, тъй като строителите, които ги прокарват, усърдно заобикалят местата, където живеят елфи, с цел да не смущават техния покой. Дали това е правилно, всеки самичък взема решение. Но едно е несъмнено – в случай че прекараш известно време на такова изумително място като Исландия, няма метод да не повярваш в приказни същества.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ