Искам най-сетне да изляза от този затвор! Копнея за хората,

" Искам най-накрая да изляза от този затвор! Копнея за хората, да ги виждам, да си приказваме. Свободата ми липсва, всичко друго си имам и нямам потребност от него. От депресията ме избавят единствено хората, това е “.

Така, разплакана, огромната актриса Татяна Лолова показа тъгата си, че е затворена сред четири стени единствено с тв приемника и хладилника. Любимата комичка на няколко генерации българи е обгрижена от околните си, които непрекъснато й пазарят, само че стоят надалеч от нея.

" Спазваме отдалеченост, което е доста заробващо. Но като се замисли човек, цялото човечество ще се промени, то към този момент се трансформира. Сигурно и в обичания ми спектакъл ще има промени всевъзможни, само че дай Боже да са за положително “, показа Таня, която е видяла и 2, и 200 във всевъзможни за България времена – хубави и неприятни.

" Не е единствено в този момент. И различен път съм изживявала какво ли не. По времето на социализма не ми даваха да влизам в черква, само че отново го правех и със боязън, и без боязън, все тая беше. Сега си мисля, трябваше през април да съм в Германия, преди този момент във Виена, само че това няма да се случи. А мен хората ме зареждат, крепят ме. И не се опасявам от старостта. Двамата ми обичани внуци са непрекъснато до мен и ми оказват помощ – Сава и Матео ", похвали ни се Лолова.

След като през предходната година тя се елементарни с обичания Славчо, актрисата не се затвори у дома, а избра да излиза измежду хората, още веднъж да ги усмихва и забавлява.

" Нищо друго не ни избавя, единствено това – да се раздаваме на публиката “, безапелационна е Таня. 86-годишната актриса планираше да се върне на сцена – в " Хепи Сатира “ по концепция на шефа Калин Сърменов, с цел да споделя мемоари от автобиографичната си книга, само че с днешна дата и този й проект е осуетен.

" Така е, само че за него постоянно има време. Само да сме живи и здрави “, показа комичката.

В момента с изключение на самотата и друго разплаква Лолова – сплотеността на хората.

" Постоянно разбирам за сходни образци – за доброволци, за лекарите, които избавят живота ни, за млади и остарели, които оказват помощ на възрастните като нас. Това ме разплаква “, споделя още актрисата. " Има едни, дето им дай да страдат непрекъснато. И като го описват, изпитват неистово наслаждение. Аз пък желая да мога да не приказвам в никакъв случай за несгоди. Животът е тежък, само че къс – да го живеем с усмивка. Имам потребност от това “, споделя още комичката.

Един от обичаните й сътрудници – Вълчо Камарашев, също се усеща " като в затвор “.

" По през целия ден съм единствено от кухнята до хладилника. Жена ми Виолета пазари, както са споделили от щаба – единствено заран до 10,30 часа. И след това и двамата си готвим. Разнообразието ни е да обикаляме масата, понякога и стола, решаваме и кръстословици “, смее се Вълчо.

За страдание за него няма по какъв начин да се погрижат внуците, които са в Щатите, само че постоянно си приказват по телефона и се виждат по скайп.

" Децата ми се радват, всеки ден гледаме да поддържаме връзка, само че е мъчно, и на тях им е мъчно. И там са под карантина “, изяснява 82-годишният артист.

От време на време той обича да приказва с младите сътрудници, които му се обаждат да го питат има ли потребност от нещо.

" Засега нямам, само че в случай че се наложи, ще се обадя я на Любо Нейков, я на различен сътрудник, единствено да ми го донесе “, показа с усмивка Камарашев. Друг любим на поколението над 60-те – Георги Чапкънов, също не се отчайва от карантината и чака по-добри дни.

" Не спирам с работата по паметника на Васил Левски. Ето тези дни би трябвало да го снимаме и да го изпратим на троянчани, с цел да го одобрят. Само като работя в ателието си, се усещам потребен и по-бързо ми минава денят. Иначе по през целия ден затворен у нас, няма да устоя. Но пък като ме подхване работата, съм благополучен “, споделя Чапкънов пред " България Днес ".

Самият той рядко излиза в центъра, за питателните покупки се грижи огромната му фамилия. " Пазим се взаимно, само че пък каквото на човек му е писано от Господ, на камък няма да се случи “, счита огромният ни ваятел.