Пънкарски бози
Искам да стартира с едно конкретизиране – доста одобрявам хора, които се борят за фантазиите си, хора, които не се преценяват с непознатото мнение и настойчиво и буйно вървят към своя небосвод – подобен, какъвто го виждат. Това конкретизиране е в действителност значимо, тъй като филмът, за който желая да ви опиша, цели да покаже точно такива хора – упорити и борещи си, разнообразни и отхвърлени.
„ Пънкарски бози “, по този начин се споделя филмът, на който попаднах в границите на Сатори фест, който се организира в София сега. Моето усмихното и нехайно пънкарско минало реши, че ми следва среща с забавни и надарени младежи от ъндърграунд пънк културата, която макар рестрикциите, постепенно, само че несъмнено навлиза в тази Китай от години. Очакваната среща обаче не се получи. Запозната съм с трогателната история на двама немски режисьори – Георг Линд и Сузане Месмер, които в този филм играят ролята на екип, по едно и също време снимайки, режисирайки, координирайки и монтирайки кино лентата от игра до конец и в същото време осъществявайки всичко това в цялостна загадка от китайските управляващи. Таен филм за едно не-толкова скрито общество на Китай, снимано сред 2004 и 2005 година, което през днешния ден наподобява като филм от предишния век, съдейки по ниското му качество и слаба постановка.
Пак ще повторя, аз доста одобрявам хората борещи се за вярвайки в личния си гений, одобрявам пънк културата, тъй като съм предходна през тази младежка нервност на духа и несъмнено обичам забавно кино. „ Пънкарски бози “ не се оказа такова. Режисьорите ни демонстрираха няколко пънк групи, с които дружно обиколихме най-неприятните дупки (заведения), където те не спираха да пият и пушат повтаряйки „ I just want to sing, drink and fuck ”, разгледахме обширно техните катуни (общи жилища, цели изписани с псувни и рисунки, мръсни и порутени), разгледахме магазините за втора ръка, с цел да чуем обяснението “I buy my clothes only here because I like the second hand style ” и несъмнено, изслушахме всеки от членовете на групите, които описа, че се устоя със заеми, главно от родители си.
Искрено одобрявам ъндърграунд културите, която имат идеология и смисъл, одобрявам и младежи, които се борят за правото да основават, само че „ Пънкарски бози “ несъмнено не ми сподели нищо добpо.
„ Пънкарски бози “, по този начин се споделя филмът, на който попаднах в границите на Сатори фест, който се организира в София сега. Моето усмихното и нехайно пънкарско минало реши, че ми следва среща с забавни и надарени младежи от ъндърграунд пънк културата, която макар рестрикциите, постепенно, само че несъмнено навлиза в тази Китай от години. Очакваната среща обаче не се получи. Запозната съм с трогателната история на двама немски режисьори – Георг Линд и Сузане Месмер, които в този филм играят ролята на екип, по едно и също време снимайки, режисирайки, координирайки и монтирайки кино лентата от игра до конец и в същото време осъществявайки всичко това в цялостна загадка от китайските управляващи. Таен филм за едно не-толкова скрито общество на Китай, снимано сред 2004 и 2005 година, което през днешния ден наподобява като филм от предишния век, съдейки по ниското му качество и слаба постановка.
Пак ще повторя, аз доста одобрявам хората борещи се за вярвайки в личния си гений, одобрявам пънк културата, тъй като съм предходна през тази младежка нервност на духа и несъмнено обичам забавно кино. „ Пънкарски бози “ не се оказа такова. Режисьорите ни демонстрираха няколко пънк групи, с които дружно обиколихме най-неприятните дупки (заведения), където те не спираха да пият и пушат повтаряйки „ I just want to sing, drink and fuck ”, разгледахме обширно техните катуни (общи жилища, цели изписани с псувни и рисунки, мръсни и порутени), разгледахме магазините за втора ръка, с цел да чуем обяснението “I buy my clothes only here because I like the second hand style ” и несъмнено, изслушахме всеки от членовете на групите, които описа, че се устоя със заеми, главно от родители си.
Искрено одобрявам ъндърграунд културите, която имат идеология и смисъл, одобрявам и младежи, които се борят за правото да основават, само че „ Пънкарски бози “ несъмнено не ми сподели нищо добpо.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ