Исках да превърна рутината в деликатност. В онази форма, която

Исках да трансформира рутината в тактичност. В онази форма, която множеството хора бяха изгубили или не запомнили да носят със себе си - да употребяват нейното изтънчено, възпитано и изискано значение.

Бях се отегчила от доброжелателни препоръки, мъдри цитати и пословични добрини и дела.

Исках просто да бъда себе си, обгърната от пашкула на тактичност - вежлива, тактична, нежна и сложна, ненатрапчиво естествена, непринудено непретенциозна.

Една седмица имах свободата да бъда сама със себе си, с мислите си, с тялото си. Освободена от отговорности и прочувствени добавки.  Рядкото самодоволство на моя пашкул, в който и най-големите мисли намираха място в дребното пространство.

И тази поредна заран подреждах въображаемо дилемите си. Позволих си да не отида на работа, да помисля за времето си, да направя още една услуга, да избягам от всекидневието и да усещам живия контакт- с хората, с покрайнината, със спонтанността.

Бях се отегчила от доброжелателни препоръки, мъдри цитати и пословични добрини и дела. Не ми се връщаше в офиса. Стъклата на прозорците спираха естествения ентусиазъм в първокласния затвор на действителността. Сега беше моментът да ги отворя постепенно и възпитано да хвана свободата за ръка. Разговор с положителни другари, дребна женска среща, пиво, усмивка за сексапил. Деликатно - времето бързаше, само че аз не. Всичко се случваше с темповете, с които трябваше да се случи.

Вървях леко и умерено. Реших да се отбия и в дребната аптека. Само полата ми понякога издаваше леката ми деликатна походка. Влязох безшумно с усмивка. Тихо и възпитано.