Иран винаги е гледал на себе си като намиращ се

Иран постоянно е гледал на себе си като намиращ се в конкуренция с арабските страни за владичество в Персийския залив. Амбициите му бяха арестувани в края на 80-те години, в края на осемгодишната война с Ирак, която струваше на Иран повече от един милион жертви. Войната приключи с военно евакуиране, само че стратегически тя блокира очакванията на Иран да разшири своята власт на запад. Войната против „ Ислямска страна “ (ИД), изключително в Ирак, още веднъж отвори тази врата.

Иранското пълноводие

Основната тежест на борбите в Ирак падна върху иракската войска, подкрепена от няколко шиитски милиции, които водиха дълга борба, с цел да победят ИД. Иранските съветници вземат участие в иракската войска и управляват директно милициите. Съединените щати също имаха съветници и бойци, само че иранците бяха надалеч по-ефективни при печеленото на въздействие в преобладаващо шиитската войска. Съединени американски щати не желаеха да одобряват това положение на нещата – имаха потребност от победа над ИД, само че не желаеха да поемат жертвите, които биха произтекли от дългата, изтощителна борба, която беше нужна. Вместо това Съединени американски щати разчитаха на въздушни удари.

Очевидно трябваше да има някаква степен на съгласуваност сред иракските сили и милициите - най-малко с цел да се предотврати братоубийството. Това значи, че е трябвало да има някаква съгласуваност с иранските съветници, които в действителност командваха някои елементи на иракската войска. Колко съгласуваност е имало не е ясно, само че ИД в последна сметка беше победена и под контрола на Иран остана забележителна част от въоръжените сили в Ирак. Като се има поради въздействието и наличието на Иран към Басра в Южен Ирак, иранците са в мощна позиция в Ирак, без огромните сили да могат да ги сдържат. И в случай че желаят, могат да изпращат още сили в Ирак.

Иран има също мощна позиция в Сирия. Заедно Иран и Русия предотвратиха колапса на държавното управление на Башар Асад. Ливанското придвижване „ Хизбула “ се включи съществено в борбата в Сирия, с разгръщането на огромен брой ирански офицери, а иранските сили бяха разпръснати в поддръжка на сирийската войска на Асад. Руснаците към този момент разискват ендшпил, при който Асад си възстановява елементи от Сирия, които е изгубил. Дали това ще се случи или не, само че към този момент натискът върху режима на Асад е преустановен. Освен това Русия към този момент сподели, че възнамерява да понижи наличието си в Сирия, което оставя иранците като главно влияещи върху сирийците, задълбочавайки връзките, които съществуват още преди да избухне гражданската война.

Йемен е друга област на иранска мощ. В Йемен, граничещ със Саудитска Арабия на юг, иранците поддържат шиитските бунтовници хути. Тъй като хутите получиха повече мощ през последните години, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и други стартираха въздушни удари против тях. Въздушните удари не съумяха да победят хутите, и в този момент те са още по-силни. В началото на този месец от Йемен бе изстреляна ракета към Рияд. Твърди се, че ракетата е направена от Иран и потреблението й е предизвестие към саудитците да изоставен Йемен.

Важно е да не се преувеличава силата на Иран. Страната явно е авторитетна и вратата към повече власт е отворена, само че Иран към момента не е нагласен да упражнява решителна военна мощ в Близкия изток. Същевременно постигнатото от Иран не трябва да бъде подценявано. Тя е най-влиятелната мощ в Ирак и има забележителен брой бойци там. Техеран повече или по-малко управлява най-мощните военни сили в Ливан и има лимитирани благоприятни условия в Сирия. Също по този начин има най-малко съветници в Йемен. И най-после, Иран даже подхваща опити за основаване на сфера на въздействие в Саудитска Арабия. Отношенията на Катар с Иран са част от повода, заради която Доха е бойкотирана от огромна част от арабския свят.

Потенциалната коалиция

Саудитска Арабия понастоящем е най-голямата опасност за упоритостите на Иран. През 60-те години на предишния век, когато шахът към момента контролираше Иран, Иран води война против саудитците в Оман. Техните отношение останаха враждебни и след иранската гражданска война. Част от казуса е религията: Саудитска Арабия е сърцето на сунитския ислям, Иран – на шиитския ислям. Но има и по-дълбоки проблеми.

Първият е петролът. Доминирането на петролните запаси от саудитите и обвързваните с тях емирства на западния бряг на Персийския залив сътвори безконечна опасност за Иран заради военната мощност, с която се снабдиха тези страни. Освен това американските гаранции за Саудитска Арабия, предопределени да обезпечат потока на доставки на нефт от Персийския залив, дадоха на саудитците неуязвимост, която тяхната лична военна мощ не можеше да им обезпечи.

В момента Саудитска Арабия е изправена пред изключителни компликации. Спадът в цената на петрола сътвори стопански и политически проблеми за Рияд, който постоянно е употребявал петролното си благосъстояние за поддържане на стабилността. Влизането във властта на 32-годишен престолонаследник принц и решението му да бъдат задържани някои от основните фигури в кралството основават равнище на вътрешна неустойчивост, което е непредсказуемо.

Като се има поради това вътрешно състояние, способността на Саудитска Арабия да се пази от Иран е неразбираема. Саудитците към този момент демонстрираха границите на своята въздушна власт в Йемен. Очакванията въз основа на историята са, че първо британците, а по-късно и американците, ще подсигуряват националната си сигурност. Но такава беше, когато Персийският залив беше незаместим снабдител на нефт за света. Цената на петрола понижа, само че също толкоз значимо е, че източниците на нефт се умножиха, дружно с желанието на производителите да го продават. Саудитският нефт просто към този момент не е толкоз значим.

Саудитците се сближават с израелците. Израел сигурно може да обезпечи военно съоръжение. Но факт е, че самият Израел може да бъде изправен пред опасност от Иран, а армията му в действителност е релативно дребна и не е предопределена за огромни разгръщания зад граница. Поради размера на силите си, Израел не може да поддържа продължителна война с висока степен на изхабяване от вида на тази, която Иран претърпя през 80-те години на предишния век. Така че иранците могат да заплашат Израел с една от най-опасните за него тактики: война на безсилие. Това е далечна опция, само че Израел би трябвало да я обмисли. Просто казано, Израел не може да обещае на Саудитска Арабия освен това от военно съоръжение, без значение от това, което саудитците ще предложат в подмяна, а и оборудването е нещо, което саудитците към този момент имат в обилие.

Най-голямата дълготрайна опасност за ползите на Иран обаче е Турция. Турците са изправени пред главен геополитически въпрос. Когато иранците бяха релативно лимитирани, Турция съумя да се концентрира върху вътрешните работи, без да се впуска в дълбочина в Сирия или Ирак. Но в този момент Турция би трябвало да реши дали може да живее с Иран като най-голямата районна мощ или би трябвало да отстоява личните си искания към района. Турция, поради географията и военните си качества, може да блокира Иран, в случай че избере да постави старания и да поеме риска, само че сега тя работи с Иран, изключително по кюрдския въпрос. В последна сметка, Турция ще би трябвало да избира сред кюрдския въпрос и необятния стратегически въпрос. Част от това ще бъде избрана от позицията на Съединени американски щати за разнообразни кюрдски фракции и визията на Съединени американски щати за справяне с Иран.

Тест за отдръпването на Съединени американски щати

Съединени американски щати могат да съдържат Иран, само че единствено със забележителна мощ. Съединени американски щати са във война от 2001 година насам. В този миг те нямат ясна тактика за Близкия изток. В Ирак американският метод е да блокира доминирането на сунитите и шиитите, като в същото време понижи броя на разположените там американски сили. Това слага Съединени американски щати в позицията да разчита на сили, следени или повлияни от Иран, с цел да бъде победена „ Ислямска страна “ (ИД). В Сирия американската тактика е да сътвори марионетни мощ за събаряне на Асад. Това не съумя. Американските гаранции за Саудитска Арабия и Израел към момента съществуват, само че какво значат те на този стадий не е ясно. Израел няма потребност от директно присъединяване на Съединени американски щати, с изключение на в най-екстремния сюжет на война на изтощение. Що се отнася до саудитците, гаранцията, която Съединени американски щати дадоха и оказаха по време на "Пустинна буря", беше доста друга обстановка. Цените на петрола и доставките са такива, каквито са те, и не е ясно какви са достолепията на тази гаранция.

Съединени американски щати не са в положение да се оправят с новата действителност - тази, за основаването на която те помогнаха посредством навлизане в Ирак и по-късно изтеглянето си, и като поддържаха Арабската пролет в Сирия, която се трансформира в злополучие. Тези политики на Съединени американски щати доведоха до възникването на ИД и битката с ИД от своя страна отвори вратата за Иран в Ирак и в по-малка степен в Сирия. Вашингтон беше захласнат от иранските нуклеарни качества и не очакваше стандартните качества и политическо въздействие на Иран да се окажат по-ефективни. В този миг не е ясно какъв е американският интерес в района и каква цена Вашингтон е подготвен да заплати, с цел да го преследва.

Близкият изток има нова и коренно друга форма. За момента Иран няма спънки да се утвърждава. Но към момента има доста дълъг път, с цел да се затвърди доста въздействие. Освен Съединените щати, Техеран е изправен пред евентуална коалиция на Саудитска Арабия, Израел и Турция. Всеки от тях има своите недостатъци, само че и с Иран ситуацията е такова, и дружно те могат да се оправят с казуса и евентуално ще го сторят. Не забравяйте и сунитите джихадисти. Победени под формата на ИД, те по-скоро се разпръснаха, а не са се предали. А Иран е техен зложелател. Поради това иранското надигане би трябвало да бъде сложено в подтекста. Тази страна промени динамичността на Близкия изток, само че остава уязвима. /БГНЕС

-------------

Джордж Фридман, „ Геополитикал фючърс “.