Схватката на Иран и Азербайджан влияе върху интересите на Русия
Иран организира незабавно следствие на жестоко закононарушение - нахлуване против азербайджанското посолство. Баку твърди, че това е терористична офанзива, в Иран приказват за „ фамилните условия ” на нападателя. Във всеки случай самият случай на нападението против посолството разкрива прикрит спор сред двете страни, който визира и ползите на Русия.
На 27 януари в Иран се организира терористична офанзива. Въоръжен мъж навлезе на територията на азербайджанското посолство и откри пукотевица, при която беше погубен шефът на защитата на дипломатическата институция.
Целият свят изрича съболезнования на Азербайджан, а самият Азербайджан от своя страна предявява искания към Техеран. Баку не обръща внимание нито на съболезнованията на иранската страна, нито на обстоятелството, че иранците бързо заловиха килъра и в този момент го разпитват. Азербайджан разгласи евакуацията на посолството си от Техеран, а азербайджанските медии упрекват аятоласите в подклаждане на антиазербайджански настроения в Иран, което съгласно тях може би е предизвикало тази офанзива (както беше предизвикана офанзивата против американското посолство през 1979 г.).
Наистина, антиазербайджанските настроения сега са мощни в Иран. Освен това Техеран вижда Азербайджан като евентуален съперник. Но не тъй като аятоласите имат някакви упоритости да завземат Азербайджан или да трансформират светската му система в ислямска република. А точно тъй като Иран възприема дейностите на северния си комшия като директна опасност за националната си сигурност. Защо?
Опора за врагове
Общоприето е, че страната ни има доста комплицирана граница. Въпреки това, спрямо иранската, наподобява като пример на мира.
На изток Иран граничи с неустойчив нуклеарен Пакистан, както и с още по-нестабилен Афганистан. На югозапад през Персийския залив са историческите врагове на Иран, монархиита на Персийския залив, водена от Саудитска Арабия. На запад е Ирак, където антииранските детайли набират мощ. Но за най-опасна граница на Иран въпреки всичко се смята северозападната, т.е. Южен Кавказ.
Има доста аргументи за това. Първо, близостта на Техеран до него - от иранската столица до територията на Азербайджан са единствено към 400 км. Доста налично разстояние за израелски дронове, които могат да изхвърчат от територията на Азербайджан.
Всъщност това е втората причина - Азербайджан дава своята територия на враговете на Ислямската република. На Израел, а също и на Турция. И в случай че израелците от територията на Азербайджан просто правят разследващи интервенции против Иран, тогава стратегическите закани идват от Анкара. Както външнополитически (под формата на опит за вдишване на надзор над целия Южен Кавказ и ампутиране на Иран от Русия, по този начин и от Европа), и вътрешнополитически.
Има консенсус в иранския политически и научен естаблишмънт, че Анкара интензивно употребява пантюркистките настроения, с цел да отдели иранските азери (а те са може би трета от общото население на Иран) от иранската еднаквост. За да се провокират безредици или разединение на северозападните региони, гъсто обитаеми с азербайджанци. Тоест, най-просто казано, да отслаби и даже да лиши от субективността своя исторически геополитически противник.
И през последните години всички тези опасности за Иран се усилиха трагично. През 2018 година държавното управление на Никол Пашинян пристигна на власт в Армения, територия, която не разрешава на Турция да получи териториален изход към Азербайджан. Човек, който съгласно иранците е насочен към Запада, към обособяване на Армения от Русия и по този метод унищожаване/отслабване на арменската държавност.
През 2020 година Техеран счете, че съмненията им се удостоверяват: ръководената от Пашинян Армения не постави задоволително старания да избави Нагорни Карабах (останалата част от който беше избавена от Русия), а също по този начин заплаши териториалната целокупност на самата Армения. Азербайджан изиска Ереван да обезпечи сухопътен кулоар сред " континентален " Азербайджан и азербайджанския Нахичеван (който се намира на запад от Армения и граничи с Турция). Най-просто казано, за обезпечаване на териториална връзка сред Турция и Азербайджан. Не транспортна артерия, минаваща през територията на Армения, а сухопътен кулоар, който ще бъде отвън юрисдикцията на арменските управляващи. Освен това сполучливата политика на Азербайджан докара до прилив на протурски настроения измежду иранските азери - и даже до улични безредици, които иранските управляващи трябваше да потушат.
С белите не може да се играе
По време на Втората карабахска война през 2020 година, иранците не можаха да опълчват нищо на турско-азербайджанската интензивност. Сега обстановката за Иран стана още по-сложна. Заложени са въпроси на националната сигурност и териториалната целокупност на страната - само че в това време Иран, както и през 2020 година, не може да играе с белите фигури (да поеме инициативата). Няма задоволително запаси да направи това, както и задоволително съдружници. В резултат Техеран очевидно реши да играе с черните. Да изчака ходовете на Турция и Азербайджан и тогава да дава отговор.
Съдейки по настроението на иранците, белите имат два разновидността. Или Азербайджан и Турция ще упорстват арменското управление да сътвори териториален кулоар (а точно кулоар, а не полагане на път/железопътна линия през суверенната територия на Армения), или ще завладяват този кулоар със мощ.
Единствената спънка пред втория вид е съветската военна база в Армения, само че в този момент министър председателят Никол Пашинян прави всичко допустимо да дискредитира съветската войска. Стига се до изказвания, че „ военното наличие на Руската федерация освен не подсигурява сигурността на Република Армения, само че и съставлява опасност за нейната сигурност “.
Ако всичко върви по първия вид и самият Пашинян трансферира част от арменската територия под турско-азербайджански суверенитет, тогава Иран няма какда реагира. Това ще бъде суверенно решение на две страни.
Но в случай че Никол Пашинян не посмее да подпише това съглашение, в случай че Азербайджан се осмели да „ вземе своето “ със мощ, тогава Иран ще има разновидности. Иранските специалисти даже не изключват опцията за въвеждане на ирански войски в Армения за отбрана на територията на тази страна. Освен това забележителна част от арменското население (недоволно от дейностите на министър-председателя) няма да има нищо срещу. Иранците са уверени, че Москва също няма да възрази, тъй като, както наподобява на Техеран, Русия също надали ще се съгласи да се откаже от въздействието си в Южен Кавказ.
И от тази позиция терористичният акт в азербайджанското посолство в Техеран въобще не е в интерес на иранската страна. Той излага Азербайджан като жертва, разрешава да се засилят антииранските настроения - както в самия Азербайджан, по този начин и в азербайджанските провинции на самия Иран. И, несъмнено, това дава мотив на Баку за разнообразни антиирански дейности, едно от които е евакуацията на посолството.
Така че в този момент всички чакат да видят по какъв начин ще играят " белите ".
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
На 27 януари в Иран се организира терористична офанзива. Въоръжен мъж навлезе на територията на азербайджанското посолство и откри пукотевица, при която беше погубен шефът на защитата на дипломатическата институция.
Целият свят изрича съболезнования на Азербайджан, а самият Азербайджан от своя страна предявява искания към Техеран. Баку не обръща внимание нито на съболезнованията на иранската страна, нито на обстоятелството, че иранците бързо заловиха килъра и в този момент го разпитват. Азербайджан разгласи евакуацията на посолството си от Техеран, а азербайджанските медии упрекват аятоласите в подклаждане на антиазербайджански настроения в Иран, което съгласно тях може би е предизвикало тази офанзива (както беше предизвикана офанзивата против американското посолство през 1979 г.).
Наистина, антиазербайджанските настроения сега са мощни в Иран. Освен това Техеран вижда Азербайджан като евентуален съперник. Но не тъй като аятоласите имат някакви упоритости да завземат Азербайджан или да трансформират светската му система в ислямска република. А точно тъй като Иран възприема дейностите на северния си комшия като директна опасност за националната си сигурност. Защо?
Опора за врагове
Общоприето е, че страната ни има доста комплицирана граница. Въпреки това, спрямо иранската, наподобява като пример на мира.
На изток Иран граничи с неустойчив нуклеарен Пакистан, както и с още по-нестабилен Афганистан. На югозапад през Персийския залив са историческите врагове на Иран, монархиита на Персийския залив, водена от Саудитска Арабия. На запад е Ирак, където антииранските детайли набират мощ. Но за най-опасна граница на Иран въпреки всичко се смята северозападната, т.е. Южен Кавказ.
Има доста аргументи за това. Първо, близостта на Техеран до него - от иранската столица до територията на Азербайджан са единствено към 400 км. Доста налично разстояние за израелски дронове, които могат да изхвърчат от територията на Азербайджан.
Всъщност това е втората причина - Азербайджан дава своята територия на враговете на Ислямската република. На Израел, а също и на Турция. И в случай че израелците от територията на Азербайджан просто правят разследващи интервенции против Иран, тогава стратегическите закани идват от Анкара. Както външнополитически (под формата на опит за вдишване на надзор над целия Южен Кавказ и ампутиране на Иран от Русия, по този начин и от Европа), и вътрешнополитически.
Има консенсус в иранския политически и научен естаблишмънт, че Анкара интензивно употребява пантюркистките настроения, с цел да отдели иранските азери (а те са може би трета от общото население на Иран) от иранската еднаквост. За да се провокират безредици или разединение на северозападните региони, гъсто обитаеми с азербайджанци. Тоест, най-просто казано, да отслаби и даже да лиши от субективността своя исторически геополитически противник.
И през последните години всички тези опасности за Иран се усилиха трагично. През 2018 година държавното управление на Никол Пашинян пристигна на власт в Армения, територия, която не разрешава на Турция да получи териториален изход към Азербайджан. Човек, който съгласно иранците е насочен към Запада, към обособяване на Армения от Русия и по този метод унищожаване/отслабване на арменската държавност.
През 2020 година Техеран счете, че съмненията им се удостоверяват: ръководената от Пашинян Армения не постави задоволително старания да избави Нагорни Карабах (останалата част от който беше избавена от Русия), а също по този начин заплаши териториалната целокупност на самата Армения. Азербайджан изиска Ереван да обезпечи сухопътен кулоар сред " континентален " Азербайджан и азербайджанския Нахичеван (който се намира на запад от Армения и граничи с Турция). Най-просто казано, за обезпечаване на териториална връзка сред Турция и Азербайджан. Не транспортна артерия, минаваща през територията на Армения, а сухопътен кулоар, който ще бъде отвън юрисдикцията на арменските управляващи. Освен това сполучливата политика на Азербайджан докара до прилив на протурски настроения измежду иранските азери - и даже до улични безредици, които иранските управляващи трябваше да потушат.
С белите не може да се играе
По време на Втората карабахска война през 2020 година, иранците не можаха да опълчват нищо на турско-азербайджанската интензивност. Сега обстановката за Иран стана още по-сложна. Заложени са въпроси на националната сигурност и териториалната целокупност на страната - само че в това време Иран, както и през 2020 година, не може да играе с белите фигури (да поеме инициативата). Няма задоволително запаси да направи това, както и задоволително съдружници. В резултат Техеран очевидно реши да играе с черните. Да изчака ходовете на Турция и Азербайджан и тогава да дава отговор.
Съдейки по настроението на иранците, белите имат два разновидността. Или Азербайджан и Турция ще упорстват арменското управление да сътвори териториален кулоар (а точно кулоар, а не полагане на път/железопътна линия през суверенната територия на Армения), или ще завладяват този кулоар със мощ.
Единствената спънка пред втория вид е съветската военна база в Армения, само че в този момент министър председателят Никол Пашинян прави всичко допустимо да дискредитира съветската войска. Стига се до изказвания, че „ военното наличие на Руската федерация освен не подсигурява сигурността на Република Армения, само че и съставлява опасност за нейната сигурност “.
Ако всичко върви по първия вид и самият Пашинян трансферира част от арменската територия под турско-азербайджански суверенитет, тогава Иран няма какда реагира. Това ще бъде суверенно решение на две страни.
Но в случай че Никол Пашинян не посмее да подпише това съглашение, в случай че Азербайджан се осмели да „ вземе своето “ със мощ, тогава Иран ще има разновидности. Иранските специалисти даже не изключват опцията за въвеждане на ирански войски в Армения за отбрана на територията на тази страна. Освен това забележителна част от арменското население (недоволно от дейностите на министър-председателя) няма да има нищо срещу. Иранците са уверени, че Москва също няма да възрази, тъй като, както наподобява на Техеран, Русия също надали ще се съгласи да се откаже от въздействието си в Южен Кавказ.
И от тази позиция терористичният акт в азербайджанското посолство в Техеран въобще не е в интерес на иранската страна. Той излага Азербайджан като жертва, разрешава да се засилят антииранските настроения - както в самия Азербайджан, по този начин и в азербайджанските провинции на самия Иран. И, несъмнено, това дава мотив на Баку за разнообразни антиирански дейности, едно от които е евакуацията на посолството.
Така че в този момент всички чакат да видят по какъв начин ще играят " белите ".
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ