Иран и Русия не крият взаимното си желание да изтласкат

Иран и Русия не крият взаимното си предпочитание да изтласкат Съединени американски щати от Близкия изток. " Нашето съдействие може да изолира Америка ", сподели висшият водач аятолах Али Хаменей на Владимир Путин при посещаване на съветския президент в Техеран наскоро. От своя страна Путин похвали връзките сред Москва и Техеран като " доста продуктивни ". Със сигурност съюзът носи изгоди в Сирия, където военното съдействие сред Москва и Техеран обърна развоя на войната в интерес на техния общ съдружник Башар ал Асад и принуди Съединените щати да се откажат от задачата си за премахване на Асад от власт. Вашингтон сигурно би трябвало да се отнася внимателно към руско-иранските връзки, само че въпреки всичко това е по-скоро брак по сметка, в сравнение с стратегически съюз, а в него към този момент се появяват пробойни. В Сирия изгонването на " Ислямска страна " наподобява акцентира значими разлики в задачите и тактиката на Путин и Хаменей. Върховните цели на Москва включват попречване на промяна на режима, усилване на съветското въздействие в Близкия изток и поддържане на военните й бази в Сирия. Путин се надява, че постигането на тези цели може да докара до дипломатически триумфи на Запад и да насърчи Съединените щати да признаят Русия за равна. Но въпреки Москва да счита Асад за законен водач на Сирия, основният интерес на Путин се състои в опазване и подсилване на сирийските държавни институции, а не персонално на Асад; руснаците даже загатват на своите западни сътрудници, че Москва би приела Асад да напусне, стига това да стане в повсеместен кротичък развой. За разлика от тях, иранците считат напускането на Асад за " алена линия " и имат вяра, че поддържането на сирийския водач на власт остава решаващо за две от основните им цели. Първата е да запазят опцията си да доставят с оръжия отдавнашния си шиитски съдружник Хизбула, като в същото време построяват " свободен от сунити " шиитски сухопътен кулоар от Иран до Средиземно море - развиване, което Иран се опасява, че ново държавно управление не би разрешило. Второ, Иран счита, че наличието му в Сирия е от значително значение за способността му да оказва напън върху Израел. Иран желае да резервира опцията си да нападна еврейската страна както от Ливан, по този начин и от Сирия, по тази причина е решен да поддържа съюзнически недържавни шиитски въоръжени формирования в Сирия. Твърдолинейният ирански Корпус на гвардейците на ислямската гражданска война (КГИР) желае да трансформира тези съюзнически групировки в институционализирана политическа и военна мощ, сходна на Хизбула в Ливан - мярка, която е в несъгласие с желанието на Русия да укрепи качествата на сирийската страна и да понижи зависимостта на Сирия от Иран. С нажежаването на атмосферата на дипломатическите договаряния за бъдещето на Сирия има заплаха разликите сред съветските и иранските цели там да се усилят. Иран счита, че готовността на Русия да работи със страни като Турция може да подкопае иранските ползи в Сирия. Лидерите на Иран също по този начин са разтревожени от връзките на Путин с Доналд Тръмп; известия в ирански медии навеждат на догатката, че Техеран е бил ядосан от решението на Путин да запознае президента на Съединени американски щати с задачите на Москва преди срещата на върха сред Путин, турския президент Реджеп Тайип Ердоган и иранския президент Хасан Рохани в Сочи през ноември предходната година. Готовността на Русия да работи с голям брой сътрудници в Сирия е показателна за по-широкия й метод към Близкия изток, който водещ съветски анализатор дефинира като " доктрина на гъвкавостта " - нещо, което е в единодушие със " сделкаджийския " метод на Путин към външната политика. Пример за това е желанието на Москва да поддържа положителни връзки със Саудитска Арабия. Путин счита, че руско-саудитското съдействие е належащо за ограничение на производството на нефт и повишение на цените, което му е нужно, с цел да реализира двойната си цел да укрепи армията на Русия и в същото време да укрепи съветската страна във вътрешен проект. Проблемът за Путин е, че шиитски Иран и сунитска Саудитска Арабия са въвлечени в яростно съревнование за въздействие в Близкия изток, по тази причина Иран естествено недоволства от напъните на Кремъл за възстановяване на връзките след години на напрежение сред Москва и Рияд. Под управлението на Путин Русия също по този начин развива най-хубавите връзки, които в миналото е имала с Израел. Путин е посещавал два пъти Израел - първият съветски водач, правил това, и е приемал израелския министър-председател Бенямин Нетаняху доста пъти за разискване на ползите на Израел в Сирия. Твърди се, че Путин има положителни персонални връзки с Нетаняху и инструктира както Асад, по този начин и Хизбула да не отвръщат на израелските удари в Сирия. Путин даже се стреми към договорка, която да не разрешава на непознати сили да употребяват Сирия като база за атакуване на прилежаща страна, което е в директно несъгласие с задачата на Иран да употребява Сирия като платформа за оказване на напън върху северната граница на Израел. Като се има поради обаче дълбоката неприязън сред Израел и Иран, е ясно, че положителните връзки на Москва с еврейската страна може да изострят скритите напрежения в руско-иранските връзки. Изострянето на скритите напрежения сред Русия и Иран е обвързвано с отдавнашното съмнение в исторически проект сред двете страни. Руско-персийските спорове през 18 и 19 век доведоха до завземането на Кавказ от Москва - загуба, която отеква в иранската душeвност даже през днешния ден. След ислямската гражданска война в Иран през 1979 година връзките сред двете страни бяха също по този начин напрегнати, най-много тъй като Русия поддържаше Ирак в иракско-иранската война - спор, в който Иран даде близо един милион жертви. А въпреки да е правилно, че руско-иранските връзки се усъвършенстваха доста след рухването на Съветския съюз, Техеран към момента помни, че Москва поддържаше глобите против Иран поради нуклеарната му стратегия и приключи редица покупко-продажби с него, с цел да усъвършенства руско-американските връзки. Правителството на Тръмп би трябвало да се опита да употребява другите руско-ирански различия, с цел да подкопае партньорството сред двете страни. На първо място това изисква Вашингтон да продължи да бъде деен в Близкия изток и да отстрани чувството, че изоставя района. Съединените щати също по този начин могат да се опитат да подобрят връзките с Русия, което може да бъде от изгода единствено по себе си и от единствено себе си, като в същото време употребяват историческото съмнение на Иран към северния му комшия и страха на Техеран, че Москва може в последна сметка да съобщи Иран в името на възстановяване на връзките на Русия със Запада. Тръмп може да спомага за постигането на това, в случай че просто даде сигнал на Путин, че Съединените щати са подготвени да се отнасят към Русия като към равна, което е една от задачите на Путин. Тръмп също по този начин би трябвало да подсети на Путин за пробойните, които към този момент се появяват в руско-иранските връзки, и да го попита дали Москва в действителност има интерес да поддържа религиозно стимулираните цели на Иран в Сирия. Това няма да е елементарно, само че в случай че хората, които дефинират политиката във Вашингтон, изиграят вярно картите си, те въпреки всичко могат да подкопаят стратегическия съюз, който Москва и Техеран толкоз очевидно желаят. *Джош Коен е някогашен чиновник по планове на Агенцията за интернационално развиване на Съединени американски щати, взел участие в ръководството на планове за стопански промени в някогашния Съветски съюз. Изразените отзиви са персонално негови.