Активите на чуждестранните инвестиционни фондове губят стойност
Инвеститорите не стопират да търсят благоприятни условия за вложение на свободните си пари. Договорните или взаимните фондове са една от другите възможности за тях и метод на ръководство на спестяванията. С дребни суми всеки получава опция да взе участие във инвестиции в целия свят.
Тези групови схеми акумулират средства най-вече от дребните, непрофесионални вложители, като ги влагат в разнообразни финансови принадлежности. Рискът при тях се понижава и посредством основаването на диверсифициран портфейл от разнообразни активи.
Договорните фондове са нов артикул на българския финансов пазар и преобладаващата част от българите към момента избират да слагат спестяванията си в банкови депозити. Инвестирането в тези групови схеми у нас обаче става все по-популярно през последните години поради положителната възвръщаемост от това влагане, ниските разноски и прозрачността на ръководство.
Към края на септември тази година активите, ръководени от българските и задграничните капиталови фондове, които имат активност у нас (общо 1096 са лиценз от КФН), понижават до 4.37 милиарда лв., съгласно числата от разбора на Българска народна банка за бранша за ръководство на активи. А това е резултат от свиването на броя на лицензираните договорни фондове - минус 20 единствено за третото тримесечие. Изчисленията на "БАНКЕРЪ " демонстрират, че размерът на активите понижава с 83.5 млн. лв. (-1.91%) спрямо юни 2019 година (4.37 милиарда лева), само че се усилва с 418.1 млн. лв. (+10.58%) по отношение на септември предходната година.
Като % от Брутният вътрешен продукт общият размер на активите на локалните и задграничните капиталови фондове към края на деветия месец се резервира на равнището от 3.8% по отношение на юни тази година. Ръст има и по отношение на края на първото тримесечие на тази година, когато общата стойност на активите беше 3.6% от брутния вътрешен артикул. Но, нееднократно към този момент анализаторите у нас разясняват, че по този индикатор българите имат да създадат още доста, с цел да доближат числата за тези вложения, които имат хората в европейските страни, да не приказваме за Съединени американски щати.
Според статистиката в Българска народна банка общо 964 са задграничните капиталови фондове, които продават свои дялове на българския пазар. Броят им през третото тримесечие понижава (с 20) и това е повода в тях да са акумулирани по-малки парични суми. Към края на септември привлечените от тях активи са на стойност 2.71 милиарда лв.. Спрямо същия месец на 2018 година те нарастват с 222.6 млн. лв. (+8.93%). Анализът на централната банка демонстрира обаче, че спрямо края на юни 2019 година вложените суми в задграничните капиталови фондове са намалели - със 122.8 млн. лв. (-4.23%).
Така в интервала сред юли и септември означаваме една позитивна вест. Числата демонстрират, че българските договорни фондове са привлекли по-големи парични суми спрямо груповите схеми от чужбина. И това в случай, че броят им се резервира (на 132), колкото са били и в края на юни. А това пък е разследване от множеството нови клиенти и по-високи вноски. Така българските капиталови фондове не престават възходящата наклонност от последните месеци да притеглят повече активи, като те към този момент са на стойност 1.71 милиарда лв.. Това може да се резервира, в случай че българите имат по-високи приходи, с цел да могат да заделят пари и за бъдещето си, а ръководещите сдружения - да провеждат още и по-атрактивни договорни фондове.
Привлечените от бранш "Застрахователни компании и пенсионни фондове " парични средства към края на третото тримесечие имат максимален дял в активите на задграничните капиталови фондове. Трябва да отбележим обаче, че тези суми понижават - с 55.7 млн. лв. (-7.24%) до 1.99 милиарда лв. по отношение на юни тази година. В същото време семействата и нетърговските организации, обслужващи семейства, са заделили повече средства, които са вложили в тези финансови принадлежности - с 35.2 млн. лв. (+7.28%) до 518.9 млн. лв. при 483.7 млн. лв. в края на шестия месец тази година.
И по отношение на септември 2018 година тези два бранша са създали повече инвестиции в дялове на задграничните капиталови фондове.
Договорният фонд е подобаващ инструмент за вложители, които нямат задоволително време, знания и предпочитание да играят на фондовата борса непосредствено сами. В този смисъл той е потребен като опция да "не се държат всички яйца в една кошница ". Голям позитив на тези групови схеми е това, че те са единствено от отворен вид, т.е. техният капитал се трансформира непрекъснато, защото във всеки един миг може да запишете или да продадете назад дяловете си. Няма никакво обвързване да затваряте парите си за какъвто и да е интервал от време.
Тези групови схеми акумулират средства най-вече от дребните, непрофесионални вложители, като ги влагат в разнообразни финансови принадлежности. Рискът при тях се понижава и посредством основаването на диверсифициран портфейл от разнообразни активи.
Договорните фондове са нов артикул на българския финансов пазар и преобладаващата част от българите към момента избират да слагат спестяванията си в банкови депозити. Инвестирането в тези групови схеми у нас обаче става все по-популярно през последните години поради положителната възвръщаемост от това влагане, ниските разноски и прозрачността на ръководство.
Към края на септември тази година активите, ръководени от българските и задграничните капиталови фондове, които имат активност у нас (общо 1096 са лиценз от КФН), понижават до 4.37 милиарда лв., съгласно числата от разбора на Българска народна банка за бранша за ръководство на активи. А това е резултат от свиването на броя на лицензираните договорни фондове - минус 20 единствено за третото тримесечие. Изчисленията на "БАНКЕРЪ " демонстрират, че размерът на активите понижава с 83.5 млн. лв. (-1.91%) спрямо юни 2019 година (4.37 милиарда лева), само че се усилва с 418.1 млн. лв. (+10.58%) по отношение на септември предходната година.
Като % от Брутният вътрешен продукт общият размер на активите на локалните и задграничните капиталови фондове към края на деветия месец се резервира на равнището от 3.8% по отношение на юни тази година. Ръст има и по отношение на края на първото тримесечие на тази година, когато общата стойност на активите беше 3.6% от брутния вътрешен артикул. Но, нееднократно към този момент анализаторите у нас разясняват, че по този индикатор българите имат да създадат още доста, с цел да доближат числата за тези вложения, които имат хората в европейските страни, да не приказваме за Съединени американски щати.
Според статистиката в Българска народна банка общо 964 са задграничните капиталови фондове, които продават свои дялове на българския пазар. Броят им през третото тримесечие понижава (с 20) и това е повода в тях да са акумулирани по-малки парични суми. Към края на септември привлечените от тях активи са на стойност 2.71 милиарда лв.. Спрямо същия месец на 2018 година те нарастват с 222.6 млн. лв. (+8.93%). Анализът на централната банка демонстрира обаче, че спрямо края на юни 2019 година вложените суми в задграничните капиталови фондове са намалели - със 122.8 млн. лв. (-4.23%).
Така в интервала сред юли и септември означаваме една позитивна вест. Числата демонстрират, че българските договорни фондове са привлекли по-големи парични суми спрямо груповите схеми от чужбина. И това в случай, че броят им се резервира (на 132), колкото са били и в края на юни. А това пък е разследване от множеството нови клиенти и по-високи вноски. Така българските капиталови фондове не престават възходящата наклонност от последните месеци да притеглят повече активи, като те към този момент са на стойност 1.71 милиарда лв.. Това може да се резервира, в случай че българите имат по-високи приходи, с цел да могат да заделят пари и за бъдещето си, а ръководещите сдружения - да провеждат още и по-атрактивни договорни фондове.
Привлечените от бранш "Застрахователни компании и пенсионни фондове " парични средства към края на третото тримесечие имат максимален дял в активите на задграничните капиталови фондове. Трябва да отбележим обаче, че тези суми понижават - с 55.7 млн. лв. (-7.24%) до 1.99 милиарда лв. по отношение на юни тази година. В същото време семействата и нетърговските организации, обслужващи семейства, са заделили повече средства, които са вложили в тези финансови принадлежности - с 35.2 млн. лв. (+7.28%) до 518.9 млн. лв. при 483.7 млн. лв. в края на шестия месец тази година.
И по отношение на септември 2018 година тези два бранша са създали повече инвестиции в дялове на задграничните капиталови фондове.
Договорният фонд е подобаващ инструмент за вложители, които нямат задоволително време, знания и предпочитание да играят на фондовата борса непосредствено сами. В този смисъл той е потребен като опция да "не се държат всички яйца в една кошница ". Голям позитив на тези групови схеми е това, че те са единствено от отворен вид, т.е. техният капитал се трансформира непрекъснато, защото във всеки един миг може да запишете или да продадете назад дяловете си. Няма никакво обвързване да затваряте парите си за какъвто и да е интервал от време.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ