Инцидент по време на лов - така вдовицата на Хемингуей

Инцидент по време на лов - по този начин вдовицата на Хемингуей изяснява повода за изненадващата му гибел през 1961 година. Светът обаче от дълго време е наясно, че става дума за самоубийство. Какво го кара да посегне на живота си?

Ърнест Хемингуей (1899-1961) като боен сътрудник дружно с американски бойци преди десанта в Нормандия през юни 1944

Хемингуей поставя самичък завършек на живота си - както татко му и няколко от най-близките му родственици. Така със гибелта си той разкрива това, което през целия му живот остава прикрито за всички останали - елементарно ранимата му душа.
Редакцията предлага
Хемингуей има имидж на мъжага - той е ловджия и деец от войната, самонадеян кореспондент, рекордьор по погълнато количество алкохол и свалени дами. В реалност обаче той страда от депресии и непрекъснати подозрения във връзка с личната си персона. Световно известният публицист, един от титаните на литературата на 20 век, е бил характерен случай на пациент от учебник по логика на психиката и психотерапия.

Секс, алкохол и депресии

Детството на родения през 1899 година Ърнест Хемингуей минава безметежно в фамилията на доктор в едно от предградията на Чикаго. Той обаче разочарова родителите си. Вместо да се захване с нещо съществено, става кореспондент и даже отива на фронта по време на Първата международна война. Тежко ранен в Италия и надълбоко отчаян от несполучливата си първа обич, Хемингуей се връща назад в Съединени американски щати и продължава да написа репортажи, разкази, а по-късно и романи.

Книгата " Фиеста " е огромният му пробив на литературната сцена. В нея той разказва живота на кореспондент, който бива тежко ранен в Италия и става импотентен. Паралелите с живота на писателя са очебийни, единствено че никой не може да си показа едно: че Хемингуей е импотентен.

Марта Гелхорн е дамата, която въодушевява Хемингуей да напише романа " За кого бие камбаната "

" Със сигурност не е бил, най-малко не дълготрайно време ", споделят биографите му и напомнят за двата му първи брака, от които писателят има пет деца. И въпреки всичко най-близките му другари са знаели, че макар мъжкарския си имидж Хемингуей носи много ранима душа. Битките на фронта, тежките последствия от Първата международна война и Гражданската война в Испания, бягството в алкохола и секса, бикоборството, ловът, риболовът - това са тематиките, които изобилстват в международно известните му книги като " И изгрява слънце ", " Сбогом на оръжията ", " Смърт следобяд ", " Зелените хълмове на Африка ", " За кого бие камбаната ".

Алкохолът е лъжливият избавителен пояс, към който Хемингуей протяга ръка все по-често. 40-те години на предишния век са най-тежките в живота му. Писателят стартира да чува гласове, високото кръвно налягане и чернодробната цироза утежняват още повече положението му. Депресиите зачестяват, а по това време те биват " лекувани " по най-жестокия метод - с електрошокове.

Хемингуей с Фидел Кастро

Светът пречупва всеки...

След цяло десетилетие на креативно изтощение Хемингуей се връща още един път към славата с романа си " Старецът и морето ", излязъл през 1952 година. " Ню Йорк таймс " го назовава " най-значимият публицист след Шекспир ". През 1954 година Хемингуей получава Нобеловата премия: прекомерно късно, както настояват приятелите му, а и той самият.

Голямата обич на Хемингуей е Куба, където прекарва огромна част от времето си преди революцията от 1959 година. Писателят остава и след нея в Куба, поддържайки Фидел Кастро и оставайки кьорав за жестокостите му. През последните години от живота си Хемингуей страда и от параноя: поради другарството си с Кастро той се усеща непрестанно преследван от ФБР.

Хемингуей е на 61 години, когато поставя завършек на живота си с обичаната си ловна пушка. Един от литературните му герои споделя: " Светът пречупва всеки... и убива тези, които не желаят да бъдат пречупени ".