Проф. Дуранкев: Необходими са промени в политиката на държавата, а наблюдаваме битка за постове
Интервю за Тribune.bg с проф. Боян Дуранкев – икономист и учител в УНСС, за 100-те дни на кабинета Петков, за покачването на инфлацията и политиките на държавното управление.
Минаха 100 дни на този кабинет и с изключение на с мораториума върху цените на силата ще го запомним ли с нещо друго?
Можехме да минем и без мораториум, само че суматохата е огромна, когато човек поеме ръководството. Най-важното, което се следи, това е, че има суматоха измежду тези частни компании, които досега блаженстваха с помощта на еврофондовете и разчитаха на порциите от държавния бюджет. Те са свързани със систематичните партии, т. е. минимум две плюс още половинка.
Бизнесът не получи обезщетения в размера на други страни от Европейски Съюз?
В държавното управление има суматоха по какъв начин да реши тези проблеми в страната, които са налице. След две години коронавирус огромна част от европейските страни трансферират дълговото задължение на идващото потомство, нещо което не се е случвало от финансовата рецесия 2007-2008г., която потегли от Съединени американски щати. Да се компенсират всички в цялостен размер не е нужно и не е допустимо. Освен коронавирус рецесията, с изключение на баталиите в българската политика да прибавим и спирането на веригите на доставки, изключително по-късно, което се случва в Украйна.
Ако може да се сумира, до този миг българското държавно управление би трябвало да има разбор кои браншове от българската стопанска система са най-засегнати и кои от тях ще оцелеят, тъй като не всички ще оцелеят в новата нормалност. Големи компании със столетие история оповестиха фалит и изчезнаха.
Вървим ли към стагфлация – висока инфлация при невисок напредък, което бе особено за 70-те години и петролната рецесия предишния век?
Икономическата рецесия сега не минава под знака на стагфлацията. Стагфлация значи проваляне надолу на производството, съчетано с възходяща инфлация и увеличаваща се безработица. В момента имаме внезапно раздробяване на веригите на доставките, т. е. имаме дефицити в някои браншове, имаме инфлация без да се понижава трудовата претовареност, дори освен това в България действителната нужда от работна мощ се мери в най-малко 200-300 000 души в допълнение, а не непотребни хора. Новото разбиране е дефицитофлация, т.е. раздробяване на връзките на доставки плюс оскъпяване на огромна част от нещата, които минават през тези вериги на доставки, което води до една бурна инфлация. Това е ново нещо, което не се е случвало от Втората Световна война. А ние продължаваме да бъдем в Четвърта Световна война и би трябвало да го признаем, тъй като Третата беше изгубена през 1990г. от целия някогашен Социалистически лагер. Така че сега тече Студена война 2:0 и по едно и също време с това война, която е близо до българските граници и носи закани за страната.
Няма по какъв начин да избягаме от това, че имаме импорт от Русия, който по данни от 2020г. е еднакъв на 20% от целия ни импорт, а този импорт е поскъпнал и се е накъсал. Имаме и експорт към Русия, който е 4% от нашия експорт, който също е накъсан, и като прибавим обстоятелството, че ние внасяме 77% от газта от Русия, а в случай че внасяме от другаде несъмнено ще е по-скъпо, нещата стават тежки.
От друга страна, инфлацията води до нарастване на приходите в държавния бюджет, тъй като те сигурно ще бъдат преизпълнени. Приходите се усилват или с нарастване на налозите, или с увеличение на инфлацията, което отново е налог по отношение на бюджета.
А в тази посока по какъв начин преразпределя държавното управление?
Държавата сега е най-щедра към тези, на които е понижила Данък добавена стойност, тъй като се получава, че някои браншове са по-успешни, с помощта на намаляването на този налог. Така стигаме до това, че най-бедната страна в Европейски Съюз е и с най-голямо неравноправие, а това държавно управление е некомпетентно до реши този проблем и залага на десни ограничения. Това държавно управление трябваше да вкара прогресивното данъчно облагане, както в множеството европейски страни, да усили налог благосъстояние и налога върху наследството, който в Съединени американски щати е 40%, да вземем за пример. Очевидно затова страната ни е слаба и приходите в бюджета са доста ниски.
За съпоставяне данните на Евростат от 2020г. демонстрират, че държавните разноски в Европейски Съюз възлизат на 53.1% от Брутният вътрешен продукт, което е значително нарастване по отношение на предходни години, до момента в който в България те са 41.8%. България е на предпоследно място в Европейски Съюз по % на държавните разноски, а имаме недофинансиране на някои браншове плюс забележима корупция. Така че България сега от гл. т. на своите държавни разноски е нетипично европейска страна, по тъкмо нетипично членка на Европейски Съюз, а повече отива към някои едва развити и неудачни страни, точно заради ниските държавни разноски. Разликата е повече от 11 процентни пункта. Една Франция има над 60% държавни разноски, Белгия също приближава 60%. А наподобява, че това държавно управление ще продължи тази наклонност. Ако беше повече и в случай че държавният запас бе тъкмо ориентиран към това, което е належащо, трябваше да реализираме 2% за защита. Що се отнася до обществената отбрана, която е 22% в Европейски Съюз, в България отиват единствено 13% от бюджета - това е недофинансиране. За обучение – в Европейски Съюз се отделят 5%, а в България – 4%. Добре е да погледнем учебните заведения и хубаво е, че са издигнати в миналото. За опазването на здравето 5.9% от Брутният вътрешен продукт, до момента в който в Европейски Съюз е 8%, т.е. ние не приличаме на типична страна-член на Европейски Съюз нито по събиране на приходите, нито на финансирането, с цел да имаме европейско опазване на здравето, обучение, обществена отбрана, защита и т. н. Само като ярък лъч, в случай че погледнем Кейсианския мултипликатор или резултатът на 1 лев вложен в стопанската система по какъв начин ще повлияе на Брутният вътрешен продукт, при държавните разноски се прави оценка на 1.12, т. е. всеки вложен лев е довел до спомагателни 12 стотинки в националното благосъстояние. Мултипликаторът от Плана за възобновяване и развиване се чака да бъде 1.22. Това е добре, само че са нужни промени в политиката на страната и то доста съществени. Наблюдавайки в този момент полемиките за началник на Българска народна банка, това не е просто да се вземе човек, приключил финанси, а това би трябвало да бъде специалист с необятни знания – стопанска система, финанси, социология, интернационалните връзки, по процедура на ЕЦБ и т. н., а в тази ситуация следим борба за постове, а не за политики, т. е. равнището е доста ниско сега.
Минаха 100 дни на този кабинет и с изключение на с мораториума върху цените на силата ще го запомним ли с нещо друго?
Можехме да минем и без мораториум, само че суматохата е огромна, когато човек поеме ръководството. Най-важното, което се следи, това е, че има суматоха измежду тези частни компании, които досега блаженстваха с помощта на еврофондовете и разчитаха на порциите от държавния бюджет. Те са свързани със систематичните партии, т. е. минимум две плюс още половинка.
Бизнесът не получи обезщетения в размера на други страни от Европейски Съюз?
В държавното управление има суматоха по какъв начин да реши тези проблеми в страната, които са налице. След две години коронавирус огромна част от европейските страни трансферират дълговото задължение на идващото потомство, нещо което не се е случвало от финансовата рецесия 2007-2008г., която потегли от Съединени американски щати. Да се компенсират всички в цялостен размер не е нужно и не е допустимо. Освен коронавирус рецесията, с изключение на баталиите в българската политика да прибавим и спирането на веригите на доставки, изключително по-късно, което се случва в Украйна.
Ако може да се сумира, до този миг българското държавно управление би трябвало да има разбор кои браншове от българската стопанска система са най-засегнати и кои от тях ще оцелеят, тъй като не всички ще оцелеят в новата нормалност. Големи компании със столетие история оповестиха фалит и изчезнаха.
Вървим ли към стагфлация – висока инфлация при невисок напредък, което бе особено за 70-те години и петролната рецесия предишния век?
Икономическата рецесия сега не минава под знака на стагфлацията. Стагфлация значи проваляне надолу на производството, съчетано с възходяща инфлация и увеличаваща се безработица. В момента имаме внезапно раздробяване на веригите на доставките, т. е. имаме дефицити в някои браншове, имаме инфлация без да се понижава трудовата претовареност, дори освен това в България действителната нужда от работна мощ се мери в най-малко 200-300 000 души в допълнение, а не непотребни хора. Новото разбиране е дефицитофлация, т.е. раздробяване на връзките на доставки плюс оскъпяване на огромна част от нещата, които минават през тези вериги на доставки, което води до една бурна инфлация. Това е ново нещо, което не се е случвало от Втората Световна война. А ние продължаваме да бъдем в Четвърта Световна война и би трябвало да го признаем, тъй като Третата беше изгубена през 1990г. от целия някогашен Социалистически лагер. Така че сега тече Студена война 2:0 и по едно и също време с това война, която е близо до българските граници и носи закани за страната.
Няма по какъв начин да избягаме от това, че имаме импорт от Русия, който по данни от 2020г. е еднакъв на 20% от целия ни импорт, а този импорт е поскъпнал и се е накъсал. Имаме и експорт към Русия, който е 4% от нашия експорт, който също е накъсан, и като прибавим обстоятелството, че ние внасяме 77% от газта от Русия, а в случай че внасяме от другаде несъмнено ще е по-скъпо, нещата стават тежки.
От друга страна, инфлацията води до нарастване на приходите в държавния бюджет, тъй като те сигурно ще бъдат преизпълнени. Приходите се усилват или с нарастване на налозите, или с увеличение на инфлацията, което отново е налог по отношение на бюджета.
А в тази посока по какъв начин преразпределя държавното управление?
Държавата сега е най-щедра към тези, на които е понижила Данък добавена стойност, тъй като се получава, че някои браншове са по-успешни, с помощта на намаляването на този налог. Така стигаме до това, че най-бедната страна в Европейски Съюз е и с най-голямо неравноправие, а това държавно управление е некомпетентно до реши този проблем и залага на десни ограничения. Това държавно управление трябваше да вкара прогресивното данъчно облагане, както в множеството европейски страни, да усили налог благосъстояние и налога върху наследството, който в Съединени американски щати е 40%, да вземем за пример. Очевидно затова страната ни е слаба и приходите в бюджета са доста ниски.
За съпоставяне данните на Евростат от 2020г. демонстрират, че държавните разноски в Европейски Съюз възлизат на 53.1% от Брутният вътрешен продукт, което е значително нарастване по отношение на предходни години, до момента в който в България те са 41.8%. България е на предпоследно място в Европейски Съюз по % на държавните разноски, а имаме недофинансиране на някои браншове плюс забележима корупция. Така че България сега от гл. т. на своите държавни разноски е нетипично европейска страна, по тъкмо нетипично членка на Европейски Съюз, а повече отива към някои едва развити и неудачни страни, точно заради ниските държавни разноски. Разликата е повече от 11 процентни пункта. Една Франция има над 60% държавни разноски, Белгия също приближава 60%. А наподобява, че това държавно управление ще продължи тази наклонност. Ако беше повече и в случай че държавният запас бе тъкмо ориентиран към това, което е належащо, трябваше да реализираме 2% за защита. Що се отнася до обществената отбрана, която е 22% в Европейски Съюз, в България отиват единствено 13% от бюджета - това е недофинансиране. За обучение – в Европейски Съюз се отделят 5%, а в България – 4%. Добре е да погледнем учебните заведения и хубаво е, че са издигнати в миналото. За опазването на здравето 5.9% от Брутният вътрешен продукт, до момента в който в Европейски Съюз е 8%, т.е. ние не приличаме на типична страна-член на Европейски Съюз нито по събиране на приходите, нито на финансирането, с цел да имаме европейско опазване на здравето, обучение, обществена отбрана, защита и т. н. Само като ярък лъч, в случай че погледнем Кейсианския мултипликатор или резултатът на 1 лев вложен в стопанската система по какъв начин ще повлияе на Брутният вътрешен продукт, при държавните разноски се прави оценка на 1.12, т. е. всеки вложен лев е довел до спомагателни 12 стотинки в националното благосъстояние. Мултипликаторът от Плана за възобновяване и развиване се чака да бъде 1.22. Това е добре, само че са нужни промени в политиката на страната и то доста съществени. Наблюдавайки в този момент полемиките за началник на Българска народна банка, това не е просто да се вземе човек, приключил финанси, а това би трябвало да бъде специалист с необятни знания – стопанска система, финанси, социология, интернационалните връзки, по процедура на ЕЦБ и т. н., а в тази ситуация следим борба за постове, а не за политики, т. е. равнището е доста ниско сега.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ