Доц. Асена Стоименова: Европейските граждани трябва да имат равнопоставен достъп до лекарства
Интервю с доцент Асена Стоименова, изпълнителен шеф на Изпълнителната организация по медикаментите, за това по какъв начин да се усъвършенства достъпът до лекарствени артикули.
1. На 6 март в София се организира конференция, част от календара на Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз, отдадена на опциите за обезпечаване на по-добър достъп до лекарствени артикули. Какви аспекти на казуса с достъпа до медикаменти бяха наранени на събитието и можем ли да кажем, че този проблем е общоевропейски?
В конференцията взеха присъединяване специалисти от държавите-членки на Европейския съюз, Световната здравна организация, Организацията за икономическо съдействие и развиване, Европейската комисия, Европейската Агенция по Лекарствата, университетските среди, промишлеността и неправителствени организации - факт, който е индикативен за това, че проблемите, свързани с навременния достъп до лекарствена терапия са общоевропейски проблеми. Всички жители на Европейски Съюз следва да имат своевременен достъп до нужното им лекуване. Аспектите, които бяха обсъждани в еднодневната конференция засегнаха проблематиката на паралелната търговия с медикаменти, отбраната на интелектуалната благосъстоятелност при медикаментите, ускорени процедури за разрешаване за приложимост на медикаменти, надзор на разноските за лекарствени артикули и други Дискутирано бе използването на правилото на пропорция, характерната обстановка в другите държави-членки на Европейски Съюз и опцията за решение на проблемите с достъпа до медикаменти на национално и европейско ниво.
2. Стигнахте ли до единни изводи, които да дадат посоката за взаимни дейности на европейско равнище?
Едно от основните послания, към които се сплотиха участниците в конференцията беше, че лекарствените артикули са характерни артикули и че паралелната търговия с тях следва да бъде регламентирана с устойчиви решения, тъй че да не пречи на достъпа до медикаменти в съответната страна, от която се изнася. Друго значимо умозаключение бе, че е значимо да се обезпечи баланс сред скоростта, с която се утвърждават лекарствени артикули и данните за сигурност за новите лекарствени лечения. От първостепенно значение е Европейският съюз да остане прелъстителен както за новаторските, по този начин и за генеричните производители на медикаменти, като се дава приоритет на потребностите на пациентите.
3. Ако би трябвало да определите главната спънка европейските жители да имат пълноправен достъп до медикаменти, коя бихте извели на напред във времето?
Проблемът с обезпечаването на пълноправен достъп на европейските жители до медикаменти е многоаспектен и аргументите за него са на първо място стопански. При системата, която съществува за референтно ценообразуване на медикаментите, притежателите на позволения за приложимост на медикаментите постоянно избират да пускат продуктите първо на по-големите европейски пазари, а съществуването на условието новия лекарствен артикул да бъде реимбурсиран в избран брой страни в Европейски Съюз преди да бъде реимбурсиран в избрана страна, в допълнение отсрочва достъпът до него. Така, постоянно на по-малките пазари новите лекарствени лечения стават налични след към 2-3 години. Отделно, разликите в цените на медикаментите в обособените държави-членки на Европейски Съюз подтикват паралелната търговия, която в допълнение може да повлияе този развой. Понякога аргументите са и от индустриален темперамент.
4. Засегнахте ли тематиката за ограничението на паралелната търговия с медикаменти и какви бяха позициите на участниците във форума?
Конференцията се концентрира върху поощряване на държавите-членки да търсят най-подходящите за тях решения, в сходство с европейското право. Всяка една страна може да реши най-добре своите цели, запаси и мащаба на казуса – паралелния експорт за едни страни е успореден импорт за други, които пестят обществени средства от разликите в цените. Вярвам че, нито една от страните, за които се изнасят медикаменти от така наречен “държави-донори” няма за цел да утежни достъпа до медикаменти на популацията в донорните страни. Основният въпрос е, там, където съществува действителен проблем с достъпа до терапия, потвърдено дължащ се на паралелна търговия, да се намерят работещи пропорционални на мащаба на казуса решения, които да подсигуряват медикаменти първо за жителите на съответната страна. В тази посока бе показан опита на Испания, където е въведена електронна система за следене. Представени бяха позиции от регулаторните организации, Европейската комисия, Съвета на Европейски Съюз и Европейската асоциация на фармацевтичните производители, които бяха дебатирани, а оживените диспути са доказателство, че полемиката е навременна и заслужава продължение. Българското председателство на Съвета на Европейския съюз се ангажира да продължи по-нататъшните полемики по дневния ред на Съвета.
5. Какъв е пътят българските жители да получават медикаменти на налични цени?
За да се реализират непрекъснато мечтаните дълготрайни резултати – а точно, своевременен достъп до нужната лекарствена терапия на налични цени, системата би трябвало да е уравновесена, условията да са разпределени към всички заинтригувани и наранени страни, а процесите в нея да се познават и ръководят в тяхната взаимосвързаност. С други думи, нужен е национално-специфичен мултидисциплинарен метод, основан на изчерпателен и изчерпателен разбор на процесите, изключително тези, които се отнасят до ефикасната приложимост на медикаментите. Рационалното потребление на медикаментите като запас има капацитета да осъществя спомагателни спестявания, които да се насочат към лечение на повече пациенти, в това число и към нови лечения. Изборът на най-ефективното лекуване следва да бъде съгласуван с динамичността на медицината и фармацията и в светлината на новите данни за сигурност и успеваемост на медикаментите, след стартирането им на пазара.
Снимка: EU2018BG/ доцент Асена Стоименова
1. На 6 март в София се организира конференция, част от календара на Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз, отдадена на опциите за обезпечаване на по-добър достъп до лекарствени артикули. Какви аспекти на казуса с достъпа до медикаменти бяха наранени на събитието и можем ли да кажем, че този проблем е общоевропейски?
В конференцията взеха присъединяване специалисти от държавите-членки на Европейския съюз, Световната здравна организация, Организацията за икономическо съдействие и развиване, Европейската комисия, Европейската Агенция по Лекарствата, университетските среди, промишлеността и неправителствени организации - факт, който е индикативен за това, че проблемите, свързани с навременния достъп до лекарствена терапия са общоевропейски проблеми. Всички жители на Европейски Съюз следва да имат своевременен достъп до нужното им лекуване. Аспектите, които бяха обсъждани в еднодневната конференция засегнаха проблематиката на паралелната търговия с медикаменти, отбраната на интелектуалната благосъстоятелност при медикаментите, ускорени процедури за разрешаване за приложимост на медикаменти, надзор на разноските за лекарствени артикули и други Дискутирано бе използването на правилото на пропорция, характерната обстановка в другите държави-членки на Европейски Съюз и опцията за решение на проблемите с достъпа до медикаменти на национално и европейско ниво.
2. Стигнахте ли до единни изводи, които да дадат посоката за взаимни дейности на европейско равнище?
Едно от основните послания, към които се сплотиха участниците в конференцията беше, че лекарствените артикули са характерни артикули и че паралелната търговия с тях следва да бъде регламентирана с устойчиви решения, тъй че да не пречи на достъпа до медикаменти в съответната страна, от която се изнася. Друго значимо умозаключение бе, че е значимо да се обезпечи баланс сред скоростта, с която се утвърждават лекарствени артикули и данните за сигурност за новите лекарствени лечения. От първостепенно значение е Европейският съюз да остане прелъстителен както за новаторските, по този начин и за генеричните производители на медикаменти, като се дава приоритет на потребностите на пациентите.
3. Ако би трябвало да определите главната спънка европейските жители да имат пълноправен достъп до медикаменти, коя бихте извели на напред във времето?
Проблемът с обезпечаването на пълноправен достъп на европейските жители до медикаменти е многоаспектен и аргументите за него са на първо място стопански. При системата, която съществува за референтно ценообразуване на медикаментите, притежателите на позволения за приложимост на медикаментите постоянно избират да пускат продуктите първо на по-големите европейски пазари, а съществуването на условието новия лекарствен артикул да бъде реимбурсиран в избран брой страни в Европейски Съюз преди да бъде реимбурсиран в избрана страна, в допълнение отсрочва достъпът до него. Така, постоянно на по-малките пазари новите лекарствени лечения стават налични след към 2-3 години. Отделно, разликите в цените на медикаментите в обособените държави-членки на Европейски Съюз подтикват паралелната търговия, която в допълнение може да повлияе този развой. Понякога аргументите са и от индустриален темперамент.
4. Засегнахте ли тематиката за ограничението на паралелната търговия с медикаменти и какви бяха позициите на участниците във форума?
Конференцията се концентрира върху поощряване на държавите-членки да търсят най-подходящите за тях решения, в сходство с европейското право. Всяка една страна може да реши най-добре своите цели, запаси и мащаба на казуса – паралелния експорт за едни страни е успореден импорт за други, които пестят обществени средства от разликите в цените. Вярвам че, нито една от страните, за които се изнасят медикаменти от така наречен “държави-донори” няма за цел да утежни достъпа до медикаменти на популацията в донорните страни. Основният въпрос е, там, където съществува действителен проблем с достъпа до терапия, потвърдено дължащ се на паралелна търговия, да се намерят работещи пропорционални на мащаба на казуса решения, които да подсигуряват медикаменти първо за жителите на съответната страна. В тази посока бе показан опита на Испания, където е въведена електронна система за следене. Представени бяха позиции от регулаторните организации, Европейската комисия, Съвета на Европейски Съюз и Европейската асоциация на фармацевтичните производители, които бяха дебатирани, а оживените диспути са доказателство, че полемиката е навременна и заслужава продължение. Българското председателство на Съвета на Европейския съюз се ангажира да продължи по-нататъшните полемики по дневния ред на Съвета.
5. Какъв е пътят българските жители да получават медикаменти на налични цени?
За да се реализират непрекъснато мечтаните дълготрайни резултати – а точно, своевременен достъп до нужната лекарствена терапия на налични цени, системата би трябвало да е уравновесена, условията да са разпределени към всички заинтригувани и наранени страни, а процесите в нея да се познават и ръководят в тяхната взаимосвързаност. С други думи, нужен е национално-специфичен мултидисциплинарен метод, основан на изчерпателен и изчерпателен разбор на процесите, изключително тези, които се отнасят до ефикасната приложимост на медикаментите. Рационалното потребление на медикаментите като запас има капацитета да осъществя спомагателни спестявания, които да се насочат към лечение на повече пациенти, в това число и към нови лечения. Изборът на най-ефективното лекуване следва да бъде съгласуван с динамичността на медицината и фармацията и в светлината на новите данни за сигурност и успеваемост на медикаментите, след стартирането им на пазара.
Снимка: EU2018BG/ доцент Асена Стоименова
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ