Йордан Иванов, ДСБ: Грозят ни глоби до 320 млн. евро от ЕК заради еврофондовете за образование
Интервю по Блумбърг ТВ с Йордан Иванов, който е ръководител на ДСБ – Пловдив, правист и с тясна специализация еврофондове и децентрализация. С забавни въпроси до каква степен е стигнало еврофинансирането, кои стратегии куцат и общ взор върху процеса на усвояването им и по какъв начин ще се отрази то на дребна и бедна България.
- Г-н Иванов, 2 милиарда лв. по европейските фондове по оперативни стратегии, които страната ни може да усвоява до 2022 година към този момент са стигнали до бенефициентите. Вярно ли е това в действителност?
- Фактически е правилно и държавното управление направи прочит, че това приказва за едно стабилно асимилиране. Погледнато изолирано предвид на предходния програмен интервал, да, можем да кажем, че има някакъв прогрес, обаче никога резистентен. Погледнато на макроравнище за 50% минало време за програмния интервал усвоени и действително изплатени 10% от средствата, не можем да приказваме за прогрес, камо ли той да бъде резистентен.
- Опитва се обаче да се внуши, че има резистентен напредък…
- Това е надълбоко невяrно и цифрите го приказват. В момента са минали три години от новия програмен интервал, а действително изплатените средства са 10%. В този смисъл ние не можем да приказваме за резистентен прогрес. Разбира се, има позитивни образци, само че в случай че създадем един изолиран прочит за това какво беше при преднишния програмен интервал и какво е в този момент – към този момент можем да приказваме, че има прогрес. Но не и резистентен.
- Какво ще се случи до 2022 година обаче?
- До 2022 година ще усвояваме евросредства. По-важно е обаче какво се крие зад думата асимилиране - дали ние ще ги оползотворяваме или ще ги харчим неефективно, без да сътворяваме артикул на пазара, без да създадем нещо, което ще даде добавена стойност за след 2022 година Надявам се, че ще успеем да се оправим, въпреки че досега нямаме позитивни индикации, и дали ще успеем да вършим вложения, които действително ще дадат добавена стойност и които биха могли да изстрелят българската стопанска система, тъй като това е късмет. В противоположен случай след 2022 година, когато не можем да заключим, че няма да има еврофондове, тъй като това би било извънредно, само че във всички случаи, в случай че не създадем в този момент нужното, по-късно ще разчитаме на стопанска система, която е учредена на ниско възнаграждение, на евтина работна ръка и на ниски налози, а не на стопанска система, учредена на висок експертен капацитет и добра институционална среда в България.
- Направихте доста забавна отпратка в самото начало – за асимилиране. Според вас съумяваме ли да ги усвояваме вярно средствата или в последна сметка получаваме едни пари, които в последна сметка не е ясно по какъв начин се влагат?
- Има един мит в обществото, натрапен несъмнено от ръководещите, че е по-добре да вземем едни пари, когато ги има, в сравнение с да не ги вземаме. Ние споделяме, че има редица отрицателни резултати при усвояването на еврофондовете, в случай че това не се случва по първокласен метод. И позволете да ви дам един образец, който най-добре илюстрира всичко това. Представите си, че вие кандидатствате да спечелите план за произвеждане на леки коли и спечелвате плана. Ще пристигна проверяващият, ще ревизира всичко, което може да се сети, ще си тръгне и ви изпрати парите, само че той няма да ви попита дали вие може да произведете един лек автомобил с тези машини. Тоест никой не се интересува от продукта, който се извежда на пазара с европарите. Това е големият проблем, никой не се интересува за това какво ще остане след еврофондовете. Управлява се от понеделник до сряда на парче, без дълготраен резултат. Вие знаете с европари се купува въздействие, власт, медии, гласове, избори и би трябвало да се постави завършек на това.
- Да, само че самите ръководещи претендират, че сме доста мощни във връзка с еврофондовете?
- Да разгледаме част от европрограмите – един по-малко неприятен образец от програмата „ Конкурентоспособност “. На фона на другите стратегии там неща стоят по-добре. Въпреки че в новия интервал процедурите са мощно усложнени, се направи една дребна смяна, която подкрепя ужасно доста бизнеса и по тази причина програмата съумя да тръгне малко напред, а точно се разрешиха заплащания без банкова гаранция, които към този момент са осъществени разноски към компании за осъществяване на планове.
Тоест вижда се, че когато се отвори примката от врата на бизнеса – нещата потеглят. Но това е позитивният образец. Отрицателният образец е с програмата за обучение – там нещата стоят пагубно. Имаме обществено самопризнание на министъра на образованието на съвещание на Комисията по обучение в Народното събрание и Комисията по надзор на европейските фондове, където министърът споделя, че има слаб административен потенциал в МОН и това има своето просто пояснение – липсва политическа воля за асимилиране на средства в този бранш – т.е. там, където елементарно може да се открадне. Там където е инфраструктура, там където продуктът не е просвета и където не е належащо да се влага в българските деца в българската просветителна система, има политическа воля и се вършат някакви тласъци да се усвояват пари даже неефективно. Но там където имаме обучение, там където имаме артикул „ Наука “ – там нещата са пагубни, грозят ни санкции до 320 млн.евро от Европейска комисия. Към момента абсолютният най-малко е 70 млн. лв.. Всичко това вследствие на централизация на власт. По-скоро имаме мощно отрицателни образци, в сравнение с позитивни.
- А има ли други браншове, в които, както вие се изразявате, нещата са пагубни. Или такива, в които съумяваме?
- Там където имаме позитивен образец е новаторска стратегия „ Иновации и конкурентоспособност “. По оперативна стратегия „ Транспорт и „ Регионално развиване “ нещата стоят по-скоро на приблизително ниво, защото там имаме обществени поръчки на държавното управление, че се прави инфраструктура, че това е приоритет за него. В което няма неприятно, само че казусът е с едни пари какво купуваме, то действително на каква стойност е и какъв брой ни излиза.
- А по какъв начин можем да се научим да се развиваме повече?
- Водещо е това да се интересуваме какво извеждаме на пазара. Защото сега има планове, които плануват родителите на децата със специфични потребности да получават пари, с цел да се грижат за децата си. Това е доста значимо и е ужасно, че се случва с европари. Но е значимо какво се случва след плана – ние още веднъж няма да имаме стопанска система, няма да имаме европари, те няма да получават небходимите помощи, с цел да гледат децата си. Ето това значи да управляваш от понеделник до сряда, без да те интересува това, че откакто свършат еврофондовете, българската стопанска система действително няма да бъде подкрепена. Има доста проучвания на Международния валутен фонд, които споделят противоположното – когато ние усвояваме несъответстващо еврофондове, те вредят, те изкривяват пазара, могат да доведат до банкрути на компании. Дргугият знаменит резултат е изтласкване на вложения в бъдещето.
Но огромният въпрос е и отговорът на въпроса ви е, че ние би трябвало да се интересуваме от това какъв артикул извеждаме на пазара с еврофондовете, с цел да може когато те намалеят или се преобразуват, да имаме добра стопанска система.
- Нека да поговорим за общините – там на какво равнище сме стигнали и кои стратегии са развити?
- Програмите за общините се забавиха при започване на програмния интервал, само че не това е най-важното. Огромният проблем на българските общини е, че ние сме мощно централизирана страна. Централната власт е доста отдалечена от проблемите на хората в обитаемоте места и даже в огромните места и българските кметове са принудени да аплайват по планове, които нямат потребност.
- Вземат се пари по оперативни стратегии за възобновяване на градинки, а в общината има безспорен недостиг на средства? Защо е по този начин?
- Това е функционално, че никой не се интересува от това с европарите да се осъществят планове, с цел да се устоят кметове и да са витални и да привлекат и вложители и хора в обитаемоте места, те са изправени пред едни критерии, написани от служители, които са партийни послушковци – кметовете желаят или не желаят аплайват за един стадион и го вършат, тъй като няма да могат да осъществят нищо и са вкарани в една обстановка, която няма да се промени…
Защо не се даде опция на кметовете да осъществят вложения, които действително биха били витални и биха се самоиздържали. Много кметове са изправени пред проблеми да устоят спортни зали, уреди с повече места, в сравнение с хора живеят в общините, и те не могат да ги поддържат, защото имат доста сериозен проблем със личните доходи, а са принудени да го създадат от служителите в София. Това е функционалността на централизацията в последна сметка. Това е и местен проблем и проблем на еврофондовете.
- Можем ли въпреки всичко да дадем образци, които са били сполучливи практики. Да кажем евросредства, които са съумели да съживят място.
- Разбира се, че можем да дадем образец и най-адекватният е с повишение на качеството на живот. Това, което говорите вие за градинките – то е извънредно незадоволително за възстановяване на живота на българите, само че във всички случаи усъвършенства качеството на живот и това се случва на доста места – пречиствателни станции, пътна инфраструктура.
Ние не би трябвало да отхвърляме еврофондовете, само че би трябвало да кажем, че те могат доста съществено да ни корумпират средата и този развой. Ние от ДСБ влязохме в последната парламентарна акция с това обръщение. Този развой е дотам перверзен – децентрализацията, че ставаме очевидци на локални избори по какъв начин идват политици от централна власт и споделят – гласувайте за нашия кмет, с цел да може да има пари за вашата община, което значи, че вие в случай че не гласувате за нашия кмет, ние ще вземем вашите налози в централната хазна и няма да ви върнем парите, ще ви дадем друга община. Най-голямото доказателство за това, което приказвам – то се материализира във времето – през 2016 година, когато имаме 110 постановления на Министерски съвет, с които даваме 180 млн.лв. на български общини, голяма част, от които са на Движение за права и свободи.
Тоест, когато приказваме за това, че Движение за права и свободи е прикрито в ръководството, това е най-голямото доказателство, че централната власт държи на ръчно ръководство кметовете и общините в България, нищо, че те са определени от хората.
- Следи ли Европа тези процеси. Знае ли къде и защо даваме парите й?
- Със сигурност го прави. Европа даде доста съществени насоки за новия програмен интервал и в опита ние да ги пренесем и да запазим корупционните практики, направихме едни доста тежки условия, на този, който корумпира властта и който е подготвен да бъде подкупен, несъмнено, може да заобиколи тези разпореждания. Но огромният въпрос е 2020 година не ние да кажем „ Усвоихме 100% от парите – 18 милиарда, а да кажем „ Ние усвоихме 16 или 15 милиарда “, само че го направихме по първокласен метод. Това е същото, като да ви попитам вие какво бихте избрали – да водим 18-минутен диалог и да хвалим тази корумпирана власт, че мирише на теменужки или предпочитате да имаме значителен диалог за 14 минути.
- Г-н Иванов, 2 милиарда лв. по европейските фондове по оперативни стратегии, които страната ни може да усвоява до 2022 година към този момент са стигнали до бенефициентите. Вярно ли е това в действителност?
- Фактически е правилно и държавното управление направи прочит, че това приказва за едно стабилно асимилиране. Погледнато изолирано предвид на предходния програмен интервал, да, можем да кажем, че има някакъв прогрес, обаче никога резистентен. Погледнато на макроравнище за 50% минало време за програмния интервал усвоени и действително изплатени 10% от средствата, не можем да приказваме за прогрес, камо ли той да бъде резистентен.
- Опитва се обаче да се внуши, че има резистентен напредък…
- Това е надълбоко невяrно и цифрите го приказват. В момента са минали три години от новия програмен интервал, а действително изплатените средства са 10%. В този смисъл ние не можем да приказваме за резистентен прогрес. Разбира се, има позитивни образци, само че в случай че създадем един изолиран прочит за това какво беше при преднишния програмен интервал и какво е в този момент – към този момент можем да приказваме, че има прогрес. Но не и резистентен.
- Какво ще се случи до 2022 година обаче?
- До 2022 година ще усвояваме евросредства. По-важно е обаче какво се крие зад думата асимилиране - дали ние ще ги оползотворяваме или ще ги харчим неефективно, без да сътворяваме артикул на пазара, без да създадем нещо, което ще даде добавена стойност за след 2022 година Надявам се, че ще успеем да се оправим, въпреки че досега нямаме позитивни индикации, и дали ще успеем да вършим вложения, които действително ще дадат добавена стойност и които биха могли да изстрелят българската стопанска система, тъй като това е късмет. В противоположен случай след 2022 година, когато не можем да заключим, че няма да има еврофондове, тъй като това би било извънредно, само че във всички случаи, в случай че не създадем в този момент нужното, по-късно ще разчитаме на стопанска система, която е учредена на ниско възнаграждение, на евтина работна ръка и на ниски налози, а не на стопанска система, учредена на висок експертен капацитет и добра институционална среда в България.
- Направихте доста забавна отпратка в самото начало – за асимилиране. Според вас съумяваме ли да ги усвояваме вярно средствата или в последна сметка получаваме едни пари, които в последна сметка не е ясно по какъв начин се влагат?
- Има един мит в обществото, натрапен несъмнено от ръководещите, че е по-добре да вземем едни пари, когато ги има, в сравнение с да не ги вземаме. Ние споделяме, че има редица отрицателни резултати при усвояването на еврофондовете, в случай че това не се случва по първокласен метод. И позволете да ви дам един образец, който най-добре илюстрира всичко това. Представите си, че вие кандидатствате да спечелите план за произвеждане на леки коли и спечелвате плана. Ще пристигна проверяващият, ще ревизира всичко, което може да се сети, ще си тръгне и ви изпрати парите, само че той няма да ви попита дали вие може да произведете един лек автомобил с тези машини. Тоест никой не се интересува от продукта, който се извежда на пазара с европарите. Това е големият проблем, никой не се интересува за това какво ще остане след еврофондовете. Управлява се от понеделник до сряда на парче, без дълготраен резултат. Вие знаете с европари се купува въздействие, власт, медии, гласове, избори и би трябвало да се постави завършек на това.
- Да, само че самите ръководещи претендират, че сме доста мощни във връзка с еврофондовете?
- Да разгледаме част от европрограмите – един по-малко неприятен образец от програмата „ Конкурентоспособност “. На фона на другите стратегии там неща стоят по-добре. Въпреки че в новия интервал процедурите са мощно усложнени, се направи една дребна смяна, която подкрепя ужасно доста бизнеса и по тази причина програмата съумя да тръгне малко напред, а точно се разрешиха заплащания без банкова гаранция, които към този момент са осъществени разноски към компании за осъществяване на планове.
Тоест вижда се, че когато се отвори примката от врата на бизнеса – нещата потеглят. Но това е позитивният образец. Отрицателният образец е с програмата за обучение – там нещата стоят пагубно. Имаме обществено самопризнание на министъра на образованието на съвещание на Комисията по обучение в Народното събрание и Комисията по надзор на европейските фондове, където министърът споделя, че има слаб административен потенциал в МОН и това има своето просто пояснение – липсва политическа воля за асимилиране на средства в този бранш – т.е. там, където елементарно може да се открадне. Там където е инфраструктура, там където продуктът не е просвета и където не е належащо да се влага в българските деца в българската просветителна система, има политическа воля и се вършат някакви тласъци да се усвояват пари даже неефективно. Но там където имаме обучение, там където имаме артикул „ Наука “ – там нещата са пагубни, грозят ни санкции до 320 млн.евро от Европейска комисия. Към момента абсолютният най-малко е 70 млн. лв.. Всичко това вследствие на централизация на власт. По-скоро имаме мощно отрицателни образци, в сравнение с позитивни.
- А има ли други браншове, в които, както вие се изразявате, нещата са пагубни. Или такива, в които съумяваме?
- Там където имаме позитивен образец е новаторска стратегия „ Иновации и конкурентоспособност “. По оперативна стратегия „ Транспорт и „ Регионално развиване “ нещата стоят по-скоро на приблизително ниво, защото там имаме обществени поръчки на държавното управление, че се прави инфраструктура, че това е приоритет за него. В което няма неприятно, само че казусът е с едни пари какво купуваме, то действително на каква стойност е и какъв брой ни излиза.
- А по какъв начин можем да се научим да се развиваме повече?
- Водещо е това да се интересуваме какво извеждаме на пазара. Защото сега има планове, които плануват родителите на децата със специфични потребности да получават пари, с цел да се грижат за децата си. Това е доста значимо и е ужасно, че се случва с европари. Но е значимо какво се случва след плана – ние още веднъж няма да имаме стопанска система, няма да имаме европари, те няма да получават небходимите помощи, с цел да гледат децата си. Ето това значи да управляваш от понеделник до сряда, без да те интересува това, че откакто свършат еврофондовете, българската стопанска система действително няма да бъде подкрепена. Има доста проучвания на Международния валутен фонд, които споделят противоположното – когато ние усвояваме несъответстващо еврофондове, те вредят, те изкривяват пазара, могат да доведат до банкрути на компании. Дргугият знаменит резултат е изтласкване на вложения в бъдещето.
Но огромният въпрос е и отговорът на въпроса ви е, че ние би трябвало да се интересуваме от това какъв артикул извеждаме на пазара с еврофондовете, с цел да може когато те намалеят или се преобразуват, да имаме добра стопанска система.
- Нека да поговорим за общините – там на какво равнище сме стигнали и кои стратегии са развити?
- Програмите за общините се забавиха при започване на програмния интервал, само че не това е най-важното. Огромният проблем на българските общини е, че ние сме мощно централизирана страна. Централната власт е доста отдалечена от проблемите на хората в обитаемоте места и даже в огромните места и българските кметове са принудени да аплайват по планове, които нямат потребност.
- Вземат се пари по оперативни стратегии за възобновяване на градинки, а в общината има безспорен недостиг на средства? Защо е по този начин?
- Това е функционално, че никой не се интересува от това с европарите да се осъществят планове, с цел да се устоят кметове и да са витални и да привлекат и вложители и хора в обитаемоте места, те са изправени пред едни критерии, написани от служители, които са партийни послушковци – кметовете желаят или не желаят аплайват за един стадион и го вършат, тъй като няма да могат да осъществят нищо и са вкарани в една обстановка, която няма да се промени…
Защо не се даде опция на кметовете да осъществят вложения, които действително биха били витални и биха се самоиздържали. Много кметове са изправени пред проблеми да устоят спортни зали, уреди с повече места, в сравнение с хора живеят в общините, и те не могат да ги поддържат, защото имат доста сериозен проблем със личните доходи, а са принудени да го създадат от служителите в София. Това е функционалността на централизацията в последна сметка. Това е и местен проблем и проблем на еврофондовете.
- Можем ли въпреки всичко да дадем образци, които са били сполучливи практики. Да кажем евросредства, които са съумели да съживят място.
- Разбира се, че можем да дадем образец и най-адекватният е с повишение на качеството на живот. Това, което говорите вие за градинките – то е извънредно незадоволително за възстановяване на живота на българите, само че във всички случаи усъвършенства качеството на живот и това се случва на доста места – пречиствателни станции, пътна инфраструктура.
Ние не би трябвало да отхвърляме еврофондовете, само че би трябвало да кажем, че те могат доста съществено да ни корумпират средата и този развой. Ние от ДСБ влязохме в последната парламентарна акция с това обръщение. Този развой е дотам перверзен – децентрализацията, че ставаме очевидци на локални избори по какъв начин идват политици от централна власт и споделят – гласувайте за нашия кмет, с цел да може да има пари за вашата община, което значи, че вие в случай че не гласувате за нашия кмет, ние ще вземем вашите налози в централната хазна и няма да ви върнем парите, ще ви дадем друга община. Най-голямото доказателство за това, което приказвам – то се материализира във времето – през 2016 година, когато имаме 110 постановления на Министерски съвет, с които даваме 180 млн.лв. на български общини, голяма част, от които са на Движение за права и свободи.
Тоест, когато приказваме за това, че Движение за права и свободи е прикрито в ръководството, това е най-голямото доказателство, че централната власт държи на ръчно ръководство кметовете и общините в България, нищо, че те са определени от хората.
- Следи ли Европа тези процеси. Знае ли къде и защо даваме парите й?
- Със сигурност го прави. Европа даде доста съществени насоки за новия програмен интервал и в опита ние да ги пренесем и да запазим корупционните практики, направихме едни доста тежки условия, на този, който корумпира властта и който е подготвен да бъде подкупен, несъмнено, може да заобиколи тези разпореждания. Но огромният въпрос е 2020 година не ние да кажем „ Усвоихме 100% от парите – 18 милиарда, а да кажем „ Ние усвоихме 16 или 15 милиарда “, само че го направихме по първокласен метод. Това е същото, като да ви попитам вие какво бихте избрали – да водим 18-минутен диалог и да хвалим тази корумпирана власт, че мирише на теменужки или предпочитате да имаме значителен диалог за 14 минути.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ