Интервю на Явор Дачков с Милена Стоева, председател на Съвета

...
Интервю на Явор Дачков с Милена Стоева, председател на Съвета
Коментари Харесай

"Инерком": Не можем да вдигаме цената на тока, осигурили сме финансиране за сделката

Интервю на Явор Дачков с Милена Стоева, ръководител на Съвета на шефовете на " Инерком България " ЕАД и Веселин Захариев от " Мейн Кепитал ", които са финансов съветник по договорката.

- Как стигнахте дотук? Никой в България не има вяра, че без политическа поддръжка или огромен състезател зад тила си можете да купите сдруженията на ЧЕЗ в България.

Милена Стоева: Ние започнахме работа по тази договорка преди година с ясното схващане, че тя е единствено бизнес. Трябва да призная, че всичко, което се случва откакто ни оповестиха за покупател, извънредно ни учуди. Имам поради политическата офанзива, която ескалира в последните дни. Ние постоянно сме гледали на тази договорка единствено от комерсиална и бизнес позиция.

Веселин Захариев: Ако би трябвало да сме по-конкретни - това е безусловно класическа и естествена договорка по интернационалните стандарти. За България подобен вид покупко-продажби, в подобен размер и от такова естество в действителност се случват доста рядко, един път на няколко години, което я прави забавна, само че в европейски и световен мащаб това е стандартна и не толкоз огромна договорка. В подобен вид покупко-продажби се желае, преди всичко, неизменност. Ти непрекъснато да гониш тази договорка, тъй като това е доста мъчно - с доста завои, доста претенденти, доста тежки договаряния. Събрахме извънредно мощен екип, тъй като " Инерком " е относително млада, нападателна и новаторска компания в региона на чистата сила и трябваше доста съществено да подходи, с цел да завоюва измежду тежката конкуренция. И това се случи, бяха голям брой рундове, голям брой предложения, дълги договаряния - както във връзка с контракта и изискванията по него, във връзка с цента, по този начин и по повод кой е купувача. За ЧЕЗ бяха значими три неща:

- преди всичко - на каква цена ще продаде активите си;

- на второ място - на кого ще ги продаде. Те са най-голямата компания в Чехия, търгувана на борсата и със 70 % държавно присъединяване. Те не могат да си разрешат да продадат на който и да е. Те направиха доста дълги и съществени инспекции на претендентите. Мислите ли, че щяхме да успеем, в случай че не бяхме издържали този тест?

- на трето място - За ЧЕЗ има редица стратегически съображения, които явно бяха значими за договорката, а ние като умел екип си написахме домашното. Убедихме ги, че сме сътрудник, с който могат да работят, убедихме ги, че имаме финансиране, което ще помогне за затварянето на договорката, дадохме цена, която беше допустима както за тях, по този начин и за нас. Преговорите се водиха в Прага по чешкото право и продължиха повече от година и най-после успяхме. Договорът е подписан по британското право.

- Как става това с новосъздадена компания с 50 хиляди лв. капитал? Публичното показване на госпожа Гинка Върбакова, меко казано, не беше безапелационно. Никой не има вяра, че можете да управлявате подобен бизнес.

В.З: Напълно основателно е всеки да си задава този въпрос. Той е рационален. ЧЕЗ не е инцидентен актив, това е огромна компания, която се допира до всекидневния обичай на много българи. Първата част от отговора ми е обвързвана с промяна на информацията, която се разгласява в медиите. Повечето акционерни сдружения в България се записват с капитал от 50 хиляди лв.. Това е условието по Търговския закон. Това не значи, че ние с 50 хиляди лв. купуваме този бизнес. Освен това ЧЕЗ не коства 2,2 милиарда, колкото са приходите на всички сдружения, а цената явно е доста по-ниска. Истината е по средата. " Инерком " не е дребна компания за България. Говорим за сдружения, които имат активи за 100 млн. лв.. За нашата страна това е напълно прилична по величина компания.

- " Инерком " има активи за 100 млн. лв.?

М.С.: Да. Активите от сдруженията от групата на " Инерком " са за към 100 милиона лв.. Годишният оборот е към 50 млн. лв. и по предварителни данни за доклада за 2017 година облагата ще бъде към 10 млн. лв..

В.З.: Тоест, не приказваме за незначителна компания. Да, на фона на ЧЕЗ сме много по-малки, само че за българските стандарти сме много сериозна компания.

М.С.: Която си заплаща налозите постоянно, не е в просрочие и така нататък

В.З.: Ние сме извънредно чиста компания, която се занимава с чиста сила. Ние имаме чист и явен бизнес, който е доста елементарно проследим. " Инерком " е група от сдружения, които създават слънчева сила, осъществят планове за повишение на енергийната успеваемост, правят строителство, включително и на енергийна инфраструктура. Това са главните действия. Във всяка от последните пет години приходите на групата се усилва с 50 %. За последните пет години нарастването е с над 300 %. Това е новаторска и доста динамична компания. Целта ни е да има огромно развиване. Примерно, бизнесът на ЧЕЗ е голям, само че той мъчно би могъл да пораства заради самата си величина. Ако погледнете, години наред приходите му са почти едни и същи, облагата също. Това са напълно разнообразни по динамичност бизнеси. Бизнесът на " Инерком " пораства бурно и в случай че беше продължавал по този начин, след 10 години ще сме огромни колкото ЧЕЗ и тогава няма да ги има тези въпроси. Просто ние си поставихме за цел да съкратим това време и да създадем голямо за нас придобиване.

И тук стигаме до въпроса за парите, който е изцяло състоятелен. Такъв вид покупко-продажби са всеобщи. Голяма част от стратегическите компании в бранша вършат придобиване тъкмо по този метод. Те поставят част от цената по договорката от личния си капитал, останалата част финансират от банки. За банките това е кръвта на бизнеса им - планови финансирания и финансирания на разнообразни придобивания в размер на трилиони долари за година. За всяка една договорка съотношението сред личен капитал и банково финансиране е друго. От години работим с банки, които ни познават и считат, че сме едни от най-хубавите им клиенти. Говоря за най-големите банки в България. Отделно, по време на този дълъг развой на придобиване, ние водим диалози с голям брой интернационалните банки. И тук идва най-тънкият миг - да се договорим за верните условия, за вярната цена на това банково финансиране, какъв брой тъкмо ще даде " Инерком ", какъв брой ще дадат банките, с цел да можем да затворим договорката. В момента сме много напреднали в диалозите с няколко банки, само че към този миг не желаеме да споделяме детайлности по две аргументи:

- първо, тъй като имаме извънредно тежко съглашение за конфиденциалност с ЧЕЗ, което безусловно не ни разрешава да даваме съвсем никаква информация, която е свъразана с договарянията и процесът, който тече сега.

- За това ли Гинка Върбакова отхвърля коментар на множеството въпроси?

В.З.: Да. Ако разясняваме нещо, което попада в клаузите на контракта, ЧЕЗ може да ни съди с съображение и да вземе огромна сума пари от нас. Изтичането на каквато и да е информация, от тяхна позиция, може да се пояснява като риск да се скапе договорката.

М.С.: Дори и да не се скапе договорката, те могат да претърпят вреди.

В.З.: Те са обществено сдружение. За тях е безусловно немислимо да изтича информация от наша страна. Но да продължа мисълта си за финансирането на договорката: на второ място, би трябвало да разберете по какъв начин разсъждават банките. Когато те видят такава договорка споделят: " Супер, ние доста желаеме да участваме в тази договорка, тъй като ЧЕЗ е едно от най-хубавите сдружения в България, контролиран бизнес, положителни облаги, " Инерком " е ясно сдружение, което се занимава с явен бизнес и не е обвързано политически ".

За интернационалните банки e доста значимо когато вършат така наречен KYC (know your client) - изследването на клиента, с който работят, незабавно да схванат дали той е PEP - политически обвързана персона. Ако това е по този начин, за тези банки незабавно светва огромна алена лампа и им демонстрира, че това е договорка, в която надали могат да вземат участие, тъй като има риск от политически и медиен напън, които да накърнят репутацията им. Всички световни и интернационалните банки се пазят да се намесват в покупко-продажби, които имат политически привкус.

Само ще ви кажа, че в последната седмица нашият екип се е занимавал единствено с това да успокоява интернационалните банки и да ги твърди, че политическото напрежение, което породи не е във връзка с същината на бизнеса на " Инерком " и самата договорка, а е на напълно друга повърхност, която ни употребява единствено като мотив. Това са двете ни съществени съображения, които ни карат да сме доста внимателни в даването на информация.

От една страна, не можем да разкриваме информация, обвързвана с подписания контракт с ЧЕЗ, а, въпреки това, ние доста внимаваме каква информация изтича във връзка с договарянията ни с банките, които ще финансират договорката, тъй като това може да ни попречи на договарянето.

Пак дублирам, че това е класическа комерсиална договорка. Конфиденциалността е най-важна в сходни покупко-продажби, тъй като разрешава нещата да се случват бързо и с най-малки разтърсвания. Представете си, че някой излиза и споделя - " еди коя си банка сподели, че ще финансира договорката, само че ще желае рента, примерно 20 % ". На идващия ден различен излиза и споделя - " ние чухме, че не е тази банка, друга банка е, която желае да се заложат активите на това сдружение ".

Тук желая да кажа ясно: по закон в България активите на ЧЕЗ не могат да бъдат залагани.

Дори и ние да желаеме - не могат да бъдат залагани. Но излиза някой и споделя - " ще бъдат заложени всички активи и българите ще останат без ток ". Абсурд! Нали разбирате за какви разтърсвания става въпрос и какво ни коства това на нас, като професионален екип, който води договаряния за затварянето на договорката.

Вместо да се фокусираме върху това и да работим за приключването й, би трябвало да потушаваме пожари, които не сме запалили, и към които нямаме никакво отношение. Само да кажа, че договорите за сходно финансиране са от 200 страници, а всяка една дума в тези 200 страници е премерена, премислена. Това е голямо количество работа от голям професионален екип, както от наша, по този начин и от другата страна. Ние желаеме да затворим договорката и да управляваме това сдружение по добър метод, надграждайки постигнатото дотук.

- А по какъв начин ще връщате тези заеми? Мнозина показаха подозрение, че нямате такива финансови благоприятни условия.

В.З.: Първо, не мога да разясня съответните числа, само че в действителност става дума за съществено банково финансиране за българските мащаби. Дружествата на " Инерком " имат явен бизнес с ясни парични потоци, които апропо не са дребни. Дружествата, които придобиваме от ЧЕЗ са сдружения, които имат големи парични потоци.

За предходната година, това е обществена информация, двете обществени сдружения ЧЕЗ - систематизиране и ЧЕЗ - Електро имат 67 млн. лв. чиста облага. Нали разбирате, че подобен вид парични потоци могат да обслужват много сериозен дълг.

За да успокоя всички консуматори ще кажа, че този дълг няма да е на равнище - сдруженията на ЧЕЗ, защото няма по какъв начин сдруженията да финансират личното си финансиране. По закон това е неразрешено и на практика е невероятно. Този дълг ще бъде на равнище " Инерком ", обезпечен отчасти от " Инерком " и отчасти от акциите на " Инерком " в ЧЕЗ. Съответно паричните потоци към двете групи - " Инерком България " и " Инерком " ще обслужват този дълг. Според сметките, които сме създали няма никакъв проблем да се обслужва този дълг.

Тези калкулации са показани на ЧЕЗ като продавач и на банките, които биха ни финансирали и те считат, че това е извънредно рационално и напълно умерено може да се случи. Това е класическа договорка и обслужването на това финансиране се случва по този нормален метод.

- Няма ли да вдигнете цената на тока, с цел да си плащате заемите?

В.З.: Ние не можем да подвигаме цената на електрическата сила по следните аргументи:

Цената на ел. силата се дефинира от КЕВР, който е самостоятелен държавен орган.

Този дълг не е на равнище разпределително или електроснабдително сдружение, т.е. разноските за придобиването на фирмите не въздействат върху и не са разходоопределящите детайли, въз основата, на които се дефинира цената на ел. силата и мрежовите услуги.

М.С.: Ние не подвигаме цената. Тя се дефинира от енергийния регуратор, който по закон е самостоятелен орган.

В.З.: От 20 година насам единственият метод КЕВР да утвърди повишението на цената е по-един доста елементарен механизъм: сдруженията ЧЕЗ, Еерго про и ЕВН вършат непрекъснати вложения в подобряването на инфраструктурата, в мрежите, в качеството на тока, монтиране на нови електромери и така нататък Всички тези вложения се преглеждат деликатно от регулатора и той споделя: " Вие тази година сте създали 50 или 100 милиона вложения и надлежно това може да повлияе върху евентуално повдигане на цената ".

М.С.: Цената е разходоопределяща. Прогнозният размер на вложенията, които се вършат за възстановяване на услугата и инфраструктурата за идващият регулаторен или ценови интервал, които предвиждаш да направиш, са включени в цената, която КЕВР ще дефинира за мрежовите услуги, които дава разпределителното дружество. Разбира се, във формулата има и други ценообразуващи детайли, само че това е правилото.

В.З.: Това е обществен контракт по учебник. Примерно по Адам Смит. Едната страна споделя: " Ние влагаме пари, с цел да могат всички българи да имат качествена доставка ", надлежно регулаторът, който следи да няма злоупотреби, споделя: " Да, вие в действителност сте създали тези вложения и това би могло да бъде индексирано в цената всяка една година ". Това е моделът от 20 година и по този начин ще бъде и за в бъдеще. Ако погледнем с какъв брой са се вдигали цените в последните 20 година, можем да забележим с какъв брой ще се подвигат в идващите двадесет. Трендът е сходен. Тъй като цената на тока е една от най-чувствителните тематики в България, тя не се е вдигала доста. Цената е такава, каквото е положението на нашата стопанска система.

- Друг главен боязън, обвързван с вашето сдружение е, че нямате потенциал и подготвеност да управлявате толкоз огромен бизнес и в един миг ще ни спрат тока.

В.З: Нормално безпокойство, само че отговорът е монотонен. В сдруженията на " ЧЕЗ България " работят към 3 600 индивида потвърдени експерти, които са българи и които ще останат и след приключването на договорката. И в този момент мениджърският екип, който ръководи всяко едно сдруженията, е формиран в огромната си част от български експерти. Нашето предпочитание е всички те да останат да работят в сдруженията. Представителите на " Инерком " ще извършват единствено надзорни функционалности, само че като цяло процесът по ръководство на тези сдружения ден след ден, година след година, методът, по който се вършат вложения, по който се ръководи, ще остане всъщност същият. Ще заложим на последователност и експертност.

Електроразпределението и електроснабдяването са едни от най-регулираните бизнеси в България и подлежат на надзор, във връзка с сигурността на доставките от Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР).

В такава среда фирмите работят в строго избрана рамка и при съблюдаване на строги условия, които подсигуряват преди всичко ползите на потребителите.

Самата смяна на собствеността няма да бъде усетена по никакъв метод от клиентите.

Оттам нататък напъните ни ще бъдат ориентирани към стабилно развиване на мрежата и повишение на качеството на услугите. Ангажирани сме да работим транспарантно, напълно в полза на българските консуматори, при съблюдаване на законодателството и регулаторните условия.

При нарушаване качеството на услугите и доставките Регулаторът може да реагира стремително и да вземе ограничения, с цел да се подсигурява услугата.

М.С.: Много ясно желая да кажа, че няма по какъв начин сумите, които са предопределени за вложения в разпределителното дружество да бъдат употребявани от " Инерком ", с цел да обслужва заема си. Това не може да се случи поради регулациите, написани в Закона за енергетиката - няма по какъв начин притежателя на Лицензианта да се разпорежда с пари, които са планувани за вложения в разпределителна мрежа, да вземем за пример. Разпределителното дружество е акционерно сдружение с двустепенна система, очакван е характерен надзор и подчиненост сред Управителният и Надзорният съвет, основан по силата на Закона за енергетиката.

За да се подсигурява независимостта на разпределителното сдружение от притежателя има експлицитни тесктове в закона, които задължават членовете на УС да са самостоятелни от сдруженията във вертикално-интегрираното дружество. Т.е. самостоятелни от притежателя. Надзорният съвет има функционалности, които са свързани единствено със тактиката за развиването на сдруженията, само че притежателя НЯМА право да дава нареждания във връзка с настоящата активност на разпределителното сдружение и да взема решения по отношение на дейностите по създаване, разширение и реорганизация на мрежата когато тези действия са в границите на утвърждения бизнес проект.

Собственикът може, посредством присъединяване си в надзорния съвет, само да ползва подобаващи механизми, които да подсигуряват отбраната на неговите стопански ползи във връзка с възвращаемостта върху активите, както и да утвърждава бизнесплана и да слага ограничавания върху нивото на неговата задлъжнялост.

Но притежателя няма право да употребява средства за настоящата си активност, които са планувани в границите на утвърждения бизнес-план.

Строго контролираната активност на КЕВР разрешава непрекъснат надзор. Това беше ясно казано и от Председателя на КЕВР доцент Иван Иванов. И на конференцията, която даде и на общественото чуване, което имахме в Парламента. Има задоволително доста рамки и рестрикции, както за осъществяването на активността, по този начин и за неизвършването й. Всяко несъблюдение на контролирана активност e нарушение на лицензията и би довело до мигновени дейности от страна на КЕВР.

В.З.: Да се върна на въпроса Ви дали ще вдигнем цените. Вижте в каква обстановка се намираме. Има две неща, които се контролират - едното е цената, другото са вложенията, които се вършат. В момента всички електроразпределителни сдружения в България водят диалози с КЕВР за новия тригодишен регулаторен интервал, който ще стартира от първи юли.

Когато ние затворим договорката, ние ще наследим тези цени за идващите три години. Ние не можем да ги предоговаряме.

През идващите три години ние ще влезем на цени, които са препоръчани от ЧЕЗ, който е към момента притежател на Дружествата и които са утвърдени от регулатора. Ние към момента не сме притежател и нямаме отношение към сегашните договаряния.

М.С.: Ценовото заявление, което се подава до 30 март всяка година, по реда на наредбата за контролиране на цените, слага началото на една в детайли разказана административна процедура, която се води от КЕВР за установяване на цените на мрежови услуги и сила, които се утвърждават считано от първи юли, когато стартира всеки нов ценови интервал. Тази година стартира и нов регулаторен интервал, който е тригодишен. За него ЧЕЗ към този момент са дали своите предвиждания за нужните разноски за капиталовата стратегия, утвърждения бизнес-план и нужните суми, които ще им трябват, с цел да могат да създадат тези разноски.

В.З.: Ние ще влезем в разпределителното дружество при към този момент утвърдени цени, които не сме договаряли и то за три години напред. Въпреки това сме спокойни, тъй като знаем, че ЧЕЗ ръководи бизнеса си по естествен метод и те изцяло професионално подхождат при правенето на ценовите заявки, във връзка с цени и вложения.

- Друг значим въпрос. Води се арбитражно дело сред ЧЕЗ и българската страна. Подозренията са, че страната ни ще загуби това дело, а със извоюваните пари вие на процедура ще финансирате договорката си.

М.С.: Арбитражното дело не е предмет на нашия контракт с ЧЕЗ.

В.З.: Делото се води сред две страни българската страна и чешкото сдружение. Ние нямаме нищо общо с това дело.

М.С.: Предмет на договорката е придобиването на седем български сдружения. Няма по какъв начин българско сдружение да води капиталов спор по разпоредбите на интернационалният арбитраж против страната, в която е записано. Нашата договорка е с предмет придобиването на акции в седем български сдружения, регистрирани в България.

В.З.: Две неща са значими: едното е, че българско сдружение не може да съди личната си страна в интернационален арбитраж изобщо, и другото е, че делото се води сред чешката компания и българската страна.

М.С.: Ние не можем да разясняваме по никакъв мотив къде ще влезе цената и кой би спечелил.

- Това няма отношение към вас? Толкова доста мнения имаше в противоположната посока.

М.С.: Няма отношение, ние купуваме седем български сдружения, които няма по какъв начин по закон да водят спор по разпоредбите на интернационалния търговски абритраж против страната, в която са регистрирани.

- Има гласове, че с тази договорка се заплашва националната сигурност. Как ще отговорите на това?

В.З.: Не виждам за какво се заплашва националната сигурност, в случай, че единствените ни планове са да продължим да управляваме по оптимално добър метод тези сдружения.

М.С.: Обществено знае се към този момент от представителите на службите, които бяха изслушани в Народното събрание, че разпределителното сдружение не е част от обектите, които са с гриф " Национална сигурност ", не са обекти, които са под контрола на службите.

Ние разбираме значимостта на сдружението, както за потребителите, по този начин и за електроенергийната система на България. Наясно сме с размера на електроразпределителното сдружение, което придобиваме, то е най-голямото в България с повърхност към 40 хиляди кв. км, с сбор консуматори към 3 милиона. Наясно сме с значимостта на сдружението за електроенергийната система, за сигурността на доставките и подхождаме безусловно професионално и отговорно към този бизнес.

- Какво споделиха представителите на ДАНС на това чуване в Народното събрание? Вие бяхте там.

М.С.: В общественото чуване те споделиха, че сдружението не е част от обектите, посочени в наредбата, която контролира активността им. Представителите на службите споделиха, че това не е поднадзорно сдружение, само че все пак, те са го следили. Казаха, че няма проблем с нас, цитираха от кой момент са следили активността ни.

В.З.: Второто нещо е, че по този начин, както ние четем събитията - 2004 година са приватизирани 67 %, 2011 година са продадени останалите дялове на страната - очевидно страната сама е решила, че тези сдружения не следва да бъдат следени от нея.

- Колко души работихте по тази договорка?

М.С.: Сериозен екип. Още в самото начало оценихме сложността на договарянията и какъв брой е значимо да подходиш съществено, с квалифициран екип пред продавача. Такива покупко-продажби в България не се случват всеки ден. Тъй като документите, с които работихме, бяха главно по британското право - договорът, по който ние трябваше да преговаряме, беше по британското право, ние направихме изследване и избрахме най-хубавата адвокатска фирма за водене на договаряния по британското законодателство и за подписване на контракт за придобиване по британското право.

- Коя е тя?

М.С.: Това е интернационална адвокатска адвокатска фирма - " Алън и Овъри ", тя е най-голямата в света по данни на " Томсън Ройтерс " за 2016 година, с към 1600 транзакции на обща стойност към 1,3 трилиона $.

Имахме прелестен екип, който беше непрекъснато с нас на всички договаряния. Те бяха доста продължителни, от време на време продължаваха по пет-шест дни без спиране, от рано заран до късно вечер. Те защитаваха всяко едно изречение, всяка една дума да бъде написана по метод, който пази ползите ни. Понякога един текст беше дискутиран в продължение на седмица, с цел да се реализиран най-хубавите условия с този контракт, да бъдат предпазени по най-хубавия метод ползите ни, по най-високите стандарти, които една такава адвокатска фирма би могла да даде.

От българска страна, трябваше да създадем доста деликатен дю дилиджънс, който продължи на няколко стадия, като продължава и в този момент. В момента вършим спомагателен дю дилиджънс за банковото финансиране.

От българска страна, наехме адвокатската адвокатска фирма " Спасов и Братанов ". Те имат известност на една от водещите правни адвокатски фирми на пазара с богат опит в областта на корпоративното право, сливанията и придобиванията. Клиентите на съдружието са водещи интернационалните и български компании, банки, небанкови компании, многостранни компании, фондове за частни финансови вложения и партньорства. Те са желан сътрудник от банките, които финансират планове в България за правене на правни разбори и съвещания.

В.З.: " Делойт България " ни направиха финансов и данъчен дю дилиджънс, с цел да можем да се срещнем деликатно с сдружението ЧЕЗ във връзка с финансовото им показване и дали има някакви данъчни импликации във връзка с договорката. Тъй като, погледнете го от позиция на купувача, на " Инерком " - с цел да влезеш в една такава голяма договорка, ти би трябвало да си премерил всичко до последния подробност. Ние мерихме три пъти преди да срежем, тъй като този ангажимент - да извадиш тези пари и да ги сложиш на масата, с цел да направиш тази договорка и по-късно да управляваш този бизнес е ангажимент с голяма отговорност. Трябва да знаеш какво тъкмо купуваш. И по тази причина имахме най-хубавите консултанти.

М.С.: За финансов съветник наехме " Мейн Кепитъл " - Веселин Захариев е сътрудник в " Мейн Кепитъл ", той може да каже повече.

В.З.: " Мейн Кепитъл " е капиталов бутик, който съветва компании във връзка с сливания и придобивания, финансови пазари, относително огромни покупко-продажби. Повечето ни клиенти са интернационалните корпорации или огромни световни фондове и банки. Такъв вид покупко-продажби са тъкмо нещата, които ние вършим: воденето на договаряния за такива покупко-продажби с присъединяване на доста съперници, по-късно във връзка с диалозите с банките, което си е втори рунд договаряния, с цел да може да се затвори това огромно финансиране и тази договорка.

- Казахте доста съперници. Когато оповестиха новината, че вие купувате ЧЕЗ, първото ми надълбоко разбиране беше, че Бойко Борисов стои зад вас, че няма по какъв начин да спечелите такава договорка без най-височайша защита - от страна на премиера на България. Знам тук по какъв начин са ситуирани играчите - видях изявлението на госпожа Върбакова и си споделих " значи е Бойко Борисов ". Какъв е вашият отговор?

М.С.: Единственото което можем да кажем: в случай че наблюдавате развиването от 22 февруари досега, това развиване напълно приказва, че зад нас няма политически тил и не сме свързани политически с никой.

В.З.: Това, което мога да кажа, е, че в случай че ние имахме някакъв политически тил, най-вероятно щеше да ни се постели червен килим и ние просто да минем и да срежем лентата.

- Тоест договорката щеше да мине и никой нямаше да разбере?

В.З.: Така си мислим. Тъй като става дума за една чисто комерсиална договорка, ние гоним ден по ден затварянето й, финансирането и така нататък, което по никакъв начин не е елементарно и е доста тежък и уморителен развой. Това, което мога да кажа, е, че тактически по време на тези дълги договаряния - една година, когато имахме съперници, които в някои връзки бяха много съществени, ние съзнателно се възползвахме от това, че " Инерком " не е доста известно сдружение и компания, с цел да можем непрекъснато да бъдем подценявани от нашите съперници. Защото, повярвайте ми, тази игра може да бъде от време на време доста мръсна и ние не искахме да привличаме погледите на съперниците. Така че, в случай че сте следили процеса, " Инерком " постоянно оставаше на втори проект, което за нас беше добре и най-после излязохме напред, на последната права. Така че чисто тактически се получи сносно.

М.С.: Освен това, най-малко по наше чувство, имаше някаква реклама за някои претенденти, имаше публикации, които по този начин изглеждаха, като написани по поръчка за някои от съперниците ни, само че ние се придържахме към правилото да бъдем лоялни към колегата, с който преговаряме, и да спазим всички условия на договорите, които сме подписали за конфиденциалност. Според тях нямахме право в процедурата да разгласяваме присъединяване си и по никакъв метод да разясняваме елементи от процедурата и преговорния развой.

- Заговори се за присъединяване на страната в това сдружение. Вашият коментар - може ли това да стане, по какъв начин може да стане, по какъв метод страната може да взе участие във вашия бизнес и за какво хора, които са спечелили подобен добър бизнес, желаят да го разделят с страната?

М.С.: В момента не можем да го разясняваме.

- А знаете ли какво се случва в Чехия? Или това също не можете да коментирате?

М.С.: Това, което излезе като информация с прессъобщението, това е информацията, която знаем.

- Кажете няколко думи за професионалната си подготовка.

В.С.: Аз съм сътрудник в " Мейн Кепитъл ", ние сме финансов съветник по сходен вид покупко-продажби в България и в чужбина. Преди " Мейн Кепитъл " бях един от създателите на " Кей Би Си Секюрити " за България.

" Кей Би Си " е белгийското банково-застрахователно сдружение, което има в България ДЗИ и сега ОББ и Си Банк. Те във всяка страна имат модел банка - осигурител - капиталова банка. Аз и моят сътрудник бяхме водещите за България за " Кей Би Си Секюрити ". През 2013 година, когато " Кей Би Си " трябваше да изплаща държавна помощ от Белгия, мислеха разнообразни разновидности за понижаване на разноски и ние тогава започнахме да водим договаряния, изкупихме компанията от тях и направихме " Мейн Кепитъл ". Така че аз съм професинален капиталов банкер от доста години, работил съм по голям брой покупко-продажби във и отвън България, някои от които много по-големи от тази, за която сега приказваме. " Мейн Кепитъл " е една от водещите в България. За " Томсън Ройтерс " за 2013 - 2015 година ние сме номер едно по покупко-продажби на финансовия пазар в частта акции. И дръзвам да кажа, че сме едни от най-хубавите, които имат наличие в България.

- А с енергиен бизнес от кой момент се занимавате?

М.С.: Цялото ми професионално развиване е в областта на енергетиката. От 2002 година, незабавно, откакто приключих право и завърших стажа си, започнах работа като юрист в " Електроразпределение-Плевен ". В началото на 2005 година, след приватизацията, сдружението стана благосъстоятелност на ЧЕЗ и едно от пакета от три сдружения, които ЧЕЗ закупи. След това в кариерното ми развиване поредно съм заемала разнообразни управителни позиции в разнообразни сдружения на ЧЕЗ, само че постоянно съм била и на управителна позиция в " ЧЕЗ Разпределение " - шеф на юридически отдел, основен юрист, разнообразни наименования, само че управителни позиции, като съм била и член на Управителния съвет, финално бях секретар на Управителния съвет и основен юрист на изпълнителния шеф на " ЧЕЗ Разпределение ".

- Т.е. сте наясно с енергийното законодателство, регулации, европейски енергийни пакети и прочие?

М.С.: Да. До Септември 2011 бях в ЧЕЗ, по-късно се вписах като юрист и кариерата ми до сегашния миг е обвързвана със отбрана на ползите главно на производители на сила от ВЕИ. От 8 февруари 2018 година съм ръководител на Съвета на шефовете на " Инерком България ".

- След като това сдружение е българско би трябвало да заплаща налозите си тук.

В.З.: Чисто стратегически за България, това да имаш български притежател, е най-лесно за надзор. Няма офшорни компании, няма приключване на пари отвън България, всички тези пари остават в България, влагат се в България, заплащат се налози и дивиденти в България. Тоест, от тази позиция, това е един доста транспарантен покупател за България и за подобен вид сдружение.

М.С.: Това по-скоро го правя оценка единствено като изгода и преимущество, в сравнение с минус. Това е много похвално - да има българска компания, която да има куража да предприеме такава стъпка.

- Другите съмнения, свързани с вас, с изключение на политическите подкрепи са, че не сте свързани с познатите енергийни лобита в България, а печелите такава енергийна договорка.

В.З.: Ами не, не сме свързани. И на това си обясняваме много сериозния политически напън през последните две седмици, когато стана ясно, че действително придобиваме. От една страна, наподобява напряко необикновено, само че е реалност, става дума за едно младо, амбициозно сдружение, което, не забравяйте този факт, не е малко за размерите на България...

М.С.: Дружество, което има над десетгодишен опит в енергетиката. Има последователност, има развиване.

Източник: cross.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР