ЮЛИЯ СПИРИДОНОВА: Най-важните неща в книгите са между редовете
Интервю на Вилиана СЕМЕРДЖИЕВА
ЮЛИЯ СПИРИДОНОВА е родена на 30 октомври 1972 година в София. Завършила е СУ " Св. Климент Охридски " и Нов български университет. Авторка е на доста книги за деца и младежи. Носителка е на влиятелни оценки, измежду които Националната премия " Константин Константинов ", Националната премия " П. Р. Славейков ", " Перото ", Наградата на децата " Бисерче вълшебно ", " Христо Г. Данов " и други Тя е първият български публицист, номиниран за най-голямата международна премия за детска литература на името на Астрид Линдгрен (в 7 следващи години). От 2010 година е основател и уредник на доброволчески акции, свързани с детското четене. От три години живее във Англия.
- Госпожо Спиридонова, честита премия " Христо Г. Данов "! Това следващо справедливо самопризнание пристигна при Вас за романа " Сянката на Щуреца " (ИК " Кръгозор " ) и Ви бе присъдено в категорията " Автор на издание за деца ".
- " Сянката на Щуреца " е написана по автентичен случай с дете, вербувано от терористична организация.
Темата за заплахите, които дебнат децата ни в интернет, от дълго време ме тревожи. Нямам поради единствено измамите, издевателството, рисковите провокации, а и въздействието, което хора, събрани от прът и въже (разбирайте го буквално), оказват върху мисленето, светоусещането, душите на децата. И защото считам, че художествената литература има доста по-силно влияние от сухите обстоятелства, написах книга за това - занимателна, щура история, която подрастващите да четат на драго сърце, тъй като най-важните неща в книгите са сред редовете.
Писах романа близо четири години, прекосих през три разновидността на книгата. Да пишеш занимателно за нещо толкоз тежко е доста сложна задача. Щастлива съм, че романът незабавно след излизането си беше видян и доближи до доста деца и родители. Радвам се и на премията, несъмнено. Хората (дори и тези, които вземат участие в литературни журита) постоянно считат, че детската книга е приказка с картинки. Радвам се, че това жури оцени " Сянката на Щуреца ".
- Тази книга е също толкоз значима и за родителите, тъй като в актуалната реалност от ден на ден хора изпитват чувството (или последствията), че пропущат основни елементи от живота на своите деца.
Писателката Юлия Спиридонова и художникът Дамян Дамянов на среща със свои читатели на VI Софийски интернационален книжовен фестивал за деца и младежи - пролет 2023 СНИМКА БОБИ КИРИЛОВ
- Когато написах първия си разказ за подрастващи " Тина и половина ", и през разум не ми минаваше, че книгата ще се чете и от родители, камо ли от учители. Много бях сюрпризирана, когато започнах да получавам, както се споделя, " противоположна връзка " и от възрастни. Оказа се, че книгата се бе трансформирала в мост сред поколенията. Благодарение на Тина доста възрастни откриха общ език с децата си.
От там нататък, с всяка последваща книга, имах поради и това. Особено удовлетворена съм, че от години психолози употребяват книгите ми, когато работят с подрастващи.
- Винаги държите перото си, както се споделя, на пулса на наболелите проблеми в обществото, изключително що се отнася до младежите. С " Щуреца " разкривате заплахите, които ги дебнат в интернет, а с един от предходните си романи - " Кронос: Тоя злощастник! ", повдигнахте тревожния въпрос за разпространяването на опиатите измежду децата, който, уви, няма дейно решение...
- На срещите с читатели постоянно споделям, че когато бях дете, книгите избавиха живота ми. И въобще не пресилвам. Затова се пробвам да дам на актуалните деца книги, които могат да ти спасят живота - и тук също не пресилвам. Днес всичко се трансформира толкоз бързо, всички сме толкоз уплашени и тревожни. На децата им е изключително мъчно. Опитвам се да дам на читателите си и разтуха, и схващане, и любов, и смях. Затова ужасно се зарадвах, когато украинско издателство реши да издаде тъкмо в този момент смешния разказ " Кръстьо частен детектив " в Украйна.
- Отгледали сте двама сина - евентуално сте минали с тях през разнообразни премеждия на порастването. Как родителите би трябвало да изградят от най-ранна възраст доверие у децата си и това ли е методът да ги защищават от съществени неточности?
Илюстрация от книгата " Ножицата " на Юлия Спиридонова и Дамян Дамянов
- Дали си родител, или детски публицист (настройката, съгласно мен, е една и съща), хубаво е да се отнасяш към децата с любов и почитание. Има една мисъл на Халил Джубран, която всички сме чели, сещате се - " вашите деца не са ваши деца ". Децата не са наша благосъстоятелност. Те са обособени персони. Много постоянно, пробвайки се да ги предпазим, ние им вредим непоправимо. Когато уважаваш някого, ти не си разрешаваш да го назидаваш. Когато обичаш някого, ти го обичаш какъвто е и не се опитваш да го промениш, с цел да го вкараш в твоите рамки.
Звучи просто, само че напълно не е лесна работа. Затова ще си разреша да дам един удобен съвет на майка на към този момент огромни момчета - четете на децата си. Независимо какъв брой са огромни - дали са новородени бебенца или съвсем младежи, четете им. Четете дружно, четете един на различен. Не съм разкрила по-добро средство за доближаване и по-удачно време за шерване на съкровени неща.
И оставете децата сами да избират книгите.
- Вашите книги постоянно са измежду най-четените и обичани на децата и юношите. Може би тъй като, като се изключи че са увлекателни и поучителни историите, които разказвате, даже и най-сериозните проблеми разглеждате с комизъм, с лекост и другарски звук, и говорите на техния език?
- Шегувам се, че това ми е специалитетът - да пиша занимателни, леки книги на сложни тематики. Както споделих, това е доста сложна задача, само че премията е голяма. На срещите с читатели децата постоянно ме питат дали съм богата, дали спечелвам доста пари от книгите си. Цитирам им първия издател на Дж. К. Роулинг, който й споделил: " Нали знаеш, че няма да забогатееш от детска книга. " В случая звучи доста смешно, само че Роулинг е едно изключение, множеството писатели не са богати хора. Но аз се считам за извънредно богата, тъй като получавам толкоз доста любов от читателите си! Знаете ли, всеки ден получавам писма. Ако не ги получавах, не знам дали щях да имам силите да не преставам да пиша.
- Една от най-новите Ви произведения - " Ножицата " (изд. " Сиела " ), насочва вниманието към значимостта да познаваме предишното и родовата си памет. И в това издание още веднъж се демонстрира Вашето очебийно отношение към хармонията сред текст и илюстрация - този път с акварелните рисунки на Дамян Дамянов.
- " Ножицата " е доста специфична книга и ние с Дамян Дамянов ужасно се гордеем с нея (извинете ни за нескромността). Не се тормозя да споделям, че Дамян Дамянов сътвори същински шедьовър.
" Ножицата " не е огромна по размер книга, само че събра в себе си толкоз доста и разнообразни легенди, митове, приказки, действително случили се събития с персони като Петко Р. Славейков, Колю Фичето, цар Борис Трети. В книгата ще откриете мемоари от основаването на първите български учебни заведения, от отпечатването на първите книги на български, от първите дни на Свободна България, от Учредителното заседание. В книгата става дума и за Народния съд, и за Девети септември, за социализма, за Десети ноември, та чак до наши дни. Все съкровища, които крие една фамилна памет.
Нашата цел беше " Ножицата " да се трансформира в ключ към всяка фамилна памет, тъй като малко на брой се сещат да отворят тази съкровищница и по този начин растем и живеем, потомство след потомство, в безпаметност.
- Стойностната история, красивият и гласовит български език, естетските илюстрации, положителната полиграфска направа на книгата - всичко това възпитава нюх за красивото и нужда от до момента с изкуството. И може би по тази причина точно изданията за най-младата читателска публика би трябвало да бъдат подготвяни с най-голямо внимание и отговорност?
- Да пишеш за деца е в действителност огромна отговорност. Чудесно е, че през последните години започнаха да излизат все по-красиви детски издания. Книгите от 90-те години нанесоха непоправими вреди върху тогавашните деца и ето, в този момент берем плодовете.
- А учебното заведение къде е в цялата картина? Каква трябва/може да бъде неговата роля във възпитаването на нужда и обич към четенето?
- От три години пребивавам във Англия и по тази причина се наложи да спра (поне засега) с доброволческите си начинания в България. Но пък към този момент съм доброволец в тукашните учебни заведения. И съм възхитена от метода, по който се грижат и образоват децата. Досега съм била в пет начални учебни заведения и всичките те, въпреки и с доста невисок държавен бюджет, са цялостни с детски книги. Книги има на всеки чин, книги има в класните стаи, на рафтове в коридорите, има обособени кътчета за четене и обособени пространства, подредени като библиотеки. Децата четат всеки ден, насърчават ги да четат и вкъщи. Тук четенето е извънредно значимо. И на децата доста им проличава, че са четящи деца.
- От доста години се срещате с деца, разговаряте с тях, неотдавна на Пролетния базар на книгата отново общувахте с дребните си читатели. Виждате ли основна смяна в настройките, ползите, държанието на малчуганите в нашето бурно разрастващо се софтуерно съвремие?
- Няма по какъв начин всичките тези промени да не въздействат на децата. Децата през днешния ден към този момент са други деца - дори не ги съпоставям с моето потомство, а с децата, родени единствено преди 20 години. Но в това време най-важното остава непроменено - децата все по този начин желаят да бъдат одобрявани такива, каквито са. Някога точно поради това написах приказката за краставото жабче " Бъди ми другар ". Това е една от най-обичаните ми книги - освен в България.
Тези дни ми оповестиха, че във Франция френското издание на " Бъди ми другар " с илюстрациите на френската художничка СеЛ е спечелило премия. Види се, тези дни ми е тръгнало на награди и похвала.
- Каква е идната тематика, с която ще предизвикате фантазията и страстите на Вашите фенове?
- На финала съм на третия авантюристичен разказ от трилогията " Кръстьо частен детектив " и се пробвам да не давам ухо на новите герои, които напират да ми описват историите си. >
ЮЛИЯ СПИРИДОНОВА е родена на 30 октомври 1972 година в София. Завършила е СУ " Св. Климент Охридски " и Нов български университет. Авторка е на доста книги за деца и младежи. Носителка е на влиятелни оценки, измежду които Националната премия " Константин Константинов ", Националната премия " П. Р. Славейков ", " Перото ", Наградата на децата " Бисерче вълшебно ", " Христо Г. Данов " и други Тя е първият български публицист, номиниран за най-голямата международна премия за детска литература на името на Астрид Линдгрен (в 7 следващи години). От 2010 година е основател и уредник на доброволчески акции, свързани с детското четене. От три години живее във Англия.
- Госпожо Спиридонова, честита премия " Христо Г. Данов "! Това следващо справедливо самопризнание пристигна при Вас за романа " Сянката на Щуреца " (ИК " Кръгозор " ) и Ви бе присъдено в категорията " Автор на издание за деца ".
- " Сянката на Щуреца " е написана по автентичен случай с дете, вербувано от терористична организация.
Темата за заплахите, които дебнат децата ни в интернет, от дълго време ме тревожи. Нямам поради единствено измамите, издевателството, рисковите провокации, а и въздействието, което хора, събрани от прът и въже (разбирайте го буквално), оказват върху мисленето, светоусещането, душите на децата. И защото считам, че художествената литература има доста по-силно влияние от сухите обстоятелства, написах книга за това - занимателна, щура история, която подрастващите да четат на драго сърце, тъй като най-важните неща в книгите са сред редовете.
Писах романа близо четири години, прекосих през три разновидността на книгата. Да пишеш занимателно за нещо толкоз тежко е доста сложна задача. Щастлива съм, че романът незабавно след излизането си беше видян и доближи до доста деца и родители. Радвам се и на премията, несъмнено. Хората (дори и тези, които вземат участие в литературни журита) постоянно считат, че детската книга е приказка с картинки. Радвам се, че това жури оцени " Сянката на Щуреца ".
- Тази книга е също толкоз значима и за родителите, тъй като в актуалната реалност от ден на ден хора изпитват чувството (или последствията), че пропущат основни елементи от живота на своите деца.
Писателката Юлия Спиридонова и художникът Дамян Дамянов на среща със свои читатели на VI Софийски интернационален книжовен фестивал за деца и младежи - пролет 2023 СНИМКА БОБИ КИРИЛОВ
- Когато написах първия си разказ за подрастващи " Тина и половина ", и през разум не ми минаваше, че книгата ще се чете и от родители, камо ли от учители. Много бях сюрпризирана, когато започнах да получавам, както се споделя, " противоположна връзка " и от възрастни. Оказа се, че книгата се бе трансформирала в мост сред поколенията. Благодарение на Тина доста възрастни откриха общ език с децата си.
От там нататък, с всяка последваща книга, имах поради и това. Особено удовлетворена съм, че от години психолози употребяват книгите ми, когато работят с подрастващи.
- Винаги държите перото си, както се споделя, на пулса на наболелите проблеми в обществото, изключително що се отнася до младежите. С " Щуреца " разкривате заплахите, които ги дебнат в интернет, а с един от предходните си романи - " Кронос: Тоя злощастник! ", повдигнахте тревожния въпрос за разпространяването на опиатите измежду децата, който, уви, няма дейно решение...
- На срещите с читатели постоянно споделям, че когато бях дете, книгите избавиха живота ми. И въобще не пресилвам. Затова се пробвам да дам на актуалните деца книги, които могат да ти спасят живота - и тук също не пресилвам. Днес всичко се трансформира толкоз бързо, всички сме толкоз уплашени и тревожни. На децата им е изключително мъчно. Опитвам се да дам на читателите си и разтуха, и схващане, и любов, и смях. Затова ужасно се зарадвах, когато украинско издателство реши да издаде тъкмо в този момент смешния разказ " Кръстьо частен детектив " в Украйна.
- Отгледали сте двама сина - евентуално сте минали с тях през разнообразни премеждия на порастването. Как родителите би трябвало да изградят от най-ранна възраст доверие у децата си и това ли е методът да ги защищават от съществени неточности?
Илюстрация от книгата " Ножицата " на Юлия Спиридонова и Дамян Дамянов
- Дали си родител, или детски публицист (настройката, съгласно мен, е една и съща), хубаво е да се отнасяш към децата с любов и почитание. Има една мисъл на Халил Джубран, която всички сме чели, сещате се - " вашите деца не са ваши деца ". Децата не са наша благосъстоятелност. Те са обособени персони. Много постоянно, пробвайки се да ги предпазим, ние им вредим непоправимо. Когато уважаваш някого, ти не си разрешаваш да го назидаваш. Когато обичаш някого, ти го обичаш какъвто е и не се опитваш да го промениш, с цел да го вкараш в твоите рамки.
Звучи просто, само че напълно не е лесна работа. Затова ще си разреша да дам един удобен съвет на майка на към този момент огромни момчета - четете на децата си. Независимо какъв брой са огромни - дали са новородени бебенца или съвсем младежи, четете им. Четете дружно, четете един на различен. Не съм разкрила по-добро средство за доближаване и по-удачно време за шерване на съкровени неща.
И оставете децата сами да избират книгите.
- Вашите книги постоянно са измежду най-четените и обичани на децата и юношите. Може би тъй като, като се изключи че са увлекателни и поучителни историите, които разказвате, даже и най-сериозните проблеми разглеждате с комизъм, с лекост и другарски звук, и говорите на техния език?
- Шегувам се, че това ми е специалитетът - да пиша занимателни, леки книги на сложни тематики. Както споделих, това е доста сложна задача, само че премията е голяма. На срещите с читатели децата постоянно ме питат дали съм богата, дали спечелвам доста пари от книгите си. Цитирам им първия издател на Дж. К. Роулинг, който й споделил: " Нали знаеш, че няма да забогатееш от детска книга. " В случая звучи доста смешно, само че Роулинг е едно изключение, множеството писатели не са богати хора. Но аз се считам за извънредно богата, тъй като получавам толкоз доста любов от читателите си! Знаете ли, всеки ден получавам писма. Ако не ги получавах, не знам дали щях да имам силите да не преставам да пиша.
- Една от най-новите Ви произведения - " Ножицата " (изд. " Сиела " ), насочва вниманието към значимостта да познаваме предишното и родовата си памет. И в това издание още веднъж се демонстрира Вашето очебийно отношение към хармонията сред текст и илюстрация - този път с акварелните рисунки на Дамян Дамянов.
- " Ножицата " е доста специфична книга и ние с Дамян Дамянов ужасно се гордеем с нея (извинете ни за нескромността). Не се тормозя да споделям, че Дамян Дамянов сътвори същински шедьовър.
" Ножицата " не е огромна по размер книга, само че събра в себе си толкоз доста и разнообразни легенди, митове, приказки, действително случили се събития с персони като Петко Р. Славейков, Колю Фичето, цар Борис Трети. В книгата ще откриете мемоари от основаването на първите български учебни заведения, от отпечатването на първите книги на български, от първите дни на Свободна България, от Учредителното заседание. В книгата става дума и за Народния съд, и за Девети септември, за социализма, за Десети ноември, та чак до наши дни. Все съкровища, които крие една фамилна памет.
Нашата цел беше " Ножицата " да се трансформира в ключ към всяка фамилна памет, тъй като малко на брой се сещат да отворят тази съкровищница и по този начин растем и живеем, потомство след потомство, в безпаметност.
- Стойностната история, красивият и гласовит български език, естетските илюстрации, положителната полиграфска направа на книгата - всичко това възпитава нюх за красивото и нужда от до момента с изкуството. И може би по тази причина точно изданията за най-младата читателска публика би трябвало да бъдат подготвяни с най-голямо внимание и отговорност?
- Да пишеш за деца е в действителност огромна отговорност. Чудесно е, че през последните години започнаха да излизат все по-красиви детски издания. Книгите от 90-те години нанесоха непоправими вреди върху тогавашните деца и ето, в този момент берем плодовете.
- А учебното заведение къде е в цялата картина? Каква трябва/може да бъде неговата роля във възпитаването на нужда и обич към четенето?
- От три години пребивавам във Англия и по тази причина се наложи да спра (поне засега) с доброволческите си начинания в България. Но пък към този момент съм доброволец в тукашните учебни заведения. И съм възхитена от метода, по който се грижат и образоват децата. Досега съм била в пет начални учебни заведения и всичките те, въпреки и с доста невисок държавен бюджет, са цялостни с детски книги. Книги има на всеки чин, книги има в класните стаи, на рафтове в коридорите, има обособени кътчета за четене и обособени пространства, подредени като библиотеки. Децата четат всеки ден, насърчават ги да четат и вкъщи. Тук четенето е извънредно значимо. И на децата доста им проличава, че са четящи деца.
- От доста години се срещате с деца, разговаряте с тях, неотдавна на Пролетния базар на книгата отново общувахте с дребните си читатели. Виждате ли основна смяна в настройките, ползите, държанието на малчуганите в нашето бурно разрастващо се софтуерно съвремие?
- Няма по какъв начин всичките тези промени да не въздействат на децата. Децата през днешния ден към този момент са други деца - дори не ги съпоставям с моето потомство, а с децата, родени единствено преди 20 години. Но в това време най-важното остава непроменено - децата все по този начин желаят да бъдат одобрявани такива, каквито са. Някога точно поради това написах приказката за краставото жабче " Бъди ми другар ". Това е една от най-обичаните ми книги - освен в България.
Тези дни ми оповестиха, че във Франция френското издание на " Бъди ми другар " с илюстрациите на френската художничка СеЛ е спечелило премия. Види се, тези дни ми е тръгнало на награди и похвала.
- Каква е идната тематика, с която ще предизвикате фантазията и страстите на Вашите фенове?
- На финала съм на третия авантюристичен разказ от трилогията " Кръстьо частен детектив " и се пробвам да не давам ухо на новите герои, които напират да ми описват историите си. >
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ