ВАСКО ВАСИЛЕВ: Оптимист съм и вярвам, че всичко ще се нареди
Интервю на Вилиана СЕМЕРДЖИЕВА
ВАСКО ВАСИЛЕВ е роден на 14 октомври 1970 година в София. Взима първите си уроци по цигулка на 5 години, на 8 взе участие в детската асамблея " Знаме на мира " и записва първата си плоча със Софийската филхармония. През 1980 година е изпратен от българското държавно управление да продължи образованието си в Централното музикално учебно заведение към Московската консерватория. През 1988 година печели трите най-големи интернационалните състезанието за цигулка - " Жак Тибо " в Париж, " Карл Флеш " в Лондон и " Паганини " в Италия. Същата година се реалокира и се открива в Лондон, където продължава образованието си в Кралския музикален лицей. На 23 години става най-младият и първи концертмайстор на Кралската опера в Лондон, където работи и досега. Изнася концерти по целия свят, има записани 15 албума, партнира си с най-прочутите имена от международната музикална сцена. Харизматичният цигулар се завръща в България през декември за турне в осем града - Кюстендил (2), София (3), Плевен (5), Русе (6), Пловдив (8), Стара Загора (9), Ямбол (10), Бургас (11), а преди този момент - на 30 ноември, ще изнесе концерт във Валенсия.> - Господин Василев, чакаме Ви с неспокойствие за новата поредност концерти вкъщи! Подготвили сте стратегия с фламенко, танго и класика - разкажете за творбите и за музикантите, които ще забележим на сцената с Вас.
- Този път сме в действителност в акустичен формат. Имахме към този момент няколко концерта с тази стратегия отвън България и се оказа много добра концепция както за нас като актьори, по този начин и, несъмнено, за публиката. Репертоарът, който сме подготвили, подготвя към по-голяма фамилиарност. Работното заглавие на плана е " Фламтанго " и единственият публично външен на този характер музикант съм аз. Carlos Llave, китаристът, е роден и живее в сърцето на фламенкото - Севиля, Juanito е от Малага и е дълготраен перкусионист на фламенко групата " Chambao ", a Gilberto Pereyra е роден в Аржентина и е един от най-хубавите бандонеонисти в света.
- Успяхте да отпразнувате юбилея си в България точно на рождения си ден - 14 октомври 2020 година, макар рестриктивните мерки поради КОВИД-пандемията. Защо това беше значимо за Вас?
- Това беше един от най-незабравимите концерти, които съм правил. Искам да благодаря особено на господин Владимир Николов от " Фантастико " и клуб " Joy Station ", тъй като не просто ме поканиха за този концерт, само че и дадоха храброст на целия ни екип да поемем риска и да създадем крачка към сцената, назад след внезапното прекъсване на всякаква концертна активност. Подготовката беше особена, тъй като бях самичък на сцената, само че с останалите музиканти записахме авансово техните партии, особено за тази стратегия, действително имах съпровод от ipad, който направлявах аз... Шегувахме се след това, че това не е чак толкоз неприятно, тъй като по този начин си сигурен, че никой, с изключение на теб, не може да сгреши и да изсвири нещо друго.
- Наченахте втората половина на своя житейски век - задоволен ли сте от осъщественото през първите 50 години?
- Да, задоволен съм... Нищо не се е трансформирало изключително в критерия за благополучие - върша това, което обичам, пребивавам в хотели, пътувам по целия свят и имам другари на всички места. На този стадий от живота считам, че и здравето - освен моето, само че и на околните ми хора, е огромен фактор. Така че, когато това е наред, животът е въпрос на свободен избор.
- Не изглеждате като " човек с ограбено детство " - известно факсимиле за децата, които от ранна възраст се посвещават на изкуството.
С Тодор Живков в резиденция " Бояна ", 1979 година, Снимка Личен списък
- Радвам се, тъй като не се и усещам като човек с ограбено детство. Трябва да призная, че детството ми беше малко неизмеримо, само че никога не беше лишено от завършения. Заминаването за Москва ме защищити от заплахата да си допускам - от дете-звезда, с концерти в зала " България ", звукозаписи в " Балкантон ", роля в театрална режисура в Народния спектакъл и основна роля във филм с Невена Коканова, попаднах в музикалното учебно заведение в Москва, където всичко това беше изтрито със размах и... започнах да изсвирвам на цигулка по техните правила.
Школата в Москва, в лицето на моята преподавателка по цигулка проф. Майа Самуиловна Глезарова, ми е дала база и основа, на които всекидневно благодаря. А за частта с ограбеното детство отвън професионалното ми образование може би би трябвало да попитаме родителите ми, които се наложи да ме афишират за търсене и да ме върнат от другия завършек на Русия... И за паспорта на майка ми, който откраднах и залепих своя фотография, с цел да мога да се движа...
Историите са доста и напълно не са от дете с ограбено детство. Установяването ми в Лондон по-късно, малко след детството, пък ми даде най-важното от целия свят в една точка - Кралската опера е най-високата точка за благоприятни условия за професионална кариера на един музикант.
- Славата Ви споходи на нежна възраст - осъзнавахте ли това и бързо ли намерихте " хапчето срещу самозабравяне "?
Принц Чарлз в Кралската опера в Лондон, Снимка Личен списък
- Първо се надявам да е по този начин в действителност - не усещам причина за самозабравяне, не виждам никакви преимущества на това. Удоволствие в живота ми е да бъда любопитен и отворен към всички хора, с които животът ме среща; да бъда отворен към нови, непознати територии, места за свирене, аудитория... Имам предпочитание да схвана хората, да диря достоверност и пресечни точки, без значение кой с какво се занимава и от кое място идва. Пътуванията доста оказват помощ за това.
Животът не е толкоз дълъг, че да губим време в преиграване и звездомания, въпреки че съм податлив да разбирам хората, изключително артистите, които изпадат в това положение. Нали споделят, че с цел да ти повярват, би трябвало самичък да си вярваш - евентуално някои хора просто си имат вяра малко повече.
- Похвалите или рецензиите са Ви помагали повече при построяването и развиването Ви като музикант?
- И двете, въпреки че зависи най-много от кого идват. Разчитам на най-близките хора и изключително на личната си самокритичност във връзка с професионалната си кариера. Имам здравословно възприятие за комизъм и може би поради зодията ми - Везни, имам добър баланс сред взискателността ми и знанието, че от осъществяването ми на сцена не зависи нечий човешки живот, т.е. не е на живот и гибел въпреки всичко.
- А каква е ролята на фамилията в израстването Ви като човек и персона?
- Ролята на фамилията е огромна при започване на всеки живот. Моят избор, а евентуално и на множеството деца, е много съдбоносен от ползите и заниманията на родители и на средата, в която порастват. Когaто бях на 5, татко ми ми даде избор сред пиано, на което свиреше майка ми, и цигулка, което беше той. По-късно, когато станах на 7-8 и ходех самичък на учебно заведение с трамвая, се зароди фантазията ми да съм машинист. Сега, доста години по-късно, към момента одобрявам доста разнообразни специалности и имам доста другари, които не са музиканти, само че не бих заменил в никакъв случай свиренето на цигулка с каквото и да е.
- Сестрите Ви Вивиан, Виктория и Вероника също се занимават с музика. Има ли възможност някой ден да ни изненадате с осъществяване на " Вх4 "?
- Ние сме свирили дружно доста пъти - вкъщи, както и за празник на дядо ми преди години в Смолян, и освен с тях, а и с родителите ни. В момента обаче това ще е сложен план поради цели на две от сестрите ми - Вероника, която живее в Америка, въпреки че не е серпантина да свири, има две чудесни девойки за гледане, а Вики има доста сладостен щур наследник. Виви (перкусии) работи интензивно и с нея непрестанно вършим по нещо дружно. Всичко това изисква време за подготовка, а при нас това е мъчно, тъй като всеки е прекомерно ангажиран със личната си стратегия и проект.
- Постоянно сте в придвижване, пътувате по целия свят. Запазихте ли другари, с които можете да споделяте освен насладите и триумфите, само че и когато сте отчаян или Ви боли?
На концерт в България
- О, да... Вярвам, че приятелите ни са съзнателното ни семейство и съм огромен късметлия да имам прелестни другари по всички точки на света. Естествено, избирам да споделяме повече наслада, смях и завършения, в сравнение с проблеми, въпреки че светът самичък по себе си стана предизвикателство за обитаване. Аз съм оптимист и имам вяра, че всичко ще се подреди, а и преимуществото да имам музиката като специалност го оценявам доста високо.
- А имате ли " друга страна ", която никой не познава, или постоянно сте по този начин деятелен, оптимистичен и привлекателен?
- Може би би трябвало да попитате за това някого към мен. Усещането ми е, че нямам " друга страна "... Когато изникне проблем или обстановка, в която бих могъл да се ядосам, някак се напомням, че не си заслужава, и върша каквото зависи от мен, с цел да реша ситуацията или просто демонстрирам възприятие за комизъм. Накрая постоянно се оказва, че всички нерви и негативизъм, които можем да изхабим, са за наша сметка. Вярвам, че нищо, с изключение на здравето ни, не заслужава да сме извънредно обезпокоени или обезверени. Всичко има решение.
- Остава ли Ви време за занимания, обичани занимания - без цигулка в ръка?
В баничарница в Смолян по време на турне
- Добър балансьор съм за това... Ходя на голф постоянно, в този момент очаквам с неспокойствие снега, с цел да отида на ски. За мен свиренето на цигулка в никакъв случай не е било за сметка на нещо, което обичам, просто тъй като то самото ми доставя наслаждение и задоволство. Ето в този момент, преди да тръгнем към България, към този момент нямам самообладание да се съберем с огнената испано-аржентинска тайфа и да трупаме мемоари и положителни страсти с хората в залите. Искам да им покажа градовете, да ги срещна с публиката, да обиколя обичаните си заведения за хранене, да намеря нови места... Аз ще карам персонално от самото начало и това също е едно от нещата, които обичам.
След всеки концерт ще отделя време да се видя с публиката в залата. Понякога думите, които хората споделят след концерт, осмислят години работа и старания и са знаците, че съм на прав път.
- Как се поддържа една " Амати " на достолепната възраст от три века?
- Като всяко нещо на тази възраст - с грижа и любов... Мисля, че добре се разбираме с нея - грижа се да минава на профилактични прегледи постоянно и най-много виждам да не я оставям да почива дълго. Водя я на всички места с мен и в действителност тя раздава и поема доста любов, това евентуално я държи в съвършената форма, в която е.
- Наред с огромните Ви отговорности като концертмайстор на Кралската опера " Ковънт гардън ", независимите концерти, записите и така нататък, намирате време да водите майсторски класове, да преподавате на млади музиканти.
- Опитвам се да отстранявам време за това. Имам най-малко два пъти годишно мастъркласове в музикалната консерватория в Кастейон, Испания, както и в Кралския лицей по музика. За страдание, времето ми нормално е доста лимитирано и нямам студенти, с които да работя по-дълго, само че, несъмнено, е наслаждение да поддържам връзка с младите и да обменяме мисли за музика, концерти и репертоар. Често в групите, които се записват за класовете, има и българи, и това постоянно е доста прелестно.
Васко с родителите си Красимира и Петър Василеви след концерт, Снимки Христо Русев
- Като споменахме Кралската опера - няколко пъти сте се срещали със настоящия крал на Англия Чарлз, до момента в който беше принц. Известно е, че той е меломан и филантроп на изкуството. А какъв човек е?
- Труден въпрос. Ние сме общували за доста малко и безусловно незадоволително, с цел да го разясня като човек. Но сигурно мога да кажа, че е прям в интереса си към музиката, изключително класическата, и в действителност желае да поддържа и подкрепя това изкуство. Впечатлението ми е за доста учтив, квалифициран и просветен човек, само че и с много прелестно възприятие за комизъм и лекост в общуването.
- Кое остава непроменено през годините в софиянчето от " Люлин "?
- Ама то си е същото... Готово да побегне при първа опция към нови завършения... Лоялен другар, с много мощно изразено чувство към независимост и самостоятелност от правила, ограничавания и отговорности, въпреки да е в действителност извънредно виновен човек. Не бих желал да съм трансформирал доста, обичам детството си и спомените си от него и бих го изживял още веднъж.
>
>
ВАСКО ВАСИЛЕВ е роден на 14 октомври 1970 година в София. Взима първите си уроци по цигулка на 5 години, на 8 взе участие в детската асамблея " Знаме на мира " и записва първата си плоча със Софийската филхармония. През 1980 година е изпратен от българското държавно управление да продължи образованието си в Централното музикално учебно заведение към Московската консерватория. През 1988 година печели трите най-големи интернационалните състезанието за цигулка - " Жак Тибо " в Париж, " Карл Флеш " в Лондон и " Паганини " в Италия. Същата година се реалокира и се открива в Лондон, където продължава образованието си в Кралския музикален лицей. На 23 години става най-младият и първи концертмайстор на Кралската опера в Лондон, където работи и досега. Изнася концерти по целия свят, има записани 15 албума, партнира си с най-прочутите имена от международната музикална сцена. Харизматичният цигулар се завръща в България през декември за турне в осем града - Кюстендил (2), София (3), Плевен (5), Русе (6), Пловдив (8), Стара Загора (9), Ямбол (10), Бургас (11), а преди този момент - на 30 ноември, ще изнесе концерт във Валенсия.> - Господин Василев, чакаме Ви с неспокойствие за новата поредност концерти вкъщи! Подготвили сте стратегия с фламенко, танго и класика - разкажете за творбите и за музикантите, които ще забележим на сцената с Вас.
- Този път сме в действителност в акустичен формат. Имахме към този момент няколко концерта с тази стратегия отвън България и се оказа много добра концепция както за нас като актьори, по този начин и, несъмнено, за публиката. Репертоарът, който сме подготвили, подготвя към по-голяма фамилиарност. Работното заглавие на плана е " Фламтанго " и единственият публично външен на този характер музикант съм аз. Carlos Llave, китаристът, е роден и живее в сърцето на фламенкото - Севиля, Juanito е от Малага и е дълготраен перкусионист на фламенко групата " Chambao ", a Gilberto Pereyra е роден в Аржентина и е един от най-хубавите бандонеонисти в света.
- Успяхте да отпразнувате юбилея си в България точно на рождения си ден - 14 октомври 2020 година, макар рестриктивните мерки поради КОВИД-пандемията. Защо това беше значимо за Вас?
- Това беше един от най-незабравимите концерти, които съм правил. Искам да благодаря особено на господин Владимир Николов от " Фантастико " и клуб " Joy Station ", тъй като не просто ме поканиха за този концерт, само че и дадоха храброст на целия ни екип да поемем риска и да създадем крачка към сцената, назад след внезапното прекъсване на всякаква концертна активност. Подготовката беше особена, тъй като бях самичък на сцената, само че с останалите музиканти записахме авансово техните партии, особено за тази стратегия, действително имах съпровод от ipad, който направлявах аз... Шегувахме се след това, че това не е чак толкоз неприятно, тъй като по този начин си сигурен, че никой, с изключение на теб, не може да сгреши и да изсвири нещо друго.
- Наченахте втората половина на своя житейски век - задоволен ли сте от осъщественото през първите 50 години?
- Да, задоволен съм... Нищо не се е трансформирало изключително в критерия за благополучие - върша това, което обичам, пребивавам в хотели, пътувам по целия свят и имам другари на всички места. На този стадий от живота считам, че и здравето - освен моето, само че и на околните ми хора, е огромен фактор. Така че, когато това е наред, животът е въпрос на свободен избор.
- Не изглеждате като " човек с ограбено детство " - известно факсимиле за децата, които от ранна възраст се посвещават на изкуството.
С Тодор Живков в резиденция " Бояна ", 1979 година, Снимка Личен списък
- Радвам се, тъй като не се и усещам като човек с ограбено детство. Трябва да призная, че детството ми беше малко неизмеримо, само че никога не беше лишено от завършения. Заминаването за Москва ме защищити от заплахата да си допускам - от дете-звезда, с концерти в зала " България ", звукозаписи в " Балкантон ", роля в театрална режисура в Народния спектакъл и основна роля във филм с Невена Коканова, попаднах в музикалното учебно заведение в Москва, където всичко това беше изтрито със размах и... започнах да изсвирвам на цигулка по техните правила.
Школата в Москва, в лицето на моята преподавателка по цигулка проф. Майа Самуиловна Глезарова, ми е дала база и основа, на които всекидневно благодаря. А за частта с ограбеното детство отвън професионалното ми образование може би би трябвало да попитаме родителите ми, които се наложи да ме афишират за търсене и да ме върнат от другия завършек на Русия... И за паспорта на майка ми, който откраднах и залепих своя фотография, с цел да мога да се движа...
Историите са доста и напълно не са от дете с ограбено детство. Установяването ми в Лондон по-късно, малко след детството, пък ми даде най-важното от целия свят в една точка - Кралската опера е най-високата точка за благоприятни условия за професионална кариера на един музикант.
- Славата Ви споходи на нежна възраст - осъзнавахте ли това и бързо ли намерихте " хапчето срещу самозабравяне "?
Принц Чарлз в Кралската опера в Лондон, Снимка Личен списък
- Първо се надявам да е по този начин в действителност - не усещам причина за самозабравяне, не виждам никакви преимущества на това. Удоволствие в живота ми е да бъда любопитен и отворен към всички хора, с които животът ме среща; да бъда отворен към нови, непознати територии, места за свирене, аудитория... Имам предпочитание да схвана хората, да диря достоверност и пресечни точки, без значение кой с какво се занимава и от кое място идва. Пътуванията доста оказват помощ за това.
Животът не е толкоз дълъг, че да губим време в преиграване и звездомания, въпреки че съм податлив да разбирам хората, изключително артистите, които изпадат в това положение. Нали споделят, че с цел да ти повярват, би трябвало самичък да си вярваш - евентуално някои хора просто си имат вяра малко повече.
- Похвалите или рецензиите са Ви помагали повече при построяването и развиването Ви като музикант?
- И двете, въпреки че зависи най-много от кого идват. Разчитам на най-близките хора и изключително на личната си самокритичност във връзка с професионалната си кариера. Имам здравословно възприятие за комизъм и може би поради зодията ми - Везни, имам добър баланс сред взискателността ми и знанието, че от осъществяването ми на сцена не зависи нечий човешки живот, т.е. не е на живот и гибел въпреки всичко.
- А каква е ролята на фамилията в израстването Ви като човек и персона?
- Ролята на фамилията е огромна при започване на всеки живот. Моят избор, а евентуално и на множеството деца, е много съдбоносен от ползите и заниманията на родители и на средата, в която порастват. Когaто бях на 5, татко ми ми даде избор сред пиано, на което свиреше майка ми, и цигулка, което беше той. По-късно, когато станах на 7-8 и ходех самичък на учебно заведение с трамвая, се зароди фантазията ми да съм машинист. Сега, доста години по-късно, към момента одобрявам доста разнообразни специалности и имам доста другари, които не са музиканти, само че не бих заменил в никакъв случай свиренето на цигулка с каквото и да е.
- Сестрите Ви Вивиан, Виктория и Вероника също се занимават с музика. Има ли възможност някой ден да ни изненадате с осъществяване на " Вх4 "?
- Ние сме свирили дружно доста пъти - вкъщи, както и за празник на дядо ми преди години в Смолян, и освен с тях, а и с родителите ни. В момента обаче това ще е сложен план поради цели на две от сестрите ми - Вероника, която живее в Америка, въпреки че не е серпантина да свири, има две чудесни девойки за гледане, а Вики има доста сладостен щур наследник. Виви (перкусии) работи интензивно и с нея непрестанно вършим по нещо дружно. Всичко това изисква време за подготовка, а при нас това е мъчно, тъй като всеки е прекомерно ангажиран със личната си стратегия и проект.
- Постоянно сте в придвижване, пътувате по целия свят. Запазихте ли другари, с които можете да споделяте освен насладите и триумфите, само че и когато сте отчаян или Ви боли?
На концерт в България
- О, да... Вярвам, че приятелите ни са съзнателното ни семейство и съм огромен късметлия да имам прелестни другари по всички точки на света. Естествено, избирам да споделяме повече наслада, смях и завършения, в сравнение с проблеми, въпреки че светът самичък по себе си стана предизвикателство за обитаване. Аз съм оптимист и имам вяра, че всичко ще се подреди, а и преимуществото да имам музиката като специалност го оценявам доста високо.
- А имате ли " друга страна ", която никой не познава, или постоянно сте по този начин деятелен, оптимистичен и привлекателен?
- Може би би трябвало да попитате за това някого към мен. Усещането ми е, че нямам " друга страна "... Когато изникне проблем или обстановка, в която бих могъл да се ядосам, някак се напомням, че не си заслужава, и върша каквото зависи от мен, с цел да реша ситуацията или просто демонстрирам възприятие за комизъм. Накрая постоянно се оказва, че всички нерви и негативизъм, които можем да изхабим, са за наша сметка. Вярвам, че нищо, с изключение на здравето ни, не заслужава да сме извънредно обезпокоени или обезверени. Всичко има решение.
- Остава ли Ви време за занимания, обичани занимания - без цигулка в ръка?
В баничарница в Смолян по време на турне
- Добър балансьор съм за това... Ходя на голф постоянно, в този момент очаквам с неспокойствие снега, с цел да отида на ски. За мен свиренето на цигулка в никакъв случай не е било за сметка на нещо, което обичам, просто тъй като то самото ми доставя наслаждение и задоволство. Ето в този момент, преди да тръгнем към България, към този момент нямам самообладание да се съберем с огнената испано-аржентинска тайфа и да трупаме мемоари и положителни страсти с хората в залите. Искам да им покажа градовете, да ги срещна с публиката, да обиколя обичаните си заведения за хранене, да намеря нови места... Аз ще карам персонално от самото начало и това също е едно от нещата, които обичам.
След всеки концерт ще отделя време да се видя с публиката в залата. Понякога думите, които хората споделят след концерт, осмислят години работа и старания и са знаците, че съм на прав път.
- Как се поддържа една " Амати " на достолепната възраст от три века?
- Като всяко нещо на тази възраст - с грижа и любов... Мисля, че добре се разбираме с нея - грижа се да минава на профилактични прегледи постоянно и най-много виждам да не я оставям да почива дълго. Водя я на всички места с мен и в действителност тя раздава и поема доста любов, това евентуално я държи в съвършената форма, в която е.
- Наред с огромните Ви отговорности като концертмайстор на Кралската опера " Ковънт гардън ", независимите концерти, записите и така нататък, намирате време да водите майсторски класове, да преподавате на млади музиканти.
- Опитвам се да отстранявам време за това. Имам най-малко два пъти годишно мастъркласове в музикалната консерватория в Кастейон, Испания, както и в Кралския лицей по музика. За страдание, времето ми нормално е доста лимитирано и нямам студенти, с които да работя по-дълго, само че, несъмнено, е наслаждение да поддържам връзка с младите и да обменяме мисли за музика, концерти и репертоар. Често в групите, които се записват за класовете, има и българи, и това постоянно е доста прелестно.
Васко с родителите си Красимира и Петър Василеви след концерт, Снимки Христо Русев
- Като споменахме Кралската опера - няколко пъти сте се срещали със настоящия крал на Англия Чарлз, до момента в който беше принц. Известно е, че той е меломан и филантроп на изкуството. А какъв човек е?
- Труден въпрос. Ние сме общували за доста малко и безусловно незадоволително, с цел да го разясня като човек. Но сигурно мога да кажа, че е прям в интереса си към музиката, изключително класическата, и в действителност желае да поддържа и подкрепя това изкуство. Впечатлението ми е за доста учтив, квалифициран и просветен човек, само че и с много прелестно възприятие за комизъм и лекост в общуването.
- Кое остава непроменено през годините в софиянчето от " Люлин "?
- Ама то си е същото... Готово да побегне при първа опция към нови завършения... Лоялен другар, с много мощно изразено чувство към независимост и самостоятелност от правила, ограничавания и отговорности, въпреки да е в действителност извънредно виновен човек. Не бих желал да съм трансформирал доста, обичам детството си и спомените си от него и бих го изживял още веднъж.
>
>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ