Какво става с БГ-парите? Стотинките отиват за скрап, левовет...
В събота казахме „ довиждане “ на българския лев по-късно над 145 години прилагане. А от неделя разплащанията минаха единствено в евро. Касиерите по магазините искрено ликуват от този факт, защото ще отпадне дежурният въпрос за месец януари „ В левове или в евро ще плащате? “ и сметките - в случай че клиент даде левове, какъв брой ресто в евро би трябвало да му върнат. Ще ни стане ли обаче по-лесно?
Илюзията с числата
Големият измамлив потрес пристигна, когато дойдоха първите пенсии и заплати в евро. Доходите ни изглеждаха „ на половина “ на хартия. Като отплата и цените по етикетите също се свиха на половина. Разбира се, не стана по-евтино, само че на душeвността ни ще е нужно известно време, с цел да свикне, че пониженото число не значи понижен приход. Това комплициране може да докара до две крайности - чувството, че сме „ ощетени “, или пък противоположното - да стартираме да харчим по-лекомислено, тъй като цените наподобяват по-ниски.
Според психолозите, акомодацията към новата валута няма да стане за месец, колкото бе преходният интервал на двойно обращение на левове и евро. Пълното привикване с еврото е муден развой. Особено за хората, които до момента в никакъв случай не са се разплащали в тях, преходът може да отнеме сред 2 и 4 години. Това е интервал, в който съзнанието ни продължава да прави автоматизирани съпоставения със старите суми и да търси познатата финансова „ опора “, коментират специалистите.
„ Между 2 и 4 години е психологичният механизъм, който ще работи в нас - да съпоставяме и да се лекуваме от тази контузия на прехода. Когато забележим половин заплата, решаваме, че ни е отнето някакво витално право. Възниква чувство, че сигурността ни е разтърсена. Получава се дисонанс - хората не виждат действителността, а стартират да обслужват страховете си “, изяснява психологът Ина Антонова.
Така че колкото по-бързо приемем еврото като нещо обикновено, толкоз по-лесно ще завърши вътрешният ни спор. Иначе рискуваме още дълго време да живеем в паралелна действителност, в която числата от предишното не престават да диктуват чувствата ни през днешния ден.
Какво се случва със стотинките и левовете
Краткият отговор е: монетите се претопяват, а левовете ще се унищожат чрез нарязване на специфични машини.
Българските монети ще минават през развой на демонетизация със профилирани машини, при който изображенията върху тях ще бъдат изцяло заличени, а самият метал ще се трансформира в скрап. Няма метод монетите да бъдат употребявани за направа на евромонети, защото употребяваните метали и сплави са разнообразни. 1, 2 и 5 стотинки са направени от стомана с медно покритие, а 10, 20 и 50 ст. главно от мед и цинк. Това изяснява и тайната доктрина, че щом притеглят магнит, не са постоянни.
Банкнотите ще се унищожават посредством необратимо нарязване на фини ленти, след което ще бъдат брикетирани, изясняват от Българска народна банка. Процесът ще се прави със лично съоръжение на Централната банка и при засилени ограничения за сигурност, тъй че да се изключи опцията банкнотите да попаднат в ръцете на лица, които биха се пробвали да ги обменят в банки против евро.
Подобни дейности са общоприета процедура и се ползват постоянно при евакуиране от пазара на развалени или подправени банкноти и монети, с цел да не могат те още веднъж да влязат в обращение и да бъдат употребявани за лъжливи цели.
Още през март предходната година Централната банка разгласи търг за покупател на 7,7 млн. тона железен скрап. Към оня миг наличните монети възлизаха на към 52 хиляди тона, а останалите 7,6 млн. тона ще се получат след стопяването на всички монети, изтеглени от обращение по отношение на присъединението на България към еврозоната.
Съгласно изискванията договорът е със период от пет години, като скрапът ще се предлага на обособени партиди с минимално количество от 10 тона. Купувачът ще поеме уговорката да транспортира метала от базите на Българска народна банка в София, Пловдив и Варна, както и да го претопи, без да има право да възвръща, сглобява или по какъвто и да е метод да създава български монети. В Пловдив складовата база се намира в местността Чиирите, в землището на Браниполе, община „ Родопи “. Още предходната година стана ясно, че постройките са три и са налични, няма занапред да се строят или реновират.
Илюзията с числата
Големият измамлив потрес пристигна, когато дойдоха първите пенсии и заплати в евро. Доходите ни изглеждаха „ на половина “ на хартия. Като отплата и цените по етикетите също се свиха на половина. Разбира се, не стана по-евтино, само че на душeвността ни ще е нужно известно време, с цел да свикне, че пониженото число не значи понижен приход. Това комплициране може да докара до две крайности - чувството, че сме „ ощетени “, или пък противоположното - да стартираме да харчим по-лекомислено, тъй като цените наподобяват по-ниски.
Според психолозите, акомодацията към новата валута няма да стане за месец, колкото бе преходният интервал на двойно обращение на левове и евро. Пълното привикване с еврото е муден развой. Особено за хората, които до момента в никакъв случай не са се разплащали в тях, преходът може да отнеме сред 2 и 4 години. Това е интервал, в който съзнанието ни продължава да прави автоматизирани съпоставения със старите суми и да търси познатата финансова „ опора “, коментират специалистите.
„ Между 2 и 4 години е психологичният механизъм, който ще работи в нас - да съпоставяме и да се лекуваме от тази контузия на прехода. Когато забележим половин заплата, решаваме, че ни е отнето някакво витално право. Възниква чувство, че сигурността ни е разтърсена. Получава се дисонанс - хората не виждат действителността, а стартират да обслужват страховете си “, изяснява психологът Ина Антонова.
Така че колкото по-бързо приемем еврото като нещо обикновено, толкоз по-лесно ще завърши вътрешният ни спор. Иначе рискуваме още дълго време да живеем в паралелна действителност, в която числата от предишното не престават да диктуват чувствата ни през днешния ден.
Какво се случва със стотинките и левовете
Краткият отговор е: монетите се претопяват, а левовете ще се унищожат чрез нарязване на специфични машини.
Българските монети ще минават през развой на демонетизация със профилирани машини, при който изображенията върху тях ще бъдат изцяло заличени, а самият метал ще се трансформира в скрап. Няма метод монетите да бъдат употребявани за направа на евромонети, защото употребяваните метали и сплави са разнообразни. 1, 2 и 5 стотинки са направени от стомана с медно покритие, а 10, 20 и 50 ст. главно от мед и цинк. Това изяснява и тайната доктрина, че щом притеглят магнит, не са постоянни.
Банкнотите ще се унищожават посредством необратимо нарязване на фини ленти, след което ще бъдат брикетирани, изясняват от Българска народна банка. Процесът ще се прави със лично съоръжение на Централната банка и при засилени ограничения за сигурност, тъй че да се изключи опцията банкнотите да попаднат в ръцете на лица, които биха се пробвали да ги обменят в банки против евро.
Подобни дейности са общоприета процедура и се ползват постоянно при евакуиране от пазара на развалени или подправени банкноти и монети, с цел да не могат те още веднъж да влязат в обращение и да бъдат употребявани за лъжливи цели.
Още през март предходната година Централната банка разгласи търг за покупател на 7,7 млн. тона железен скрап. Към оня миг наличните монети възлизаха на към 52 хиляди тона, а останалите 7,6 млн. тона ще се получат след стопяването на всички монети, изтеглени от обращение по отношение на присъединението на България към еврозоната.
Съгласно изискванията договорът е със период от пет години, като скрапът ще се предлага на обособени партиди с минимално количество от 10 тона. Купувачът ще поеме уговорката да транспортира метала от базите на Българска народна банка в София, Пловдив и Варна, както и да го претопи, без да има право да възвръща, сглобява или по какъвто и да е метод да създава български монети. В Пловдив складовата база се намира в местността Чиирите, в землището на Браниполе, община „ Родопи “. Още предходната година стана ясно, че постройките са три и са налични, няма занапред да се строят или реновират.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ