ИВЕЛИНА РАДИОНОВА: Никога не бих простила предателството към род, родина и любов
Интервю на Вилиана СЕМЕРДЖИЕВА
ИВЕЛИНА РАДИОНОВА е родена през 1977 година в Провадия. Завършила е висшето си обучение в Икономическия университет във Варна. В момента работи като гл. счетоводител в частна компания. Авторка е на стихосбирките " България в сърцето ми ", " Златни влакна ", " Копнеж по слънце ", " В тебе аз ще остана ", " Все ти пиша, Любов ", " Вълшебство за Коледа ", " България завинаги ", " Цвете за теб ", повестите " Обич " и " Алтъна " и сборниците с разкази " Йова споделя ", " Писано с огън " и " До Боянския занаятчия ". Нейни стихове са оповестени в поетични сборници, във вестници и списания. Носителка е на първа премия в националния конкурс " Горчиво вино " в Петрич, първа премия в интернационалния конкурс " Лирични гласове " в София, първа премия в конкурс, отдаден на Освободителната война, първа премия в състезанието " Свищовски лозници ", първа и втора премия в конкурс, отдаден на Вапцаров в Благоевград, трета и специфична премия в състезанието под наслов " Мила Родино ", втора премия в книжовен конкурс, отдаден на Йордан Йовков, трета премия в конкурс, отдаден на Н. Вапцаров, специфични награди в състезанието " Добромир Тонев " в Пловдив и " Диря в морето " във Варна, премия за изцяло творчество, отдадено на България, и мн. други Няколко нейни стихотворения са превърнати в песни.> - Госпожо Радионова, споделете по какъв начин едно стихотворение се трансформира в повест. Такава е ориста на " До Боянския занаятчия ", което завоюва първа премия на Националния конкурс за любовна поезия " Горчиво вино " през 2020 година, а тази година е водещият текст в едноименната белетристична книга с една повест и 11 описа.
- Стихотворението ми " До Боянския занаятчия " завоюва тази премия, само че не това е повода за написването на книгата. Интересът ми към историята за Боянския занаятчия и севастократорката Десислава датира от дълго време. За мен беше предизвикателство да я развия, още повече че преди мен за зографа бяха писали Стоян Загорчинов и Фани Мутафова. Осмелих се и започнах да диря сведения, посетих църквата и дълго преглеждах стенописите, надявайки се в тях да открия отговорите на многото въпроси, които си задавах. Когато посегнах към писалката, в мозъка ми към този момент се бе родила концепцията да съградя мост сред действителността и един различен свят. Водеше ме онази, същата светлина, водила ръката, изписала църквата на севастократор Калоян по идеален метод.
- Вашите произведения са на първо място въодушевени и отдадени на България, на българската история и обичаи, на патриархалното образование, почтеност и висок морал, на хората, които ги съхраняват и предават на идващите генерации.
- Старая се постоянно да одобрявам безконечното и непреходното посредством полезностите на родния фолклор и обичаи. Разкривайки разнообразни нюанси в възприятията на героите си, разсънвам топлота и блян по една отминала ера, в която дълг, чест и морал са били поставяни на фундамент. Вероятно посланията ми проникват в съзнанието на читателите и отключват конфиденциален код към мъдростта и познанието. В книгите ми българският дух се възвисява и зове още веднъж към запазване на вярата в положителното, на правдата и чистотата в човешките връзки, въздига над компликациите и засища глада на душите.
Родолюбието ми вероятно се усеща във всеки мой роман и стихотворение, а думите ми постоянно припомнят преди малко издоено мляко, ария на чанове, пъстро халище и топъл самун. Всеки, който се усеща същински българин, може да черпи сили от тях.
- На особена респект във Вашите творби е българският език - изящното слово, красивите и съдържателни старинни думи, житейските мъдрости, предадени нагледно, поучителните истини за стойностното в живота. Днес езикът ни е много съкрушен от нови думи и изрази, които навлизат с развиването на технологиите и с динамичния метод на живот. Възможно ли е да съживим тези бисери и те да не остават единствено в книгите?
- Едно от посланията, които вграждам в думите си, е за доброта, хубост и човещина, каквито през днешния ден съвсем отсъстват. Закърмена съм с приказки и песни и вероятно обичта към остарелите и неизползвани във всекидневието думи ми е предадена по завещание. Би било прелестно, в случай че още веднъж им отдадем заслуженото и ги включим в речта си. Лично аз доста одобрявам думите " светилник ", " родно място " и " рожба ".
- Толкова обичате героите си, че сте склонна да им простите и огромни грехове, да им дадете късмет да изкупят виновността си с бъдещия си живот - както да вземем за пример на Узун от описа " Братска любов ". Да, всички простосмъртни сме неверни, само че всеки грях ли може да бъде простен?
- Силно имам вяра в положителното, но в живота то не постоянно побеждава своя противовес. Пишейки, жигосвам недостойните действия на героите си от позицията на непряк наблюдаващ. В качеството на простосмъртна, нямам право да съм съдник. Колкото до това какво не бих дала прошка в никакъв случай - ще загатна измяната към жанр, татковина и обич.
Откъде черпите сюжетите за своите произведения? Историите, които разказвате, се случват в разнообразни краища на България. Има ли легенда, история от Вашия роден град Провадия, която сте претворила в лирика или прозаичност? Сещам се за два обекта, които всеки клиент на града познава - средновековната цитадела Овеч и праисторическия комплекс Солницата, заредени с история и предания.
- Неведнъж се е случвало да вдъхвам живот на митове, само че, признавам си, малко съм ощетила съгражданите си. Все още изследвам Солницата и средновековната цитадела Овеч и се надявам да съумея да ги включа в идната си книга.
Може да се каже, че съм щастливка, тъй като имам достойнството и удоволствието мнозина да ми доверяват персонални истории, излъчени в родовете им. Достигне ли чутото до дълбините на сърцето ми, накара ли го да бие ускорено и намеря ли точните думи, с които да опиша историята, тя намира своето място в книгите ми.
- А какви книги обичате да четете?
- Харесвам историческите романи, само че всичко зависи от моментната ми емоционалност. Веднъж чета лирика, която прелива от деликатност, различен път откривам себе си в книга с бездънен, метафизичен план.
- Миналата седмица се състоя Панаирът на книгата в НДК, който беше под знака на идеята " Грамотност ". Гостувате в доста градове със своите книги, срещате се с читатели от разнообразни възрасти, с деца и юноши. Какви са усещанията Ви - обичат ли да четат младите, любознателни ли са да научат освен това, отвън учебниците и " наложителната " литература?
- Младото потомство все по-рядко протяга ръка към хубавата книга, само че дръзвам да кажа, че съм разкрила много четящи души. Учениците, с които ме срещна ориста, са любопитни по какъв начин наподобява един създател, по какъв начин е съумял да се запази в това бездуховно време, по какъв начин е оформил стила си и от кое място черпи сюжетите си. Срещат ме очи, цялостни със светлина и жадност за нови познания. Тръгвам си от всеки град спокойна, че и там порастват знаещи и можещи персони.
- Известно е, че наред с разпространяването в книжарниците, Вие държите персонално да изпращате своите книги на искащите да ги имат. Защо този контакт с читателите е значим за Вас?
Издателят и книжовен критик Пламен Тотев, ръководител на журито на състезанието " Горчиво вино ", връчва на Ивелина Радионова първата премия, септември 2020 година Снимка Стефан Тотев
- За мен е доста значимо да не се къса тънката нишка сред създател и четец. По този метод имам опция да чуя градивна рецензия и да узная вълненията и ползите на читателите си.
- Сред книгите Ви има една със заглавие " Вълшебство за Коледа ". Остават броени дни до празника, в който всички чакаме вълшебството. Подарете на нашите читатели няколко строфи от нея...
- Сърцето ми брои дните до Коледа от първия ден на декември. Очаквам празника на празниците с нетърпението на дете и откривам очарованието му в боровата топлота и блясъка на свещичките, в сребърната пара, скрита в питката, и в уханието на портокали, само че най-много в миговете благополучие с тези, които обичам. На читателите ви поисквам светли празници и обилие от магии!
-------------
Старата година > Отива си годината, отива си...
Но тайничко оставя в мен следи:
светулки, люлякови нощи, красиви
залези и сбъднати фантазии.
Ще пристигна нова, знам - по-свята,
на снежен кон, с разпуснати коси,
с кокичета ще украси земята,
а остарялата за безкрайност ще заспи.
Усмихва ми се остарялата. Богата е.
До бръчките й - песъчинки морски,
в ръцете й - пшеница, песни, злато,
искрици и надеждица за хората.
Две стъпки ме разделят от Новата,
две стъпки - единствено лунен шепот.
Прощавам се със остарялата с обич,
топи се тя - звездичка в шепата ми.
---------
Първи снежинки... > Първи снежинки небето пророни.
Ангели с фино вретено предат.
Късчета ледни по черните клони.
Сякаш светулчици в мрака валят.
Нови очаквания възкръсват в земята.
Светят елите под звездната плам.
Пишат на белия дъртак децата.
Чакат в съня си мечтания подарък.
Кой ли художник снощи е рисувал?
Наниз цветя по стъклата блестят.
Вятърът с медни звънчета танцува.
Борови клончета в огнище горят.
Ангели ваят сребристи луни.
Лее небето снежинки във мрака.
Ято врабчета си търсят трохи. Тихо е.
Всички магии чакат.
-----------
Поспри се, Обич! > Поспри се, Обич моя, апелирам те!
Не бързай толкоз във тоз живот!
Не знаеш ли, в този момент, по Коледа,
даже и времето забавя ход?
Послушай по какъв начин валят снежинките
и по какъв начин фантазии си търсят сбъдване!
Една вяра си брои стотинките
преди декември безшумно да си тръгне.
Намигат празнично прозорчета,
крадат си страхливо деликатност в полуздрача.
Разпръснал облаците, Господ горе
мери дребните човешки крачки.
Студено ми е, Обич. А е Коледа...
Кокичета замръзват под пръстта.
Поспри в този момент при мене! Моля те!
В прегръдката ти желая да заспя.
>
>
ИВЕЛИНА РАДИОНОВА е родена през 1977 година в Провадия. Завършила е висшето си обучение в Икономическия университет във Варна. В момента работи като гл. счетоводител в частна компания. Авторка е на стихосбирките " България в сърцето ми ", " Златни влакна ", " Копнеж по слънце ", " В тебе аз ще остана ", " Все ти пиша, Любов ", " Вълшебство за Коледа ", " България завинаги ", " Цвете за теб ", повестите " Обич " и " Алтъна " и сборниците с разкази " Йова споделя ", " Писано с огън " и " До Боянския занаятчия ". Нейни стихове са оповестени в поетични сборници, във вестници и списания. Носителка е на първа премия в националния конкурс " Горчиво вино " в Петрич, първа премия в интернационалния конкурс " Лирични гласове " в София, първа премия в конкурс, отдаден на Освободителната война, първа премия в състезанието " Свищовски лозници ", първа и втора премия в конкурс, отдаден на Вапцаров в Благоевград, трета и специфична премия в състезанието под наслов " Мила Родино ", втора премия в книжовен конкурс, отдаден на Йордан Йовков, трета премия в конкурс, отдаден на Н. Вапцаров, специфични награди в състезанието " Добромир Тонев " в Пловдив и " Диря в морето " във Варна, премия за изцяло творчество, отдадено на България, и мн. други Няколко нейни стихотворения са превърнати в песни.> - Госпожо Радионова, споделете по какъв начин едно стихотворение се трансформира в повест. Такава е ориста на " До Боянския занаятчия ", което завоюва първа премия на Националния конкурс за любовна поезия " Горчиво вино " през 2020 година, а тази година е водещият текст в едноименната белетристична книга с една повест и 11 описа.
- Стихотворението ми " До Боянския занаятчия " завоюва тази премия, само че не това е повода за написването на книгата. Интересът ми към историята за Боянския занаятчия и севастократорката Десислава датира от дълго време. За мен беше предизвикателство да я развия, още повече че преди мен за зографа бяха писали Стоян Загорчинов и Фани Мутафова. Осмелих се и започнах да диря сведения, посетих църквата и дълго преглеждах стенописите, надявайки се в тях да открия отговорите на многото въпроси, които си задавах. Когато посегнах към писалката, в мозъка ми към този момент се бе родила концепцията да съградя мост сред действителността и един различен свят. Водеше ме онази, същата светлина, водила ръката, изписала църквата на севастократор Калоян по идеален метод.
- Вашите произведения са на първо място въодушевени и отдадени на България, на българската история и обичаи, на патриархалното образование, почтеност и висок морал, на хората, които ги съхраняват и предават на идващите генерации.
- Старая се постоянно да одобрявам безконечното и непреходното посредством полезностите на родния фолклор и обичаи. Разкривайки разнообразни нюанси в възприятията на героите си, разсънвам топлота и блян по една отминала ера, в която дълг, чест и морал са били поставяни на фундамент. Вероятно посланията ми проникват в съзнанието на читателите и отключват конфиденциален код към мъдростта и познанието. В книгите ми българският дух се възвисява и зове още веднъж към запазване на вярата в положителното, на правдата и чистотата в човешките връзки, въздига над компликациите и засища глада на душите.
Родолюбието ми вероятно се усеща във всеки мой роман и стихотворение, а думите ми постоянно припомнят преди малко издоено мляко, ария на чанове, пъстро халище и топъл самун. Всеки, който се усеща същински българин, може да черпи сили от тях.
- На особена респект във Вашите творби е българският език - изящното слово, красивите и съдържателни старинни думи, житейските мъдрости, предадени нагледно, поучителните истини за стойностното в живота. Днес езикът ни е много съкрушен от нови думи и изрази, които навлизат с развиването на технологиите и с динамичния метод на живот. Възможно ли е да съживим тези бисери и те да не остават единствено в книгите?
- Едно от посланията, които вграждам в думите си, е за доброта, хубост и човещина, каквито през днешния ден съвсем отсъстват. Закърмена съм с приказки и песни и вероятно обичта към остарелите и неизползвани във всекидневието думи ми е предадена по завещание. Би било прелестно, в случай че още веднъж им отдадем заслуженото и ги включим в речта си. Лично аз доста одобрявам думите " светилник ", " родно място " и " рожба ".
- Толкова обичате героите си, че сте склонна да им простите и огромни грехове, да им дадете късмет да изкупят виновността си с бъдещия си живот - както да вземем за пример на Узун от описа " Братска любов ". Да, всички простосмъртни сме неверни, само че всеки грях ли може да бъде простен?
- Силно имам вяра в положителното, но в живота то не постоянно побеждава своя противовес. Пишейки, жигосвам недостойните действия на героите си от позицията на непряк наблюдаващ. В качеството на простосмъртна, нямам право да съм съдник. Колкото до това какво не бих дала прошка в никакъв случай - ще загатна измяната към жанр, татковина и обич.
Откъде черпите сюжетите за своите произведения? Историите, които разказвате, се случват в разнообразни краища на България. Има ли легенда, история от Вашия роден град Провадия, която сте претворила в лирика или прозаичност? Сещам се за два обекта, които всеки клиент на града познава - средновековната цитадела Овеч и праисторическия комплекс Солницата, заредени с история и предания.
- Неведнъж се е случвало да вдъхвам живот на митове, само че, признавам си, малко съм ощетила съгражданите си. Все още изследвам Солницата и средновековната цитадела Овеч и се надявам да съумея да ги включа в идната си книга.
Може да се каже, че съм щастливка, тъй като имам достойнството и удоволствието мнозина да ми доверяват персонални истории, излъчени в родовете им. Достигне ли чутото до дълбините на сърцето ми, накара ли го да бие ускорено и намеря ли точните думи, с които да опиша историята, тя намира своето място в книгите ми.
- А какви книги обичате да четете?
- Харесвам историческите романи, само че всичко зависи от моментната ми емоционалност. Веднъж чета лирика, която прелива от деликатност, различен път откривам себе си в книга с бездънен, метафизичен план.
- Миналата седмица се състоя Панаирът на книгата в НДК, който беше под знака на идеята " Грамотност ". Гостувате в доста градове със своите книги, срещате се с читатели от разнообразни възрасти, с деца и юноши. Какви са усещанията Ви - обичат ли да четат младите, любознателни ли са да научат освен това, отвън учебниците и " наложителната " литература?
- Младото потомство все по-рядко протяга ръка към хубавата книга, само че дръзвам да кажа, че съм разкрила много четящи души. Учениците, с които ме срещна ориста, са любопитни по какъв начин наподобява един създател, по какъв начин е съумял да се запази в това бездуховно време, по какъв начин е оформил стила си и от кое място черпи сюжетите си. Срещат ме очи, цялостни със светлина и жадност за нови познания. Тръгвам си от всеки град спокойна, че и там порастват знаещи и можещи персони.
- Известно е, че наред с разпространяването в книжарниците, Вие държите персонално да изпращате своите книги на искащите да ги имат. Защо този контакт с читателите е значим за Вас?
Издателят и книжовен критик Пламен Тотев, ръководител на журито на състезанието " Горчиво вино ", връчва на Ивелина Радионова първата премия, септември 2020 година Снимка Стефан Тотев
- За мен е доста значимо да не се къса тънката нишка сред създател и четец. По този метод имам опция да чуя градивна рецензия и да узная вълненията и ползите на читателите си.
- Сред книгите Ви има една със заглавие " Вълшебство за Коледа ". Остават броени дни до празника, в който всички чакаме вълшебството. Подарете на нашите читатели няколко строфи от нея...
- Сърцето ми брои дните до Коледа от първия ден на декември. Очаквам празника на празниците с нетърпението на дете и откривам очарованието му в боровата топлота и блясъка на свещичките, в сребърната пара, скрита в питката, и в уханието на портокали, само че най-много в миговете благополучие с тези, които обичам. На читателите ви поисквам светли празници и обилие от магии!
-------------
Старата година > Отива си годината, отива си...
Но тайничко оставя в мен следи:
светулки, люлякови нощи, красиви
залези и сбъднати фантазии.
Ще пристигна нова, знам - по-свята,
на снежен кон, с разпуснати коси,
с кокичета ще украси земята,
а остарялата за безкрайност ще заспи.
Усмихва ми се остарялата. Богата е.
До бръчките й - песъчинки морски,
в ръцете й - пшеница, песни, злато,
искрици и надеждица за хората.
Две стъпки ме разделят от Новата,
две стъпки - единствено лунен шепот.
Прощавам се със остарялата с обич,
топи се тя - звездичка в шепата ми.
---------
Първи снежинки... > Първи снежинки небето пророни.
Ангели с фино вретено предат.
Късчета ледни по черните клони.
Сякаш светулчици в мрака валят.
Нови очаквания възкръсват в земята.
Светят елите под звездната плам.
Пишат на белия дъртак децата.
Чакат в съня си мечтания подарък.
Кой ли художник снощи е рисувал?
Наниз цветя по стъклата блестят.
Вятърът с медни звънчета танцува.
Борови клончета в огнище горят.
Ангели ваят сребристи луни.
Лее небето снежинки във мрака.
Ято врабчета си търсят трохи. Тихо е.
Всички магии чакат.
-----------
Поспри се, Обич! > Поспри се, Обич моя, апелирам те!
Не бързай толкоз във тоз живот!
Не знаеш ли, в този момент, по Коледа,
даже и времето забавя ход?
Послушай по какъв начин валят снежинките
и по какъв начин фантазии си търсят сбъдване!
Една вяра си брои стотинките
преди декември безшумно да си тръгне.
Намигат празнично прозорчета,
крадат си страхливо деликатност в полуздрача.
Разпръснал облаците, Господ горе
мери дребните човешки крачки.
Студено ми е, Обич. А е Коледа...
Кокичета замръзват под пръстта.
Поспри в този момент при мене! Моля те!
В прегръдката ти желая да заспя.
>
>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ