Добра, силна и красива е душата на народа ни
Интервю на Вилиана СЕМЕРДЖИЕВА,
Деметра ДИМИТРОВА, ИК " Хермес "
ЛИЛИЯ СТАРЕВА е лекар по философия, етнограф, фолклорист и публицист. Работи дълги години като водеща на рубриката " Празничен календар " по стратегия " Хоризонт " на БНР, ръководител e на фондация " Детето и фолклора ". Авторка е на два исторически романа, седем енциклопедични издания за българската традиция и голям брой профилирани сборници. Изследванията й на националните традиции и обичаи са показани в книгите " Приказки и митове за българските имена ", " Български празници и традиции ", " Български ритуали за шанс ", " Детето - по-голямо и от царя " и други На 1 юни от 13 ч. Лилия Старева ще бъде на шатра 40 - изд. " Хермес ", на Пролетния панаир на книгата и всеки искащ ще може да поговори с нея и да получи подпис върху най-новата й книга " Сватбата - празник на празниците в българския фамилен календар ". /> - Госпожо Старева, неотдавна излезе новата Ви книга, отдадена на едно от най-радостните събития в живота - сватбата. Каква мъдрост е събрана във фолклорните ни сватбени обичаи?
- Българската женитба е комплекс от ритуали, в който се преплитат магически мит, национална религия и на практика опит. В своята единност те са умен съвет към младите по какъв начин най-безопасно и щастливо да преминат от един интервал на живота си в различен - този, който оттук насетне ще е животът за тях. Да сменят функциите, обществения си статус, отговорностите и отговорностите. Почти като ново раждане е. Особено това важи за невестата, която сменя дома си, приема нови родители, чака се да даде живот, да стане майка. В този граничен миг народът ни е извикал на помощ магии от цялата природа - зеленина, цвят, изобилие, любовта и благослова на всички родственици и близки на младоженците. Целият празничен обред показва ценностната система на старите българи. Разказва и демонстрира в дейности, песни, цветове и думи това, което са разбирали като положително живеене. И какво се прави, с цел да има обич и сговор, да се родят доста и хубави деца, да се почитат родителите, да се усети шепотът на дървото, цветята, вятъра. Как с разум, труд и добрина младите да съградят едно ново цяло. Жената да се трансформира в душата, мъжът - в темела на новия дом.
На премиерата на книгата " Сватбата - празник на празниците в българския фамилен календар " - Десислава Добрева от ИК " Хермес ", проф. Пламен Бочков, Нов български университет, Лилия Старева и писателката Бойка Асиова (от ляво надясно)
- В процеса на изследване по тематиката несъмнено сте попаднали на любопитни ритуали и вярвания. Може ли да разкажете за някой, отличаващ се с колорита си бит?
- Трудно ми е да извадя един от множеството вълшебни ритуали. Да погледнеш през пръстен обичания, с цел да затвориш любовта, да изядете взаимно алена ябълка, с цел да са здрави и красиви децата ви, да се оглеждате в мига на благополучие, с цел да се огледа и удвои щастливият момент, да омесиш самун с нашепвани над него съдбовни наричания за хубави дни и години, да поставиш в брашното зелена клонка и да предизвикаш здраве и дълъг живот, да отпратиш беди и неприятни очи посредством предпазен знак, извезан върху сватбената одеждa... Наистина са доста. Българската женитба е низ от магии и всяко мънисто в нея е любопитно, забавно и значимо.
- Защо и в днешното динамично и неособено сантиментално време е значимо да познаваме и тачим българските национални традиции и обичаи?
- Динамично разбирам като време на промени и бързане на хората да се намерят в тях. Време, в което се трансформират полезности, цели, вероятности. Променя се животът като обичай, само че и като нематериалност, като морал и нравственос. Старите полезности се отхвърлят, нови още няма. И значи няма опора, клатушкащ и неравновесен е този наш динамичен откъм полезности свят. И тук е скъпо знанието на предците ни, разбирането им за положително живеене. Мъдрост, тествана и изстрадана, от която имаме потребност. За да ни закрепи в люшкането, да даде център и опора.
Празниците на старите българи събират в себе си наблюдения, превърнати в приказка, приказката - в обред, в който всеки жест, дума, деяние, обреден облик или предмет демонстрират, описват, благославят, защищават. Да знаеш смисъла им е като да знаеш уроците за положително живеене, които са ни оставили предците.
Динамичност разбирам и като забързаност на хората да осмислят живота си посредством измислените от тях нови технологии. Живеем в свят, в който отговорите не се търсят, а се подават от някого, постоянно чужд и неразбираем. Време на сменящи се бързо фрагменти, които е невероятно да спреш, обмислиш, схванеш, даже запомниш. Безсмислено е да задаваш въпроси, към този момент някой някъде е подготвил и написал отговорите.
- Животът на тогавашния човек е бил по-отруден, само че и по-спокоен.
- Как и закъде да бърза, когато цялостен един свят е пред очите му и той няма пояснение за него. Как да не забележиш шепота на гората, дърветата, наведени едно към друго, които сигурно си споделят нещо, птиците, които летят надалеч, надалеч в небето и стигат края му. А къде е краят на небето и има ли го изобщо? А могат ли да приказват дърветата? И по какъв начин по този начин цветята, поливани с обич, цъфтят, а необичаните от стопаните си вехнат? Питал се е, търсил е отговори, откривал ги е без гугъл и томове енциклопедии.
Правилно питате: Защо я няма романтиката? Може би тъй като и за нея няма център, посока, концепция. Или тъй като от бързане нямаме време за нея. Но най-много, мисля си, тъй като като цяло е изчезнало магическото чувство за единността на този голям галактически свят, от който ние сме дребна, едвам забележима, парченце. Изчезнало е чувството за единност на небе, земя и под нея. Заедно с него - и опциите човек да е част от нея, да доближава небесни простори, да носи знание и добрина оттова, да кани светци и божества на трапезата си, да им подсказва с положителни каузи и думи каква орис чака, да благодари, което значи да подари положително. /> - Представяте книгите си пред друга публика. При срещите с читатели - от какво се интересуват, какви въпроси Ви задават, споделят ли за обичаи, които и до през днешния ден се съблюдават в техните фамилии или роден край?
- В книгите, които представям, е събрана мъдростта на народа ни в празници, приказки, мит и легенда, пословици и поговорки... Голяма книга, с доста послания и знаци. Разнолики и разнообразни са и хората, с които си приказваме за нея. Децата я слушат като приказка, възрастните съпоставят със свое познание, питат по съответен мотив, споделят свои образци. На премиерата на " Сватбата, празник на празниците... " да вземем за пример, писателката Бойка Асиова сподели: " Като чета книгата и се връщам в моя си живот, все едно, че аз съм претърпяла тази женитба дружно с многото сватби, на които съм била в моя Разлог. " И в това време описа някои детайлности за разложката женитба, които я вършат друга, ритуали, които се извършват единствено в този край и ги няма в книгата. Това е по този начин. Има общественост на ритуалите за цялата етническа българска територия, само че има и местни особености, разлики, които постоянно могат да прибавят нещо, да обогатят с и доразкажат собствен опит и мъдрост. В това е благосъстоянието и очарованието на националната традиция.
- Фондация " Детето и фолклора ", на която сте ръководител, провежда разнообразни състезания, отдадени на нашия фолклор и история, в които вземат участие деца и младежи. Чрез тези събития откривате, давате път и насърчавате млади гении. И освен ги възпитавате в родолюбие, а им показвате, че могат да показват себе си по един стойностен метод.
- Въпросът Ви дава част от концепцията и смисъла на фондация " Детето и фолклора ". Питахте за какво е значимо да познаваме традицията. Защото това е метод да познаваме света на предците ни и посредством него да открием значимото в живота ни през днешния ден. Защото имаме потребност да запазим тогавашната мъдрост, сензитивност, опит, душа. За да ни има, с цел да не забравяме кои сме. Защото добра, мощна и красива е душата на народа ни.
Децата са най-близо до нея. Нали и тогавашният човек е бил дете. Стоял е на прага на вълшебната галактика и като дете е задавал въпроси. Кой е основал този необхватен космос, небе, звезди, слънце? Кои сме ние, от кое място идваме и за какво сме на тази земя? Как да създадем живота добър и логичен?
Да предадем на днешните деца откритията на тогавашните българи - значи да им предадем тяхното любознание, чувство за мощ и мъдрост, самочувствие, единност с природата и космоса. Природата, която ще разберем и опазим, в случай че открием, че сме част от нея. Космоса, който ще доближим, в случай че имаме вяра, че сме едно с него. Струва ни се значимо децата ни да се допрян до магическото мислене на детето-откривател, да погледнат на света като приказка, която чака своите герои, да пожелаят те самите да бъдат герои.
Изложба на детски илюстрации " Мъдростта на народа ни " на Първи юни в НМ " Земята и хората "
- Лесно ли е да привлечете и задържите вниманието на актуалните деца към фолклора, откакто те са изкушени от разнообразните и бързоразвиващи се технологии и безусловно живеят с тях?
- Истинско наслаждение и наслада е да работиш с деца на полето на фолклора. Да им дадеш опция да вземат участие, да творят, рисуват облика на старите българи, да описват, да вземат участие в празнични ритуали, да пеят песните на коледари и лазарки, да благославят и порастват с тях, да слушат очаровани и въодушевени чудната българска приказка.
Когато български деца превеждат фолклорни мостри на разнообразни езици, могат да се усетят даже като посланици на българската просвета по света, да се показват посредством нея като създатели и наследници на скъпо духовно благосъстояние. Чрез осемтомната си многоезична поредност " Българската национална мъдрост по света " фондация " Детето и фолклора " се пробва да им даде и тази опция.
Тук е мястото да благодаря от името на целия ни екип на всички, които ни поддържат - Столичната община с стратегиите си " Европа ", " София - град на младите и дейните ", Национален фонд " Култура ", Министерството на образованието и науката, педагози от учебни заведения в цялата страна...
Деметра ДИМИТРОВА, ИК " Хермес "
ЛИЛИЯ СТАРЕВА е лекар по философия, етнограф, фолклорист и публицист. Работи дълги години като водеща на рубриката " Празничен календар " по стратегия " Хоризонт " на БНР, ръководител e на фондация " Детето и фолклора ". Авторка е на два исторически романа, седем енциклопедични издания за българската традиция и голям брой профилирани сборници. Изследванията й на националните традиции и обичаи са показани в книгите " Приказки и митове за българските имена ", " Български празници и традиции ", " Български ритуали за шанс ", " Детето - по-голямо и от царя " и други На 1 юни от 13 ч. Лилия Старева ще бъде на шатра 40 - изд. " Хермес ", на Пролетния панаир на книгата и всеки искащ ще може да поговори с нея и да получи подпис върху най-новата й книга " Сватбата - празник на празниците в българския фамилен календар ". /> - Госпожо Старева, неотдавна излезе новата Ви книга, отдадена на едно от най-радостните събития в живота - сватбата. Каква мъдрост е събрана във фолклорните ни сватбени обичаи?
- Българската женитба е комплекс от ритуали, в който се преплитат магически мит, национална религия и на практика опит. В своята единност те са умен съвет към младите по какъв начин най-безопасно и щастливо да преминат от един интервал на живота си в различен - този, който оттук насетне ще е животът за тях. Да сменят функциите, обществения си статус, отговорностите и отговорностите. Почти като ново раждане е. Особено това важи за невестата, която сменя дома си, приема нови родители, чака се да даде живот, да стане майка. В този граничен миг народът ни е извикал на помощ магии от цялата природа - зеленина, цвят, изобилие, любовта и благослова на всички родственици и близки на младоженците. Целият празничен обред показва ценностната система на старите българи. Разказва и демонстрира в дейности, песни, цветове и думи това, което са разбирали като положително живеене. И какво се прави, с цел да има обич и сговор, да се родят доста и хубави деца, да се почитат родителите, да се усети шепотът на дървото, цветята, вятъра. Как с разум, труд и добрина младите да съградят едно ново цяло. Жената да се трансформира в душата, мъжът - в темела на новия дом.
На премиерата на книгата " Сватбата - празник на празниците в българския фамилен календар " - Десислава Добрева от ИК " Хермес ", проф. Пламен Бочков, Нов български университет, Лилия Старева и писателката Бойка Асиова (от ляво надясно)
- В процеса на изследване по тематиката несъмнено сте попаднали на любопитни ритуали и вярвания. Може ли да разкажете за някой, отличаващ се с колорита си бит?
- Трудно ми е да извадя един от множеството вълшебни ритуали. Да погледнеш през пръстен обичания, с цел да затвориш любовта, да изядете взаимно алена ябълка, с цел да са здрави и красиви децата ви, да се оглеждате в мига на благополучие, с цел да се огледа и удвои щастливият момент, да омесиш самун с нашепвани над него съдбовни наричания за хубави дни и години, да поставиш в брашното зелена клонка и да предизвикаш здраве и дълъг живот, да отпратиш беди и неприятни очи посредством предпазен знак, извезан върху сватбената одеждa... Наистина са доста. Българската женитба е низ от магии и всяко мънисто в нея е любопитно, забавно и значимо.
- Защо и в днешното динамично и неособено сантиментално време е значимо да познаваме и тачим българските национални традиции и обичаи?
- Динамично разбирам като време на промени и бързане на хората да се намерят в тях. Време, в което се трансформират полезности, цели, вероятности. Променя се животът като обичай, само че и като нематериалност, като морал и нравственос. Старите полезности се отхвърлят, нови още няма. И значи няма опора, клатушкащ и неравновесен е този наш динамичен откъм полезности свят. И тук е скъпо знанието на предците ни, разбирането им за положително живеене. Мъдрост, тествана и изстрадана, от която имаме потребност. За да ни закрепи в люшкането, да даде център и опора.
Празниците на старите българи събират в себе си наблюдения, превърнати в приказка, приказката - в обред, в който всеки жест, дума, деяние, обреден облик или предмет демонстрират, описват, благославят, защищават. Да знаеш смисъла им е като да знаеш уроците за положително живеене, които са ни оставили предците.
Динамичност разбирам и като забързаност на хората да осмислят живота си посредством измислените от тях нови технологии. Живеем в свят, в който отговорите не се търсят, а се подават от някого, постоянно чужд и неразбираем. Време на сменящи се бързо фрагменти, които е невероятно да спреш, обмислиш, схванеш, даже запомниш. Безсмислено е да задаваш въпроси, към този момент някой някъде е подготвил и написал отговорите.
- Животът на тогавашния човек е бил по-отруден, само че и по-спокоен.
- Как и закъде да бърза, когато цялостен един свят е пред очите му и той няма пояснение за него. Как да не забележиш шепота на гората, дърветата, наведени едно към друго, които сигурно си споделят нещо, птиците, които летят надалеч, надалеч в небето и стигат края му. А къде е краят на небето и има ли го изобщо? А могат ли да приказват дърветата? И по какъв начин по този начин цветята, поливани с обич, цъфтят, а необичаните от стопаните си вехнат? Питал се е, търсил е отговори, откривал ги е без гугъл и томове енциклопедии.
Правилно питате: Защо я няма романтиката? Може би тъй като и за нея няма център, посока, концепция. Или тъй като от бързане нямаме време за нея. Но най-много, мисля си, тъй като като цяло е изчезнало магическото чувство за единността на този голям галактически свят, от който ние сме дребна, едвам забележима, парченце. Изчезнало е чувството за единност на небе, земя и под нея. Заедно с него - и опциите човек да е част от нея, да доближава небесни простори, да носи знание и добрина оттова, да кани светци и божества на трапезата си, да им подсказва с положителни каузи и думи каква орис чака, да благодари, което значи да подари положително. /> - Представяте книгите си пред друга публика. При срещите с читатели - от какво се интересуват, какви въпроси Ви задават, споделят ли за обичаи, които и до през днешния ден се съблюдават в техните фамилии или роден край?
- В книгите, които представям, е събрана мъдростта на народа ни в празници, приказки, мит и легенда, пословици и поговорки... Голяма книга, с доста послания и знаци. Разнолики и разнообразни са и хората, с които си приказваме за нея. Децата я слушат като приказка, възрастните съпоставят със свое познание, питат по съответен мотив, споделят свои образци. На премиерата на " Сватбата, празник на празниците... " да вземем за пример, писателката Бойка Асиова сподели: " Като чета книгата и се връщам в моя си живот, все едно, че аз съм претърпяла тази женитба дружно с многото сватби, на които съм била в моя Разлог. " И в това време описа някои детайлности за разложката женитба, които я вършат друга, ритуали, които се извършват единствено в този край и ги няма в книгата. Това е по този начин. Има общественост на ритуалите за цялата етническа българска територия, само че има и местни особености, разлики, които постоянно могат да прибавят нещо, да обогатят с и доразкажат собствен опит и мъдрост. В това е благосъстоянието и очарованието на националната традиция.
- Фондация " Детето и фолклора ", на която сте ръководител, провежда разнообразни състезания, отдадени на нашия фолклор и история, в които вземат участие деца и младежи. Чрез тези събития откривате, давате път и насърчавате млади гении. И освен ги възпитавате в родолюбие, а им показвате, че могат да показват себе си по един стойностен метод.
- Въпросът Ви дава част от концепцията и смисъла на фондация " Детето и фолклора ". Питахте за какво е значимо да познаваме традицията. Защото това е метод да познаваме света на предците ни и посредством него да открием значимото в живота ни през днешния ден. Защото имаме потребност да запазим тогавашната мъдрост, сензитивност, опит, душа. За да ни има, с цел да не забравяме кои сме. Защото добра, мощна и красива е душата на народа ни.
Децата са най-близо до нея. Нали и тогавашният човек е бил дете. Стоял е на прага на вълшебната галактика и като дете е задавал въпроси. Кой е основал този необхватен космос, небе, звезди, слънце? Кои сме ние, от кое място идваме и за какво сме на тази земя? Как да създадем живота добър и логичен?
Да предадем на днешните деца откритията на тогавашните българи - значи да им предадем тяхното любознание, чувство за мощ и мъдрост, самочувствие, единност с природата и космоса. Природата, която ще разберем и опазим, в случай че открием, че сме част от нея. Космоса, който ще доближим, в случай че имаме вяра, че сме едно с него. Струва ни се значимо децата ни да се допрян до магическото мислене на детето-откривател, да погледнат на света като приказка, която чака своите герои, да пожелаят те самите да бъдат герои.
Изложба на детски илюстрации " Мъдростта на народа ни " на Първи юни в НМ " Земята и хората "
- Лесно ли е да привлечете и задържите вниманието на актуалните деца към фолклора, откакто те са изкушени от разнообразните и бързоразвиващи се технологии и безусловно живеят с тях?
- Истинско наслаждение и наслада е да работиш с деца на полето на фолклора. Да им дадеш опция да вземат участие, да творят, рисуват облика на старите българи, да описват, да вземат участие в празнични ритуали, да пеят песните на коледари и лазарки, да благославят и порастват с тях, да слушат очаровани и въодушевени чудната българска приказка.
Когато български деца превеждат фолклорни мостри на разнообразни езици, могат да се усетят даже като посланици на българската просвета по света, да се показват посредством нея като създатели и наследници на скъпо духовно благосъстояние. Чрез осемтомната си многоезична поредност " Българската национална мъдрост по света " фондация " Детето и фолклора " се пробва да им даде и тази опция.
Тук е мястото да благодаря от името на целия ни екип на всички, които ни поддържат - Столичната община с стратегиите си " Европа ", " София - град на младите и дейните ", Национален фонд " Култура ", Министерството на образованието и науката, педагози от учебни заведения в цялата страна...
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ