Интервю на Стоян ПЕТРОВ*- Започвам с въпроса какво те изкуши

Интервю на Стоян ПЕТРОВ*

- Започвам с въпроса какво те изкуши да играеш чичо Коледа?

- Причината постоянно е една - като прочетеш един сюжет, да разбираш дали един филм ще го бъде или не. Когато го прочетох, си помислих, че би могло да се случи това да е филмът, който би докарал доста фенове в България, пък и освен. Така че това беше главното изискване - да е добър сюжетът. Като го прочетох, беше понятен.

Освен това той има и благополучен край, което в български филми не е постоянно събитие, и по този начин взех решение да поема ролята.

Със сигурност са го гледали над 45 хиляди души - при всички положения има гледаемост. Постарахме се да създадем добра реклама, тъй че филмът се показва добре. Получавам позвънявания, които са хвалебствени, само че има други отзиви, които са спорни. Мен това ме радва. Филмът се приема като доста добър.

- В лентата " Като за последно " си партнираш с Мария Бакалова. Какъв сътрудник е тя?

- По времето на фотосите се оказа, че Мария би трябвало да отиде незабавно на заключителен кастинг. Аз имах доста малко фотоси с Мария, в действителност снимахме единствено два-три дни. Нормално момиче е. По-скоро в този момент виждам в нея някаква образна смяна. По време на фотосите беше много дисциплинирана, въздържана и всеки си вършеше работата.

- Ти взел участие ли си в интернационална лента напълно?

- " Калабуш " - за мен е някаква изненада, че въобще някой приказва за него. Това е гръцко-кипърска продукция. Този филм, който трябваше да пристигна в България, само че не се случи. Във всички случаи това е забавен филм.

Имам други смесени продукции, само че тази беше чисто задгранична. Снимахме я напълно в Кипър. За други в този момент не мога да се сетя.

- Оптимист ли си за българското кино?

- Да, оптимист съм. Има доста недостатъци в системата, няма минимални актьорски ставки и всички тези безобразия би трябвало да приключат в скоро време.

Надявам се и да се одобри тактиката за просвета, която да е най-малко 12-годишна. Необходими са също и Закон за авторското право, както и Закон за меценатството и минимални правила, които да уредят актьорските ставки.

Мога да си разреша лукса да се срещам с политици, с цел да беседвам с тях какво биха подхванали, по кое време биха го подхванали, тъй че това е моят обществен опит. Наскоро навлязох в интернет пространството, тъй като желая да намеря естрада, от която да не ме стопират или цензурират, и това е една от опциите, която е елементарно достижима. Важното е, че има някой, който има интерес към мнението ми, тъй като ме интересува човешкото в индивида.

- Чувстваш ли се бунтовник?

- Да! Моята битка не е почнала отпреди два месеца. Преди да навляза в обществените мрежи, повеждам борбите за свободата на мнението от години.

- Случвало ли ти се е да не излезеш от роля в миналото?

- Не, аз не съм влизал в роля, с цел да не излизам от нея. Трудно е това нещо, необяснимо е, няма да неистина хората. Ако една роля, която прочета, ми пасва и мога да я направя, не е проблем да фотографирам кино лентата. Но в случай че не мога, си споделям - това няма да стане, това ще стане и по този начин съм се научил през годините.

- Какво не би изиграл?

- Нещо, което не е хубаво. Нещо, което е съшито с бели конци, нещо, което няма да се разбере. Роля, която не е качествена, сигурно няма да я изиграя.

- Би ли се пробвал като режисьор, примерно?

- Покрай обществените мрежи започнах да пиша и комедийно шоу, което се споделя " Защото съм прочут ". Това е един стендъп, тъй като това е всичко, което ти се случва, когато си прочут. Всичко, което може да ти се случи, тъй като си прочут.

Подготвям още министър председатели. Предполагам, че в средата на март уважаемите фенове ще имат опция да ги видят онлайн в бара. Ще бъде нещо като кафе спектакъл.

- Кое е най-хубавото нещо, което ти се случва, тъй като си прочут?

- Много са, само че това не го разказвам в материала. Най-хубавото нещо, което ми се случва, е срещата ми с други цветни хора, а те не са малко. Които имат мнение... Тези редки срещи с тези " цветни хора "... Благодаря за което, тъй като, в случай че не бях прочут, нямаше да се стопираме по улиците и да си приказваме какво ли не. Често се случва. Говоря за това в материала си, приказвам за филми, приказвам за телевизия, приказвам за великата актьорска специалност. Това е част от една цена, която би трябвало да се заплати. Така че освен с задължения мога да се похваля, само че и с познанства.

- Къде ти е по-приятно - измежду аудитория, в театралната зала или пред камерата?

- Пак ще кажа: когато в това, в което участваш, има капацитет, има комизъм, има всичко належащо да се случи една пиеса или филм, или телевизия. Там, където го има това хубаво чувство за триумф, там съм аз. И там се усещам най-добре. Не различавам.

Предпочитам да върша кино, тъй като киното остава. Театърът е нещо имагинерно, което в един миг хората не помнят, съвсем незабавно откакто са го гледали. Когато се вършат филми, не е евтина работа. Ти да събереш екип от 30 души и да има единствено един артист, значи сте 31. Няма по какъв начин да избегнеш тази численост. Ако избегнеш даже едно звено, работата стартира да куца. Скъпо е да се прави такова нещо, въобще изкуство.

- Защо не стана музикант или артист, а артист?

- До огромна степен това не ми липсва, тъй като имам най-малко три спектакъла сега, които около КОВИД-ситуацията рядко се играят. Но имам едно зрелище, което се споделя " Бай рок ", продължението на " Бог рок " с сътрудниците, имам едно зрелище, което се споделя " Опасен сексапил " с Милко Коларов - песни на Тодор Колев, имам и още едно зрелище с Милица Гладнишка, което се споделя " Оскарите в музиката ". Музиката е неизбежна част от моя живот. Мисля, че към края на месеца ще издадем едно парче на група " Джинджифил ", а другия месец ще издадем още едно.

- Как се готвиш за роля?

- Предимно със сюжет и думички, които би трябвало да бъдат наизустени. Много съм деликатен кой какво прави на снимачната площадка, в случай че щеш и кой по какъв начин се изявява, с цел да знам и аз какво да направя в действителния миг. При 12-часов работен ден на 12-ия час не се знае към този момент дали може да си квалифициран или не. Имал съм случай, когато съм снимал 16 часа, 18 часа, само че тогава към този момент пораждат проблеми. Хората се изморяват и стават малко по-различни.

- Имаш ли обичана роля?

- Тук отново ще се изтъквам: обичаната ми роля е бъдещата, а тези, които съм направил, знам за какво съм ги направил и какъв триумф имат. Но обичаната ми е бъдещата, тъй като към момента нищо не зная за нея.

- С коя роля те асоциират хората?
Асоциират ме, като изляза на улицата, с облиците ми от телевизионните сериали.
- Коя твоя роля се приближава най-вече до твоя темперамент?

- Може би " Голата истина за група " Жигули ". Това е музикален филм, има действителни записи на нашата група.

- Би ли взел участие в мюзикъл?

- Имах предложение за оперета... Това е различен вид изкуство и не бих приел, само че в мюзикъл бих взел участие. Мисля, че съм имал най-малко пет. Въпросът е да имам време и да мога да го направя, тъй че да се играе най-малко най-малко пет години. Защото тези представления, които одобрявам да играя, се играят най-малко пет години. Мога да дам най-малко пет образеца. Най-големият връх беше с " Охранители " - 15 години, " Ритъмен блус ", който се игра 14 години, " Канкун ", който се игра 12 години. Като време и старания ти коства доста.

- В живота нищо не вършим сами. Искаш ли да благодариш на някой особено?

- Искам да благодаря на всички, които са до мен, и на всички, които ще застанат до мен в бъдеще, и на всички... Искам да кажа нещо на тези, които считат, че са сами: " Не сте сами! " Просто се огледайте за някой различен. Винаги ще го намерите, в случай че не - той ще ви откри.

ФИЛИП АВРАМОВ не е от най-разговорливите събеседници, тъй като не гори от ненаситност да споделя за играта си в оскъдното си свободно време. Затова пък му е надалеч по-интересно да разисква интернационалното състояние и българското политико-икономическо риалити.

Роден е на 9 септември 1974 година През 1997 година приключва НАТФИЗ " Кръстьо Сарафов " със компетентност актьорско майсторство в класа на проф. Енчо Халачев. Първата му роля е още същата година в спектакъла " Шапката на клоуна ". Следват филмите " Писмо до Америка ", " Кецове ", " Тилт ", " Шивачки ", " Раци ", " Патриархат ", " Кал ", " Лагерът ", " Kalabush ", " Виолета, Жоро и аз " и доста други... Категоричен е, че ще наруши креативната си хигиена, в случай че уговорките му станат повече от 10. Последният филм с негово присъединяване е " Чичо Коледа ".

* Водещ на предаванията " Легендите " и " Музикална история ", БСТВ