Подготвяме първата енциклопедия за Черно море
Интервю на Надежда УШЕВА
РАДОСТИНА НИКОЛОВА e една от актуалните ни писателки, която към този момент 11 години е част от света на детската литература. Писателският си дебют прави с " Приключенията на мотовете ", с който поема на напълно ново странствуване в света на самоиздаването, разпространяването, интернационалните контракти и литературните награди. Авторка е на 13 детски книги, част от които издадени в Китай, Финландия, Съединени американски щати, Полша. Тя е и сполучлив издател, който работи за реализацията на български създатели в чужбина. " Приключенията на мотовете " са носители на премията " Бисерче вълшебно ", както и на наградата " Най-четена детска поредност на Столичната библиотека " за 2019 година През 2020 година Радостина получава и оценката " Детски публицист на годината " още веднъж на Столичната библиотека. Книгата й " Шантавия до шия " е селектирана в каталога на мюнхенската библиотека White Raven за 2021 година
- Госпожо Николова, какво лято се обрисува за Вас? Наситено ли е със събития?
- Сезонът ни стартира още през май от Пролетния панаир на книгата в София и това е първото огромно книжно събитие, наситено с много литературни прояви. Имах показване там на втората част на " Шантавия до шия " - последната ми книга, която излезе. Беше доста прелестно, тъй като е книга, която децата чакаха дълго време. Първата част излезе през 2019 година и едвам в този момент съумях да завърша и втората.
След това заминахме за Алеята на книгата в Габрово, където още веднъж имах показване на същата книга и редом реализирах среща в Пловдив като част от " Пловдив чете ", на която бях поканена да показва " Шантавия до шия " - втората част, пред клубовете на премиите " Бисерче вълшебно ". Тази година всички клубове от страната пътуваха, събираха се за няколко дни в Пловдив по време на фестивала с богата стратегия за децата.
В момента сме на Алеята във Варна, която е в границите на 10 дни от 2 до 11 август. В нея взе участие моето издателство " Мармот ". Веднага по-късно се насочваме към Бургас, където ни зове самодейността " С книга на плажа " от 14 до 18 август, проведена от Експозиционния център " Флора " - Бургас. Следва къса отмора и отиваме на Алея на книгата в София при започване на септември. Лятото завършва и стартира образователната година, към този момент общоприетоо учебните заведения имат извънредно засилен интерес да канят български писатели. Освен мен, канят и доста други от създателите, които имат книги в портфолиото на издателство " Мармот ". Очаква ни много богата и наситена книжна година, защото издаваме много български творби. Това е извънредно скъпо и се стремим най-малко половината от книгите, които издаваме на година, да бъдат български.
- Разбирам, че има огромен интерес към българските заглавия като цяло.
- За благополучие, има огромно оживление във връзка с обстоятелството да се чете българска литература. Наблюдава се огромен интерес към нея и ние си сортираме любопитни млади писатели, които даже нямат и опит, само че пишат извънредно забавни и стойностни творби и си коства да бъдат издадени. Мисля, че с годините успяхме да спечелим доверието на читателите ни. Имаме такива читатели, които когато знаят, че сме издали нова книга, непосредствено я купуват, без да се интересуват защо става въпрос. До такава степен сме спечелили доверието им, че за тях всяко ново заглавие е пример за качество.
- Давате късмет да се изявят младите създатели. Кои са критериите, по които ги оценявате?
- Не на всички, несъмнено, защото за нас е значимо текстът да има стойност, тъй като получаваме извънредно доста най-различни ръкописи и се стремим да изчитаме всички, само че да кажем от 100 ръкописа един-два съумяват да изпъкнат с качества, с които си коства да се работи. Имало е текстове, в които нищо не можем да открием, и други, които още незабавно ни сграбчват с обръщение или с капацитета, който съдържат.
- А на Вас, когато започвахте да пишете преди години, някой даде ли Ви късмет като млад създател? Как Ви видяха?
- Тогава беше доста по-трудно за българските писатели, тъй като като цяло да се издават български книги е по-скъпо и по-рисково. И много от издателите у нас не смееха да се ангажират с този риск. Обратната връзка, която получавах, главно бе, че не издават български създатели, че това е прекомерно високо рисково начинание. Единственото издателство, което тогава ми беше обърнало внимание, очакваше от мен сама да влагам средства и трудът ми да излезе под тяхното лого. Сметнах го за неуважително. До ден-днешен го заобикалям като процедура и в моето издателство. Беше доста мъчително и поради това поех по пътя на самоиздаването, което се оказа в последна сметка също мъчно, само че пък през годините съумя да се потвърди като вярното начинание.
- В началото сте се занимавали с друга активност редом с писането, през днешния ден можете ли да се издържате единствено с издателството и детската литература?
- В момента издателството се разраства, имаме над 100 книги в портфолиото, а сме малко хора в екипа и напълно разчитаме на издателската активност. Това е нашият бизнес и сега нямам опция да поставям старания за странична работа на цялостен работен ден. През миналата образователна година водих курсове за креативно писане към частно учебно заведение. Това бе спомагателната активност, с която се занимавах, само че бе по-скоро от интерес да опитам нещо друго, не толкоз от чисто финансови съображения.
- Книгите Ви оставят отпечатък в сърцата на дребни и огромни читатели у нас и по света. Успехът бързо ли пристигна? Изненадана ли сте от него?
- Първите ми книги излязоха още през 2013 година и тогава бях изрично сюрпризирана от високия интерес. Впрочем мотовете, които издадохме през 2013, 2014, 2015 година, не престават до през днешния ден да се търсят интензивно. Знам, че са включвани в читанки, бяха част от националното външно оценяване преди две години. Радвам се, че книгите не престават да жънат триумф. За мен тогава това беше извънредно ново и няма по какъв начин да не ме изненада при изискване, че не съм очаквала какво тъкмо може да се случи. От друга страна, ми оказа помощ и опитът в маркетинга - моята последна специалност. Мисля, че това даде задоволително добър подтик на книгите, с цел да стартират да се възприемат добре. Популяризирах ги през обществените мрежи. Впоследствие беше мъчно, тъй като си слагам постоянно все по-високи цели и желаех да намеря път за книгите ми на открито. Става дума за много методични старания.
Първоначално започнах да навестявам най-различни конгреси и книжни изложби в целия свят и най-вече тези във Франкфурт и Болоня. Там се стараех да се срещам с разнообразни издатели и да им представям творбите си. Освен това съм изпращала ужасно доста имейли на най-различни задгранични издатели, само че отвред получавах отводи! Много, доста отводи! До един миг през 2018 година, когато попаднах на организация в Китай, предложиха ми да поемат книгите за разпространяване и малко по-късно съумяха да сключат контракт с китайско издателство за поредицата за мотовете през същата година. Тогава видях, че има метод и това ме окуражи още повече да не преставам в тази посока.
Най-големият пробив пристигна, когато съумях да открия задграничен сътрудник, който да съставлява всички наши български заглавия на открито. Това е дама от Израел, която има дълготраен опит в тази специалност, ужасно доста контакти. Тя направи по този начин, че в границите на няколко години успяхме да продадем мотовете във Финландия, поредицата " Агата " на Александра Георгиева - в Китай, Образователните карти на Георги Грънчаров - в Съединени американски щати, след това моите книги - " Имам шанс с моите родители ", още веднъж в Съединени американски щати, Полша. Сега сключваме контракт с украинско издателство още веднъж за поредицата " Приключенията на мотовете ", в това време текат договаряния и за още няколко наши заглавия.
- Вашата щерка пръв четец ли е на историите, които разказвате? Дава ли Ви хрумвания или Ви подлага на критика? Вслушвате ли се в нейния детски инстинкт?
- До огромна степен употребявам за ентусиазъм освен нея, само че и много случки от всекидневието ни, от срещите ми с деца. Определено съм се научила да чувам и да виждам децата, и да черпя хрумвания от тях. Включително и от щерка ми, която е била воин в книгите ми за мотовете. Голяма част от репликите и държанието на Лина от " Шантавия до шия " са въодушевени от обстановки, които сме имали в персоналния живот. Допитвам се до щерка ми във връзка с илюстрации, от време на време тествам разнообразни текстове да видя по какъв начин ще ги схване, освен мои, само че и непознати. Определено е четец с мнение и го взимам под внимание, несъмнено.
- Книгите Ви за каква детска публика са предопределени?
- Много е значимо, когато приказваме за детски книги, те да са вярно адресирани и да не се купуват заглавия по желание на родителите, а да се чуват желанията на децата. Има четивна възраст и възраст единствено за слушане. По-лесно децата слушат по-дълги текстове, само че когато се учат да четат, се оправят по-добре с по-кратките. Моят съвет, който постоянно давам към родителите - да не натрапват своя усет и своето мнение на децата, а да ги оставят сами да протягат ръка към книгите, които ги притеглят в даден миг. Едно дете, което е на 10 години, може да хареса книга, която има 1000 думи, комикс или разказ, който е с 500 страници. Говорим за едно и също дете, на което в разнообразни обстановки му се чете нещо друго. И когато му споделяме - доста си огромен за това или пък доста си дребен, може да провокира у децата оттегляне от книгите.
Пиша за децата от първи до четвърти клас, в случай че имам книги, които са с по-малко текст като " Кико без крила " или " Имам шанс с моите родители ". Те стават и за деца от 4 до 7 година В издателство " Мармот " имаме книги за най-различни години, от 1- до 12-годишна възраст. Стремим се да посочваме на хората съответно възрастта, за която е адресирана книгата, с цел да няма отчаяние. Нека всички работим за това децата да се трансформират в читатели.
- Всяка Ваша книга се откроява с избран план и обръщение, които децата би трябвало да схванат...
- Не бих ги нарекла произведения с поука, а по-скоро книги, които са носители на разнообразни полезности, тъй като всяка книга възпитава друг набор от полезности, когато тя е добра, без да гони съответна тематика. През героите и обстановките децата незабелязано се учат да се оправят с проблеми, които са част от живота. Детските книги напълно не са за подценяване, те са принадлежности, с които родителите биха могли да работят. Да приказват по доста тематики, по които самите те не се усещат способени. Книгата може да бъде извънредно потребна, не просто като сближаващ фактор сред дете и родител, а като потребно средство детето да се оправи по-лесно с дадена обстановка, да премине през нея, да я разбере, да я валидира след себе си и да продължи живота си по-спокойно, по-уверено, по-подготвено.
- Най-новият план, по който работите сега?
- Бих желала да споделя за нещо огромно, което ни следва, защото постоянно си слагаме високи цели. Последната задача, по която работим и считам, че ще бъде стойностна и значима, е план за няколко български енциклопедии, ориентирани към природата на България. Първата, която следва да излезе и към този момент се илюстрира, е за Черно море. До момента в България няма енциклопедия, която е извънредно и единствено за Черно море. В учебниците има нищожен материал, който може да бъде потребен за децата и да предизвика интереса им към природата. Има доста непознати енциклопедии, които са богато илюстрирани с красиви илюстрации и желаеме да създадем подобен вид енциклопедии, ориентирани към българските забележителности. В последна сметка желаеме да запалителен подрастващите да се интересуват, да се вълнуват, да бъдат виновни и да пазят доста повече природата ни. В плана са включени, с изключение на илюстратори, академик и най-различни експерти от всевъзможни области, с цел да може информацията да е тествана, достоверна, богата, просветителна и да доближи до децата.
РАДОСТИНА НИКОЛОВА e една от актуалните ни писателки, която към този момент 11 години е част от света на детската литература. Писателският си дебют прави с " Приключенията на мотовете ", с който поема на напълно ново странствуване в света на самоиздаването, разпространяването, интернационалните контракти и литературните награди. Авторка е на 13 детски книги, част от които издадени в Китай, Финландия, Съединени американски щати, Полша. Тя е и сполучлив издател, който работи за реализацията на български създатели в чужбина. " Приключенията на мотовете " са носители на премията " Бисерче вълшебно ", както и на наградата " Най-четена детска поредност на Столичната библиотека " за 2019 година През 2020 година Радостина получава и оценката " Детски публицист на годината " още веднъж на Столичната библиотека. Книгата й " Шантавия до шия " е селектирана в каталога на мюнхенската библиотека White Raven за 2021 година
- Госпожо Николова, какво лято се обрисува за Вас? Наситено ли е със събития?
- Сезонът ни стартира още през май от Пролетния панаир на книгата в София и това е първото огромно книжно събитие, наситено с много литературни прояви. Имах показване там на втората част на " Шантавия до шия " - последната ми книга, която излезе. Беше доста прелестно, тъй като е книга, която децата чакаха дълго време. Първата част излезе през 2019 година и едвам в този момент съумях да завърша и втората.
След това заминахме за Алеята на книгата в Габрово, където още веднъж имах показване на същата книга и редом реализирах среща в Пловдив като част от " Пловдив чете ", на която бях поканена да показва " Шантавия до шия " - втората част, пред клубовете на премиите " Бисерче вълшебно ". Тази година всички клубове от страната пътуваха, събираха се за няколко дни в Пловдив по време на фестивала с богата стратегия за децата.
В момента сме на Алеята във Варна, която е в границите на 10 дни от 2 до 11 август. В нея взе участие моето издателство " Мармот ". Веднага по-късно се насочваме към Бургас, където ни зове самодейността " С книга на плажа " от 14 до 18 август, проведена от Експозиционния център " Флора " - Бургас. Следва къса отмора и отиваме на Алея на книгата в София при започване на септември. Лятото завършва и стартира образователната година, към този момент общоприетоо учебните заведения имат извънредно засилен интерес да канят български писатели. Освен мен, канят и доста други от създателите, които имат книги в портфолиото на издателство " Мармот ". Очаква ни много богата и наситена книжна година, защото издаваме много български творби. Това е извънредно скъпо и се стремим най-малко половината от книгите, които издаваме на година, да бъдат български.
- Разбирам, че има огромен интерес към българските заглавия като цяло.
- За благополучие, има огромно оживление във връзка с обстоятелството да се чете българска литература. Наблюдава се огромен интерес към нея и ние си сортираме любопитни млади писатели, които даже нямат и опит, само че пишат извънредно забавни и стойностни творби и си коства да бъдат издадени. Мисля, че с годините успяхме да спечелим доверието на читателите ни. Имаме такива читатели, които когато знаят, че сме издали нова книга, непосредствено я купуват, без да се интересуват защо става въпрос. До такава степен сме спечелили доверието им, че за тях всяко ново заглавие е пример за качество.
- Давате късмет да се изявят младите създатели. Кои са критериите, по които ги оценявате?
- Не на всички, несъмнено, защото за нас е значимо текстът да има стойност, тъй като получаваме извънредно доста най-различни ръкописи и се стремим да изчитаме всички, само че да кажем от 100 ръкописа един-два съумяват да изпъкнат с качества, с които си коства да се работи. Имало е текстове, в които нищо не можем да открием, и други, които още незабавно ни сграбчват с обръщение или с капацитета, който съдържат.
- А на Вас, когато започвахте да пишете преди години, някой даде ли Ви късмет като млад създател? Как Ви видяха?
- Тогава беше доста по-трудно за българските писатели, тъй като като цяло да се издават български книги е по-скъпо и по-рисково. И много от издателите у нас не смееха да се ангажират с този риск. Обратната връзка, която получавах, главно бе, че не издават български създатели, че това е прекомерно високо рисково начинание. Единственото издателство, което тогава ми беше обърнало внимание, очакваше от мен сама да влагам средства и трудът ми да излезе под тяхното лого. Сметнах го за неуважително. До ден-днешен го заобикалям като процедура и в моето издателство. Беше доста мъчително и поради това поех по пътя на самоиздаването, което се оказа в последна сметка също мъчно, само че пък през годините съумя да се потвърди като вярното начинание.
- В началото сте се занимавали с друга активност редом с писането, през днешния ден можете ли да се издържате единствено с издателството и детската литература?
- В момента издателството се разраства, имаме над 100 книги в портфолиото, а сме малко хора в екипа и напълно разчитаме на издателската активност. Това е нашият бизнес и сега нямам опция да поставям старания за странична работа на цялостен работен ден. През миналата образователна година водих курсове за креативно писане към частно учебно заведение. Това бе спомагателната активност, с която се занимавах, само че бе по-скоро от интерес да опитам нещо друго, не толкоз от чисто финансови съображения.
- Книгите Ви оставят отпечатък в сърцата на дребни и огромни читатели у нас и по света. Успехът бързо ли пристигна? Изненадана ли сте от него?
- Първите ми книги излязоха още през 2013 година и тогава бях изрично сюрпризирана от високия интерес. Впрочем мотовете, които издадохме през 2013, 2014, 2015 година, не престават до през днешния ден да се търсят интензивно. Знам, че са включвани в читанки, бяха част от националното външно оценяване преди две години. Радвам се, че книгите не престават да жънат триумф. За мен тогава това беше извънредно ново и няма по какъв начин да не ме изненада при изискване, че не съм очаквала какво тъкмо може да се случи. От друга страна, ми оказа помощ и опитът в маркетинга - моята последна специалност. Мисля, че това даде задоволително добър подтик на книгите, с цел да стартират да се възприемат добре. Популяризирах ги през обществените мрежи. Впоследствие беше мъчно, тъй като си слагам постоянно все по-високи цели и желаех да намеря път за книгите ми на открито. Става дума за много методични старания.
Първоначално започнах да навестявам най-различни конгреси и книжни изложби в целия свят и най-вече тези във Франкфурт и Болоня. Там се стараех да се срещам с разнообразни издатели и да им представям творбите си. Освен това съм изпращала ужасно доста имейли на най-различни задгранични издатели, само че отвред получавах отводи! Много, доста отводи! До един миг през 2018 година, когато попаднах на организация в Китай, предложиха ми да поемат книгите за разпространяване и малко по-късно съумяха да сключат контракт с китайско издателство за поредицата за мотовете през същата година. Тогава видях, че има метод и това ме окуражи още повече да не преставам в тази посока.
Най-големият пробив пристигна, когато съумях да открия задграничен сътрудник, който да съставлява всички наши български заглавия на открито. Това е дама от Израел, която има дълготраен опит в тази специалност, ужасно доста контакти. Тя направи по този начин, че в границите на няколко години успяхме да продадем мотовете във Финландия, поредицата " Агата " на Александра Георгиева - в Китай, Образователните карти на Георги Грънчаров - в Съединени американски щати, след това моите книги - " Имам шанс с моите родители ", още веднъж в Съединени американски щати, Полша. Сега сключваме контракт с украинско издателство още веднъж за поредицата " Приключенията на мотовете ", в това време текат договаряния и за още няколко наши заглавия.
- Вашата щерка пръв четец ли е на историите, които разказвате? Дава ли Ви хрумвания или Ви подлага на критика? Вслушвате ли се в нейния детски инстинкт?
- До огромна степен употребявам за ентусиазъм освен нея, само че и много случки от всекидневието ни, от срещите ми с деца. Определено съм се научила да чувам и да виждам децата, и да черпя хрумвания от тях. Включително и от щерка ми, която е била воин в книгите ми за мотовете. Голяма част от репликите и държанието на Лина от " Шантавия до шия " са въодушевени от обстановки, които сме имали в персоналния живот. Допитвам се до щерка ми във връзка с илюстрации, от време на време тествам разнообразни текстове да видя по какъв начин ще ги схване, освен мои, само че и непознати. Определено е четец с мнение и го взимам под внимание, несъмнено.
- Книгите Ви за каква детска публика са предопределени?
- Много е значимо, когато приказваме за детски книги, те да са вярно адресирани и да не се купуват заглавия по желание на родителите, а да се чуват желанията на децата. Има четивна възраст и възраст единствено за слушане. По-лесно децата слушат по-дълги текстове, само че когато се учат да четат, се оправят по-добре с по-кратките. Моят съвет, който постоянно давам към родителите - да не натрапват своя усет и своето мнение на децата, а да ги оставят сами да протягат ръка към книгите, които ги притеглят в даден миг. Едно дете, което е на 10 години, може да хареса книга, която има 1000 думи, комикс или разказ, който е с 500 страници. Говорим за едно и също дете, на което в разнообразни обстановки му се чете нещо друго. И когато му споделяме - доста си огромен за това или пък доста си дребен, може да провокира у децата оттегляне от книгите.
Пиша за децата от първи до четвърти клас, в случай че имам книги, които са с по-малко текст като " Кико без крила " или " Имам шанс с моите родители ". Те стават и за деца от 4 до 7 година В издателство " Мармот " имаме книги за най-различни години, от 1- до 12-годишна възраст. Стремим се да посочваме на хората съответно възрастта, за която е адресирана книгата, с цел да няма отчаяние. Нека всички работим за това децата да се трансформират в читатели.
- Всяка Ваша книга се откроява с избран план и обръщение, които децата би трябвало да схванат...
- Не бих ги нарекла произведения с поука, а по-скоро книги, които са носители на разнообразни полезности, тъй като всяка книга възпитава друг набор от полезности, когато тя е добра, без да гони съответна тематика. През героите и обстановките децата незабелязано се учат да се оправят с проблеми, които са част от живота. Детските книги напълно не са за подценяване, те са принадлежности, с които родителите биха могли да работят. Да приказват по доста тематики, по които самите те не се усещат способени. Книгата може да бъде извънредно потребна, не просто като сближаващ фактор сред дете и родител, а като потребно средство детето да се оправи по-лесно с дадена обстановка, да премине през нея, да я разбере, да я валидира след себе си и да продължи живота си по-спокойно, по-уверено, по-подготвено.
- Най-новият план, по който работите сега?
- Бих желала да споделя за нещо огромно, което ни следва, защото постоянно си слагаме високи цели. Последната задача, по която работим и считам, че ще бъде стойностна и значима, е план за няколко български енциклопедии, ориентирани към природата на България. Първата, която следва да излезе и към този момент се илюстрира, е за Черно море. До момента в България няма енциклопедия, която е извънредно и единствено за Черно море. В учебниците има нищожен материал, който може да бъде потребен за децата и да предизвика интереса им към природата. Има доста непознати енциклопедии, които са богато илюстрирани с красиви илюстрации и желаеме да създадем подобен вид енциклопедии, ориентирани към българските забележителности. В последна сметка желаеме да запалителен подрастващите да се интересуват, да се вълнуват, да бъдат виновни и да пазят доста повече природата ни. В плана са включени, с изключение на илюстратори, академик и най-различни експерти от всевъзможни области, с цел да може информацията да е тествана, достоверна, богата, просветителна и да доближи до децата.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ