ЛИЛИЯ МАРАВИЛЯ: Българинът има нужда от срещата си с изкуството
Интервю на Надежда УШЕВА
ЛИЛИЯ МАРАВИЛЯ приключва актьорско майсторство за трагичен спектакъл във ВИТИЗ " Кръстьо Сарафов " през 1993 година в класа на проф. Крикор Азарян, Елена Баева и доцент Тодор Колев. След това изкарва майсторски клас при съветския режисьор Валерий Фокин. От 1996 година е актриса в трупата на Театър " София ". През 2014 година е отличена с почетния знак " Златен век " - щемпел на Симеон Велики, връчен от министъра на културата Петър Стоянович. Маравиля е носителка на " Икар " за основна женска роля в " Г-жа Министершата " от Б. Нушич, 2014 година Същата година получава и оценките " Театрал номер 1 на София " - премия на Столичната община, и " Жена на годината " в категория " Театър " на сп. " Грация ". През 2016 година печели " Икар " за поддържаща женска роля в " Театър, обич моя! " от Валери Петров. Има " Златна роза " (2011) за основна женска роля за Мила във кино лентата " Love.net " и др.
- Лилия, признавате, че очаквате с любознание всяка последваща роля, с цел да извършите нещо по-различно от това, което сте показвали до момента. В момента текат подготовките за спектакъла " Перфектни непознати " по известния филм на режисьора Паоло Дженовезе. Разкажете за Вашата роля и акомодацията на пиесата, чиято премиера е на 25 май в Театър " Сълза и смях ".
- Това е автентичен и вълнуващ материал, с който се захващаме с любознание. Екипът е превъзходен, прелестни артисти, дирижирани от палката на един от най-интересните режисьори сега в българския спектакъл - Стайко Мурджев. Моята героиня се споделя Ева, психотерапевт, стопанка на дома, в който се събира на вечеря компания от близки фамилни другари. Един от мотивите за тази колекция е и желанието да следят лунното затъмнение, което се чака. Светлата и тъмната страна на Луната е в унисон с явните и скрити усеща на всеки от героите. Скрити пристрастености, очевидни страсти, вълнуващи усеща, неподозирани обрати - всичко това е в основата на драматургичния материал.
- Доста настояща творба, показваща връзките сред хората в XXI век. Излиза, че актуалните технологии, колкото и да са потребни, толкоз и вредят на същинското другарство...
- Да, за жалост, всички сме подчинени на технологиите, без даже да си даваме действителна сметка. Толкова сме привързани към телефоните, да вземем за пример, събрали сме там всичките си секрети и умерено можем да кажем, че тази машинка се трансформира в черната кутия на живота ни. Моята героиня предизвика с репликата: " Представяте ли си какъв брой двойки биха се разпаднали, в случай че най-малко единият имаше достъп до телефона на другия? " А вие какво мислите по въпроса?
СНИМКИ Личен списък Лилия Маравиля е номинирана от Академия “Аскеер 2023 ” за водеща женска роля в “Горчивите сълзи на Петра декор Кант ” от Р. В. Фасбиндер на Театър “София ”
- Така е! Абсолютно е права героинята Ви. Имате ли театрална тресчица преди зрелище или с времето тя отшумява? С какво са свързани сегашните Ви терзания, страхове?
- " Сценична тресчица " към този момент нямам, само че неспокойствие изпитвам преди всяко зрелище. Това е безусловно обикновено и закономерно, в случай че нямаш боязън преди да стъпиш на сцената, значи не си артист. Истинският артист не се вълнува от това да се покаже пред аудитория, а от това да я въвлече в един различен живот най-малко за два часа, да я предизвика, да я замисли, да я разплаче, да я прегърне, да я утеши, да я накара да се усмихне и най-после да го изпрати с овации.
- Публиката, осведомена със театралните и филмовите Ви изяви, знае, че няма роля, която да наподобява на предходната Ви интерпретация. Как постигате това съвършенство?
- О, това са толкоз хубави думи! Мечта на всеки артист е да получи такава оценка! Благодаря от сърце! Истината е, че не мисля за крайния резултат през цялото време, а се стремя да извървя пътя и логиката на държание на всяка моя героиня. Това е дълъг развой, който изисква подготовка, поредно и рефлективно мислене, внимание към колегата и главното - схващане и единодушие с режисьора.
С комедията “Съседите от горната страна ” Лилия Маравиля, Силвия Петкова, Иван Бърнев и Емил Марков гостуваха в Лондон в края на април
- Актьорската специалност несъмнено е много комплицирана и деликатна. Влизането в кожата на една героиня, изучавайки нейния свят, лишава време, сила, доста труд, заживявате нейния живот... И не след дълго идва ред за ново преобразяване. Няма ли риск да загубите по този начин част от себе си? Как се приземявате, излизате от роля, превзела тялото и мозъка Ви?
- Знаете ли, всяка премиера за артиста е събитие. Дългоочаквано посрещане на празник, който в никакъв случай не знаеш по какъв начин ще завърши - дали с триумф или с неуспех. Понякога е доста тъжно, когато свърши репетиционният развой. Липсва ти тази сила на основаване, на разкриване, на търсене... Но, за наслада, към този момент има готово, ново зрелище, в което можеш да изследваш всичко, до което си достигнал, и още по-любопитното е, че можеш да продължиш да откривателстваш.
- Как се чувствате след зрелище, когато видите усмивките на хората и техните бурни аплаузи?
- Ето, това са най-прекрасните мигове! Всички ограничения, недоразумения, кавги, подозрения, безсънни нощи се не помнят на секундата! Разбираш, че всичко това има смисъл. Че хората са отворили сърцата си и са те позволили да станеш дребна парченце от техния свят.
- Това е обществена и виновна специалност, която освен носи известност, само че може и да влияе. Зрителите се интересуват от живота на актьора отвън сцената, младите си вършат идоли, по които се увличат и подражават. В този ред на мисли, актьорът има " власт " и може да насочва послания, какви са Вашите към обществото?
- Обществото има потребност от персони, които да служат за образец. Хора, които не се опасяват, които не стопират да се развиват, които оказват помощ, които са съчувствени, които са признателни, които са смирени, които са целеустремени, които знаят от кое място са тръгнали и накъде желаят да отидат. Хора, които не мислят единствено за себе си, а се усещат добре, когато и другите са добре. Опитвам се да бъда подобен човек. Да изпитвам обич, да подарявам обич, да давам мощ, да насърчавам с усмивка, да имам вяра в положителното, да имам вяра в Човека.
- Има една приказка: Прави това, което обичаш, и няма да работиш нито един ден! Кога разбрахте, че актьорството е Вашето поле на изява?
- Постепенно. От дребна се занимавам с спектакъл, бях в прословутата театрална школа на братя Райкови във Варна. Те ме влюбиха в театъра и в това да имаш отношение към изкуството. Това бяха най-щастливите ми моменти в детството, да бъда с приятели-съмишленици в театрално пространство. Когато приключих Френската гимназия във Варна, не се поколебах нито за момент, към този момент знаех, че желая актьорството да бъде животът ми.
С Христо Шопов във “Всяка година по същото време ” от Б. Слейд
- От тази година предавате опита си на студентите в Театралния лицей " Любен Гройс ". Какви са усещанията Ви до момента?
- Това е новата тръпка в живота ми. Михаил Билалов ме изкуши с предложение да вземем клас за кино актьорско майсторство в Театралния лицей " Любен Гройс " и одобрих това предизвикателство. За мен това е извънредно забавно. От една страна, се срещам с любопитни, необременени от стандарти младежи, които ме заливат с неподправената си спонтанност. От друга, се пробвам да ревизира себе си, да предам моите актьорски умения и да се заредя със свежа сила.
- Талантливо ли е младото потомство у нас? Какво бихте споделили на тези девойки и момчета, които избират този път?
- Аз съм влюбена в младежите. Те доста самоуверено вървят към фантазиите си. За тях няма подозрение, че е значимо да опитат. Хвърлят се без съмнение и си дават сметка, че няма време за губене. Искат всичко и незабавно! Така и би трябвало да бъде! И тук идва нашата роля. Да ги приземим, да ги смирим, да ги успокоим и да им покажем какъв брой доста пътечки извървяваме, преди да открием основния път. Важно е в последна сметка да се движим по него безаварийно, без значение че може да сме трансформирали дестинацията.
- Дъщеря Ви също учи актьорско майсторство в НАТФИЗ. Напътствате ли я? Хвалбите или рецензиите са повече от Ваша страна?
- Дъщеря ми е III курс в НАТФИЗ. Разбира се, че я направлявам, само че тя няма доста потребност от това, тъй като е в класа на професор Маргарита Младенова. А тя за студентите си е наставник, подстрекател и нравствен лидер. Когато виждам Паола на сцена, не й икономисвам рецензии. Но, несъмнено, стартирам с хубавите неща. Важно е всичко да се споделя, педагогично е да започнеш с позитивите, с цел да се възприема градивно рецензията.
- Продължава ремонтът на Театър " София ", където сте на щат. Сега къде може да Ви гледа публиката?
- В момента Театър " София " играе представленията си на други подиуми - Открита сцена " Сълза и смях ", Театър " Българска войска ", Младежки спектакъл " Николай Бинев ", " Театро ". Срещаме нова аудитория в разнообразни салони и в действителност е вълнуващо.
- Живеем в сложни времена. Българинът намира ли време и средства за изкуство? Пълнят ли се театралните салони или се следи отлив на аудитория?
- За всички времената са сложни. Политическата рецесия и инфлацията ни обезверяват, само че българинът е устойчив, непредвидим и неподвластен на стандарти. Той има потребност от срещата си с изкуството и си подарява спектакъл, кино, концерти, изложения, опера, показване на книги... Салоните, за наслада, са цялостни. Всяко зрелище, художествено или артистично събитие намира своята аудитория и това е отлично!
ЛИЛИЯ МАРАВИЛЯ приключва актьорско майсторство за трагичен спектакъл във ВИТИЗ " Кръстьо Сарафов " през 1993 година в класа на проф. Крикор Азарян, Елена Баева и доцент Тодор Колев. След това изкарва майсторски клас при съветския режисьор Валерий Фокин. От 1996 година е актриса в трупата на Театър " София ". През 2014 година е отличена с почетния знак " Златен век " - щемпел на Симеон Велики, връчен от министъра на културата Петър Стоянович. Маравиля е носителка на " Икар " за основна женска роля в " Г-жа Министершата " от Б. Нушич, 2014 година Същата година получава и оценките " Театрал номер 1 на София " - премия на Столичната община, и " Жена на годината " в категория " Театър " на сп. " Грация ". През 2016 година печели " Икар " за поддържаща женска роля в " Театър, обич моя! " от Валери Петров. Има " Златна роза " (2011) за основна женска роля за Мила във кино лентата " Love.net " и др.
- Лилия, признавате, че очаквате с любознание всяка последваща роля, с цел да извършите нещо по-различно от това, което сте показвали до момента. В момента текат подготовките за спектакъла " Перфектни непознати " по известния филм на режисьора Паоло Дженовезе. Разкажете за Вашата роля и акомодацията на пиесата, чиято премиера е на 25 май в Театър " Сълза и смях ".
- Това е автентичен и вълнуващ материал, с който се захващаме с любознание. Екипът е превъзходен, прелестни артисти, дирижирани от палката на един от най-интересните режисьори сега в българския спектакъл - Стайко Мурджев. Моята героиня се споделя Ева, психотерапевт, стопанка на дома, в който се събира на вечеря компания от близки фамилни другари. Един от мотивите за тази колекция е и желанието да следят лунното затъмнение, което се чака. Светлата и тъмната страна на Луната е в унисон с явните и скрити усеща на всеки от героите. Скрити пристрастености, очевидни страсти, вълнуващи усеща, неподозирани обрати - всичко това е в основата на драматургичния материал.
- Доста настояща творба, показваща връзките сред хората в XXI век. Излиза, че актуалните технологии, колкото и да са потребни, толкоз и вредят на същинското другарство...
- Да, за жалост, всички сме подчинени на технологиите, без даже да си даваме действителна сметка. Толкова сме привързани към телефоните, да вземем за пример, събрали сме там всичките си секрети и умерено можем да кажем, че тази машинка се трансформира в черната кутия на живота ни. Моята героиня предизвика с репликата: " Представяте ли си какъв брой двойки биха се разпаднали, в случай че най-малко единият имаше достъп до телефона на другия? " А вие какво мислите по въпроса?
СНИМКИ Личен списък Лилия Маравиля е номинирана от Академия “Аскеер 2023 ” за водеща женска роля в “Горчивите сълзи на Петра декор Кант ” от Р. В. Фасбиндер на Театър “София ”
- Така е! Абсолютно е права героинята Ви. Имате ли театрална тресчица преди зрелище или с времето тя отшумява? С какво са свързани сегашните Ви терзания, страхове?
- " Сценична тресчица " към този момент нямам, само че неспокойствие изпитвам преди всяко зрелище. Това е безусловно обикновено и закономерно, в случай че нямаш боязън преди да стъпиш на сцената, значи не си артист. Истинският артист не се вълнува от това да се покаже пред аудитория, а от това да я въвлече в един различен живот най-малко за два часа, да я предизвика, да я замисли, да я разплаче, да я прегърне, да я утеши, да я накара да се усмихне и най-после да го изпрати с овации.
- Публиката, осведомена със театралните и филмовите Ви изяви, знае, че няма роля, която да наподобява на предходната Ви интерпретация. Как постигате това съвършенство?
- О, това са толкоз хубави думи! Мечта на всеки артист е да получи такава оценка! Благодаря от сърце! Истината е, че не мисля за крайния резултат през цялото време, а се стремя да извървя пътя и логиката на държание на всяка моя героиня. Това е дълъг развой, който изисква подготовка, поредно и рефлективно мислене, внимание към колегата и главното - схващане и единодушие с режисьора.
С комедията “Съседите от горната страна ” Лилия Маравиля, Силвия Петкова, Иван Бърнев и Емил Марков гостуваха в Лондон в края на април
- Актьорската специалност несъмнено е много комплицирана и деликатна. Влизането в кожата на една героиня, изучавайки нейния свят, лишава време, сила, доста труд, заживявате нейния живот... И не след дълго идва ред за ново преобразяване. Няма ли риск да загубите по този начин част от себе си? Как се приземявате, излизате от роля, превзела тялото и мозъка Ви?
- Знаете ли, всяка премиера за артиста е събитие. Дългоочаквано посрещане на празник, който в никакъв случай не знаеш по какъв начин ще завърши - дали с триумф или с неуспех. Понякога е доста тъжно, когато свърши репетиционният развой. Липсва ти тази сила на основаване, на разкриване, на търсене... Но, за наслада, към този момент има готово, ново зрелище, в което можеш да изследваш всичко, до което си достигнал, и още по-любопитното е, че можеш да продължиш да откривателстваш.
- Как се чувствате след зрелище, когато видите усмивките на хората и техните бурни аплаузи?
- Ето, това са най-прекрасните мигове! Всички ограничения, недоразумения, кавги, подозрения, безсънни нощи се не помнят на секундата! Разбираш, че всичко това има смисъл. Че хората са отворили сърцата си и са те позволили да станеш дребна парченце от техния свят.
- Това е обществена и виновна специалност, която освен носи известност, само че може и да влияе. Зрителите се интересуват от живота на актьора отвън сцената, младите си вършат идоли, по които се увличат и подражават. В този ред на мисли, актьорът има " власт " и може да насочва послания, какви са Вашите към обществото?
- Обществото има потребност от персони, които да служат за образец. Хора, които не се опасяват, които не стопират да се развиват, които оказват помощ, които са съчувствени, които са признателни, които са смирени, които са целеустремени, които знаят от кое място са тръгнали и накъде желаят да отидат. Хора, които не мислят единствено за себе си, а се усещат добре, когато и другите са добре. Опитвам се да бъда подобен човек. Да изпитвам обич, да подарявам обич, да давам мощ, да насърчавам с усмивка, да имам вяра в положителното, да имам вяра в Човека.
- Има една приказка: Прави това, което обичаш, и няма да работиш нито един ден! Кога разбрахте, че актьорството е Вашето поле на изява?
- Постепенно. От дребна се занимавам с спектакъл, бях в прословутата театрална школа на братя Райкови във Варна. Те ме влюбиха в театъра и в това да имаш отношение към изкуството. Това бяха най-щастливите ми моменти в детството, да бъда с приятели-съмишленици в театрално пространство. Когато приключих Френската гимназия във Варна, не се поколебах нито за момент, към този момент знаех, че желая актьорството да бъде животът ми.
С Христо Шопов във “Всяка година по същото време ” от Б. Слейд
- От тази година предавате опита си на студентите в Театралния лицей " Любен Гройс ". Какви са усещанията Ви до момента?
- Това е новата тръпка в живота ми. Михаил Билалов ме изкуши с предложение да вземем клас за кино актьорско майсторство в Театралния лицей " Любен Гройс " и одобрих това предизвикателство. За мен това е извънредно забавно. От една страна, се срещам с любопитни, необременени от стандарти младежи, които ме заливат с неподправената си спонтанност. От друга, се пробвам да ревизира себе си, да предам моите актьорски умения и да се заредя със свежа сила.
- Талантливо ли е младото потомство у нас? Какво бихте споделили на тези девойки и момчета, които избират този път?
- Аз съм влюбена в младежите. Те доста самоуверено вървят към фантазиите си. За тях няма подозрение, че е значимо да опитат. Хвърлят се без съмнение и си дават сметка, че няма време за губене. Искат всичко и незабавно! Така и би трябвало да бъде! И тук идва нашата роля. Да ги приземим, да ги смирим, да ги успокоим и да им покажем какъв брой доста пътечки извървяваме, преди да открием основния път. Важно е в последна сметка да се движим по него безаварийно, без значение че може да сме трансформирали дестинацията.
- Дъщеря Ви също учи актьорско майсторство в НАТФИЗ. Напътствате ли я? Хвалбите или рецензиите са повече от Ваша страна?
- Дъщеря ми е III курс в НАТФИЗ. Разбира се, че я направлявам, само че тя няма доста потребност от това, тъй като е в класа на професор Маргарита Младенова. А тя за студентите си е наставник, подстрекател и нравствен лидер. Когато виждам Паола на сцена, не й икономисвам рецензии. Но, несъмнено, стартирам с хубавите неща. Важно е всичко да се споделя, педагогично е да започнеш с позитивите, с цел да се възприема градивно рецензията.
- Продължава ремонтът на Театър " София ", където сте на щат. Сега къде може да Ви гледа публиката?
- В момента Театър " София " играе представленията си на други подиуми - Открита сцена " Сълза и смях ", Театър " Българска войска ", Младежки спектакъл " Николай Бинев ", " Театро ". Срещаме нова аудитория в разнообразни салони и в действителност е вълнуващо.
- Живеем в сложни времена. Българинът намира ли време и средства за изкуство? Пълнят ли се театралните салони или се следи отлив на аудитория?
- За всички времената са сложни. Политическата рецесия и инфлацията ни обезверяват, само че българинът е устойчив, непредвидим и неподвластен на стандарти. Той има потребност от срещата си с изкуството и си подарява спектакъл, кино, концерти, изложения, опера, показване на книги... Салоните, за наслада, са цялостни. Всяко зрелище, художествено или артистично събитие намира своята аудитория и това е отлично!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ