ЕЛЕОНОРА АВДЖИЕВА: Съчетаваме добрите традиции с новите технологии
Интервю на Надежда УШЕВА
ЕЛЕОНОРА АВДЖИЕВА е директорка на Музея на националните художествени занаяти и приложните изкуства в Троян от 20 години. Историк по обучение, с ползи към историята на селища и институции от района. Авторка е на проучванията " Паметникът-мъченик ", " Малък исторически роман за село Гумощник ", " Туризмът в Троян като персонална идея ", " Музеи. Истории за хора с идея ". Инициаторка е на планове в региона на реставрационно-консервационната, изследователската, издателската, презентационната активност на музея. > - Госпожо Авджиева, троянци се гордеят с Музея на националните художествени занаяти и приложните изкуства, ситуиран в една от най-внушителните здания. С какви събития отбелязвате 60-годишнината?
" 60 години Музей на занаятите - памет за времена, хора и събития " е акция на Музея на националните художествени занаяти и приложните изкуства в Троян, осъществена във връзка 60 години от неговото основаване. Музейният екип се сплоти към концепцията юбилеят да бъде празнуван през цялата година - освен на/или към датата на основаване 21 октомври - като се провеждат поредност от начинания, посредством които ползата към музея и неговите действия да се усили.Снимка Музейният фотограф Цветан Тончев
Сред основните събития бяха изложбата " Съхранихме и предаваме на бъдещето. Дарители и дарения ", " 60 момента памет - за музея, хората, света " през фотообектива на музейния фотограф Цветан Тончев, " Музеи. Истории за хора с идея ". Дарителската самодейност за основаване на " Колекция 60 " - 60 дарения за 60-годишнината. Научната конференция " Музеят и градската памет " бе събитие, фокусиращо кулминационната точка на честванията. Между съпътстващите прояви са и обичайният празник по случай Свети Спиридон, настойник на грънчарите (12 декември).
- Кога един музей се трансформира в институция и пази духовността и културата, историческата памет на своя народ, на обещано обитаемо място?
Когато има интерес и отношение към наследството, без значение от спецификата му. Музейните експерти от нашия музей постоянно са имали градивно отношение към всички аспекти на наследството. Въпреки своята специфичност, Музеят на занаятите реализира постоянни археологически изследвания на територията на община Троян още от 80-те години на ХХ в. Оттогава всички находки от разкопките постъпват във фонд " Археология ". И през днешния ден той наброява 2639 движими културни полезности.Снимка Музейният фотограф Цветан Тончев
В момента изследванията на двата най-забележителни археологически обекта не престават. Това са Римският кастел " Состра ", ситуиран в землището на село Ломец, който има статут на археологически монумент на културата от национално значение от 1967 година, " Късноантична и средновековна цитадела " в с. Дебнево, където бяха обновени изследванията след 30-годишно спиране.
- Разполагате с съвременен уебсайт, на който може да се употребява новата платформа " Добавена действителност ". Какво съставлява?
- През последните десетилетия се оформят голям брой музеоложки школи, които дават все нови избрания за функционалностите и предназначението на актуалния музей. Това се дължи на обстоятелството, че през днешния ден формите, посредством които той поддържа връзка със своята публика и изпраща своите послания, са толкоз разнородни, че могат да доближат съвсем до всеки човек по друг метод.
Няколко са осведомителните канали, посредством които се опитваме да подтикваме музейната рефлексия. Платформата " Добавена действителност " е една от тях. Чрез нея се уголемява методът на експониране, като се прибавя цифрова информация. Оптимизирахме достъпа до наличието, като посредством QR код, сканиран от мобилно устройство, се " извиква " детайлът от добавената действителност. За да е по-атрактивно, " помолихме " музейната кукла Неда да показва QR кодовете. С две думи - вървейки, се " срещаме " с нашия лидер, който подканва да сканираме QR код и да се насладим на нещо в допълнение.
- Какво следва да се направи оттук насетне?
Снимка Музейният фотограф Цветан Тончев
- Първият план е " Фасадна реституция и консервация на две от музейните здания ", утвърден и финансиран от Министерството на културата. Вторият е финансиран от Националния фонд " Култура " - " Обекти и облици на наследството ". Вече обсъждаме хрумвания за идната година, както и вероятните източници на финансиране за тяхното реализиране. Намерението ни е да разширяваме и партньорската мрежа с хора, които ни поддържат и предизвикват да надграждаме достиженията си.
- Получавате ли помощ от страната, общината, донори?
- Основната работа на екипа през последните 10 години беше да мечтае. Мечтите превръщахме в цели, задачите - в планове, а посредством плановете осъществихме съответни устойчиви резултати. Колкото повече работехме, толкоз повече мечтаехме. Музейната работа беше хранителна среда за въображението ни. Дължим признателност на МК, учебни заведения, читалища, кметства от община Троян, музейната гилдия от цялата страна, неправителствени организации, локален бизнес, донорите на музея, занаятчии и художници, академични преподаватели. Специално отношение към нас имаше от принципала на музея - община Троян, персонално на кмета Донка Михайлова и цялото общинско управление. Десетки подкрепени начинания и стотици хиляди вложени средства в музейните обекти. Мисля си, че имахме това отношение, тъй като постоянно работехме с убеждението, че " Музеят е институция с идеална цел в работа на обществото... "
- Как притегляте вниманието на децата?
- Това изисква специфичен метод на музейните уредници, които знаят доста и приспособяват музейния роман към тях. Увлекателна сказка, опция за изобразяване на чинийки с украси, присъщи на Троянската керамична школа. Мобилната просветителна стратегия " Музей в куфар " - тематична презентация и опция за допиране на движими културни полезности.
Дигитална кукла Неда подканва да се насладим на експозицията в музея, който празнува 60 години
Снимка Музейният фотограф Цветан Тончев
Изграждането на къща е значимо събитие. Строителството на учебно заведение е удостоверение за духовнaта зрялост на обществото, което го прави. През 1881 година в опожареното градче троянци издигнали първата социална постройка от началото на към този момент свободната страна. Тя не била каква да е, а учебно заведение. Архитект бил известният тревненски занаятчия Уста Генчо Кънев. Освен учебно заведение от 1881 до 1896 година, зданието е седалище на Общинското ръководство през интервала 1896-1962 година, на Мировото съдилище и на Телеграфо-пощенските служби. Днес то е общинска благосъстоятелност и монумент на културата, категория " Местно значение ".
Реставрацията и адаптирането за музей са дело на арх. Тома Богданов. На 3 октомври 1968 година, във връзка 100-годишнината от оповестяването на Троян за град, новата експозиция на Музея на националните художествени занаяти и приложните изкуства е открита персонално от ръководителя на Българска академия на науките акад. Ангел Балевски в наличието на президента Тодор Живков. Няколко години по-рано, в Протокол " А " номер 296 от съвещанието на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия от 21 октомври 1962 година четем: " Не възразява музейната колекция за художествени занаяти и приложни изкуства в град Троян да бъде превърната в Музей на художествените занаяти и приложните изкуства " - споделя за ДУМА директорката на музея Елеонора Авджиева. По думите й това, пред което постоянно изпитва почит, са музейните хора.
Българските музеи във всички времена имат две характерности - оцеляване и креативност. Втората предопределя първата. Впечатляваща е както силата и визионерството на първия шеф - Петко Съйчевски, по този начин и ерудицията на един от първите уредници - Ганко Цанов. Съйчевски управлява музея от началото на 1962 година в продължение на 18 години.
В първата зала ни посреща архитектурно-етнографски макет, представящ част от троянската предосвобожденска занаятчийска чаршия в пазарен ден. Малките двуетажни къщички връщат към предците - майсторите, които на долния етаж изработвали и продавали продукцията си, а на втория живеели с многолюдните си фамилии. Във втората зала е показано историческото развиване на керамиката като форми и украса - от праисторията, та чак до XVIII век. Развитието на керамиката в Троянския край през интервала на Възраждането е показано в третата зала. Изложени са трите съществени техники на украса: ангобна, сграфито, пластична.
В идната зала се вижда разцветът на керамиката след Освобождението: декоративна система на троянските майстори, локални стилове на декорация, метод на осъществяване на създадената продукция. Художествена обработка на дърво е показана в петата зала - горянство, копаничарство, стругарство, пирография, бъднарство. Шестата зала е територия на дърворезба, иконопис, писано дърво.
В салона, представящ художествена обработка на метал, господства ковачеството, златарството, медникарството, леярството, оръжейничеството. Една от специфичните спирки в музейната разходка е възстановката на " къщито " и " собата " - съществени елементи на балканджийското жилище. Намират се в осмата зала. Деветата предлага чувството за цветове на балканджийката. Това са козяците, шарените черги, троянските " вързани " китеници, килимените черги " на ножове ". Последната зала събира дарения на модерни създатели и е място за работа с публиката.
Други любопитни места са скринчета с надпис: " Моля, пипайте! " В тях има принадлежности на остарели майстори грънчари, бурканчета с ангоба и глазура, заготовки за дърворезбени и дървени предмети, фотоси с пояснителни текстове.
>
ЕЛЕОНОРА АВДЖИЕВА е директорка на Музея на националните художествени занаяти и приложните изкуства в Троян от 20 години. Историк по обучение, с ползи към историята на селища и институции от района. Авторка е на проучванията " Паметникът-мъченик ", " Малък исторически роман за село Гумощник ", " Туризмът в Троян като персонална идея ", " Музеи. Истории за хора с идея ". Инициаторка е на планове в региона на реставрационно-консервационната, изследователската, издателската, презентационната активност на музея. > - Госпожо Авджиева, троянци се гордеят с Музея на националните художествени занаяти и приложните изкуства, ситуиран в една от най-внушителните здания. С какви събития отбелязвате 60-годишнината?
" 60 години Музей на занаятите - памет за времена, хора и събития " е акция на Музея на националните художествени занаяти и приложните изкуства в Троян, осъществена във връзка 60 години от неговото основаване. Музейният екип се сплоти към концепцията юбилеят да бъде празнуван през цялата година - освен на/или към датата на основаване 21 октомври - като се провеждат поредност от начинания, посредством които ползата към музея и неговите действия да се усили.Снимка Музейният фотограф Цветан Тончев
Сред основните събития бяха изложбата " Съхранихме и предаваме на бъдещето. Дарители и дарения ", " 60 момента памет - за музея, хората, света " през фотообектива на музейния фотограф Цветан Тончев, " Музеи. Истории за хора с идея ". Дарителската самодейност за основаване на " Колекция 60 " - 60 дарения за 60-годишнината. Научната конференция " Музеят и градската памет " бе събитие, фокусиращо кулминационната точка на честванията. Между съпътстващите прояви са и обичайният празник по случай Свети Спиридон, настойник на грънчарите (12 декември).
- Кога един музей се трансформира в институция и пази духовността и културата, историческата памет на своя народ, на обещано обитаемо място?
Когато има интерес и отношение към наследството, без значение от спецификата му. Музейните експерти от нашия музей постоянно са имали градивно отношение към всички аспекти на наследството. Въпреки своята специфичност, Музеят на занаятите реализира постоянни археологически изследвания на територията на община Троян още от 80-те години на ХХ в. Оттогава всички находки от разкопките постъпват във фонд " Археология ". И през днешния ден той наброява 2639 движими културни полезности.Снимка Музейният фотограф Цветан Тончев
В момента изследванията на двата най-забележителни археологически обекта не престават. Това са Римският кастел " Состра ", ситуиран в землището на село Ломец, който има статут на археологически монумент на културата от национално значение от 1967 година, " Късноантична и средновековна цитадела " в с. Дебнево, където бяха обновени изследванията след 30-годишно спиране.
- Разполагате с съвременен уебсайт, на който може да се употребява новата платформа " Добавена действителност ". Какво съставлява?
- През последните десетилетия се оформят голям брой музеоложки школи, които дават все нови избрания за функционалностите и предназначението на актуалния музей. Това се дължи на обстоятелството, че през днешния ден формите, посредством които той поддържа връзка със своята публика и изпраща своите послания, са толкоз разнородни, че могат да доближат съвсем до всеки човек по друг метод.
Няколко са осведомителните канали, посредством които се опитваме да подтикваме музейната рефлексия. Платформата " Добавена действителност " е една от тях. Чрез нея се уголемява методът на експониране, като се прибавя цифрова информация. Оптимизирахме достъпа до наличието, като посредством QR код, сканиран от мобилно устройство, се " извиква " детайлът от добавената действителност. За да е по-атрактивно, " помолихме " музейната кукла Неда да показва QR кодовете. С две думи - вървейки, се " срещаме " с нашия лидер, който подканва да сканираме QR код и да се насладим на нещо в допълнение.
- Какво следва да се направи оттук насетне?
Снимка Музейният фотограф Цветан Тончев
- Първият план е " Фасадна реституция и консервация на две от музейните здания ", утвърден и финансиран от Министерството на културата. Вторият е финансиран от Националния фонд " Култура " - " Обекти и облици на наследството ". Вече обсъждаме хрумвания за идната година, както и вероятните източници на финансиране за тяхното реализиране. Намерението ни е да разширяваме и партньорската мрежа с хора, които ни поддържат и предизвикват да надграждаме достиженията си.
- Получавате ли помощ от страната, общината, донори?
- Основната работа на екипа през последните 10 години беше да мечтае. Мечтите превръщахме в цели, задачите - в планове, а посредством плановете осъществихме съответни устойчиви резултати. Колкото повече работехме, толкоз повече мечтаехме. Музейната работа беше хранителна среда за въображението ни. Дължим признателност на МК, учебни заведения, читалища, кметства от община Троян, музейната гилдия от цялата страна, неправителствени организации, локален бизнес, донорите на музея, занаятчии и художници, академични преподаватели. Специално отношение към нас имаше от принципала на музея - община Троян, персонално на кмета Донка Михайлова и цялото общинско управление. Десетки подкрепени начинания и стотици хиляди вложени средства в музейните обекти. Мисля си, че имахме това отношение, тъй като постоянно работехме с убеждението, че " Музеят е институция с идеална цел в работа на обществото... "
- Как притегляте вниманието на децата?
- Това изисква специфичен метод на музейните уредници, които знаят доста и приспособяват музейния роман към тях. Увлекателна сказка, опция за изобразяване на чинийки с украси, присъщи на Троянската керамична школа. Мобилната просветителна стратегия " Музей в куфар " - тематична презентация и опция за допиране на движими културни полезности.
Дигитална кукла Неда подканва да се насладим на експозицията в музея, който празнува 60 години
Снимка Музейният фотограф Цветан Тончев
Изграждането на къща е значимо събитие. Строителството на учебно заведение е удостоверение за духовнaта зрялост на обществото, което го прави. През 1881 година в опожареното градче троянци издигнали първата социална постройка от началото на към този момент свободната страна. Тя не била каква да е, а учебно заведение. Архитект бил известният тревненски занаятчия Уста Генчо Кънев. Освен учебно заведение от 1881 до 1896 година, зданието е седалище на Общинското ръководство през интервала 1896-1962 година, на Мировото съдилище и на Телеграфо-пощенските служби. Днес то е общинска благосъстоятелност и монумент на културата, категория " Местно значение ".
Реставрацията и адаптирането за музей са дело на арх. Тома Богданов. На 3 октомври 1968 година, във връзка 100-годишнината от оповестяването на Троян за град, новата експозиция на Музея на националните художествени занаяти и приложните изкуства е открита персонално от ръководителя на Българска академия на науките акад. Ангел Балевски в наличието на президента Тодор Живков. Няколко години по-рано, в Протокол " А " номер 296 от съвещанието на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия от 21 октомври 1962 година четем: " Не възразява музейната колекция за художествени занаяти и приложни изкуства в град Троян да бъде превърната в Музей на художествените занаяти и приложните изкуства " - споделя за ДУМА директорката на музея Елеонора Авджиева. По думите й това, пред което постоянно изпитва почит, са музейните хора.
Българските музеи във всички времена имат две характерности - оцеляване и креативност. Втората предопределя първата. Впечатляваща е както силата и визионерството на първия шеф - Петко Съйчевски, по този начин и ерудицията на един от първите уредници - Ганко Цанов. Съйчевски управлява музея от началото на 1962 година в продължение на 18 години.
В първата зала ни посреща архитектурно-етнографски макет, представящ част от троянската предосвобожденска занаятчийска чаршия в пазарен ден. Малките двуетажни къщички връщат към предците - майсторите, които на долния етаж изработвали и продавали продукцията си, а на втория живеели с многолюдните си фамилии. Във втората зала е показано историческото развиване на керамиката като форми и украса - от праисторията, та чак до XVIII век. Развитието на керамиката в Троянския край през интервала на Възраждането е показано в третата зала. Изложени са трите съществени техники на украса: ангобна, сграфито, пластична.
В идната зала се вижда разцветът на керамиката след Освобождението: декоративна система на троянските майстори, локални стилове на декорация, метод на осъществяване на създадената продукция. Художествена обработка на дърво е показана в петата зала - горянство, копаничарство, стругарство, пирография, бъднарство. Шестата зала е територия на дърворезба, иконопис, писано дърво.
В салона, представящ художествена обработка на метал, господства ковачеството, златарството, медникарството, леярството, оръжейничеството. Една от специфичните спирки в музейната разходка е възстановката на " къщито " и " собата " - съществени елементи на балканджийското жилище. Намират се в осмата зала. Деветата предлага чувството за цветове на балканджийката. Това са козяците, шарените черги, троянските " вързани " китеници, килимените черги " на ножове ". Последната зала събира дарения на модерни създатели и е място за работа с публиката.
Други любопитни места са скринчета с надпис: " Моля, пипайте! " В тях има принадлежности на остарели майстори грънчари, бурканчета с ангоба и глазура, заготовки за дърворезбени и дървени предмети, фотоси с пояснителни текстове.
>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ