Проф. Искра Баева: Що е социализъм в XXI век? Очовечаване на обществото
Интервю на Къдринка КЪДРИНОВА, Барикада
Миналата седмица бе показан новоизлезлият алманах " Що е социализъм и има ли той почва у нас? 130 години по-късно ". Заглавието е търсена отпратка към класическия труд на бащата на българския социализъм Димитър Благоев. Съставители са двама авторитетни учени с леви възгледи - историчката проф. Искра Баева и философът проф. Димитър Денков - и двамата преподаватели в СУ " Св. Кл. Охридски ". > - Проф. Баева, по какъв начин се роди концепцията за този алманах, репликиращ класическия труд на Димитър Благоев? Защо решихте, че е значимо още веднъж да се сложи въпросът " Що е социализъм и има ли той почва у нас? 130 години по-късно "?
- Идеята за сборника пристигна от проф. Димитър Денков, който е ръководител на Националния политически институт на Българска социалистическа партия. Той ми предложи също да стана съставител. Идеята бе това да не се трансформира в затворена в Българска социалистическа партия полемика, а да поканим мислители, принадлежащи към разнообразни обществени групи и публични хрумвания.
Когато започнахме да вършим лист на вероятните създатели, които да поканим, той бе много просторен. Обърнахме се и към хора с диаметрално противоположни хрумвания, тъй като е значимо и те какво мислят за социализма. Но всички до един отхвърлиха с еднопосочни реакции: " Какъв социализъм, ние никакъв социализъм не желаеме! "
Над 40 души, представители на разнообразни браншове на лявото, демонстрираха интерес да вземат участие в сборника със свои публикации. Както обаче постоянно става в такива случаи, по една или друга причина не всички съумяват да изпълнят положителните си планове. Така в последна сметка едвам към една четвърт от авансово деклариралите присъединяване действително се включиха - и в този момент можете да видите написаното от тях в книгата.
- Може би на останалите тематиката се е сторила прекомерно сложна?
- Признавам, че тази тематика е сложна за анализиране, тъй като, за разлика от други хрумвания, концепцията за социализма към този момент е била осъществена. Имаме един модел на социализъм зад тила си, който е приключил с провал. И това прави доста по-трудна опцията да обмисляш и да създаваш нов обществен план.
Големият проблем на левицата е, че тя доста се разграничава от десницата, която се базира върху инстинктите, върху егоизма, върху обясненията към хората, че алчността не е нещо неприятно, че в случай че те постави старания, всеки може да реализира всичко, че конкуренцията е най-важната.
При социализма е напълно друго. За да стигнеш до концепцията за социализма, би трябвало първо да осмислиш какво съставлява обществото. И в случай че искаш това общество да е обществено заслужено, би трябвало да се съгласиш авансово, че си задължен да поделиш своя интерес с ползите на другите. Защото социализмът съставлява общ интерес, а общият интерес значи отвод от част от самостоятелното в името на общото. Това е мъчно и изисква по-висока начетеност на хората. Само хора с обучение могат да осъзнаят какви са ползите на обществото. Необразованите хора доста елементарно попадат в мрежите на консерваторите, на индивидуалистите, които изясняват, че в случай че всеки пази своя интерес, всичко ще бъде доста добре. Че обществото щяло да се развива добре, в случай че всеки е сполучлив.
Само че не е по този начин. Защото капитализмът се гради върху конкуренцията. Тя има и положителни страни. Но де факто триумфът на едните значи неуспех на другите, които стават непотребни.
А концепцията за социализма неслучайно поражда, откакто се заражда и капитализмът, тъй като бързо излиза наяве, че такова общество е положително за малко на брой и неприятно за мнозина. Така изпъкват концепциите на тези хора, които мислят за положителното за множеството хора, за обществото като цяло - да няма огромни обществени разлики и да се даде на всеки опция да се развива.
Това е може би най-важното за социализма - че той желае да сътвори равна обществена основа за хората. И да разреши на всеки да се развива съгласно опциите си, а не съгласно средата, в която се е родил - измежду аристокрацията, духовенството или селячеството.
И най-важният въпрос е можем ли да възродим този модел. В момента ни споделят: в сегашния развъртян капитализъм, в който живеем, има равни благоприятни условия за всички. Всички получават обучение, има обща просветителна система. Да, обаче, в случай че си се родил в циганската махала или в далечно село, имаш доста дребна опция да получиш обучение и да стигнеш до върха. А в случай че си се родил в дребните богаташки затворени общности и комплекси, то сигурно освен ще успееш и ще получиш обучение в чужбина, само че ще ти бъде предоставено и хубаво работно място.
Каквото и да приказват в този момент за оня социализъм, в който живяхме - а той фактически имаше доста дефекти и не даваше политически свободи - въпреки всичко при него бяха основани равни благоприятни условия за развиване на хората. А що се отнася до привилегиите, тези на така наречен номенклатура, ще забележим голямата разлика сред техните благосъстояния и тези на сегашната върхушка. Максимумът на номенклатурата беше да има кола и вила. Докато в този момент всеки вижда защо става дума...
- В изявленията по време на представянето на книгата доста се говореше за алтернативата на капитализма. Ясни ли са параметрите?
- Първо, доста е мъчно в изискванията на актуалния капитализъм, когато отвред ти изясняват, че той е безалтернативен, да се решиш да кажеш: не, не съм склонен, има опция. Това е първото предизвикателство. Второто е да очертаеш тази опция.
Струва ми се, че най-големият проблем на съвременността е увлечението по икономическия напредък. Така, както Димитър Благоев, с цел да отговори на въпроса " Що е социализъм и има ли той почва у нас? ", прави разбор на икономическото положение на България, по този начин и ние би трябвало да изхождаме от разбора на стопанската система през днешния ден.
Според мен, най-големият проблем за бъдещето на нашето общество е робуването на високите темпове на икономическо развиване. Трябва да прекратим този метод, тъй като високите темпове се реализират за сметка на общественото разслоение. Ако ние желаеме обществото да се развива, само че по този начин, че да употребява интелектуалния капацитет на всички членове, не можем да си позволим стопанската система да взема връх над обществото. Ако сложим на едната везна икономическото развиване, а на другата хората, мисля, че би трябвало да натежат хората - и това е позицията на социализма. Често пъти за сметка на стопанската система, само че мисля, че си коства.
Проблемите са доста. Аз не съм икономистка. Но считам, че там е разковничето. И там би трябвало да се търсят опциите за развиване на обществото, което да разреши освен на Европа и развитите страни да напредват. Те сега изяждат ресурсите на останалия свят, тъй като това е техният метод на развиване. Но процесът се обръща. Ако тези запаси бъдат изядени напълно, за всички ще стане неприятно. Моделът в този момент води до експорт на производства отвън Европа. В последна сметка обаче Европа ще заплати цената за всичко това. Даже няма и да загатвам самоубийствената война, която се води в Европа - тъй като и до там се стигна...
Мисля, че е време да помислим за един различен вид общество. В което не стопанската система, а обществената тъкан е по-важна. Хората. Моята теза е, че социализмът значи очовечаване на обществото.
- Как звучи Благоевият въпрос на фона на преди малко отминалите избори? Резултатите им не демонстрират ли, че в днешна България наподобява няма почва за социализъм? Къде са гласоподавателите на лявото?
- Изборите бяха геополитически. И, със страдание, би трябвало да кажа, че към 70% от българския народ избра западната геополитическа опция.
- Е, 60% от гласоподавателите изобщо не гласоподаваха...
- Мисля, че изборната интензивност беше най-малко 50%. Недостоверни ми наподобяват изборните описи, включващи 6 милиона и 560 хиляди гласоподаватели - та цялото ни население сега е толкоз. Списъците би трябвало да се актуализират.
Що се отнася до тези, които не отиват да гласоподават, те въобще не свързват своя живот с политическите партии и не имат вяра в обществото. В положение на аномия са. Това не е по никакъв начин добра вероятност.
- Резултатите на гласуването не демонстрират ли, че бе определена войната?
- Да, тъкмо по този начин, 70% избраха провоенната опция.
- Дават ли си сметка какво са избрали?
- Може би не си дават сметка, тъй като това, че става дума за военна опция, бе отречено освен от политиците от тази наклонност, само че и от всички анализатори.
- Очевидно днешната опция се свежда до избора сред войната и мира. Политическото като че ли изчезна въобще.
- Точно по този начин - на напред във времето излезе изборът война или мир. Никой не приказва за политическа опция. И това е продължение на налаганата в течение на над 30 години теза за безалтернативност на капитализма.
Все отново продължаваме тази битка, която не е за нас, а за бъдещите генерации. Затова и сборникът ни не може просто да си стои на рафта като следващата книга, следващото академично занятие. Трябва да се трансформира в тематика за полемики на разнообразни места.
Не съм оптимистка. Но всеки би трябвало да прави каквото може. Ние сме субектът, както сподели проф. Денков. Всеки от нас е индивид на концепцията за социализма.> със съкращения>
Миналата седмица бе показан новоизлезлият алманах " Що е социализъм и има ли той почва у нас? 130 години по-късно ". Заглавието е търсена отпратка към класическия труд на бащата на българския социализъм Димитър Благоев. Съставители са двама авторитетни учени с леви възгледи - историчката проф. Искра Баева и философът проф. Димитър Денков - и двамата преподаватели в СУ " Св. Кл. Охридски ". > - Проф. Баева, по какъв начин се роди концепцията за този алманах, репликиращ класическия труд на Димитър Благоев? Защо решихте, че е значимо още веднъж да се сложи въпросът " Що е социализъм и има ли той почва у нас? 130 години по-късно "?
- Идеята за сборника пристигна от проф. Димитър Денков, който е ръководител на Националния политически институт на Българска социалистическа партия. Той ми предложи също да стана съставител. Идеята бе това да не се трансформира в затворена в Българска социалистическа партия полемика, а да поканим мислители, принадлежащи към разнообразни обществени групи и публични хрумвания.
Когато започнахме да вършим лист на вероятните създатели, които да поканим, той бе много просторен. Обърнахме се и към хора с диаметрално противоположни хрумвания, тъй като е значимо и те какво мислят за социализма. Но всички до един отхвърлиха с еднопосочни реакции: " Какъв социализъм, ние никакъв социализъм не желаеме! "
Над 40 души, представители на разнообразни браншове на лявото, демонстрираха интерес да вземат участие в сборника със свои публикации. Както обаче постоянно става в такива случаи, по една или друга причина не всички съумяват да изпълнят положителните си планове. Така в последна сметка едвам към една четвърт от авансово деклариралите присъединяване действително се включиха - и в този момент можете да видите написаното от тях в книгата.
- Може би на останалите тематиката се е сторила прекомерно сложна?
- Признавам, че тази тематика е сложна за анализиране, тъй като, за разлика от други хрумвания, концепцията за социализма към този момент е била осъществена. Имаме един модел на социализъм зад тила си, който е приключил с провал. И това прави доста по-трудна опцията да обмисляш и да създаваш нов обществен план.
Големият проблем на левицата е, че тя доста се разграничава от десницата, която се базира върху инстинктите, върху егоизма, върху обясненията към хората, че алчността не е нещо неприятно, че в случай че те постави старания, всеки може да реализира всичко, че конкуренцията е най-важната.
При социализма е напълно друго. За да стигнеш до концепцията за социализма, би трябвало първо да осмислиш какво съставлява обществото. И в случай че искаш това общество да е обществено заслужено, би трябвало да се съгласиш авансово, че си задължен да поделиш своя интерес с ползите на другите. Защото социализмът съставлява общ интерес, а общият интерес значи отвод от част от самостоятелното в името на общото. Това е мъчно и изисква по-висока начетеност на хората. Само хора с обучение могат да осъзнаят какви са ползите на обществото. Необразованите хора доста елементарно попадат в мрежите на консерваторите, на индивидуалистите, които изясняват, че в случай че всеки пази своя интерес, всичко ще бъде доста добре. Че обществото щяло да се развива добре, в случай че всеки е сполучлив.
Само че не е по този начин. Защото капитализмът се гради върху конкуренцията. Тя има и положителни страни. Но де факто триумфът на едните значи неуспех на другите, които стават непотребни.
А концепцията за социализма неслучайно поражда, откакто се заражда и капитализмът, тъй като бързо излиза наяве, че такова общество е положително за малко на брой и неприятно за мнозина. Така изпъкват концепциите на тези хора, които мислят за положителното за множеството хора, за обществото като цяло - да няма огромни обществени разлики и да се даде на всеки опция да се развива.
Това е може би най-важното за социализма - че той желае да сътвори равна обществена основа за хората. И да разреши на всеки да се развива съгласно опциите си, а не съгласно средата, в която се е родил - измежду аристокрацията, духовенството или селячеството.
И най-важният въпрос е можем ли да възродим този модел. В момента ни споделят: в сегашния развъртян капитализъм, в който живеем, има равни благоприятни условия за всички. Всички получават обучение, има обща просветителна система. Да, обаче, в случай че си се родил в циганската махала или в далечно село, имаш доста дребна опция да получиш обучение и да стигнеш до върха. А в случай че си се родил в дребните богаташки затворени общности и комплекси, то сигурно освен ще успееш и ще получиш обучение в чужбина, само че ще ти бъде предоставено и хубаво работно място.
Каквото и да приказват в този момент за оня социализъм, в който живяхме - а той фактически имаше доста дефекти и не даваше политически свободи - въпреки всичко при него бяха основани равни благоприятни условия за развиване на хората. А що се отнася до привилегиите, тези на така наречен номенклатура, ще забележим голямата разлика сред техните благосъстояния и тези на сегашната върхушка. Максимумът на номенклатурата беше да има кола и вила. Докато в този момент всеки вижда защо става дума...
- В изявленията по време на представянето на книгата доста се говореше за алтернативата на капитализма. Ясни ли са параметрите?
- Първо, доста е мъчно в изискванията на актуалния капитализъм, когато отвред ти изясняват, че той е безалтернативен, да се решиш да кажеш: не, не съм склонен, има опция. Това е първото предизвикателство. Второто е да очертаеш тази опция.
Струва ми се, че най-големият проблем на съвременността е увлечението по икономическия напредък. Така, както Димитър Благоев, с цел да отговори на въпроса " Що е социализъм и има ли той почва у нас? ", прави разбор на икономическото положение на България, по този начин и ние би трябвало да изхождаме от разбора на стопанската система през днешния ден.
Според мен, най-големият проблем за бъдещето на нашето общество е робуването на високите темпове на икономическо развиване. Трябва да прекратим този метод, тъй като високите темпове се реализират за сметка на общественото разслоение. Ако ние желаеме обществото да се развива, само че по този начин, че да употребява интелектуалния капацитет на всички членове, не можем да си позволим стопанската система да взема връх над обществото. Ако сложим на едната везна икономическото развиване, а на другата хората, мисля, че би трябвало да натежат хората - и това е позицията на социализма. Често пъти за сметка на стопанската система, само че мисля, че си коства.
Проблемите са доста. Аз не съм икономистка. Но считам, че там е разковничето. И там би трябвало да се търсят опциите за развиване на обществото, което да разреши освен на Европа и развитите страни да напредват. Те сега изяждат ресурсите на останалия свят, тъй като това е техният метод на развиване. Но процесът се обръща. Ако тези запаси бъдат изядени напълно, за всички ще стане неприятно. Моделът в този момент води до експорт на производства отвън Европа. В последна сметка обаче Европа ще заплати цената за всичко това. Даже няма и да загатвам самоубийствената война, която се води в Европа - тъй като и до там се стигна...
Мисля, че е време да помислим за един различен вид общество. В което не стопанската система, а обществената тъкан е по-важна. Хората. Моята теза е, че социализмът значи очовечаване на обществото.
- Как звучи Благоевият въпрос на фона на преди малко отминалите избори? Резултатите им не демонстрират ли, че в днешна България наподобява няма почва за социализъм? Къде са гласоподавателите на лявото?
- Изборите бяха геополитически. И, със страдание, би трябвало да кажа, че към 70% от българския народ избра западната геополитическа опция.
- Е, 60% от гласоподавателите изобщо не гласоподаваха...
- Мисля, че изборната интензивност беше най-малко 50%. Недостоверни ми наподобяват изборните описи, включващи 6 милиона и 560 хиляди гласоподаватели - та цялото ни население сега е толкоз. Списъците би трябвало да се актуализират.
Що се отнася до тези, които не отиват да гласоподават, те въобще не свързват своя живот с политическите партии и не имат вяра в обществото. В положение на аномия са. Това не е по никакъв начин добра вероятност.
- Резултатите на гласуването не демонстрират ли, че бе определена войната?
- Да, тъкмо по този начин, 70% избраха провоенната опция.
- Дават ли си сметка какво са избрали?
- Може би не си дават сметка, тъй като това, че става дума за военна опция, бе отречено освен от политиците от тази наклонност, само че и от всички анализатори.
- Очевидно днешната опция се свежда до избора сред войната и мира. Политическото като че ли изчезна въобще.
- Точно по този начин - на напред във времето излезе изборът война или мир. Никой не приказва за политическа опция. И това е продължение на налаганата в течение на над 30 години теза за безалтернативност на капитализма.
Все отново продължаваме тази битка, която не е за нас, а за бъдещите генерации. Затова и сборникът ни не може просто да си стои на рафта като следващата книга, следващото академично занятие. Трябва да се трансформира в тематика за полемики на разнообразни места.
Не съм оптимистка. Но всеки би трябвало да прави каквото може. Ние сме субектът, както сподели проф. Денков. Всеки от нас е индивид на концепцията за социализма.> със съкращения>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ