Любомир Дацов пред Zonanews: Макроикономическият сценарий на БНБ е по-реализируемият, според мен. Трендът на инфлацията ще е нагоре
Интервю на Живка Кехайова с Любомир Дацов, някогашен заместник-министър на финансите
По предварителни данни на Национален статистически институт показателят на потребителските цени за януари 2022 година по отношение на декември 2021 година е 101.5%, т.е. месечната инфлация е 1.5%. Годишната инфлация за януари 2022 година по отношение на януари 2021 година е 9.1%. Средногодишната инфлация за интервала февруари 2021 - януари 2022 година по отношение на интервала февруари 2020 - януари 2021 година е 4.1%. Потърсихме за коментар финансиста Любомир Дацов, който е някогашен заместник-министър на финансите в две поредни държавни управления. Работил е за Министерството на финансите от 1992 до 2009 година
Какъв е коментарът Ви. Отчетът на Национален статистически институт не дава ли поредна крива на инфлацията, друга от заложената от държавното управление при образуване на Бюджета?
9,1% не е средногодишна инфлация, а инфлация на годишна база. Средногодишната е 4,1%. Да, има малко ускорение на инфлацията по отношение на 7,8%, предвиждана от министъра на финансите, само че данните за средногодишната може да се окажат разнообразни. Ако паднат цените на сезонните плодове и зеленчуци, или в случай че се урегулират цените на газа, да вземем за пример, картината ще е много друга. Ако се понижи цената на вноса, показателят може да стане негативен.
Аз съм песимистичен обаче, че цените на храните ще се върнат на предходните си стойности. Ще имаме по-висока инфлация от тази, която сме имали преходните години. Голямата, ускорената инфлация сега е инфлация поради цените на енерготносителите. Последната зависи доста от сезона - в този момент е зима и се разходва доста повече от лятото. Зависи от политическа обстановка и решения - ето, рецесията към Украйна я повишава.
Днес пристигнаха известия, че Русия изтегля войските си от границата на Украйна - това ще се отрази сигурно на пазарите, на цената на газа, където Русия е главен състезател. Може да се успокои пазарът. От друга страна, съгласно мен, казусът с Украйна ще е дълготраен - не знаем по какъв начин ще се развият нещата в вероятност, какви политически решения ще бъдат подхванати.
Национален статистически институт регистрира средногодишна инфлация от до момента 4,1%, само че в случай че погледнем прогнозата на Българска народна банка за средногодишна инфлация 7%, излиза наяве, че инфлацията още много ще нарасне, с цел да се стигне такава средногодишна стойност. Трендът ще е нагоре.
Прогнозите, които излизат са разнообразни. Някои са за двуцифрена инфлация у нас. Като че ли общото сред тьх е, че всички дават по-висока инфлация от плануванаъа от държавното управление, въз основата, на която е юридически Бюджета. Това не е ли риск?
Прогнозите се разграничават, тъй като в края на краищата въпросът опира до сюжета, който е заложен при построяването на модела. Но никой не може да планува чисто политическите фактори. Не може да се планува нагнетяването на напрежението към Украйна, да вземем за пример, какъв резултат ще има. Да, има една базова инфлация, която си стои поради преструктурирането на стопанските системи. Видяхме прогнозата и на Европейска комисия, само че в главната си част високата инфлация не е разследване от преструктурирането на стопанските системи, а е разследване от забавени доставки, от скока на цените на силата и други
Кой от сюжетите тогава Ви наподобява най-реалистичен?
Макроикономическият сюжет на Българска народна банка е по-реализируемият, съгласно мен. Прогнозата е сюжет, в който набелязваш избрани връзки, изследваш избрани резултати. Сценариите на Министерство на финансите и на Българска народна банка са разнообразни, а като са разнообразни сюжетите и данните са разнообразни. Чрез математическия модел по някакъв метод оценяваш връзките и резултатите сред другите съставни елементи, залагаш коефициенти, само че оценката постоянно може да е повече от една.
Математическият модел е едно уравнение, само че на никое място не е казано, че то безусловно е правилно, колкото и на огромна висота да стават нещата към този момент. Както наподобява ние си вървим към този момент по сюжета на Българска народна банка, а и Европейска комисия дава в своята прогноза 15-20% по-високи цени на силата. Задържат ли се цените на енергийните запаси на по-високо равнище и тази година инфлацията ще се задържи по-висока.
Ще има ли някаква стабилизация у нас?
Стабилизация може да има, когато се прави стабилизационна политика. Политиката на държавното управление, най-малко на думи, не е стабилизационна, а е в противоположна посока. Стабилизационната политика не е политика на агресия, а на ограничение.
Големият проблем не е ли в преразпределението на 44% от Бюджета - прекалено много.
Икономиката е 100%. Като похарчиш повече през Бюджета, оставяш по-малко за частния бранш. Въпросът е в успеваемостта. Съмнявам се, че някой би твърдял, че държавният бранш е по-ефективен от частния. По принцип не би трябвало да се случва изключително в години, в които има напредък.
По предварителни данни на Национален статистически институт показателят на потребителските цени за януари 2022 година по отношение на декември 2021 година е 101.5%, т.е. месечната инфлация е 1.5%. Годишната инфлация за януари 2022 година по отношение на януари 2021 година е 9.1%. Средногодишната инфлация за интервала февруари 2021 - януари 2022 година по отношение на интервала февруари 2020 - януари 2021 година е 4.1%. Потърсихме за коментар финансиста Любомир Дацов, който е някогашен заместник-министър на финансите в две поредни държавни управления. Работил е за Министерството на финансите от 1992 до 2009 година
Какъв е коментарът Ви. Отчетът на Национален статистически институт не дава ли поредна крива на инфлацията, друга от заложената от държавното управление при образуване на Бюджета?
9,1% не е средногодишна инфлация, а инфлация на годишна база. Средногодишната е 4,1%. Да, има малко ускорение на инфлацията по отношение на 7,8%, предвиждана от министъра на финансите, само че данните за средногодишната може да се окажат разнообразни. Ако паднат цените на сезонните плодове и зеленчуци, или в случай че се урегулират цените на газа, да вземем за пример, картината ще е много друга. Ако се понижи цената на вноса, показателят може да стане негативен.
Аз съм песимистичен обаче, че цените на храните ще се върнат на предходните си стойности. Ще имаме по-висока инфлация от тази, която сме имали преходните години. Голямата, ускорената инфлация сега е инфлация поради цените на енерготносителите. Последната зависи доста от сезона - в този момент е зима и се разходва доста повече от лятото. Зависи от политическа обстановка и решения - ето, рецесията към Украйна я повишава.
Днес пристигнаха известия, че Русия изтегля войските си от границата на Украйна - това ще се отрази сигурно на пазарите, на цената на газа, където Русия е главен състезател. Може да се успокои пазарът. От друга страна, съгласно мен, казусът с Украйна ще е дълготраен - не знаем по какъв начин ще се развият нещата в вероятност, какви политически решения ще бъдат подхванати.
Национален статистически институт регистрира средногодишна инфлация от до момента 4,1%, само че в случай че погледнем прогнозата на Българска народна банка за средногодишна инфлация 7%, излиза наяве, че инфлацията още много ще нарасне, с цел да се стигне такава средногодишна стойност. Трендът ще е нагоре.
Прогнозите, които излизат са разнообразни. Някои са за двуцифрена инфлация у нас. Като че ли общото сред тьх е, че всички дават по-висока инфлация от плануванаъа от държавното управление, въз основата, на която е юридически Бюджета. Това не е ли риск?
Прогнозите се разграничават, тъй като в края на краищата въпросът опира до сюжета, който е заложен при построяването на модела. Но никой не може да планува чисто политическите фактори. Не може да се планува нагнетяването на напрежението към Украйна, да вземем за пример, какъв резултат ще има. Да, има една базова инфлация, която си стои поради преструктурирането на стопанските системи. Видяхме прогнозата и на Европейска комисия, само че в главната си част високата инфлация не е разследване от преструктурирането на стопанските системи, а е разследване от забавени доставки, от скока на цените на силата и други
Кой от сюжетите тогава Ви наподобява най-реалистичен?
Макроикономическият сюжет на Българска народна банка е по-реализируемият, съгласно мен. Прогнозата е сюжет, в който набелязваш избрани връзки, изследваш избрани резултати. Сценариите на Министерство на финансите и на Българска народна банка са разнообразни, а като са разнообразни сюжетите и данните са разнообразни. Чрез математическия модел по някакъв метод оценяваш връзките и резултатите сред другите съставни елементи, залагаш коефициенти, само че оценката постоянно може да е повече от една.
Математическият модел е едно уравнение, само че на никое място не е казано, че то безусловно е правилно, колкото и на огромна висота да стават нещата към този момент. Както наподобява ние си вървим към този момент по сюжета на Българска народна банка, а и Европейска комисия дава в своята прогноза 15-20% по-високи цени на силата. Задържат ли се цените на енергийните запаси на по-високо равнище и тази година инфлацията ще се задържи по-висока.
Ще има ли някаква стабилизация у нас?
Стабилизация може да има, когато се прави стабилизационна политика. Политиката на държавното управление, най-малко на думи, не е стабилизационна, а е в противоположна посока. Стабилизационната политика не е политика на агресия, а на ограничение.
Големият проблем не е ли в преразпределението на 44% от Бюджета - прекалено много.
Икономиката е 100%. Като похарчиш повече през Бюджета, оставяш по-малко за частния бранш. Въпросът е в успеваемостта. Съмнявам се, че някой би твърдял, че държавният бранш е по-ефективен от частния. По принцип не би трябвало да се случва изключително в години, в които има напредък.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ