Проф. д-р Тодор Тагарев специално за Zonanews: Позицията на българското правителство не е адекватна. В момента то се поддава на натиска на сили, които работят в интерес на Кремъл
Интервю на Живка Кехайова
Проф. Тагарев, през днешния ден излезе новият Индекс на европейския суверенитет, поставящ България на последно място в Европейски Съюз по всички индикатори. Вчера Кирил Петков изясни, че няма да се разисква въпроса с публично поисканото от Украйна оръжие от нас. Адекватна ли е формалната позиция на България по отношение на войната на Русия против Украйна?
Определено не е. Днес излязоха и други обстоятелства - че България изнася оръжие за Украйна и това е известно на ръководещите. Имам поради казаното от някогашният началник на КИНТЕКС, който не виждам каква изгода би имал да твърди лъжи. А и това няма по какъв начин да остане прикрито в дълготраен проект.
Така че не е съответна сега позицията на българското държавно управление. Политически водачи и държавни ръководители с властови позиции сега несъмнено вземат страната на Кремъл в този спор и съумяват да наложат на българското държавно управление решения в полза на Кремъл, а те не са в полза на България. Още по-малко са в полза на Украйна.
В интерес на България е да окажем помощ на Украйна освен от морална позиция, а и от чисто прагматична такава. Ако Русия успее да реализира своите военни цели и да подчини Украйна няма никаква гаранция до каква степен ще спре.
А и даже да спре, това ще нанесе трайни отрицателни последици върху световната система за сигурност и изключително върху европейската система за сигурност. Ще бъдем принудени да харчим доста повече от тези прословути 2% за сигурността си.
Двата %, за които се приказва от 20 години, само че има решение от 8 години и стихотворец ангажимент от всяка страна-член на НАТО да го извърши. Така че ще ни се наложи да действаме в доста по-лоша среда за сигурност и да търсим гаранции.
В наш интерес е Украйна да удържи и да се надяваме, че ще възвърне своята териториална целокупност. Само по този начин Русия ще бъде сложена на мястото й и принудена да спре със своите нападателни дейности по отношение на демократичния свят, част от който сме и ние.
Има и други прагматични съображения. Това, което Украйна посредством посланика си желае от нас, са систематични въоръжения по на 50-60 години, а някои и на повече. Те може да са в техническа редовност, само че в един спор, могат да бъдат елементарно преодоляни с по-модерни системи въоръжение със съществено разузнаване, систематизиране на цели и бързо поразяване. Системи, нанасящи огневи провали на по-голямо разстояние.
За нас е преференциално да вървим към такива системи на въоръжение и да се освобождаваме от старите и по-малко ефикасни. Ако не го създадем, ще имаме остаряло оръжие в складовете, само че рано или късно ще ни се наложи да ги унищожаваме, а и това ще ни коства пари.
Прагматичните съобръжения за какво би трябвало да окажем помощ на Украйна са доста, само че сега държавното управление се поддава на натиска от тези сили, които работят в полза на Кремъл.
В същото време надали държавното управление се надява съществено, че това няма да бъде видяно, както е и видяно, даже очебийно от сътрудниците ни. Неизбежно е " шикалкавенето " ни да има и стопански измерения.
Този отвод да предоставим оръжие на Украйна, или по-скоро лицемерието, което следим - " ние предоставяме, но няма да споделяме, че го вършим ", бие по престижа на България. Това ще има имиджови последици за години напред.
Виждате ли излаз от тази безумна обстановка?
Намирането на решение зависи от вътрешнополитически процеси, за които експерти би трябвало да си кажат думата. Аз нямам искания да бъда подобен. Само ще загатна, че участвах в едно социологическо изследване и в представянето на резултатите преди месец и в него доста ясно пролича, че огромната част от българите са изрично за оказване на помощ на Украйна и за почтено участие на България в Европейски Съюз и НАТО.
Тази част от българите одобряват и желаят освен да сме консуматори на сигурност, а и да заделяме нужните запаси за постигането на такова действително партньорство.
Когато се направи прорез на данните с какви убеждения са тези българи, излиза наяве, че те са гласоподавателите на Продължаваме промяната, на Демократична България и в огромна степен на ГЕРБ.
Последното значи, че в случай че тези партии желаят да задържат гласоподавателите си, вота си, би трябвало да заемат съответна политическа позиция и в случай че би трябвало - да намерят различен вътрешнополитически баланс, друг от следения сега. Иначе самите те ще изгубят позициите си.
Как ще се развие, съгласно вас войната в Украйна?
Предполагам в идващите седмици ще наблюдение същото, което следим в този момент. Русия вследствие на масирано потребление на артилерия и заличаване на градове, на цивилна и военна конструкция, съумява да реализира някакви частични тактически триумфи, въпреки и мощно лимитирани.
В други елементи Украйна реализира лимитирани тактически триумфи. Не виждам по какъв начин тази картина на войната може да се промени в идващите няколко седмици.
По-далечната вероятност зависи от това по какъв начин ще устоят стопански двете страни, с цел да поддържат това военно изпитание. Украйна има по-малък боен капацитет, по-малко оръжие и разчита главно на помощта на демократичния свят.
Но пък и за Русия нещата не се развиват добре. Тя към този момент стартира да вкарва във войната хора със доста по-ниска подготовка от тази в постоянната войска. Извадиха и изпращат на фронта въоръжение, доста по-старо от това, с което започнаха войната. Русия също не може да разчита на дълготрайни военни старания.
Още повече, че глобите последователно, само че все по-сериозно стартират да работят върху стопанската система й. Ефектът от тях ще се усеща все по-силно и Русия ще има съществени проблеми освен да създава оръжие, а и да ремонтира разваленото при военните дейности.
С други думи резултатът ще зависи най-много от това до каква степен демократичният свят ще е предан към Украйна?
Да, до каква степен ще е предан и какъв брой ще е корав в глобите към Русия. Особено значимо е налагането на ембарго на горивата и освобождението от зависимостта от съветски доставки на петрол и газ. Защото в действителност те зареждат съветската стопанска система и съветската военна машина.
Бихте ли желали да кажете нещо на путинофилите у нас?
Както през вчерашния ден сподели един по-млад сътрудник, при тях става въпрос за нещо като религиозна религия. Няма никаква рационална основа на путинофилството, ние нищо не можем да спечелим от него, в противен случай - можем единствено да загубим. При това напоследък всякакви руснаци като Рогозин и Лавров ни оказват помощ съществено да преодолеем путинофилството, демонстрирайки ни по какъв начин гледа на нас Русия.
И да - Русия гледа на нас тъкмо по този метод. Друг метод не съществува. Другото е просто агитация. Би трябвало всичко това да доближава до тези хора, само че за жалост съветската агитация употребява свободно доста съществени информационни канали към момента. Много мощно доближава до тази категория " вярващи " и продължава да подклажда ирационалната им " религия ".
През последния месец да вземем за пример съм канен един път в БНР, само че там прокремълската линия е обезпечена по 2-3 часа всеки ден. И освен там. Очевидно имунната ни сестема като нация я няма никаква.
Професор доктор Тодор Димитров Тагарев е роден на 18 април 1960 година в град Стамболийски, област Пловдив. Завършва Математическа гимназия " Акад. Кирил Попов " в гр. Пловдив. През 1982 година приключва ВНВВУ " Георги Бенковски " в Долна Митрополия, като инженер по автоматика и телемеханика. През 1989 година пази дисертация във Военновъздушната инженерна академия " Н. Е. Жуковски " в Москва, Съюз на съветските социалистически републики, а през 1994 година - Командно-щабния лицей на Военновъздушни сили на Съединени американски щати. От 1999 година е старши теоретичен помощник ІІ степен (доцент) по приложение на правилата и методите на кибернетиката, а от 2014 година – професор по същата компетентност. Кариера: От 1982 година до 1986 година служи в бойно отделение на Военновъздушни сили. От 1989 до 1992 година е учител във ВВВУ " Г. Бенковски ". От 1994 до 1998 година е теоретичен помощник поредно в Института по ръководство и систематични проучвания и Института за галактически проучвания на Българска академия на науките, където продължава да работи като старши теоретичен помощник от 2002 година до 2004 година От 1999 до 2001 година е поредно шеф на Дирекция " Планиране на защитата " и " Политика по въоръженията " в Министерство на защитата. От 2004 до 2008 година е началник на катедра " Мениджмънт на защитата " във Военна академия " Г. С. Раковски ". От 2008 година работи в Института по паралелна обработка на информацията на Българска академия на науките (сега Институт по осведомителни и информационни технологии), като началник на секция " Информационни технологии в сигурността " и на Центъра по мениджмънт на сигурността и защитата. От 2005 до 2008 година Тодор Тагарев е член на Борда за проучвания и технологии на НАТО и народен представител в неговия панел " Системни разбори и изследвания ". В интервала септември 2009-септември 2010 година е консултант на министъра на защитата по въпросите на стратегическия защитителен мениджмънт. От 13 март до 29 май 2013 година е министър на защитата в служебния кабинет на Марин Райков. От 03 май 2016 година е назначен за шеф на Институт по защита " Проф. Цветан Лазаров ". Притежава забележителен опит в управлението и присъединяване в интернационалните и национални интердисциплинарни проучвания по въпроси на сигурността и защитата. Негови научни и научно-приложни изявления са преведени на азербайджански, арабски, арменски, бахаса, грузински, подари, испански, португалски, румънски, съветски, сръбски, украински, маджарски и френски езици. Владее британски и съветски език. Семейно състояние: фамилен, с три деца.
Проф. Тагарев, през днешния ден излезе новият Индекс на европейския суверенитет, поставящ България на последно място в Европейски Съюз по всички индикатори. Вчера Кирил Петков изясни, че няма да се разисква въпроса с публично поисканото от Украйна оръжие от нас. Адекватна ли е формалната позиция на България по отношение на войната на Русия против Украйна?
Определено не е. Днес излязоха и други обстоятелства - че България изнася оръжие за Украйна и това е известно на ръководещите. Имам поради казаното от някогашният началник на КИНТЕКС, който не виждам каква изгода би имал да твърди лъжи. А и това няма по какъв начин да остане прикрито в дълготраен проект.
Така че не е съответна сега позицията на българското държавно управление. Политически водачи и държавни ръководители с властови позиции сега несъмнено вземат страната на Кремъл в този спор и съумяват да наложат на българското държавно управление решения в полза на Кремъл, а те не са в полза на България. Още по-малко са в полза на Украйна.
В интерес на България е да окажем помощ на Украйна освен от морална позиция, а и от чисто прагматична такава. Ако Русия успее да реализира своите военни цели и да подчини Украйна няма никаква гаранция до каква степен ще спре.
А и даже да спре, това ще нанесе трайни отрицателни последици върху световната система за сигурност и изключително върху европейската система за сигурност. Ще бъдем принудени да харчим доста повече от тези прословути 2% за сигурността си.
Двата %, за които се приказва от 20 години, само че има решение от 8 години и стихотворец ангажимент от всяка страна-член на НАТО да го извърши. Така че ще ни се наложи да действаме в доста по-лоша среда за сигурност и да търсим гаранции.
В наш интерес е Украйна да удържи и да се надяваме, че ще възвърне своята териториална целокупност. Само по този начин Русия ще бъде сложена на мястото й и принудена да спре със своите нападателни дейности по отношение на демократичния свят, част от който сме и ние.
Има и други прагматични съображения. Това, което Украйна посредством посланика си желае от нас, са систематични въоръжения по на 50-60 години, а някои и на повече. Те може да са в техническа редовност, само че в един спор, могат да бъдат елементарно преодоляни с по-модерни системи въоръжение със съществено разузнаване, систематизиране на цели и бързо поразяване. Системи, нанасящи огневи провали на по-голямо разстояние.
За нас е преференциално да вървим към такива системи на въоръжение и да се освобождаваме от старите и по-малко ефикасни. Ако не го създадем, ще имаме остаряло оръжие в складовете, само че рано или късно ще ни се наложи да ги унищожаваме, а и това ще ни коства пари.
Прагматичните съобръжения за какво би трябвало да окажем помощ на Украйна са доста, само че сега държавното управление се поддава на натиска от тези сили, които работят в полза на Кремъл.
В същото време надали държавното управление се надява съществено, че това няма да бъде видяно, както е и видяно, даже очебийно от сътрудниците ни. Неизбежно е " шикалкавенето " ни да има и стопански измерения.
Този отвод да предоставим оръжие на Украйна, или по-скоро лицемерието, което следим - " ние предоставяме, но няма да споделяме, че го вършим ", бие по престижа на България. Това ще има имиджови последици за години напред.
Виждате ли излаз от тази безумна обстановка?
Намирането на решение зависи от вътрешнополитически процеси, за които експерти би трябвало да си кажат думата. Аз нямам искания да бъда подобен. Само ще загатна, че участвах в едно социологическо изследване и в представянето на резултатите преди месец и в него доста ясно пролича, че огромната част от българите са изрично за оказване на помощ на Украйна и за почтено участие на България в Европейски Съюз и НАТО.
Тази част от българите одобряват и желаят освен да сме консуматори на сигурност, а и да заделяме нужните запаси за постигането на такова действително партньорство.
Когато се направи прорез на данните с какви убеждения са тези българи, излиза наяве, че те са гласоподавателите на Продължаваме промяната, на Демократична България и в огромна степен на ГЕРБ.
Последното значи, че в случай че тези партии желаят да задържат гласоподавателите си, вота си, би трябвало да заемат съответна политическа позиция и в случай че би трябвало - да намерят различен вътрешнополитически баланс, друг от следения сега. Иначе самите те ще изгубят позициите си.
Как ще се развие, съгласно вас войната в Украйна?
Предполагам в идващите седмици ще наблюдение същото, което следим в този момент. Русия вследствие на масирано потребление на артилерия и заличаване на градове, на цивилна и военна конструкция, съумява да реализира някакви частични тактически триумфи, въпреки и мощно лимитирани.
В други елементи Украйна реализира лимитирани тактически триумфи. Не виждам по какъв начин тази картина на войната може да се промени в идващите няколко седмици.
По-далечната вероятност зависи от това по какъв начин ще устоят стопански двете страни, с цел да поддържат това военно изпитание. Украйна има по-малък боен капацитет, по-малко оръжие и разчита главно на помощта на демократичния свят.
Но пък и за Русия нещата не се развиват добре. Тя към този момент стартира да вкарва във войната хора със доста по-ниска подготовка от тази в постоянната войска. Извадиха и изпращат на фронта въоръжение, доста по-старо от това, с което започнаха войната. Русия също не може да разчита на дълготрайни военни старания.
Още повече, че глобите последователно, само че все по-сериозно стартират да работят върху стопанската система й. Ефектът от тях ще се усеща все по-силно и Русия ще има съществени проблеми освен да създава оръжие, а и да ремонтира разваленото при военните дейности.
С други думи резултатът ще зависи най-много от това до каква степен демократичният свят ще е предан към Украйна?
Да, до каква степен ще е предан и какъв брой ще е корав в глобите към Русия. Особено значимо е налагането на ембарго на горивата и освобождението от зависимостта от съветски доставки на петрол и газ. Защото в действителност те зареждат съветската стопанска система и съветската военна машина.
Бихте ли желали да кажете нещо на путинофилите у нас?
Както през вчерашния ден сподели един по-млад сътрудник, при тях става въпрос за нещо като религиозна религия. Няма никаква рационална основа на путинофилството, ние нищо не можем да спечелим от него, в противен случай - можем единствено да загубим. При това напоследък всякакви руснаци като Рогозин и Лавров ни оказват помощ съществено да преодолеем путинофилството, демонстрирайки ни по какъв начин гледа на нас Русия.
И да - Русия гледа на нас тъкмо по този метод. Друг метод не съществува. Другото е просто агитация. Би трябвало всичко това да доближава до тези хора, само че за жалост съветската агитация употребява свободно доста съществени информационни канали към момента. Много мощно доближава до тази категория " вярващи " и продължава да подклажда ирационалната им " религия ".
През последния месец да вземем за пример съм канен един път в БНР, само че там прокремълската линия е обезпечена по 2-3 часа всеки ден. И освен там. Очевидно имунната ни сестема като нация я няма никаква.
Професор доктор Тодор Димитров Тагарев е роден на 18 април 1960 година в град Стамболийски, област Пловдив. Завършва Математическа гимназия " Акад. Кирил Попов " в гр. Пловдив. През 1982 година приключва ВНВВУ " Георги Бенковски " в Долна Митрополия, като инженер по автоматика и телемеханика. През 1989 година пази дисертация във Военновъздушната инженерна академия " Н. Е. Жуковски " в Москва, Съюз на съветските социалистически републики, а през 1994 година - Командно-щабния лицей на Военновъздушни сили на Съединени американски щати. От 1999 година е старши теоретичен помощник ІІ степен (доцент) по приложение на правилата и методите на кибернетиката, а от 2014 година – професор по същата компетентност. Кариера: От 1982 година до 1986 година служи в бойно отделение на Военновъздушни сили. От 1989 до 1992 година е учител във ВВВУ " Г. Бенковски ". От 1994 до 1998 година е теоретичен помощник поредно в Института по ръководство и систематични проучвания и Института за галактически проучвания на Българска академия на науките, където продължава да работи като старши теоретичен помощник от 2002 година до 2004 година От 1999 до 2001 година е поредно шеф на Дирекция " Планиране на защитата " и " Политика по въоръженията " в Министерство на защитата. От 2004 до 2008 година е началник на катедра " Мениджмънт на защитата " във Военна академия " Г. С. Раковски ". От 2008 година работи в Института по паралелна обработка на информацията на Българска академия на науките (сега Институт по осведомителни и информационни технологии), като началник на секция " Информационни технологии в сигурността " и на Центъра по мениджмънт на сигурността и защитата. От 2005 до 2008 година Тодор Тагарев е член на Борда за проучвания и технологии на НАТО и народен представител в неговия панел " Системни разбори и изследвания ". В интервала септември 2009-септември 2010 година е консултант на министъра на защитата по въпросите на стратегическия защитителен мениджмънт. От 13 март до 29 май 2013 година е министър на защитата в служебния кабинет на Марин Райков. От 03 май 2016 година е назначен за шеф на Институт по защита " Проф. Цветан Лазаров ". Притежава забележителен опит в управлението и присъединяване в интернационалните и национални интердисциплинарни проучвания по въпроси на сигурността и защитата. Негови научни и научно-приложни изявления са преведени на азербайджански, арабски, арменски, бахаса, грузински, подари, испански, португалски, румънски, съветски, сръбски, украински, маджарски и френски езици. Владее британски и съветски език. Семейно състояние: фамилен, с три деца.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ