Интервю на Емил Спахийски Интро Става ли България по-добро място

Интервю на Емил Спахийски

Интро

Става ли България по-добро място за живеене или емиграцията се трансформира в евакуация? Ще има ли българи след 50 години по тези земи или идващото потомство ще загаси лампата? Противно на отрицателните настроения, проучвания на „ Маркет линкс " по поръчка на ДНК демонстрират, че от ден на ден нашенци са подготвени да се върнат в родината. Неправителствената организация „ ДНК - Движение за национална идея " към този момент трета година води акция за поощряване на раждаемостта у нас, а до края на годината ще започва и платформата „ Bulgaria wants you ", която свързва бизнеса и младите българи у нас и по света, посредством даване на работа и опция за живот в България. Един от учредителите и на двете начинания е нашият посетител.

- Доста забавен офис има ДНК – това е апартаментът, в който си израснал като дете и където е творил татко ти?

- Да, по този начин е. Много е прочувствено това място за мен. Всъщност отсам започнахме „ Междинна станция " с Иван, преди двайсет години. Например където е стаята на офис мениджъра е моят детска стая. Надявам се, че ще има добра сила. Не не сме тук поради страстта. Много дълго време движехме нещата на ДНК от офиса на „ Междинна станция ", само че към този момент мястото не доближаваше. Да не се оплакваме, само че работата ни е много. Много продукции и по тази причина се изнесохме тук.

- Колко планове имате сега?

- Готвим новия сезон на „ Фермата ", „ Папараци " върви целогодишно, вършим в би ти ви „ Смени дамата " и „ Бригада нов дом ". Имаме подготвен сезон на ефирен сериал, който би ти ви ще излъчи, живот и здраве скоро – те ще кажат по кое време. И работим по още два плана за сериали, нещо, което е огромно ентусиазъм за нас. Амбициите ни с тези сериали са да излезем отвън България. Всъщност в никакъв случай не сме правили сериали до момента, тъй като го намирахме за извънредно безсмислено упражнение, поради телевизионните бюджети за сериали. Такава е действителността, такива са опциите за финансиране и не се сърдим на живота, още по-малко на малките екрани.

- Защо не сте правили до момента?

- С бюджетите, с които работим, за мащабите на България ние можем да създадем положителни риалити формати, само че не можем да създадем хубави сериали. Нескромно казано, ние в България вършим риалити на приблизително европейско равнище, само че не сме на приблизително европейско равнище в сериалите. С новите планове виждаме късмет да излезем отвън страната и това ни стимулира, само че това са проекти за 2020 година.

- При толкоз доста планове и работа, за какво ви е тази акция на ДНК?

- Първоначално тъй като аз имам афинитет и нужда да се занимавам с публични дела. Поради тази причина вършим и българo-македонския фестивал „ One Love Tour ". Той е напълно идея, а не търговски артикул. Не единствено, че не е доход, само че се явява разход.

- Защо?

- Защото за един безвъзмезден фестивал се намират доста мъчно средства. В ДНК ситуацията е същото – това е социална идея. И за нея мъчно се намират средства.

- Виждаш ли някакъв смисъл в това ДНК?

- Да, виждам. Имам потребност да се занимавам с публични дела, наречи го национализъм. Наречи го както искаш, само че мен ме вълнува демографията, тъй като терзанията, че след 100 години може да няма българи, не са лишени от смисъл. Идеята, че ние сме тези простаци, които ще загасят лампата след хиляда и триста години история, доста ме гложди.

- Прогнозите на всевъзможни статистици сочат, че на тази територия няма да живеят повече от 2 милиона души след 50 години...

- Не, нямам доверие в това. На тази територия ще живеят доста хора, въпросът е какъв брой от тях ще са българи.

- Значи е вярна теорията на един другар и сътрудник, който споделя, че България има ярко бъдеще, българите – надали?

- Да, наподобява вярна. Но тези терзания бяха при започване на плана ДНК. В следствие гледната ни точка се промени, когато започнахме да навлизаме в тематиката, да приказваме с повече експерти – имаме доста умни хора, с които работим, някои от тях са и част от нашия публичен съвет. Това са хора, които уголемяват познанията и кръгозора ни. Общественият съвет и отчасти подкрепя нас с Иван във финансирането на плановете на ДНК. В един миг разбрахме, че казусът не е, че след 100 години няма да има българи. Виж какъв е парадоксът. Основният проблем е, че тъй като в този момент няма задоволително младежи у нас и не се раждат задоволително деца, и няма въобще човешки капацитет в страната, живеем по-зле. Затова отвън моя идеализъм и страха от не толкоз далечното бъдеще, чисто прагматично демографията е пъклен значима за растежа на стопанската система, за положителния живот на всички нас. Ако имахме повече младежи, повече работна ръка, щеше да има и повече вложения, и повече стопанска система, и надлежно по-добър стандарт на живот. Затова преминахме през много стадии и продължаваме да развиваме акциите си в разнообразни насоки. Вече три години вършим акцията „ Направи го в този момент! ". 

- Да създадат какво в този момент?

- Говорим за раждаемостта. В акцията се опитваме да накараме младежите, да вземат по-бързо значимото решение да основават деца. От тази година за първи път освен подтикваме да се записват в нашата акция – за огромното кръщене, което е най-популярното събитие на ДНК. Имаме и други направления в акцията.

- Колко деца сте кръстили до момента и какво е новото?

- Над две хиляди деца към този момент бяха кръстени. Новото е, че двайсет от децата, които са записани тази година - с прочувствени и смислени писма – ще получат бебешки „ ДНК-пакети ", в които има безусловно всичко належащо за първата една година от живота им. В този пакет са включени пелени, дрешки, количка и... по този начин нататък, с помощта на поддръжката на бизнеса.

- Само раждаемостта ли е казусът у нас?

- Не! Ние започнахме да се занимаваме с раждаемостта, само че внезапно осъзнахме, че огромният проблем е емиграцията. Българката си ражда толкоз, колкото ражда приблизително статистическата европейка - по 1,5 – 1,6 – 1,7 деца на семейство. Проблемът е, че огромна част от българите, които занапред би трябвало да основават фамилии и деца, към този момент са в чужбина. Техните деца остават в чужбина, няма ги тук. Така че ние би трябвало да си внесем хора, с цел да спре демографската рецесия.

-  Откъде ще внасяме?

- Най-добре е да стартираме с българите, несъмнено. С Иван малко, по малко узряхме за концепцията да лансираме самодейността „ Bulgaria wants you! ". Това стана преди към година и половина. ДНК ще бъде неин мотор, неин идеолог, само че ще бъде напълно ново юридическо лице, което ще има потребност от много сериозна инвестиция.

- Предполага се, че задачата е да бъдат върнати българи назад в родината си. Как може да стане това?

- Като цяло концепцията е да се направи система, която да дава тласък на емигрантите да се връщат в България. Тази система би трябвало да се трансформира в мост сред бизнеса, който по този начин или другояче страда от липса на фрагменти и е подготвен да влага в това... и това ти го споделям като шеф, не като мечтател...

- Колко души работят при вас в " Междинна станция?

- На моменти - до 300 души.

- Вие напряко сте крупно дружество за стандартите на България.

- По-скоро сме си приблизително. Но в случай че се върнем към концепцията на самодейността, този мост би трябвало да бъде сред бизнеса, локалната власт и страната, с цел да можем да подкрепяме тези, които желаят да се върнат в България или да мигрират тук.

- Какво би привлякло да се върне един човек, който към този момент се е устроил в западния свят?

- Интересното е, че не е въпрос на пари. След доста срещи и диалози с работодатели, чиновници и служащи, стана ясно, че не е значимо единствено каква заплата ще получиш. Давам незабавно образец. Ако предложат на едно младо семейство да се реалокира в Лом на големите за района заплати от по две хиляди лв., отново ще е доста мъчно да се намерят искащи, тъй като липсва инфраструктура – градска среда, обществена среда. Затова всички желаят да живеят и работят в София, Варна, Пловдив, Стара Загора, Бургас, Велико Търново, Русе и още няколко града. Това е по този начин, тъй като там има къде да излезеш вечер. Има какво да правиш, къде да се забавляваш... има мол, алегорично казано. Има детски градини, читаво опазване на здравето, театри, кина, симфонични концерти. Има среда. Идеята ни в този смисъл е да предлагаме работа, като свързваме тези, които търсят и от двете страни – шеф и служащ да се срещнат. Ще се опитваме да предлагаме хрумвания на локалната власт да построяват атрактивна среда за тези, които желаят да се осъществят в България и да им оферират с изключение на благоприятни условия и начин на живот.

- Към кого ще насочите акцията?

- Това са емигрантските общности в чужбина. И обичайните диаспори в Молдова, Украйна, Северна Македония, Сърбия и така нататък Платформата ще бъде подготвена до края на годината и ще бъде и на български език, и на британски.

- Хиляди украинци, македонци, даже албанци получиха българско поданство, изтъквайки българския си генезис. Мисля, че единствено от Северна Македония са над седемдесет хиляди. Огромна част от тях към този момент живеят в Западна Европа с българските си паспорти, като част от Европейския съюз. Съществува ли риск тази ваша платформа да бъде използвана като портал за същата процедура?

- Едно е несъмнено – ние няма да даваме паспорти или да ходатайстваме за тях. Нашата цел е да връщаме емигранти, посредством основаване на условия. Тези, които нямат българско поданство, само че са с български генезис, ще им оказваме помощ административно да придобият право на работна виза.

- Четох проучване на „ Маркет линкс ", което е правено измежду българските емигранти по ваша поръчка. Първото изискване, което те показват, с цел да се върнат у нас е достойното възнаграждение. Второто и третото нещо, което ги въздържа да подхващат сходна стъпка са корупцията, сигурност и ред. Тези неща ги плашат, а първото ги отхвърля.

- Трябва да имаш нещо доста значимо поради. Шейсет и пет % от интервюираните са отпътували преди повече от пет години. През това време нещата се трансформираха и като условия на живот, и като работа, и като баланс сред заминаващи и връщащи се. Голяма част от сънародниците ни отвън страната са изгубили връзка с родината си. Например седемдесет и пет на 100 от тях считат, че е доста мъчно да си намериш работа в България. Седемдесет и шест на 100 от тях считат, че ще се скъсаш от работа и ще получиш сред четиристотин и шестстотин лв. заплата. В огромните регионални градове от дълго време това не е по този начин. Има голямо търсене, изключително на квалифицирана работна ръка и заплатите са надалеч над шестстотин лв..

- Ние също търсим кореспонденти, в случай че ти попаднат искащи – пращай ги!

- Непременно! То и ние си търсим непрестанно редактори и разбирам защо приказваш. И несъмнено има хора, които биха пристигнали и при нас, и при вас, само че не знаят, че има такава опция. Ето по тази причина вършим тази платформа. Изследването демонстрира, че трийсет и пет на 100 от емигрантите биха се завърнали. Ако приемем обективно, че към два милиона души са отпътували и от тях милион и нещо са стопански дейни, значи, че към триста и петдесет, четиристотин хиляди души са подготвени да се върнат в България.

- Това си една цяла област. Може ли страната ни да ги поеме?

- Да, ние работим с специалисти в човешките запаси и те считат, че стопанската система ни може да поеме всичките. В момента има апетит за към четиристотин хиляди души в стопанската система. Това е положителната вест. Второ, седемдесет % от интервюираните споделят, че биха употребили такава платформа и с изключение на за търсене на работа, имат потребност и от административна помощ и - тук си прав - да, опасяват се от корупция, от престъпност. И в това отношение нещата са изменени – не желая да приказвам за корупцията – само че за престъпността да поговорим. Ако през деведесетте у нас престъпността беше на челните места в Европа (говоря за битовата и уличната престъпност), не съм сигурен дали в този момент няма по-лесно да бъдеш обран или да изядеш бой в Париж, да вземем за пример.

- В Моленбек и Марсилия – сигурно.

- О, да. Много неща към този момент в България се оферират на много обичайно равнище. Не е инцидентно, че у нас идват доста чужденци да работят, а София е цялостна с туристи през уикенда. Ние, знаейки всичките си минуси, обичаме да очерняме изискванията на живот в България, а това не е тъкмо по този начин. В платформата, която ще пуснем, ще има и един доста обикновен калкулатор, който може най-общо да прави оценка цената на живота, с цел да може всеки да направи съпоставяне. Колко да вземем за пример получаваш в Лондон и какъв брой би получавал в София. Но в това време и какъв брой коства всичко останало. Постоянно се спекулира какъв брой получава един човек в английската столица – две, три, четири хиляди паунда, само че какъв брой коства наема там и какъв брой тук, какъв брой коства превоза, храната, опазването на здравето, стоматолога, университета. За голяма сума пари в Париж и Лондон можеш да живееш единствено в някакво стайче.

- Какъв е хоризонтът на самодейността?

- Ние желаеме да се превърнем в работеща платформа, която да обезпечи завръщането на част от емиграцията и обичайна диаспора, да подкрепя бизнеса, да стане привлекателен център за информация, да показва България като едно притегателно място за живот и развиване. Важно е да кажа, че тази платформа би трябвало да стане и един работещ бизнес модел, т.е. да се самоиздържа. Няма по какъв начин да имаме вяра, че някой ще финансира каквато и да е добра самодейност безпределно. ДНК към този момент влага в платформата, само че се надявам тя да заживее собствен независим живот. Знам, около ДНК и „ One Love Tour ", какъв брой е мъчно неща, които са чиста идея да се устоят единствено от дарения и спонсорства.

- Колко време вършиме българо-македонския фестивал?

- Това е трето турне, което организираме и е едно голямо вървене по тъгите. Ако не са няколко индивида, които правят оценка какво се опитваме да създадем би било доста мъчно. И това не са от ония патриоти, които на маса пеят комитски песни и плачат за Македония. Това са теоретиците на маса, а когато пристигна време за дейности, за действителни стъпки, тях ги няма. А без такива начинания, мъчно се възвръщат изгорените мостове с най-близките ни хора в света.

- Изгорени ли са мостовете?

- Много от тях да. Виж, ние можем да приемем, че някаква певица е пяла пет години на кораби и към този момент има акцент в българския, език, а не можем да приемем, че едни хора 100 години са учили в учебниците, че ние сме татари, и че Гоце Делчев е македонец, че имат личен език и своя си история и да им се сърдим. Фестивалът е доста скъпо нещо, тъй като в него вземат участие звезди, тъй като има доста сериозна организация. Затова, в случай че не е помощта на приятелите, нищо няма да стане. Ако я няма голямата помощ на би ти ви, поради които всички знаят за него, на Николай Вълканов – който няма потребност от реклама, тъй като подобен му е бизнеса, само че има вяра в това, което вършим там, в случай че я няма поддръжката на Външно министерство, няколко общини и още няколко компании, нищо нямаше да стане.

- Какво е удовлетворението, че да си причинявате тези страдания?

- По генезис родът ми е от Егейска Македония. Семейството на татко ми е от Лерин. След това бяга в Истанбул и оттова във Варна. Баща ми се ражда във Варна. Бягат, тъй като са усетили фамозното гръцко гостолюбие (големите кланета в Беломорска Тракия и Македония, б.р.). Това е прочувствената част, заради която върша и вършим това турне. Другата е удоволствието да видиш по какъв начин български и македонски звезди застават един до различен, пеят дружно и публиката – българска или македонска се кефи, приветства ги. Така ще е и този път – Графа направи с Next time парче, „ Сладкаристика " със Скандау, Графа с Михаела Филева, преди този момент Графа със „ Сладкаристика ". Една от концепциите също е малко по малко да си създадем общ шоубизнес пазар, да си подаваме ръка и малко по малко отново да бъдем дружно. Нещата няма да станат с удряне по масата и изявление от сорта „ Ей, простаци, вие сте българи! " Така няма да стане.

- Къде ще бъдат концертите тази година?

- Започваме от 20 юли в Банско. Но датите могат да се видят на уеб страницата на „ One love tour ". Това не са просто концерти, а събитие, в което денем ще има алея на занаятите, ще има игри от „ Фермата ", на които хората доста се кефят.

- А новия сезон на „ Фермата " по какъв начин ще наподобява?

- Рано е още за разкрития, само че единствено ще кажа, че тази година имаше над осем хиляди претенденти. Ще има изненади, давам обещание.

Нашият посетител

Андрей Арнаудов е роден на 8 юни 1979 година в София. Баща му – Васил Арнаудов, е един от най-успешните хорови диригенти (През 1988 година с хор „ Родина " печели 5 първи награди и званието „ Хор на света " във Великобритания). Андрей свири на пиано повече от 10 години. Изявява се на екрана от 13-годишен. Завършва телевизионна публицистика " в Софийски университет. За малко е кореспондент в Българска национална телевизия. През 1998-а със своя другар от детските години основават „ Междинна станция ", която стартира едно от емблематичните излъчвания в актуалната телевизия - „ Сблъсък ". Шоуто стартира в телевизия „ Ден ", само че след основаването на бТВ отива в националния ефир. Двамата с Иван са били и са водещи и продуценти на повече от двайсет излъчвания - „ Мюзик айдъл ", „ Шоуто на Иван и Андрей ", „ Станция Нова " и др.