Вдъхновението идва от живота, спомена, мечтата...
Интервю на Боян Бойчев
НАЙДЕН ВЪЛЧЕВ е роден на 30 август 1927 година в с. Малка Брестница, Плевенска област. Завършил е Юридическия факултет в Софийския университет. Бил е редактор в сп. " Български боец ", в. " Народна войска ", сп. " Септември ", сп. " Съвременник ", основен редактор на сп. " Дарители ". Дипломат през 1996-1997 година Председател на Съюза на преводачите в България през 1989-1991 година Автор е на над 20 стихосбирки. Публикувал е и творби за деца. Неговото петокнижие " Попътни срещи " обгръща към 70 портрета на наши и непознати създатели, с които се е познавал и е работил. Преводач е на доста стихове от славянски поети. По негови текстове са основани доста известни песни, измежду които " Една българска роза " и песента към кино лентата " На всеки километър ". Носител е на медал " Св. св. Кирил и Методий " - първа степен, на премията " Димчо Дебелянов ", премията на Съюза на българските писатели и Съюза на преводачите в България, на " Златния Орфей ", на високи съветски и беларуски оценки. > - Как се усеща един създател на 95 и с какви размишления посреща тази годишнина?
- Като човек с добър късмет да доживее такава възраст и да благодари на природата, че го е наградила с този късмет.
Продължавате да пишете. Къде и по какъв начин намирате ентусиазъм за това?
- Вдъхновението, настроението, възбудата идват от живота, от загатна или от фантазията и обиграният актьор реагира: с наслада, с екстаз, с оскърбление, с отричане... Обективното ражда субективния облик, концепцията, настроението, мелодията. А дали не преставам? Стига към този момент. Дойдоха, идват, да идват идващите.
- Човек ражда ли се или става публицист?
- От млади години имаш генно влечение да чуваш музика, да виждаш облици, да те въодушевяват мисли, хрумвания. Намираш ги в книгите, те те образоват, дообразоват те и един ден избухва в теб ентусиазъм да напишеш ред, строфа, да нарисуваш профил, картина, да " чуваш " и внушаваш мелодия. Дотогава доста да си чел, гледал и слушал. Ако си талантлив и работлив - нещата стават.
- Кога и по какъв начин започнахте да пишете?
- Още в ранни гимназиални години, когато жадно четяхме, рецитирахме, подражавахме на създатели, които ни допадаха и ги харесвахме. И ето, в литературния кръжок си, опитите ти са в стенвестника... Първото ми оповестено стихотворение беше в столичен вестник, когато бях зрелостник в Плевенската мъжка гимназия.
- Завършили сте Юридическия факултет, само че не му останахте лоялен до дъно... Как разбрахте, че перото за творчество ще надделее?
- И до през днешния ден настоявам, че Обща доктрина на правото, Римско право, История на дипломацията, Конституционно право са най-солидната основа за просветен човек. Но настава втора част на пиесата, когато затрупват погледа ти членове и алинеи, периоди, постановления и обжалвания, Наказателно право, Търговско право, Следствие, Прокуратура, които не ме привличаха. И те боравеха с човешките връзки, само че аз виждах тези човешки връзки в по-общ проект, неподчинени на правила, и по тази причина останах при тях. Да ги тълкувам в живописен проект.
- Името Ви все се свързва с " На всеки километър " и " Една българска роза "...
- Да, от 1970 година до през днешния ден. През целия ми живот. Ако бе общопризнат разновидността:
Нас родиха ни стихии и ветри,
нас не ще ни уплаши гибелта -
ние сме на всеки километър
и по този начин до края на света.
А не:
Нас аленото знаме роди ни,
нас не ще ни уплаши гибелта -
ние сме на всеки километър
и по този начин до края на света.
Навярно нямаше непрестанно да ми размахват пръст. Но аз не съм взел участие в избора на вид. И двата са мои. Плакатът е победил, иди, че го стой.
Найден Вълчев и Панчо Панчев на празника на ДУМА в Борисовата градина, 1 май 2013 година, Снимка Вилиана Семерджиева
Същото става и при " Розата ". Сетнешната обстановка не може да преглътне думата " другарю " и отговорен е създателят. Не съм и не бих се отказал от нея. Тя е със своето време и дано със своята непорочност си остане там. А двете песнички живеят с помощта на откровената им изповедност, на композиторите и на изпълнителите.
- При песните кое би трябвало да е първо: текстът или мелодията?
- Аз избирам думите да са разкрили концепцията, случката, облика и тогава музиката да ги възвиси и понесе на крилете си. Възможен е и противоположният случай, само че аз съм си аз - нотите би трябвало да идват след буквите.
- Полифоничен човек - заложник на стиха, повествовател на претърпяното с други създатели от панорамата на културата, съавтор на песенните композитори, другар на художниците - Вие сте и лоялен преводач.
- Харесва ми думата Ви лоялен. Особено значима при художествения превод - лирика или прозаичност. Аз съм превеждал на първо място стихове - поезия, епос, драматургия, само че и забележителна прозаичност. При всички случаи би трябвало доста да си обхванат от създателя: творчеството му, живота му, времето му, ориста му, стила му на художник. Отговорен си да съобщиш със свои думи неговите послания, да пренесеш багрите на неговата палитра, ритмиката, пулса, силата и мелодията на неговия израз. Да сте станали духовни другари, да отговаряш съответно на неговото творчество и за себе си като тълковник. Преводачеството е в цялостния смисъл на думата творчество.
- Разговорът ни се води в навечерието на 9 септември. Бяха години, когато този ден беше празник, а в този момент върху него се сипят хули и проклятия...
- Времена и нрави. Конюнктура. А най-тъжни думи би трябвало да се кажат за нея и за нейните носители.
- Защо у нас се пробват да отрекат антифашистката битка?
- В публичния живот е естествено да живеят да-то и не-то, само че по-прав е Атанас Далчев, който стои над тях и споделя:
Всички, паднали за свободата
дето и да е, са наши братя -
отново по кръв, само че единствено че пролята.
Снимки Архив ДУМА
- Да се върнем към поезията. Издателство " Захарий Стоянов " издаде не знам коя подред Ваша книга. С началните стихове от младите години, с късните строфи за Джина и за Ханс, за летящите лебеди, които търсят по-топъл подслон. Защо книгата се споделя " Лебед "?
- Защото моята благосклонност е към простреляния лебед, който няма като другите да стигне до палмови простори, ще бъде като знак на неосъществено желание, на несбъдната вяра, непостигната фантазия. Обичал съм постоянно стремящите се и страдащите. " Лебед "? Дочувам дихание на лебедова ария.
- Вашите думи към читателите на ДУМА?
- Хубаво е, че вестник ДУМА обича поетите и не се свени да разгласява техните стихове. А какво по-хубаво обръщение от стиховете?
Стихотворения от Найден Вълчев
НАД ГРАНИЦАТА ЩЪРКЕЛИ > Над границата щъркели прелитат.
Минават без пароли и без боязън.
Минават на ята във висините
и няма заграждения за тях.> И пролетта, и щъркелите бели,
и вятърът на Бялото море
кордоните до през днешния ден не са ги спрели.
И през днешния ден траншеят няма да ги спре.> Мечтая в миналото по този начин свободни
и ние хората да бъдем тук,
да знаем и да помним прага родни,
но открит да бъде всеки юг,> но открит да бъде всеки север
и всякога до всякоя фантазия...
Къде ви, бели щъркели, къде ви?
Аз ида с вас, след вашите ята.
НИЕ съдебномедицинска експертиза НА ВСЕКИ КИЛОМЕТЪР > Нас аленото знаме роди ни,
нас не ще ни уплаши гибелта -
ние сме на всеки километър
и по този начин - до края на света.> Пада другарят в смъртен пердах,
пада за теб, независимост,
с цел да изгрее и стане той
дребна алена звезда.> Нас далечни победи ни викат,
нас ни чака в зори насладата -
ние сме на всеки километър
и по този начин - до края на света.
ЛЕБЕД > Студен задуха север
и залезът видя
по какъв начин лебедово ято
над залива кръжи.
Накацаха за отдих.
Прегърна ги нощта
и може би момчешки,
неочакван и неправилен,
само че изстрел изтрещя. > Отдъхналото ято
на сутринта се дигна,
разказа муден кръг и
отначало полетя,
та още по на юг
от зимата да бяга.
Един пронизан лебед
от изстрела инцидентен
след тях остана тук. > И какъв брой доста зими
над мене отлетяха,
а аз и през днешния ден чувствам
дъхът ми по какъв начин ще спре
на сън като ги видя:
угасващият залез,
притихналият залив
и оня мъртъв лебед
край синьото море.
ОДА
Поетът? Той на всички места стихотворец е:
зазидай го зад дувар от мрачевина,
духни свещичката му - ще му свети
фенерът на среднощната луна.
КЪСЕН ОКТОМВРИ > Нещо става, нещо иде, друго е:
де се хорът птичи пропиля?
Гледай по какъв начин раздират луди плугове
ризите на жълтите поля.> Рижо конче тупка зад каруцата,
цялостна с едробузесто цвекло.
Бабка мъкне наръч съчки. Куца е.
Лятото - било какво било.> Сомът се потули из подмолите.
Глухо е. Светът се умълча.
И със златни копчета тополата
дългия си шлифер закопча.
БАГРИ
На Петър Караангов> Юни е,
а шапката на Рила си е бяла.
Юли е
и жълта, Добруджа поляга зряла.
Август.
Клюнът на щърчето към този момент е червен.
Струи Струма.
Странджа люшка дъбов тил зелен.
Синьото море
искри от изгревни пожари.
Мили ми са
багрите на майчица България. style= " margin: 1rem; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial; " >
style= " margin: 1rem; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial; " >
class= " MsoNormal " >
class= " MsoNormal " >
НАЙДЕН ВЪЛЧЕВ е роден на 30 август 1927 година в с. Малка Брестница, Плевенска област. Завършил е Юридическия факултет в Софийския университет. Бил е редактор в сп. " Български боец ", в. " Народна войска ", сп. " Септември ", сп. " Съвременник ", основен редактор на сп. " Дарители ". Дипломат през 1996-1997 година Председател на Съюза на преводачите в България през 1989-1991 година Автор е на над 20 стихосбирки. Публикувал е и творби за деца. Неговото петокнижие " Попътни срещи " обгръща към 70 портрета на наши и непознати създатели, с които се е познавал и е работил. Преводач е на доста стихове от славянски поети. По негови текстове са основани доста известни песни, измежду които " Една българска роза " и песента към кино лентата " На всеки километър ". Носител е на медал " Св. св. Кирил и Методий " - първа степен, на премията " Димчо Дебелянов ", премията на Съюза на българските писатели и Съюза на преводачите в България, на " Златния Орфей ", на високи съветски и беларуски оценки. > - Как се усеща един създател на 95 и с какви размишления посреща тази годишнина?
- Като човек с добър късмет да доживее такава възраст и да благодари на природата, че го е наградила с този късмет.
Продължавате да пишете. Къде и по какъв начин намирате ентусиазъм за това?
- Вдъхновението, настроението, възбудата идват от живота, от загатна или от фантазията и обиграният актьор реагира: с наслада, с екстаз, с оскърбление, с отричане... Обективното ражда субективния облик, концепцията, настроението, мелодията. А дали не преставам? Стига към този момент. Дойдоха, идват, да идват идващите.
- Човек ражда ли се или става публицист?
- От млади години имаш генно влечение да чуваш музика, да виждаш облици, да те въодушевяват мисли, хрумвания. Намираш ги в книгите, те те образоват, дообразоват те и един ден избухва в теб ентусиазъм да напишеш ред, строфа, да нарисуваш профил, картина, да " чуваш " и внушаваш мелодия. Дотогава доста да си чел, гледал и слушал. Ако си талантлив и работлив - нещата стават.
- Кога и по какъв начин започнахте да пишете?
- Още в ранни гимназиални години, когато жадно четяхме, рецитирахме, подражавахме на създатели, които ни допадаха и ги харесвахме. И ето, в литературния кръжок си, опитите ти са в стенвестника... Първото ми оповестено стихотворение беше в столичен вестник, когато бях зрелостник в Плевенската мъжка гимназия.
- Завършили сте Юридическия факултет, само че не му останахте лоялен до дъно... Как разбрахте, че перото за творчество ще надделее?
- И до през днешния ден настоявам, че Обща доктрина на правото, Римско право, История на дипломацията, Конституционно право са най-солидната основа за просветен човек. Но настава втора част на пиесата, когато затрупват погледа ти членове и алинеи, периоди, постановления и обжалвания, Наказателно право, Търговско право, Следствие, Прокуратура, които не ме привличаха. И те боравеха с човешките връзки, само че аз виждах тези човешки връзки в по-общ проект, неподчинени на правила, и по тази причина останах при тях. Да ги тълкувам в живописен проект.
- Името Ви все се свързва с " На всеки километър " и " Една българска роза "...
- Да, от 1970 година до през днешния ден. През целия ми живот. Ако бе общопризнат разновидността:
Нас родиха ни стихии и ветри,
нас не ще ни уплаши гибелта -
ние сме на всеки километър
и по този начин до края на света.
А не:
Нас аленото знаме роди ни,
нас не ще ни уплаши гибелта -
ние сме на всеки километър
и по този начин до края на света.
Навярно нямаше непрестанно да ми размахват пръст. Но аз не съм взел участие в избора на вид. И двата са мои. Плакатът е победил, иди, че го стой.
Найден Вълчев и Панчо Панчев на празника на ДУМА в Борисовата градина, 1 май 2013 година, Снимка Вилиана Семерджиева
Същото става и при " Розата ". Сетнешната обстановка не може да преглътне думата " другарю " и отговорен е създателят. Не съм и не бих се отказал от нея. Тя е със своето време и дано със своята непорочност си остане там. А двете песнички живеят с помощта на откровената им изповедност, на композиторите и на изпълнителите.
- При песните кое би трябвало да е първо: текстът или мелодията?
- Аз избирам думите да са разкрили концепцията, случката, облика и тогава музиката да ги възвиси и понесе на крилете си. Възможен е и противоположният случай, само че аз съм си аз - нотите би трябвало да идват след буквите.
- Полифоничен човек - заложник на стиха, повествовател на претърпяното с други създатели от панорамата на културата, съавтор на песенните композитори, другар на художниците - Вие сте и лоялен преводач.
- Харесва ми думата Ви лоялен. Особено значима при художествения превод - лирика или прозаичност. Аз съм превеждал на първо място стихове - поезия, епос, драматургия, само че и забележителна прозаичност. При всички случаи би трябвало доста да си обхванат от създателя: творчеството му, живота му, времето му, ориста му, стила му на художник. Отговорен си да съобщиш със свои думи неговите послания, да пренесеш багрите на неговата палитра, ритмиката, пулса, силата и мелодията на неговия израз. Да сте станали духовни другари, да отговаряш съответно на неговото творчество и за себе си като тълковник. Преводачеството е в цялостния смисъл на думата творчество.
- Разговорът ни се води в навечерието на 9 септември. Бяха години, когато този ден беше празник, а в този момент върху него се сипят хули и проклятия...
- Времена и нрави. Конюнктура. А най-тъжни думи би трябвало да се кажат за нея и за нейните носители.
- Защо у нас се пробват да отрекат антифашистката битка?
- В публичния живот е естествено да живеят да-то и не-то, само че по-прав е Атанас Далчев, който стои над тях и споделя:
Всички, паднали за свободата
дето и да е, са наши братя -
отново по кръв, само че единствено че пролята.
Снимки Архив ДУМА
- Да се върнем към поезията. Издателство " Захарий Стоянов " издаде не знам коя подред Ваша книга. С началните стихове от младите години, с късните строфи за Джина и за Ханс, за летящите лебеди, които търсят по-топъл подслон. Защо книгата се споделя " Лебед "?
- Защото моята благосклонност е към простреляния лебед, който няма като другите да стигне до палмови простори, ще бъде като знак на неосъществено желание, на несбъдната вяра, непостигната фантазия. Обичал съм постоянно стремящите се и страдащите. " Лебед "? Дочувам дихание на лебедова ария.
- Вашите думи към читателите на ДУМА?
- Хубаво е, че вестник ДУМА обича поетите и не се свени да разгласява техните стихове. А какво по-хубаво обръщение от стиховете?
Стихотворения от Найден Вълчев
НАД ГРАНИЦАТА ЩЪРКЕЛИ > Над границата щъркели прелитат.
Минават без пароли и без боязън.
Минават на ята във висините
и няма заграждения за тях.> И пролетта, и щъркелите бели,
и вятърът на Бялото море
кордоните до през днешния ден не са ги спрели.
И през днешния ден траншеят няма да ги спре.> Мечтая в миналото по този начин свободни
и ние хората да бъдем тук,
да знаем и да помним прага родни,
но открит да бъде всеки юг,> но открит да бъде всеки север
и всякога до всякоя фантазия...
Къде ви, бели щъркели, къде ви?
Аз ида с вас, след вашите ята.
НИЕ съдебномедицинска експертиза НА ВСЕКИ КИЛОМЕТЪР > Нас аленото знаме роди ни,
нас не ще ни уплаши гибелта -
ние сме на всеки километър
и по този начин - до края на света.> Пада другарят в смъртен пердах,
пада за теб, независимост,
с цел да изгрее и стане той
дребна алена звезда.> Нас далечни победи ни викат,
нас ни чака в зори насладата -
ние сме на всеки километър
и по този начин - до края на света.
ЛЕБЕД > Студен задуха север
и залезът видя
по какъв начин лебедово ято
над залива кръжи.
Накацаха за отдих.
Прегърна ги нощта
и може би момчешки,
неочакван и неправилен,
само че изстрел изтрещя. > Отдъхналото ято
на сутринта се дигна,
разказа муден кръг и
отначало полетя,
та още по на юг
от зимата да бяга.
Един пронизан лебед
от изстрела инцидентен
след тях остана тук. > И какъв брой доста зими
над мене отлетяха,
а аз и през днешния ден чувствам
дъхът ми по какъв начин ще спре
на сън като ги видя:
угасващият залез,
притихналият залив
и оня мъртъв лебед
край синьото море.
ОДА
Поетът? Той на всички места стихотворец е:
зазидай го зад дувар от мрачевина,
духни свещичката му - ще му свети
фенерът на среднощната луна.
КЪСЕН ОКТОМВРИ > Нещо става, нещо иде, друго е:
де се хорът птичи пропиля?
Гледай по какъв начин раздират луди плугове
ризите на жълтите поля.> Рижо конче тупка зад каруцата,
цялостна с едробузесто цвекло.
Бабка мъкне наръч съчки. Куца е.
Лятото - било какво било.> Сомът се потули из подмолите.
Глухо е. Светът се умълча.
И със златни копчета тополата
дългия си шлифер закопча.
БАГРИ
На Петър Караангов> Юни е,
а шапката на Рила си е бяла.
Юли е
и жълта, Добруджа поляга зряла.
Август.
Клюнът на щърчето към този момент е червен.
Струи Струма.
Странджа люшка дъбов тил зелен.
Синьото море
искри от изгревни пожари.
Мили ми са
багрите на майчица България. style= " margin: 1rem; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial; " >
style= " margin: 1rem; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial; " >
class= " MsoNormal " >
class= " MsoNormal " >
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ