Различните млади: 19-годишната Ирена от Пловдив за широкия светоглед и любопитството да постигаш себе си
Поколението Z постоянно е упреквано в какво ли не – че живее през екрана на телефона, че губи връзка с действителния свят, че мъчно поддържа връзка и рядко демонстрира интерес към протичащото се към него. Сред шумните систематизирания обаче постоянно има хора, които потвърждават, че зад етикетите стоят доста разнообразни истории.
Прочетете още
Една от тях е тази на 19-годишната Ирена Димитрова от Пловдив. Тя приключва елитната школа на Английската гимназия с отлични оценки, а на матурите реализира резултат от 6,00 по БЕЛ и 5,98 по Немски език. От първи клас танцува национални танци в отбор „ Тракия “, а от трети пее в хор „ Детска китка “. Има зад тила си участия и състезания в Япония, Съединени американски щати, Италия, Полша, Гърция и още редица страни. Успоредно с това поставя изпити за езикови документи, приготвя се за кандидатстване в университет и към този момент възнамерява идната стъпка – да учи право.
Прави усещане обаче, че когато приказва за триумфа си, Ирена рядко загатва оценките. Много по-често приказва за любознанието, което я води по пътя към него. То е нещото, което минава като нишка през целия ни едночасов диалог дружно. А до момента в който обсъждаме по какъв начин минава всекидневието на един толкоз ангажиран човек, разбирам, че Ирена постоянно „ тича “. Надбягва се с времето, с цел да бъде точна за подготовки, концерти, дълги пътувания. За да смогне за всичко, което намира за значимо, се подлага на ранни ставания, безсънни нощи и непрестанно придвижване сред учебно заведение, сцена и учебници.
И въпреки с усмивка да признава, че ще се радва, в случай че денонощието трае по-дълго от 24 часа, споделя, че има насъбрана отмалялост. Но има и нещо друго – убеждението, че колкото повече правиш, толкоз повече можеш.
„ Една от най-ценните неща, които съм получила с помощта на заниманията отвън учебно заведение, е дисциплината. Това, че знаеш, че би трябвало да си там, тъй като от теб зависят още 20, 30, 40 души. В един миг разбираш, че би трябвало по този начин да си подредиш целите, че да успяваш да вършиш всичко. “
Според нея точно извънкласните занимания са едно от най-ценните неща, които могат да оказват помощ на едно дете да израсне решително и независимо.
„ Аз мисля, че едно от най-подкрепящите неща, които родителите могат да създадат, с цел да оказват помощ на детето си, до момента в който пораства, е да го пращат на извънкласни занимания. Просто това е най-хубавото, което могат да му дадат. Радвам се, че моите родители в никакъв случай не са ме спрели. Напротив – подкрепяха ме от самото начало. “
Ирена е уверена, че разликата сред младежите, които се занимават интензивно с нещо отвън учебно заведение, и тези, които не го вършат, се вижда елементарно. Най-вече през широчината на „ прозореца “, през който те следят протичащото се към себе си.
„ Много си проличава. Дори една година спорт, изобразяване, музика или друго занятие трансформира човек. Покрай ползите и заниманията си ти срещаш нови хора, попадаш в разнообразни обстановки, учиш се да общуваш. Разбираш, че има нещо отвън твоя свят. За мен това е най-ценното. “
Голяма част от тези уроци, които Ирена е научила за 19 години, идват и от пътуванията. Макар нейните да са били свързани най-вече с извънкласните ѝ занимания, тя е съумявала да откри метод да си „ открадне “ по някой урок от чужбина. Япония остава едно от местата, които най-силно са я впечатлили, тъй като там среща нация като никоя друга.
„ Престояхме две седмици в японски фамилии. Видяхме по какъв начин живеят, по какъв начин мислят, по какъв начин се отнасят към другите. Ако можех да пренеса едно нещо от Япония в България, това щеше да бъде отношението към индивида. Там усещаш една доста чиста искреност и предпочитание другият да се усеща добре. “
Точно тогава Ирена осъзнава нещо, което през днешния ден повтаря като собствен персонален принцип:
„ Където и да отида, аз не просто зяпам, а виждам. Гледам отношението на хората, държанието им, метода, по който живеят. Наблюдавам. Смятам, че човек би трябвало да бъде бдителен, тъй като това ужасно доста го обогатява. “
От диалога с Ирена елементарно можеш да схванеш за какво обоснованото мнение е едно от най-достойните качества, които младежът би трябвало да има. Но желая да схвана тя по какъв начин преглежда тематиката, по тази причина я запитвам тя какво мисли по въпроса:
„ Толкова е значимо да имаш свое мнение и позиция. Така се развиваш като пълностоен участник в обществото. Не просто да използваш заучени изречения, а самичък да можеш да формулираш вижданията си “.
Може би точно това я води и към друга тематика, която мощно я вълнува – медийната просветеност. В свят, в който огромна част от информацията доближава до хората през обществените мрежи, тя счита, че младите би трябвало да умеят да разграничават обстоятелствата от операциите. Затова за изпита за немска езикова тапия DSD II Ирена избира да създаде план, отдаден на въпроса дали медийното обучение би трябвало да стане част от просветителните системи в страните от Европейския съюз.
Първоначално изборът наподобява по-скоро предизвикателство, споделя самата тя към днешна дата. Темата била едва създадена, информацията и събирането на надеждни данни се оказали надалеч по-трудно начинание, в сравнение с е очаквала първоначално.
„ Много ми се искаше да я направя, тъй като никой не я беше избирал до момента. Хубаво де, обаче по едно време бях изпаднала в смут по какъв начин въобще ще събера задоволително материал. Имаше моменти, в които си споделях: „ Няма да съумея да завърша досието, няма да мога да се приготвя “. Толкова доста неща ми минаха през очите и през ушите, до момента в който работех по тематиката, че най-после стигнах до извода, че това е нещо извънредно значимо, за което би трябвало да стартира да се приказва доста повече “, споделя тя.
Докато изследва разнообразни европейски практики, Ирена открива какъв брой огромна роля играе медийната просветеност в актуалния свят и какъв брой неподготвени постоянно остават хората пред големия поток от информация.
„ Не считам обществените мрежи за нездравословни сами по себе си. Важното е хората да могат да ги употребяват по осведомен и безвреден метод. Именно посредством сходно обучение младите могат да схванат по какъв начин да ревизират информацията, по какъв начин да се пазят от операции и по какъв начин да употребяват обществените мрежи като източник на информация, а не като нещо, което да им вреди. “
По време на изследването си тя попада и на любопитен факт – страни като Естония и Финландия към този момент развиват сходни модели на образование, а резултатите демонстрират доста по-високи равнища на медийна просветеност измежду популацията.
„ Първоначално даже не осъзнавах какъв брой сериозна е тематиката. Колкото повече четях, толкоз повече разбирах какъв брой значима е тя. Всичко към този момент се случва онлайн. Социалните мрежи, новините, информацията – това е част от всекидневието ни, и ние не можем да го променим. По тази причина хората би трябвало да бъдат готови да разграничават достоверното от недостоверното и да могат да си построяват лично мнение. “
Разговорът за медийната просветеност в действителност не е толкоз надалеч от останалите тематики, за които Ирена приказва. И зад пътуванията, и зад триумфите в учебно заведение, и зад десетките часове в репетиционната зала стои едно и също качество – любознанието да търсиш, да задаваш въпроси и да не приемаш подготвени отговори.
Може би по тази причина, макар дългия лист от дипломи, състезания, документи и пътувания, тя не обича да приказва за достиженията си като за нещо неизмеримо. Дори когато схваща, че е изкарала оптимален резултат на матурите, реакцията ѝ е надалеч по-сдържана от тази на хората към нея.
„ Мисля, че с времето изгубих малко от чувството за огромната еуфория. Просто си споделих: да, ами нали работих за това?! Исках да реализира този резултат и го реализирах. По-ценното за мен беше не самият резултат, а осъзнаването какъв брой доста мога да разгадавам на себе си. Покрай подготовката за матурите, езиковите документи, изпитите и всичко останало разбрах какъв брой независима съм станала и какъв брой неща в действителност мога да свърша, когато си слага цел. “
Тя признава, че зад триумфите стоят освен труд и неизменност, само че и поддръжката на хората към нея.
„ Много съм признателна на родителите си, тъй като в никакъв случай не са ме притискали за оценки. Даже беше тъкмо противоположното – те ми споделяха да почивам, да излизам с другари, да си давам време за себе си. Имах свободата сама да вземам решения и да нося отговорност за тях. Смятам, че това доста ми оказа помощ да се науча сама да ръководя времето си и да класифицирам целите си. “
Докато чувам Ирена, си мисля какъв брой рядко можеш да чуеш тази заземена убеденост от едно 19-годишно момиче. Затова незабавно разтварям тематиката за връстниците ѝ с готовност да схвана тя по какъв начин преглежда поколението Z, на което е представител. Стигаме до умозаключение, че не може и не трябва да преглеждаме цяла една генерация под общ знаменател, тъй като постоянно ще ги има и положителното, и неприятното.
„ Бих отправила обръщение към моите връстници да се интересуват. Да се интересуват от разнообразни неща. Дали ще е в една сфера, в която желаят да специализират. Дали всеки ден ще желаят да научават нещо ново. Но считам, че това е пътят към необятния свят, към това да придобиеш в действителност богат опит, богати усещания и ти самият да се развиеш като пълностоен участник на актуалното общество. “
Защото урокът, който Ирена дава без даже да осъзнава, е, че колкото повече виждаш, толкоз повече преживяваш и колкото повече се интересуваш от света към себе си, толкоз повече растеш като човек.
Прочетете още
Една от тях е тази на 19-годишната Ирена Димитрова от Пловдив. Тя приключва елитната школа на Английската гимназия с отлични оценки, а на матурите реализира резултат от 6,00 по БЕЛ и 5,98 по Немски език. От първи клас танцува национални танци в отбор „ Тракия “, а от трети пее в хор „ Детска китка “. Има зад тила си участия и състезания в Япония, Съединени американски щати, Италия, Полша, Гърция и още редица страни. Успоредно с това поставя изпити за езикови документи, приготвя се за кандидатстване в университет и към този момент възнамерява идната стъпка – да учи право.
Прави усещане обаче, че когато приказва за триумфа си, Ирена рядко загатва оценките. Много по-често приказва за любознанието, което я води по пътя към него. То е нещото, което минава като нишка през целия ни едночасов диалог дружно. А до момента в който обсъждаме по какъв начин минава всекидневието на един толкоз ангажиран човек, разбирам, че Ирена постоянно „ тича “. Надбягва се с времето, с цел да бъде точна за подготовки, концерти, дълги пътувания. За да смогне за всичко, което намира за значимо, се подлага на ранни ставания, безсънни нощи и непрестанно придвижване сред учебно заведение, сцена и учебници.
И въпреки с усмивка да признава, че ще се радва, в случай че денонощието трае по-дълго от 24 часа, споделя, че има насъбрана отмалялост. Но има и нещо друго – убеждението, че колкото повече правиш, толкоз повече можеш.
„ Една от най-ценните неща, които съм получила с помощта на заниманията отвън учебно заведение, е дисциплината. Това, че знаеш, че би трябвало да си там, тъй като от теб зависят още 20, 30, 40 души. В един миг разбираш, че би трябвало по този начин да си подредиш целите, че да успяваш да вършиш всичко. “
Според нея точно извънкласните занимания са едно от най-ценните неща, които могат да оказват помощ на едно дете да израсне решително и независимо.
„ Аз мисля, че едно от най-подкрепящите неща, които родителите могат да създадат, с цел да оказват помощ на детето си, до момента в който пораства, е да го пращат на извънкласни занимания. Просто това е най-хубавото, което могат да му дадат. Радвам се, че моите родители в никакъв случай не са ме спрели. Напротив – подкрепяха ме от самото начало. “
Ирена е уверена, че разликата сред младежите, които се занимават интензивно с нещо отвън учебно заведение, и тези, които не го вършат, се вижда елементарно. Най-вече през широчината на „ прозореца “, през който те следят протичащото се към себе си.
„ Много си проличава. Дори една година спорт, изобразяване, музика или друго занятие трансформира човек. Покрай ползите и заниманията си ти срещаш нови хора, попадаш в разнообразни обстановки, учиш се да общуваш. Разбираш, че има нещо отвън твоя свят. За мен това е най-ценното. “
Голяма част от тези уроци, които Ирена е научила за 19 години, идват и от пътуванията. Макар нейните да са били свързани най-вече с извънкласните ѝ занимания, тя е съумявала да откри метод да си „ открадне “ по някой урок от чужбина. Япония остава едно от местата, които най-силно са я впечатлили, тъй като там среща нация като никоя друга.
„ Престояхме две седмици в японски фамилии. Видяхме по какъв начин живеят, по какъв начин мислят, по какъв начин се отнасят към другите. Ако можех да пренеса едно нещо от Япония в България, това щеше да бъде отношението към индивида. Там усещаш една доста чиста искреност и предпочитание другият да се усеща добре. “
Точно тогава Ирена осъзнава нещо, което през днешния ден повтаря като собствен персонален принцип:
„ Където и да отида, аз не просто зяпам, а виждам. Гледам отношението на хората, държанието им, метода, по който живеят. Наблюдавам. Смятам, че човек би трябвало да бъде бдителен, тъй като това ужасно доста го обогатява. “
От диалога с Ирена елементарно можеш да схванеш за какво обоснованото мнение е едно от най-достойните качества, които младежът би трябвало да има. Но желая да схвана тя по какъв начин преглежда тематиката, по тази причина я запитвам тя какво мисли по въпроса:
„ Толкова е значимо да имаш свое мнение и позиция. Така се развиваш като пълностоен участник в обществото. Не просто да използваш заучени изречения, а самичък да можеш да формулираш вижданията си “.
Може би точно това я води и към друга тематика, която мощно я вълнува – медийната просветеност. В свят, в който огромна част от информацията доближава до хората през обществените мрежи, тя счита, че младите би трябвало да умеят да разграничават обстоятелствата от операциите. Затова за изпита за немска езикова тапия DSD II Ирена избира да създаде план, отдаден на въпроса дали медийното обучение би трябвало да стане част от просветителните системи в страните от Европейския съюз.
Първоначално изборът наподобява по-скоро предизвикателство, споделя самата тя към днешна дата. Темата била едва създадена, информацията и събирането на надеждни данни се оказали надалеч по-трудно начинание, в сравнение с е очаквала първоначално.
„ Много ми се искаше да я направя, тъй като никой не я беше избирал до момента. Хубаво де, обаче по едно време бях изпаднала в смут по какъв начин въобще ще събера задоволително материал. Имаше моменти, в които си споделях: „ Няма да съумея да завърша досието, няма да мога да се приготвя “. Толкова доста неща ми минаха през очите и през ушите, до момента в който работех по тематиката, че най-после стигнах до извода, че това е нещо извънредно значимо, за което би трябвало да стартира да се приказва доста повече “, споделя тя.
Докато изследва разнообразни европейски практики, Ирена открива какъв брой огромна роля играе медийната просветеност в актуалния свят и какъв брой неподготвени постоянно остават хората пред големия поток от информация.
„ Не считам обществените мрежи за нездравословни сами по себе си. Важното е хората да могат да ги употребяват по осведомен и безвреден метод. Именно посредством сходно обучение младите могат да схванат по какъв начин да ревизират информацията, по какъв начин да се пазят от операции и по какъв начин да употребяват обществените мрежи като източник на информация, а не като нещо, което да им вреди. “
По време на изследването си тя попада и на любопитен факт – страни като Естония и Финландия към този момент развиват сходни модели на образование, а резултатите демонстрират доста по-високи равнища на медийна просветеност измежду популацията.
„ Първоначално даже не осъзнавах какъв брой сериозна е тематиката. Колкото повече четях, толкоз повече разбирах какъв брой значима е тя. Всичко към този момент се случва онлайн. Социалните мрежи, новините, информацията – това е част от всекидневието ни, и ние не можем да го променим. По тази причина хората би трябвало да бъдат готови да разграничават достоверното от недостоверното и да могат да си построяват лично мнение. “
Разговорът за медийната просветеност в действителност не е толкоз надалеч от останалите тематики, за които Ирена приказва. И зад пътуванията, и зад триумфите в учебно заведение, и зад десетките часове в репетиционната зала стои едно и също качество – любознанието да търсиш, да задаваш въпроси и да не приемаш подготвени отговори.
Може би по тази причина, макар дългия лист от дипломи, състезания, документи и пътувания, тя не обича да приказва за достиженията си като за нещо неизмеримо. Дори когато схваща, че е изкарала оптимален резултат на матурите, реакцията ѝ е надалеч по-сдържана от тази на хората към нея.
„ Мисля, че с времето изгубих малко от чувството за огромната еуфория. Просто си споделих: да, ами нали работих за това?! Исках да реализира този резултат и го реализирах. По-ценното за мен беше не самият резултат, а осъзнаването какъв брой доста мога да разгадавам на себе си. Покрай подготовката за матурите, езиковите документи, изпитите и всичко останало разбрах какъв брой независима съм станала и какъв брой неща в действителност мога да свърша, когато си слага цел. “
Тя признава, че зад триумфите стоят освен труд и неизменност, само че и поддръжката на хората към нея.
„ Много съм признателна на родителите си, тъй като в никакъв случай не са ме притискали за оценки. Даже беше тъкмо противоположното – те ми споделяха да почивам, да излизам с другари, да си давам време за себе си. Имах свободата сама да вземам решения и да нося отговорност за тях. Смятам, че това доста ми оказа помощ да се науча сама да ръководя времето си и да класифицирам целите си. “
Докато чувам Ирена, си мисля какъв брой рядко можеш да чуеш тази заземена убеденост от едно 19-годишно момиче. Затова незабавно разтварям тематиката за връстниците ѝ с готовност да схвана тя по какъв начин преглежда поколението Z, на което е представител. Стигаме до умозаключение, че не може и не трябва да преглеждаме цяла една генерация под общ знаменател, тъй като постоянно ще ги има и положителното, и неприятното.
„ Бих отправила обръщение към моите връстници да се интересуват. Да се интересуват от разнообразни неща. Дали ще е в една сфера, в която желаят да специализират. Дали всеки ден ще желаят да научават нещо ново. Но считам, че това е пътят към необятния свят, към това да придобиеш в действителност богат опит, богати усещания и ти самият да се развиеш като пълностоен участник на актуалното общество. “
Защото урокът, който Ирена дава без даже да осъзнава, е, че колкото повече виждаш, толкоз повече преживяваш и колкото повече се интересуваш от света към себе си, толкоз повече растеш като човек.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ