Георги Стоянов: Чистота е нужна за националните ни герои
Интервю на Боян Бойчев
ГЕОРГИ СТОЯНОВ е роден в Москва на 27 юли 1936 година Завършва МЕИ в съветската столица, по-късно учи в Париж кинорежисура и постановка на монтажа в Института за висше кинематографическо изкуство. Работил е в Студията за хроникални и документални филми и в Студията за игрални филми. Режисьор е на 15 и сценарист на 4 кино лентата. В няколко кино лентата взе участие и като артист. Поет, създател на няколко стихосбирки. Носител на влиятелни награди като създател. Има и редица публични изяви - бил е народен представител, зам.-министър на културата, културно аташе в българското посолство в Съединени американски щати.> - Г-н Стоянов, в последно време у нас се появиха нови исторически филми, които не провокираха еднопосочна оценка у феновете. Дори рецензиите бяха повече. Вие също сте режисьор на исторически филм - " Константин Философ ", сниман през 80-те години на предишния век. Какво е належащо, с цел да стане една такава творба хубава и правдоподобна?
- Не мога да не потегли от логиката на истината, която съм търсил в моя филм и до която съм стигнал с доста редакции. Защото приказваме за събития, които са станали надалеч преди нас. Ние сме като в един въртоп, от който се мъчим да излезем, само че да запазим разумната визия кое става история. Не всичко, популярност Богу, тъй като другояче отпадъците ще заменят логиката. Когато приключих кинорежисура, се връщам от Франция и си споделям: " В никакъв случай няма да върша исторически филми. Ще върша съвремието. " Тогава беше съвременна Новата вълна. Да фотографирам български филми, в които има предварителни отговорности към историята? Това е доста мъчно и отговорно. За да приказваш от нейно име, ти би трябвало да сложиш всичките й облекла. Това обличане на историята е най-страшното нещо, тъй като тя е предходна през гибел. Повечето от хората, които са имали качества, са си отишли ненавреме. И това е изключително мощно в българската история. А тя е невероятна. Не приказвам единствено за Батак. България е била половината глобус, а през днешния ден е една кръпка. Толкова друга и сложна е била нейната пътека през времето. А визията за историята при мен е минаване към това, което искаш да направиш, с цел да я запазиш. Защото мнозина желаят да я не помнят, да я няма.
Според мен, с цел да се получи качествена творба, по-скоро би трябвало да има една художествена конвенционалност, при която благородни хора желаят да спасят паметта на гения и вършат всичко допустимо за това. Това е логиката. Трудно се влиза там. Ръкавици. Трябва да се пипа с ръкавици, както в огромните музеи. По подобен метод се опазва територията на историята.
- Как създавахте " Константин Философ "? И за какво сте се захванали, откакто казахте, че сте желали да снимате единствено модерни филми?
Кадър от кино лентата " Константин Философ ", режисьор Георги Стоянов Снимки Личен списък
- Съдбата си прави добра смешка. Среща хора, които имат един и същи пиетет към това, което биха желали да създадат територия на словото. Защото словото си е слово, само че територията, която нормално му оферират, е нещо продаваемо. А това, което е продаваемо, е далавера. И надлежно този, който реши да го продава, е безнравствен. Тук нещата не стояха по този начин. Първият ми екстаз беше от Кольо Русев. Аз срещнах инструмента на словото. Жива музика - дотам се зарадвах, че в сюжета участва българският език и е в подобен тип. Във кино лентата има епизоди, които са подчинени на това, че Константин Кирил в действителност е бил изваден от равновесие от това по какъв начин се лее словото. Практически при него отношението със словото е такова, че да няма потребност от пояснения. Той е знаел, че всичко, което прави, ще му сътвори страхотни страдания. И в своя живот няма да получи компенсация за това, което е основал. Думите, които са станали спокоен тон, на български звучат като музика. Тези неща не се случват доста постоянно. Понякога са цели пасажи. Но да стане това гениално - неговата територия е музиката. Тоест словото дотам е близо до музиката, че се получава тон.
Аз не желаех да върша филм за историята като роман за йерархията, а за това по какъв начин се ражда възторгът. Това става, когато попаднеш в чист екип. Екип, който е подготвен да загине, само че единствено и единствено да светне възторгът. А след това той ще хареса и цялото слово. Ще разбере, че словото е получило подарък. Не е било облечено в неприятни печатни облекла. Такъв беше нашият екип тогава.
- С доста пари ли се прави прекрасен исторически филм? Свикнахме като че ли със скъпите холивудски продукции...
- Не, друго нещо е значимото. Историята е скъпа за пресъздаване, тъй като ние би трябвало да бъдем честни към нея.
- Какво предизвикателство е историческият филм?
- Предизвикателство е желанието да се разбере какво се крие зад думите в една реалност, където се бият, кълцат се, водят се войни. Хората на културата имат един единствен излаз - те може да нямат приживе самопризнание, само че в случай че основат нещо стойностно, след време ще го има на първа линия. И тук въпросът е: за какво една част от популацията желае да влезе в културата и да се допре до възторга, а другата избира спекулата. Оттук идва и разминаването при създателите: в желанието за биография, в съблазънта да правиш кариера и във всичките останали пакости на покварения ни свят.
- А когато се прави един филм за историческа персона, би трябвало ли обстоятелствата строго да се следват или художествената небивалица е допустима?
- Ние не можем да приказваме за обстоятелства от името на човек, който ги е създавал. История се прави от свидетелствата на хората, които са познавали дадена персона. Ние можем да приказваме за това, което сме получили с помощта на обстоятелството, че сме се докоснали до нея по един чист метод. И това няма да бъде филм за историческа персона, а мнение на очевидец, който е захласнат от тази персона. Нека вземем Ботев. Всеки самичък го открива за себе си. И в случай че го употребява за себе си, с цел да се опита оптимално да проникне вътре, това е добре. Проникването е доста трудно. Това не е дупка, през която ще минеш. Няма по какъв начин. Аз имам доста искания към киното, тъй като словото в биографията си умира да се закодира, да крие своите идиоми, да скрие своите смисли, с цел да може, когато човек проникне най-малко до един-два идиома, да разбере, че е имал огромно преживяване от един огромен създател. Само толкоз ще му бъде проникването. Ако той е в положение да лее потоци от сълзи непрекъснато, това не е действително. Следователно възторгът е нещо, което не може да се изясни. Казвате: случи ми се нещо, което не мога да обясня. Ето това е Ботев.
- Трябва ли да се вършат игрални филми на историческа тема или да оставим всичко на документалистиката? Защото игралните филми оферират друга позиция...
- Не документалистиката или игралното кино са белята. Белята са хората, които желаят да вършат такива филми. Ако решиш да печелиш, няма смисъл. Защото това не са пари, а далавера. Единственият метод е да се очистиш от всевъзможен тип недобросъвестност. Трябва да се докоснеш до характера на тези хора. Ботев е бил подготвен 100 пъти да загине за всеки собствен стих. Божествената тоналност на поезията му е резултат от незащитена сензитивност, от един темперамент, който не е съумял да опази себе си.
- Имаме ли потребност да идеализираме Ботев, Левски и другите национални герои?
- Това, което са ни оставили, не би трябвало да се пипа в никаква материална част. Нито в графиката, нито в звученето, нито в срещата, нито в думите, нито в голямото преживяване. Нищо не може да се съпостави с това, което те разсънват у нас. Да се върнем още веднъж на Ботев. Невероятният мозък, който живее в свиреп условия и умира измежду голи скали, е направил архитектура на нещо, което е ария на камъка и тоналност на живота. Неговата лирика. Да, ние имаме потребност от Ботев и хора като него, а не от тълкуватели на Ботев. Защо? Защото с цел да тълкуваш Ботев, ти би трябвало да си почистил територията към себе си дотам, че да не влезе и трошица пакост. А това не е по никакъв начин елементарно. Чистота е нужна за Ботев, за другите ни герои.
- За Вас какво е Ботев?
- Ботев е трансформирал думата в нещо, което е по-голямо от музиката. А музиката е феноменална, тъй като няма потребност от преводач и допира всички. Той е направил това с поезията. Ако е нямала крила, са й поникнали крила. А крила не поникват на всички места. Ботев прави по този начин, че един български текст да бъде записан в Сорбоната. Това е действителна картина в стих. Със слово, с рими, с измерения, с тоналност. И с връзки, дотам непредвидени, че ти се възторгваш. Картина, в която чуваш звука, картина, в която има предпочитание да боготвориш планина, шумолене на бързей, звук на дървета.
- А публицистът Ботев? Какъв е той? И къде е през днешния ден?
- Публицистът Ботев не е друг от революционера Ботев. Той е податлив към всеотдайност. Пише това, което мисли. И не се опасява. Знае, че там, където ще мине с четата, несъмнено 99 % от хората са неспасяеми. Публицистиката му надминава всичките благоприятни условия за измерение на това, което е направено от талант. Няма таблица, която да го хване. Тя може единствено да го окълца.
- Имаме ли потребност през днешния ден от персони като Ботев, в който младежите да се вглеждат? От блян, който да следват?
- Имаме страхотна потребност от такива гениални персона и от почитание към тях. За страдание, няма по какъв начин да забраниш на кретените да пипат идеалите. Идеал не съществува при неприятната съвест, при предателския човешки материал. Смятам, че Кирил и Методий са били сигурни, че основаното от тях ще би трябвало да се брани през вековете. Може ли през днешния ден да подменяме български понятия и имена, да се отхвърляме от писмеността си? Нашият речник е богат, само че ние не го употребяваме. Вместо това се прехласваме пред непознати думи, непознати букви.
- Вашето мнение за актуалното българско кино? Следите ли го? То като че ли също стартира да подражава на непознати мостри...
- Преди години аз влязох в територия, в която по никакъв начин не е елементарно да разтълкуваш това, до което искаш да стигнеш. Виждам в пътя си малко повече сбъднати неща, в сравнение с всички други пътища. Съдбата неслучайно ти потвърждава: това няма да го бъде, това няма да се случи. И ти гледа характера. Знае, че ще се спасиш. Но в случай че не се спасиш самичък, ще отидеш при спекулантите. Аз тичам от актуалното кино, тъй като то към този момент е нечиста сделка.
- А ние в коя посока би трябвало да вървим? Как да разберем посоката?
- Ние би трябвало да следваме тази посока, която отваря пътя към истината.
ГЕОРГИ СТОЯНОВ е роден в Москва на 27 юли 1936 година Завършва МЕИ в съветската столица, по-късно учи в Париж кинорежисура и постановка на монтажа в Института за висше кинематографическо изкуство. Работил е в Студията за хроникални и документални филми и в Студията за игрални филми. Режисьор е на 15 и сценарист на 4 кино лентата. В няколко кино лентата взе участие и като артист. Поет, създател на няколко стихосбирки. Носител на влиятелни награди като създател. Има и редица публични изяви - бил е народен представител, зам.-министър на културата, културно аташе в българското посолство в Съединени американски щати.> - Г-н Стоянов, в последно време у нас се появиха нови исторически филми, които не провокираха еднопосочна оценка у феновете. Дори рецензиите бяха повече. Вие също сте режисьор на исторически филм - " Константин Философ ", сниман през 80-те години на предишния век. Какво е належащо, с цел да стане една такава творба хубава и правдоподобна?
- Не мога да не потегли от логиката на истината, която съм търсил в моя филм и до която съм стигнал с доста редакции. Защото приказваме за събития, които са станали надалеч преди нас. Ние сме като в един въртоп, от който се мъчим да излезем, само че да запазим разумната визия кое става история. Не всичко, популярност Богу, тъй като другояче отпадъците ще заменят логиката. Когато приключих кинорежисура, се връщам от Франция и си споделям: " В никакъв случай няма да върша исторически филми. Ще върша съвремието. " Тогава беше съвременна Новата вълна. Да фотографирам български филми, в които има предварителни отговорности към историята? Това е доста мъчно и отговорно. За да приказваш от нейно име, ти би трябвало да сложиш всичките й облекла. Това обличане на историята е най-страшното нещо, тъй като тя е предходна през гибел. Повечето от хората, които са имали качества, са си отишли ненавреме. И това е изключително мощно в българската история. А тя е невероятна. Не приказвам единствено за Батак. България е била половината глобус, а през днешния ден е една кръпка. Толкова друга и сложна е била нейната пътека през времето. А визията за историята при мен е минаване към това, което искаш да направиш, с цел да я запазиш. Защото мнозина желаят да я не помнят, да я няма.
Според мен, с цел да се получи качествена творба, по-скоро би трябвало да има една художествена конвенционалност, при която благородни хора желаят да спасят паметта на гения и вършат всичко допустимо за това. Това е логиката. Трудно се влиза там. Ръкавици. Трябва да се пипа с ръкавици, както в огромните музеи. По подобен метод се опазва територията на историята.
- Как създавахте " Константин Философ "? И за какво сте се захванали, откакто казахте, че сте желали да снимате единствено модерни филми?
Кадър от кино лентата " Константин Философ ", режисьор Георги Стоянов Снимки Личен списък
- Съдбата си прави добра смешка. Среща хора, които имат един и същи пиетет към това, което биха желали да създадат територия на словото. Защото словото си е слово, само че територията, която нормално му оферират, е нещо продаваемо. А това, което е продаваемо, е далавера. И надлежно този, който реши да го продава, е безнравствен. Тук нещата не стояха по този начин. Първият ми екстаз беше от Кольо Русев. Аз срещнах инструмента на словото. Жива музика - дотам се зарадвах, че в сюжета участва българският език и е в подобен тип. Във кино лентата има епизоди, които са подчинени на това, че Константин Кирил в действителност е бил изваден от равновесие от това по какъв начин се лее словото. Практически при него отношението със словото е такова, че да няма потребност от пояснения. Той е знаел, че всичко, което прави, ще му сътвори страхотни страдания. И в своя живот няма да получи компенсация за това, което е основал. Думите, които са станали спокоен тон, на български звучат като музика. Тези неща не се случват доста постоянно. Понякога са цели пасажи. Но да стане това гениално - неговата територия е музиката. Тоест словото дотам е близо до музиката, че се получава тон.
Аз не желаех да върша филм за историята като роман за йерархията, а за това по какъв начин се ражда възторгът. Това става, когато попаднеш в чист екип. Екип, който е подготвен да загине, само че единствено и единствено да светне възторгът. А след това той ще хареса и цялото слово. Ще разбере, че словото е получило подарък. Не е било облечено в неприятни печатни облекла. Такъв беше нашият екип тогава.
- С доста пари ли се прави прекрасен исторически филм? Свикнахме като че ли със скъпите холивудски продукции...
- Не, друго нещо е значимото. Историята е скъпа за пресъздаване, тъй като ние би трябвало да бъдем честни към нея.
- Какво предизвикателство е историческият филм?
- Предизвикателство е желанието да се разбере какво се крие зад думите в една реалност, където се бият, кълцат се, водят се войни. Хората на културата имат един единствен излаз - те може да нямат приживе самопризнание, само че в случай че основат нещо стойностно, след време ще го има на първа линия. И тук въпросът е: за какво една част от популацията желае да влезе в културата и да се допре до възторга, а другата избира спекулата. Оттук идва и разминаването при създателите: в желанието за биография, в съблазънта да правиш кариера и във всичките останали пакости на покварения ни свят.
- А когато се прави един филм за историческа персона, би трябвало ли обстоятелствата строго да се следват или художествената небивалица е допустима?
- Ние не можем да приказваме за обстоятелства от името на човек, който ги е създавал. История се прави от свидетелствата на хората, които са познавали дадена персона. Ние можем да приказваме за това, което сме получили с помощта на обстоятелството, че сме се докоснали до нея по един чист метод. И това няма да бъде филм за историческа персона, а мнение на очевидец, който е захласнат от тази персона. Нека вземем Ботев. Всеки самичък го открива за себе си. И в случай че го употребява за себе си, с цел да се опита оптимално да проникне вътре, това е добре. Проникването е доста трудно. Това не е дупка, през която ще минеш. Няма по какъв начин. Аз имам доста искания към киното, тъй като словото в биографията си умира да се закодира, да крие своите идиоми, да скрие своите смисли, с цел да може, когато човек проникне най-малко до един-два идиома, да разбере, че е имал огромно преживяване от един огромен създател. Само толкоз ще му бъде проникването. Ако той е в положение да лее потоци от сълзи непрекъснато, това не е действително. Следователно възторгът е нещо, което не може да се изясни. Казвате: случи ми се нещо, което не мога да обясня. Ето това е Ботев.
- Трябва ли да се вършат игрални филми на историческа тема или да оставим всичко на документалистиката? Защото игралните филми оферират друга позиция...
- Не документалистиката или игралното кино са белята. Белята са хората, които желаят да вършат такива филми. Ако решиш да печелиш, няма смисъл. Защото това не са пари, а далавера. Единственият метод е да се очистиш от всевъзможен тип недобросъвестност. Трябва да се докоснеш до характера на тези хора. Ботев е бил подготвен 100 пъти да загине за всеки собствен стих. Божествената тоналност на поезията му е резултат от незащитена сензитивност, от един темперамент, който не е съумял да опази себе си.
- Имаме ли потребност да идеализираме Ботев, Левски и другите национални герои?
- Това, което са ни оставили, не би трябвало да се пипа в никаква материална част. Нито в графиката, нито в звученето, нито в срещата, нито в думите, нито в голямото преживяване. Нищо не може да се съпостави с това, което те разсънват у нас. Да се върнем още веднъж на Ботев. Невероятният мозък, който живее в свиреп условия и умира измежду голи скали, е направил архитектура на нещо, което е ария на камъка и тоналност на живота. Неговата лирика. Да, ние имаме потребност от Ботев и хора като него, а не от тълкуватели на Ботев. Защо? Защото с цел да тълкуваш Ботев, ти би трябвало да си почистил територията към себе си дотам, че да не влезе и трошица пакост. А това не е по никакъв начин елементарно. Чистота е нужна за Ботев, за другите ни герои.
- За Вас какво е Ботев?
- Ботев е трансформирал думата в нещо, което е по-голямо от музиката. А музиката е феноменална, тъй като няма потребност от преводач и допира всички. Той е направил това с поезията. Ако е нямала крила, са й поникнали крила. А крила не поникват на всички места. Ботев прави по този начин, че един български текст да бъде записан в Сорбоната. Това е действителна картина в стих. Със слово, с рими, с измерения, с тоналност. И с връзки, дотам непредвидени, че ти се възторгваш. Картина, в която чуваш звука, картина, в която има предпочитание да боготвориш планина, шумолене на бързей, звук на дървета.
- А публицистът Ботев? Какъв е той? И къде е през днешния ден?
- Публицистът Ботев не е друг от революционера Ботев. Той е податлив към всеотдайност. Пише това, което мисли. И не се опасява. Знае, че там, където ще мине с четата, несъмнено 99 % от хората са неспасяеми. Публицистиката му надминава всичките благоприятни условия за измерение на това, което е направено от талант. Няма таблица, която да го хване. Тя може единствено да го окълца.
- Имаме ли потребност през днешния ден от персони като Ботев, в който младежите да се вглеждат? От блян, който да следват?
- Имаме страхотна потребност от такива гениални персона и от почитание към тях. За страдание, няма по какъв начин да забраниш на кретените да пипат идеалите. Идеал не съществува при неприятната съвест, при предателския човешки материал. Смятам, че Кирил и Методий са били сигурни, че основаното от тях ще би трябвало да се брани през вековете. Може ли през днешния ден да подменяме български понятия и имена, да се отхвърляме от писмеността си? Нашият речник е богат, само че ние не го употребяваме. Вместо това се прехласваме пред непознати думи, непознати букви.
- Вашето мнение за актуалното българско кино? Следите ли го? То като че ли също стартира да подражава на непознати мостри...
- Преди години аз влязох в територия, в която по никакъв начин не е елементарно да разтълкуваш това, до което искаш да стигнеш. Виждам в пътя си малко повече сбъднати неща, в сравнение с всички други пътища. Съдбата неслучайно ти потвърждава: това няма да го бъде, това няма да се случи. И ти гледа характера. Знае, че ще се спасиш. Но в случай че не се спасиш самичък, ще отидеш при спекулантите. Аз тичам от актуалното кино, тъй като то към този момент е нечиста сделка.
- А ние в коя посока би трябвало да вървим? Как да разберем посоката?
- Ние би трябвало да следваме тази посока, която отваря пътя към истината.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ