Учителят трябва да вдъхва доверие!
Интервю на Боян БОЙЧЕВ
ДАРИНА БАКЪРДЖИЕВА е на 29 години. Родена е в Свиленград, където приключва Професионална гимназия по туризъм. Продължава образованието си в Софийския университет " Св. Климент Охридски " със компетентност " Предучилищна и начална учебна педагогика ". Вече девет години практикува учителската специалност, като две от тях е била в детска градина. Работи в столичното 93-то СУ " Александър Теодоров-Балан " от седем години.
- Дарина, в навечерието сме на 15 септември. С какви усеща пристъпваш учебния предел?
- Тази образователна година, както и всяка друга до момента, приближавам учебния предел с неспокойствие, неспокойствие и вяра, че тя ще бъде изпълнена с доста позитивни страсти, щастливи моменти и детски усмивки. При поемането на първи клас това неспокойствие е изключително мощно, защото 15 септември ни среща с дребните и към момента плахи дечица, чиито очи са цялостни с очакване и наслада от идното премеждие, наречено " учебно заведение ".
- С какви възпитаници ти следва да работиш? Какво очакваш от работата с тях?
- Предстои ми да работя с най-малките - учениците в първи клас. Едно ново начало и за мен, и за тях. Бих споделила, защото всяко начало има своите провокации, че ще бъде извънредно забавна и динамична година. Ще се опознаваме и в това време, с буквар в ръка, ще създадем първи стъпки по пътя към знанието. За първолаците, пристъпващи страхливо в първите дни, знам, че ще бъдат любопитни, търсещи, знаещи, откриващи, мечтаещи и обичащи. Обичащи това, което вършат, а моята задача ще бъде да разкрия на света прелестната и достоверна същина на всяко дете. Вярвам, че в основата на преподаването е любовта към децата!
- Работата в начален курс е доста значима. Какво искаш да дадеш на децата през този четиригодишен интервал?
- Като преподавател, несъмнено, желая да дам на децата знанията, които са основополагащи, само че също по този начин желая да изградя и навиците да бъдат възпитаници, да бъдат виновни към процеса и да осъзнават значимостта му (дори и навикът да подредиш чина си или нужните материали за идващия час са от значително значение, с цел да се стигне досега, в който сами ще могат да провеждат образователния развой, а по-късно да провеждат и деня си). Всъщност главната задача на началния преподавател е да научи децата да бъдат независими. Работата е сполучлива, когато малчуганите знаят, че имат приближен възрастен, който неведнъж е учителят. Няма по-вълнуващ миг от този, в който детето е готово и единствено желае да показа своя загадка или избрани страсти. Това е доказателство за доверието, което сте построили с учениците.
- Имаш ли рекомендации за възстановяване на работата на учителите?
- Човек се учи, до момента в който е жив! Ние като учители би трябвало да даваме образец и всеки ден да се стремим към себеусъвършенстване. Подобряването на работата на учителите би трябвало да се подкрепя от учебното заведение, като се дава опция за повишение на квалификацията на всеки учител и се дава удобна среда за работа. Но да не забравяме и нашата роля: в съвременно и бързоразвиващо се време би трябвало да работим върху личното си развиване, с цел да подобрим както качеството си на работа, по този начин и продуктивността си. Тогава можем да пожелаваме същото и от нашите възпитаници.
- Какви качества би трябвало да има един добър преподавател?
- Добрият преподавател, колкото и клиширано да звучи, би трябвало да бъде толерантен, само че не по-малко значимо е да дава позитивния образец. Детето се учи на първо място от образеца, който му се дава. Учителят би трябвало да вдъхва доверие и да има поредност в дейностите си. Той би трябвало да демонстрира схващане, да обръща внимание и най-много да показва почитание. Взаимното почитание е от основно значение за сполучливата работа сред преподавател и възпитаник. Учителят би трябвало да бъде оптимист, набожен в неповторимите благоприятни условия на всеки възпитаник. Убедена съм, че мотивиращият преподавател е положителният преподавател. Да умее да поддържа и подтиква постигането на поставените цели, да предизвиква учениците да ценят и отстояват себе си. Да приветства въпросите, любознанието и творчеството. Затова, отвън общоприетите предмети в учебно заведение, доста държа да се включвам в извънкласни действия, свързани с развиването на на практика умения у децата. Такъв добър образец е клубът " Приложни изкуства ", в който учениците обожават да вземат участие. Там те освен се научават по какъв начин да рисуват, оцветяват, моделират и конструират, само че и развиват качества, които ще им оказват помощ в бъдеще, да вземем за пример самообладание, досетливост, самочувствие, почитание към работата на другите и умеене за изложение на вътрешния си свят. Каквото и да преподава, учителят би трябвало да демонстрира, че преподаването е наслаждение за него и да съумява да го показа, като прави уроците си занимателни, забавни и лесноусвоими от учениците.
- Как виждаш " триъгълника " ученик-учител-родител?
- Вярвам, че за сполучливото обучение и развиване на детето връзките би трябвало да са основани на първо място на почитание и позитивна връзка, съдействие и доверие. Една от главните задания на нас, учителите, е да предизвикваме по-активното присъединяване на родителите в учебната среда, тъй като те играят доста значима роля в насърчаването на мотивацията на детето и в построяването на неговите отговорности. В работата си държа родителите да бъдат осведомени за образователния прогрес, триумфите и провокациите на децата.
- Как мотивираш децата да четат? И четат ли днешните деца?
- Определено мотивирането на децата да четат може да бъде същинско предизвикателство, имайки поради цифровата епоха, в която живеем. За благополучие, в начален стадий технологиите са сведени до най-малко. Още на първата ни среща с родителите ги известявам, че до края на четвърти клас децата няма да имат опция да употребяват телефони в учебно заведение. Времето, което те биха прекарали на устройства, влагаме в четене или в други занимателни занимания. В ежедневната си работа постоянно намирам време да чета приказки на децата. Това е от основно значение, изключително когато те са в развой на ограмотяване. Също доста значимо е да се сътвори обред за четене. Например, да се дефинира време за четене, а даже и да се сътвори ъгъл, в който те ще имат опция да се настанят комфортно и да се отдадат на обичаното четиво. В класната ми стая има богата библиотека с всевъзможни книжки и енциклопедии, които могат да употребяват. Възможни са и участия в книжни клубове, които могат да оказват помощ на детето да сътвори връзката и любовта към книгите. Включването на игрови детайли също е мотивиращо за децата (игри, свързани със наличието на брошура, театрални постановки и др.). Вярвам и последвам мисълта, че дете, което чете, става възрастен, който мисли!
- Защо реши да станеш начален преподавател?
- Защото обичам децата и желая да бъда част от техния развой на учене и развиване. Вдъхновява ме концепцията да оказвам помощ на дребните възпитаници да открият света към тях, да изградят главните си умения и да се научат да мислят сериозно. Работата с деца носи чувството за смисъл и опция да се въздейства директно върху тяхното развиване и бъдеще. Искам да основа една безвредна и подкрепяща среда. Виждам огромна стойност в това да съм в първите редици на тяхното обучение и да им дам солидна основа отсега нататък. Чувствам, че мога да направя значима смяна в живота им, като ги стимулирам да се развиват и да реализират триумфи.
До огромна степен моите учители са съдействали за любовта ми към преподаването. Още в детската градина имах заслужен образец за човек, напълно предан на работата с деца. След това постъпих в първи клас. Учителката, която до ден сегашен срещам по дребните улички в родния ми град и която всякога ми споделя по какъв начин е знаела, че моето предопределение е учителството, се обърна към всички нас (тогава дребни и обезпокоени от това, което ни предстоеше) и с най-топлата усмивка ни сподели, че оттук насетне ние сме и нейни деца и ще бъде постоянно зад нас. Тези думи кънтят в ушите ми до през днешния ден и не мога да опиша обичта, която изпитвам към дамата, дала ми АБВ. В гимназиален стадий също имах шанса да попадна на прелестни учители, отдадени на специалността и абсолютно раздаващи се за своите възпитаници. Те ни даваха освен знанията по образователния материал, само че развиваха и обществените ни умения, и прочувствената ни просветеност. Успяха да създадат от едни бунтуващи се младежи обединен и работещ екип, който до XII клас беше обединен във всяко отношение. Винаги имаха време да ни изслушат и да ни дадат съвет. Благодарна съм им за всичко! Може би целият път, който извървях в моето обучение, и срещите ми с тези велики хора ме накараха да не се поколебая и за момент, когато аплайвах в Софийския университет и избирах специалността, която щеше да дефинира живота ми.
- Вече познавайки добре специалността, би ли я избрала още веднъж?
- Като млад преподавател, който занапред се сблъсква с компликациите на учителстването, съм си задавала въпроса: дали да не се откажа и да диря себе си другаде? Но считам, че всеки е роден с предопределение, това е моето. Макар да има своите провокации, удовлетворението, което изпитвам, когато виждам напредъка на учениците и тяхната наслада от наученото, е скъпо. Да, бих я избирала още веднъж и още веднъж, без никакво съмнение.
- Да си преподавател е специалност или предопределение?
- Учителството изисква освен познания и умения, само че и същинска пристрастеност към работата с деца и блян да направиш живота им допустимо най-ползотворен. То включва предпочитание да вдъхновяваш, самообладание, с цел да водиш, и огромно сърце, с цел да се грижиш за всяко дете. Да, има някои аспекти от специалността, които са свързани с на практика умения и отговорности, само че същинският преподавател влага душата си в работата. За мен учителството е предопределение, което идва от дълбока вътрешна мотивация и обич към образованието и възпитанието.
- Работиш в 93-то Средно учебно заведение " Александър Теодоров - Балан ". Защо избра точно него?
- Избрах да работя в това учебно заведение, тъй като тук открих място, което съчетава професионализъм с топла и подкрепяща атмосфера. Още от първия ден разбрах, че учебното заведение има мощна общественост, в която учителите, учениците и родителите работят дружно в името на триумфа на децата. Харесва ми, че тук се предизвикват новаторски подходи в образованието и непрестанно се търсят способи да се усъвършенства качеството на образованието. Освен това управлението и сътрудниците основават среда, в която се усещам ценена и подкрепена като преподавател. Това ме кара да се усещам на вярното място.
- Какво правиш в свободното си време? Имаш ли занимание?
- Да, имам занимание, което ми носи наслада и ми оказва помощ да се отпусна след работния ден. Обичам да рисувам още от дребна. В дъждовните дни, когато не съм била на открито с другари, постоянно съм се занимавала с действия, свързани с изобразителното изкуство. Измислях си всякакви пейзажи или пък рисувах анимационни герои. Това мое занимание ми оказва помощ и през днешния ден в работата ми в учебно заведение. Понякога някое дете желае да му обрисувам някой обичан воин и резултатът е щастливи и усмихнати очички. Не съм се занимавала професионално с това, само че считам, че в никакъв случай не е късно. Друго обичано мое занятие са разходките измежду природата. Смятам, че е значимо да имаш занимания, които те зареждат с сила. Това освен ме освежава, само че и ми оказва помощ да бъда по-креативна и по-ефективна в работата си.
- Твоята обичана мисъл?
- " Образованието е най-силното оръжие, което можеш да използваш, с цел да промениш света. " Тази мисъл на Нелсън Мандела ми припомня за силата на знанието, образованието и тяхната роля в обществото. Вдъхновява ме да работя с цялостна отдаденост и да имам вяра в капацитета на всеки възпитаник, който образовам.
ДАРИНА БАКЪРДЖИЕВА е на 29 години. Родена е в Свиленград, където приключва Професионална гимназия по туризъм. Продължава образованието си в Софийския университет " Св. Климент Охридски " със компетентност " Предучилищна и начална учебна педагогика ". Вече девет години практикува учителската специалност, като две от тях е била в детска градина. Работи в столичното 93-то СУ " Александър Теодоров-Балан " от седем години.
- Дарина, в навечерието сме на 15 септември. С какви усеща пристъпваш учебния предел?
- Тази образователна година, както и всяка друга до момента, приближавам учебния предел с неспокойствие, неспокойствие и вяра, че тя ще бъде изпълнена с доста позитивни страсти, щастливи моменти и детски усмивки. При поемането на първи клас това неспокойствие е изключително мощно, защото 15 септември ни среща с дребните и към момента плахи дечица, чиито очи са цялостни с очакване и наслада от идното премеждие, наречено " учебно заведение ".
- С какви възпитаници ти следва да работиш? Какво очакваш от работата с тях?
- Предстои ми да работя с най-малките - учениците в първи клас. Едно ново начало и за мен, и за тях. Бих споделила, защото всяко начало има своите провокации, че ще бъде извънредно забавна и динамична година. Ще се опознаваме и в това време, с буквар в ръка, ще създадем първи стъпки по пътя към знанието. За първолаците, пристъпващи страхливо в първите дни, знам, че ще бъдат любопитни, търсещи, знаещи, откриващи, мечтаещи и обичащи. Обичащи това, което вършат, а моята задача ще бъде да разкрия на света прелестната и достоверна същина на всяко дете. Вярвам, че в основата на преподаването е любовта към децата!
- Работата в начален курс е доста значима. Какво искаш да дадеш на децата през този четиригодишен интервал?
- Като преподавател, несъмнено, желая да дам на децата знанията, които са основополагащи, само че също по този начин желая да изградя и навиците да бъдат възпитаници, да бъдат виновни към процеса и да осъзнават значимостта му (дори и навикът да подредиш чина си или нужните материали за идващия час са от значително значение, с цел да се стигне досега, в който сами ще могат да провеждат образователния развой, а по-късно да провеждат и деня си). Всъщност главната задача на началния преподавател е да научи децата да бъдат независими. Работата е сполучлива, когато малчуганите знаят, че имат приближен възрастен, който неведнъж е учителят. Няма по-вълнуващ миг от този, в който детето е готово и единствено желае да показа своя загадка или избрани страсти. Това е доказателство за доверието, което сте построили с учениците.
- Имаш ли рекомендации за възстановяване на работата на учителите?
- Човек се учи, до момента в който е жив! Ние като учители би трябвало да даваме образец и всеки ден да се стремим към себеусъвършенстване. Подобряването на работата на учителите би трябвало да се подкрепя от учебното заведение, като се дава опция за повишение на квалификацията на всеки учител и се дава удобна среда за работа. Но да не забравяме и нашата роля: в съвременно и бързоразвиващо се време би трябвало да работим върху личното си развиване, с цел да подобрим както качеството си на работа, по този начин и продуктивността си. Тогава можем да пожелаваме същото и от нашите възпитаници.
- Какви качества би трябвало да има един добър преподавател?
- Добрият преподавател, колкото и клиширано да звучи, би трябвало да бъде толерантен, само че не по-малко значимо е да дава позитивния образец. Детето се учи на първо място от образеца, който му се дава. Учителят би трябвало да вдъхва доверие и да има поредност в дейностите си. Той би трябвало да демонстрира схващане, да обръща внимание и най-много да показва почитание. Взаимното почитание е от основно значение за сполучливата работа сред преподавател и възпитаник. Учителят би трябвало да бъде оптимист, набожен в неповторимите благоприятни условия на всеки възпитаник. Убедена съм, че мотивиращият преподавател е положителният преподавател. Да умее да поддържа и подтиква постигането на поставените цели, да предизвиква учениците да ценят и отстояват себе си. Да приветства въпросите, любознанието и творчеството. Затова, отвън общоприетите предмети в учебно заведение, доста държа да се включвам в извънкласни действия, свързани с развиването на на практика умения у децата. Такъв добър образец е клубът " Приложни изкуства ", в който учениците обожават да вземат участие. Там те освен се научават по какъв начин да рисуват, оцветяват, моделират и конструират, само че и развиват качества, които ще им оказват помощ в бъдеще, да вземем за пример самообладание, досетливост, самочувствие, почитание към работата на другите и умеене за изложение на вътрешния си свят. Каквото и да преподава, учителят би трябвало да демонстрира, че преподаването е наслаждение за него и да съумява да го показа, като прави уроците си занимателни, забавни и лесноусвоими от учениците.
- Как виждаш " триъгълника " ученик-учител-родител?
- Вярвам, че за сполучливото обучение и развиване на детето връзките би трябвало да са основани на първо място на почитание и позитивна връзка, съдействие и доверие. Една от главните задания на нас, учителите, е да предизвикваме по-активното присъединяване на родителите в учебната среда, тъй като те играят доста значима роля в насърчаването на мотивацията на детето и в построяването на неговите отговорности. В работата си държа родителите да бъдат осведомени за образователния прогрес, триумфите и провокациите на децата.
- Как мотивираш децата да четат? И четат ли днешните деца?
- Определено мотивирането на децата да четат може да бъде същинско предизвикателство, имайки поради цифровата епоха, в която живеем. За благополучие, в начален стадий технологиите са сведени до най-малко. Още на първата ни среща с родителите ги известявам, че до края на четвърти клас децата няма да имат опция да употребяват телефони в учебно заведение. Времето, което те биха прекарали на устройства, влагаме в четене или в други занимателни занимания. В ежедневната си работа постоянно намирам време да чета приказки на децата. Това е от основно значение, изключително когато те са в развой на ограмотяване. Също доста значимо е да се сътвори обред за четене. Например, да се дефинира време за четене, а даже и да се сътвори ъгъл, в който те ще имат опция да се настанят комфортно и да се отдадат на обичаното четиво. В класната ми стая има богата библиотека с всевъзможни книжки и енциклопедии, които могат да употребяват. Възможни са и участия в книжни клубове, които могат да оказват помощ на детето да сътвори връзката и любовта към книгите. Включването на игрови детайли също е мотивиращо за децата (игри, свързани със наличието на брошура, театрални постановки и др.). Вярвам и последвам мисълта, че дете, което чете, става възрастен, който мисли!
- Защо реши да станеш начален преподавател?
- Защото обичам децата и желая да бъда част от техния развой на учене и развиване. Вдъхновява ме концепцията да оказвам помощ на дребните възпитаници да открият света към тях, да изградят главните си умения и да се научат да мислят сериозно. Работата с деца носи чувството за смисъл и опция да се въздейства директно върху тяхното развиване и бъдеще. Искам да основа една безвредна и подкрепяща среда. Виждам огромна стойност в това да съм в първите редици на тяхното обучение и да им дам солидна основа отсега нататък. Чувствам, че мога да направя значима смяна в живота им, като ги стимулирам да се развиват и да реализират триумфи.
До огромна степен моите учители са съдействали за любовта ми към преподаването. Още в детската градина имах заслужен образец за човек, напълно предан на работата с деца. След това постъпих в първи клас. Учителката, която до ден сегашен срещам по дребните улички в родния ми град и която всякога ми споделя по какъв начин е знаела, че моето предопределение е учителството, се обърна към всички нас (тогава дребни и обезпокоени от това, което ни предстоеше) и с най-топлата усмивка ни сподели, че оттук насетне ние сме и нейни деца и ще бъде постоянно зад нас. Тези думи кънтят в ушите ми до през днешния ден и не мога да опиша обичта, която изпитвам към дамата, дала ми АБВ. В гимназиален стадий също имах шанса да попадна на прелестни учители, отдадени на специалността и абсолютно раздаващи се за своите възпитаници. Те ни даваха освен знанията по образователния материал, само че развиваха и обществените ни умения, и прочувствената ни просветеност. Успяха да създадат от едни бунтуващи се младежи обединен и работещ екип, който до XII клас беше обединен във всяко отношение. Винаги имаха време да ни изслушат и да ни дадат съвет. Благодарна съм им за всичко! Може би целият път, който извървях в моето обучение, и срещите ми с тези велики хора ме накараха да не се поколебая и за момент, когато аплайвах в Софийския университет и избирах специалността, която щеше да дефинира живота ми.
- Вече познавайки добре специалността, би ли я избрала още веднъж?
- Като млад преподавател, който занапред се сблъсква с компликациите на учителстването, съм си задавала въпроса: дали да не се откажа и да диря себе си другаде? Но считам, че всеки е роден с предопределение, това е моето. Макар да има своите провокации, удовлетворението, което изпитвам, когато виждам напредъка на учениците и тяхната наслада от наученото, е скъпо. Да, бих я избирала още веднъж и още веднъж, без никакво съмнение.
- Да си преподавател е специалност или предопределение?
- Учителството изисква освен познания и умения, само че и същинска пристрастеност към работата с деца и блян да направиш живота им допустимо най-ползотворен. То включва предпочитание да вдъхновяваш, самообладание, с цел да водиш, и огромно сърце, с цел да се грижиш за всяко дете. Да, има някои аспекти от специалността, които са свързани с на практика умения и отговорности, само че същинският преподавател влага душата си в работата. За мен учителството е предопределение, което идва от дълбока вътрешна мотивация и обич към образованието и възпитанието.
- Работиш в 93-то Средно учебно заведение " Александър Теодоров - Балан ". Защо избра точно него?
- Избрах да работя в това учебно заведение, тъй като тук открих място, което съчетава професионализъм с топла и подкрепяща атмосфера. Още от първия ден разбрах, че учебното заведение има мощна общественост, в която учителите, учениците и родителите работят дружно в името на триумфа на децата. Харесва ми, че тук се предизвикват новаторски подходи в образованието и непрестанно се търсят способи да се усъвършенства качеството на образованието. Освен това управлението и сътрудниците основават среда, в която се усещам ценена и подкрепена като преподавател. Това ме кара да се усещам на вярното място.
- Какво правиш в свободното си време? Имаш ли занимание?
- Да, имам занимание, което ми носи наслада и ми оказва помощ да се отпусна след работния ден. Обичам да рисувам още от дребна. В дъждовните дни, когато не съм била на открито с другари, постоянно съм се занимавала с действия, свързани с изобразителното изкуство. Измислях си всякакви пейзажи или пък рисувах анимационни герои. Това мое занимание ми оказва помощ и през днешния ден в работата ми в учебно заведение. Понякога някое дете желае да му обрисувам някой обичан воин и резултатът е щастливи и усмихнати очички. Не съм се занимавала професионално с това, само че считам, че в никакъв случай не е късно. Друго обичано мое занятие са разходките измежду природата. Смятам, че е значимо да имаш занимания, които те зареждат с сила. Това освен ме освежава, само че и ми оказва помощ да бъда по-креативна и по-ефективна в работата си.
- Твоята обичана мисъл?
- " Образованието е най-силното оръжие, което можеш да използваш, с цел да промениш света. " Тази мисъл на Нелсън Мандела ми припомня за силата на знанието, образованието и тяхната роля в обществото. Вдъхновява ме да работя с цялостна отдаденост и да имам вяра в капацитета на всеки възпитаник, който образовам.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ