Институтът за пазарна икономика (ИПИ) представя алтернативен бюджет за 2022

Институтът за пазарна стопанска система (ИПИ) показва различен бюджет за 2022 година . Институтът прави това обичайно всяка година, само че за първи път представянето няма да стъпва върху към този момент подготвена бюджетна рамка.
В проектобюджета на кабинета заложената средногодишна инфлация ще бъде 5%, растежът на Брутният вътрешен продукт - 4,9%, а бюджетният недостиг без ограниченията против ковид ще се движи към 2,5%, а с тях – 4,1. Предвижда се минимална работна заплата от 710 лв..

Според старши анализатора в ИПИ Петър Ганев тази година методът при правенето на различния бюджет е друг.

„ Ако в предишна година доста постоянно сме влизали в доста дребни тематики, дребни диспути – дали за МРЗ, дали ще е за някоя помощ, бюджетът несъмнено провокира десетина тематики, които влизат мощно в общественото пространство и доста постоянно те се касаят до 10-20-30 милиона лв., т.е. относително дребни диспути на фона на 50-милиарден бюджет, тази година, влизайки начисто, взехме решение да бъдем и по-смели и да гоним огромната цел. Ако ние сега сме на 55% от средноевропейското равнище като приходи и като стопанска система , исторически сме стигали до 60 най-много и там някъде идва някоя рецесия и ни връща доста надолу, по какъв начин да нагоре, по какъв начин да отидем след 5 или 10 години на 80% “, разяснява Ганев в предаването „ Преди всички “.

По думите му образец в това отношение е Естония, която за 10 години е извървявала пътя от 55 до съвсем 80% , както и различен образец - на Хърватия, която е била „ в подножието на 60 и 10 години по-късно отново е тям някъде “.

Петър Ганев очерта двете огромни стъпки, които ИПИ предлага за отключване на този капацитет.

„ Първо, няма по какъв начин да скочиш, в случай че не инвестираш. Говорим за вложения общо, дори най-вече в частния бранш, не просто обществени вложения, в България общо вложенията са към 20% от Брутният вътрешен продукт . Тези, които са съумели да скочат, са 25-26 или нагоре % от Брутният вътрешен продукт. На нас ни трябват ограничения не за обезщетения, не за опазване на претовареност, тя по този начин или другояче е покрай върхове, а ограничения, които да подтикват вложенията . Такава мярка е така наречен бърза обезценка, по-нисък налог облага за тези, които влагат и подвигат капацитета на своите компании. “

„ Ние се намираме в бюджет, който галопира като доходи и сме в позицията да търсим огромните хрумвания “, акцентира икономистът.

„ Другата концепция, защото стопанската система е труд и капитал, е ориентирана към труда, към хората. На процедура най-високото облагане в България остават осигуровките и ние предлагаме много смела смяна там – понижение на осигурителната тежест с 10 процентни пункта, точно с цел да има внезапно отключване на наличен приход , на растеж на приходите на хората и да могат да си отдъхнат поради пандемията и действително да забогатеят в тези години на напредък. “

Дългосрочната визия отсега нататък е доста хора, т.е. всички, да плащаме по малко и да плащаме почтено , съобщи Петър Ганев.

„ Ако единствено някои браншове заплащат всичко или единствено някои браншове заплащат почтено, а други не заплащат, тогава се обричаме на високи налози, дефицити, разногласия и така нататък Начинът всички да заплащат е когато данъкът е доста невисок и е по-изгодно да си го платиш, в сравнение с да не го платиш . Това го направихме с плоския налог, само че хората бягат от осигуровките – това е огромната тежест . Най-различни браншове очевидно бягат от осигурителната тежест. Не можем да ги плашим със затвор, можем да създадем система, която разрешава да заплащат почтено. “

Цялото изявление слушайте в звуковия файл.