BioSense, или как Сърбия дигитализира своето земделие
Институтът е основан през 2015 година с европейско и държавно финансиране. За този интервал екипът се е нараснал от 10 на 140 учени, а изпълнените планове са над 40. Разработените технологии оказват помощ на фермери, застрахователи и други компании, имат и обществен детайл.
" Първият държавен стартъп ". Така на смешка дефинират медиите в Сърбия BioSense - научно-развойният институт за IT в биосистемите и цифровизация на селското стопанство в Нови Сад, съгласно неговия шеф Владимир Църноевич. Създаден през 2015 година като център за високи достижения по плана Antares, той е финансиран с по 14 млн. евро от европейската стратегия Horizon 2020 и сръбското държавно управление за период от 10 години. Инвестицията очевидно си коства, защото разработките на института към този момент се употребяват от редица компании. Досега той е извършил повече от 40 плана за близо 40 млн. евро.
" За нас планът Antares беше сериозният миг за развиването ни, защото концепцията беше да се активизират структурните фондове на Европейски Съюз, тъй че да добавят националните научни фондове. Но тъй като Сърбия не е членка на Европейски Съюз ни споделиха, че това " не е за нас ". След дълга полемика обаче се съгласиха да ни разрешат да аплайваме, в случай, че в случай че бъдем утвърдени, вложената сума ще бъде равностойно финансирана от сръбската страна. Нашето държавно управление се съгласи, като не мислеше, че ще спечелим. После беше доста ненадейно и трябваше да извърши своето заричане ", разяснява Църноевич.
С европейски средства се финансира и най-новият им план - построяването на постройка за научно-развойна активност, както и развъдник за стартъпи на стойност от 20 млн. евро, които са предоставени като заем от Европейската капиталова банка. Строителството се чака да бъде приключено до два-три месеца. Интересното в заданието на новата постройка е, че в центъра си тя е плаваща върху солидна гумена основа, тъй че да се отстраняват всички типове трептения. Причината за това е, че огромна част от новите планове на BioSense ще са в областта на нанотехнологията, а съгласно Църноевич вибрацията е пагубна за тях. Земеделие от ново потомство
Реклама
Макар BioSense да е основан публично като институт през 2015 година, самата организация и сериозна маса от учени съществуват под една или друга форма импровизирано още от 2008 година, споделя нейният шеф. А основната цел е решение на извънредно значим проблем - този с производството на храна и по какъв начин то да бъде вкарано в XXI век.
" Трябва да намерим нови решения за производството на храна. Съвременната идея за селското стопанство е посредством цифровизация. Машините създават данни за всичко и всичко отива в облака - положението на почвата, растенията, всичко ", разяснява Църноевич.
Новата постройка на сръбския институт се чака да отвори до месеци Фотограф: Антон Чепилски
BioSense е първият нов институт в Сърбия от близо 40 години насам. " Това дава вяра и демонстрира на младежите, които желаят да се занимават с просвета, че място за тях в страната има и че за тях се мисли ", споделя той. Започвайки с едвам 10 учени като създатели, в този момент BioSense има над 140, което включва и членове от други страни като Франция, Бразилия и други
Институтът не прави комерсиална активност в директния смисъл на думата - произвеждане и продажба на артикул. Но отдава патентите си на заинтригувани от това компании. Такъв да вземем за пример е казусът с технологията, която стои зад Plant-o-meter - оптично устройство с две сензорни камери, което събира информация за напрежението при растенията, положението на почвата и други и качва данните онлайн в облака. Патентът за нея е бил продаден на компания от Съединени американски щати, която към този момент се занимава със сериализацията и разпространяването й. С робот от почва до облак Друга от нововъведенията на BioSense е в роботиката и нейното приложение в земеделието. За задачата от института са създали собствен многопроходим робот, който като идея не е доста надалеч от роботчето на Марс. Върху платформата му могат да се сменят разнообразни модули, като първият от тях е Lala. " Така се назовава в района мъж, който работи на полето. Затова той е и първият ни работен първообраз, а за 2023 година към този момент сме подготвили и " жена му " Sosa ", разяснява Горан Китич, основният инженер на плана.
Реклама
Това, което Lala разрешава, е разбора на почвата в действително време на дълбочина до 30 см. Предварително на робота може да бъдат заложени маршрут и характерни местоположения, от където да вземе пробите, след което той се придвижва на тези места, взима почвена проба и я проучва на място. Резултатите от разбора непосредствено се качват в облака, тъй че крайният консуматор може да види какво се случва от мобилното си устройство.
Шасито, върху което се инсталират другите роботи и приложения, е в основата на нововъведението с роботика в земеделието на BioSense Фотограф: Антон Чепилски
" По този метод отстраняваме един доста дълъг и комплициран развой, който съществува сега. Ако в този момент желаете да извършите разбор на своите почви, е нужно да отидете на място, да вземете сами тестът, след което да я изпратите до лаборатория и да се надявате, че ще ви върнат резултата в границите на седмица. А с Lala можете да го вършиме колкото пъти желаете и да получавате резултата в границите на няколко часа за целия ви парцел като употребявате единствено телефона си ", разяснява Китич. За фермери и застрахователи
Интересен план в областта на земеделието, който към този момент е в употреба, е картиране на земеделската територия на Сърбия. Това включва данни от видео наблюдаване и снимков материал от спътници и мобилни телефони, както и от ситуирана в полето инсталация, която проучва влажността на почвата и нейното положение.
" Чрез системата можем да предложим на фермерите къде каква просвета е най-добре да бъде засята и коя би дала най-хубава годишна продукция, би била най-устойчива на климатичните условия и други Нужно е към този момент да се мисли по този метод, защото тази година имахме доста неприятна годишна продукция поради сушата. Ако продължаваме по същия метод и сеем същите култури от едно време, доста скоро ще имаме проблем с храната ", разяснява Църноевич.
Човечеството ще би трябвало да изчака за качествено синтезирана пържола съгласно Църноевич Фотограф: Антон Чепилски
" Първият държавен стартъп ". Така на смешка дефинират медиите в Сърбия BioSense - научно-развойният институт за IT в биосистемите и цифровизация на селското стопанство в Нови Сад, съгласно неговия шеф Владимир Църноевич. Създаден през 2015 година като център за високи достижения по плана Antares, той е финансиран с по 14 млн. евро от европейската стратегия Horizon 2020 и сръбското държавно управление за период от 10 години. Инвестицията очевидно си коства, защото разработките на института към този момент се употребяват от редица компании. Досега той е извършил повече от 40 плана за близо 40 млн. евро.
" За нас планът Antares беше сериозният миг за развиването ни, защото концепцията беше да се активизират структурните фондове на Европейски Съюз, тъй че да добавят националните научни фондове. Но тъй като Сърбия не е членка на Европейски Съюз ни споделиха, че това " не е за нас ". След дълга полемика обаче се съгласиха да ни разрешат да аплайваме, в случай, че в случай че бъдем утвърдени, вложената сума ще бъде равностойно финансирана от сръбската страна. Нашето държавно управление се съгласи, като не мислеше, че ще спечелим. После беше доста ненадейно и трябваше да извърши своето заричане ", разяснява Църноевич.
С европейски средства се финансира и най-новият им план - построяването на постройка за научно-развойна активност, както и развъдник за стартъпи на стойност от 20 млн. евро, които са предоставени като заем от Европейската капиталова банка. Строителството се чака да бъде приключено до два-три месеца. Интересното в заданието на новата постройка е, че в центъра си тя е плаваща върху солидна гумена основа, тъй че да се отстраняват всички типове трептения. Причината за това е, че огромна част от новите планове на BioSense ще са в областта на нанотехнологията, а съгласно Църноевич вибрацията е пагубна за тях. Земеделие от ново потомство
Реклама
Макар BioSense да е основан публично като институт през 2015 година, самата организация и сериозна маса от учени съществуват под една или друга форма импровизирано още от 2008 година, споделя нейният шеф. А основната цел е решение на извънредно значим проблем - този с производството на храна и по какъв начин то да бъде вкарано в XXI век.
" Трябва да намерим нови решения за производството на храна. Съвременната идея за селското стопанство е посредством цифровизация. Машините създават данни за всичко и всичко отива в облака - положението на почвата, растенията, всичко ", разяснява Църноевич.
Новата постройка на сръбския институт се чака да отвори до месеци Фотограф: Антон Чепилски
BioSense е първият нов институт в Сърбия от близо 40 години насам. " Това дава вяра и демонстрира на младежите, които желаят да се занимават с просвета, че място за тях в страната има и че за тях се мисли ", споделя той. Започвайки с едвам 10 учени като създатели, в този момент BioSense има над 140, което включва и членове от други страни като Франция, Бразилия и други
Институтът не прави комерсиална активност в директния смисъл на думата - произвеждане и продажба на артикул. Но отдава патентите си на заинтригувани от това компании. Такъв да вземем за пример е казусът с технологията, която стои зад Plant-o-meter - оптично устройство с две сензорни камери, което събира информация за напрежението при растенията, положението на почвата и други и качва данните онлайн в облака. Патентът за нея е бил продаден на компания от Съединени американски щати, която към този момент се занимава със сериализацията и разпространяването й. С робот от почва до облак Друга от нововъведенията на BioSense е в роботиката и нейното приложение в земеделието. За задачата от института са създали собствен многопроходим робот, който като идея не е доста надалеч от роботчето на Марс. Върху платформата му могат да се сменят разнообразни модули, като първият от тях е Lala. " Така се назовава в района мъж, който работи на полето. Затова той е и първият ни работен първообраз, а за 2023 година към този момент сме подготвили и " жена му " Sosa ", разяснява Горан Китич, основният инженер на плана.
Реклама
Това, което Lala разрешава, е разбора на почвата в действително време на дълбочина до 30 см. Предварително на робота може да бъдат заложени маршрут и характерни местоположения, от където да вземе пробите, след което той се придвижва на тези места, взима почвена проба и я проучва на място. Резултатите от разбора непосредствено се качват в облака, тъй че крайният консуматор може да види какво се случва от мобилното си устройство.
Шасито, върху което се инсталират другите роботи и приложения, е в основата на нововъведението с роботика в земеделието на BioSense Фотограф: Антон Чепилски
" По този метод отстраняваме един доста дълъг и комплициран развой, който съществува сега. Ако в този момент желаете да извършите разбор на своите почви, е нужно да отидете на място, да вземете сами тестът, след което да я изпратите до лаборатория и да се надявате, че ще ви върнат резултата в границите на седмица. А с Lala можете да го вършиме колкото пъти желаете и да получавате резултата в границите на няколко часа за целия ви парцел като употребявате единствено телефона си ", разяснява Китич. За фермери и застрахователи
Интересен план в областта на земеделието, който към този момент е в употреба, е картиране на земеделската територия на Сърбия. Това включва данни от видео наблюдаване и снимков материал от спътници и мобилни телефони, както и от ситуирана в полето инсталация, която проучва влажността на почвата и нейното положение.
" Чрез системата можем да предложим на фермерите къде каква просвета е най-добре да бъде засята и коя би дала най-хубава годишна продукция, би била най-устойчива на климатичните условия и други Нужно е към този момент да се мисли по този метод, защото тази година имахме доста неприятна годишна продукция поради сушата. Ако продължаваме по същия метод и сеем същите култури от едно време, доста скоро ще имаме проблем с храната ", разяснява Църноевич.
Човечеството ще би трябвало да изчака за качествено синтезирана пържола съгласно Църноевич Фотограф: Антон Чепилски
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ