Учени използват утайка от кафе, за да направят бетона с 30% по-здрав
Инженерите от RMIT в Австралия са измислили нова техника, която прави бетона с 30% по-здрав просто посредством прибавяне на биовъглен, изработен от наслойка от кафе.
Процесът намира потребно приложение и за 10-те милиарда кг обработено кафе, което се генерира годишно и се сортира като боклук.
Това се споделя в прессъобщение на институцията, оповестено в сряда.
„ Изхвърлянето на органични боклуци съставлява предизвикателство за околната среда, защото отделя огромни количества парникови газове, в това число метан и въглероден диоксид, които способстват за изменението на климата “, сподели в изказването водещият създател доктор Раджеев Ройчанд от Инженерното учебно заведение.
Новата технология употребява утайката от кафе, трансформирана в биовъглен, посредством резистентен нискоенергиен развой без О2 при 350 градуса по Целзий.
Втори късмет
„ Вдъхновението за нашата работа беше да намерим новаторски метод за потребление на огромните количества боклуци от кафе в строителни планове, вместо да отиваме на сметища – с цел да дадем на кафето втори късмет “, сподели Ройчанд, докторант и теоретичен помощник в RMIT.
„ Няколко съвета, които се борят с изхвърлянето на органични боклуци, демонстрираха интерес към нашата работа. Те към този момент ни ангажираха за своите идни инфраструктурни планове, включващи пиролизирани форми на разнообразни органични боклуци “.
Пиролизата е основна технология за потребление при превръщането на биомасата в промеждутъчен течен артикул, който може да бъде пречистен в нефтохимически заместители. Сега може да се употребява за преобразяване на нездравословните боклуци от кафе в потребен запас за строителната промишленост.
„ Вдъхновението за моите проучвания, от позиция на локалното население, включва грижа за страната, обезпечаване на резистентен витален цикъл за всички материали и отбягване на нещата, които отиват в бунището, с цел да се сведе до най-малко въздействието върху околната среда “, сподели водещият създател, доктор Шанън Килмартин-Линч, теоретичен помощник на заместник-канцлера в RMIT.
„ Бетонната промишленост има капацитета да способства доста за увеличение на преработването на органични боклуци като употребявано кафе “.
„ Нашето проучване е в ранен стадий, само че тези вълнуващи открития оферират новаторски метод за доста понижаване на количеството органични боклуци, които отиват в бунищата “.
Използване на биовъглен от кафе вместо пясък
Биовъгленът от кафе към този момент може да се употребява вместо пясък при производството на бетон, който се намира в дребни количества в международен мащаб, а това основава сериозна липса на запаси. Пясъкът е най-добиваният корав материал в света и вторият най-използван международен запас след водата.
„ Продължаващият рандеман на натурален пясък по света – нормално взет от речни корита и крайбрежия – с цел да отговори на бързо възходящите условия на строителната промишленост, има огромно влияние върху околната среда “, сподели съответният създател и началник на изследователския екип професор Джие Ли.
„ Има сериозни и дълготрайни провокации при поддържането на стабилно доставяне с пясък заради ограничавания темперамент на ресурсите и въздействието върху околната среда от добива на пясък “, добави той.
„ С метода на кръговата стопанска система бихме могли да предпазим органичните боклуци от бунищата и също по този начин да запазим по-добре нашите естествени запаси като пясъка “.
Биовъгленът от кафе обезпечава различен източник на първични материали спрямо пясъка, намалявайки въздействието върху околната среда на строителната промишленост. Това обаче не е единственият биовъглен, получен от боклуци, създаден в RMIT. Институцията е проучила всевъзможни разновидности за органични боклуци.
„ Нашият проучвателен екип натрупа богат опит в създаването на мощно усъвършенствани биовъглища от разнообразни органични боклуци, в това число биовъглен от дърво, биовъглен от хранителни боклуци, биовъглен от селскостопански боклуци и биовъглен от твърди битови боклуци за съответни приложения “, сподели откривателят доктор Мохамад Сабериан.
Изследването е оповестено в Journal of Cleaner Production.
