Този микрочип с крила е най-малката летяща структура, построявана някога от хора
Инженерите и учените непрекъснато черпят ентусиазъм от хората при създаването на нови технологии и това важи в цялостна мощ за най-малката летяща конструкция, построявана в миналото.
Тя е въодушевена от метода, по който дървета като явора разпръскват своите семена само и единствено благодарение на лекия полъх напразно. Резултатът е налице – експертите основават голям брой дребни летящи микрочипове, най-малкото от които е колкото зрънце пясък.
Тези машинки улавят вятъра и се въртят като хеликоптер към земята. Т.нар. „ микролетци “ са създадени от Северозападния университет в Илинойс и могат да бъдат снабдени с ултра миниатюризирана технология, в това число датчици, енергийни източници, антени за безжична връзка и даже с памет за предпазване на данни.
„ Нашата цел бе да прибавим опция за полет посредством крила към дребни електронни системи с концепцията това да ни разреши да използваме високо функционални миниатюризирани електронни устройства за измерването на равнищата на замърсяване, наблюдението на популацията или следенето на заболявания “, споделя ръководителят на новата разработка Джон А. Роджърс от Северозападния университет.
Екипът от инженери е желал да сътвори устройства, които да остават във въздуха оптимално дълго време, с цел да могат да съберат колкото се може повече съответстващи данни.
Когато микролетецът пада през въздушното пространство, крилата му си взаимодействат с въздуха, с цел да основат постепенно и устойчиво ротационно придвижване.
Източник: Northwestern University
„ Смятаме, че победихме природата. Поне в този смисъл, че успяхме да създадем структури, падащи с доста по-стабилни траектории и с доста по-бавна терминална скорост, в сравнение с семената, които нормално виждате от растенията или дърветата “, споделя Роджърс.
Освен това размерът на тези летящи структури, наподобяващи хеликоптер, е доста по-малък, в сравнение с този на еквивалентите им в природата.
Роджърс счита, че тези устройства могат да бъдат спуснати от въздуха над места, в които е належащо да се наблюдават напъните за възобновяване на околната среда след петролен разлив или да се проследят равнищата на замърсяване на въздуха на разнообразни височини.
Роджърс осъзнава, че сходен метод може да замърси в допълнение околната среда. Ето за какво той и сътрудниците му обмислят разнообразни евентуални решения на този проблем. Така да вземем за пример микролетците биха могли да бъдат построени от материали, които се разграждат по натурален метод в средата чрез химична реакция и/или физически се разпадат до доброкачествени крайни артикули.
Микролетец, екипиран с антена и датчици за засичане на ултравиолетови лъчи, погледнат от горната страна. Източник: Northwestern University
За благополучие, лабораторията на Роджърс към този момент е съумяла да създаде електроники, които, един път щом не са нужни повече, могат да се разграждат във вода. Той и екипът му ще употребява сходни материали, с цел да сътвори летци, които да се разграждат и изчезват в наземната вода с течение на времето.
Изследването е оповестено в Nature.
Източник: Science Alert
