Страхът да не изпуснем нещо – заболяването при зависимост от соц.мрежи и медии
Информацията е наричана стока, полезност, по какъв начин ли не още, а се оказва, че към този момент е станала и болест, дефинирана като Синдрома ФОМО – по британското редуциране на боязън за изпускане (на нещо). Това е с други думи името на осведомителната взаимозависимост, на непрекъснатото висене в обществените мрежи и уеб страниците на разнообразни медии. Което е едно и също, тъй като в. Нашите лайфхаковете през днешния ден са отдадени на тази рискова болест.
Международните проучвания демонстрират, че едвам 21% от нас си признават своята привързаност, която се показва в липса на надзор на времето, което прекарваме в мрежата. Която неслучайно се назовава мрежа, тъй като пленява и може да убие – в случай че не тялото, то мозъка и душата сигурно.
Лайфхакът е по какъв начин дефинираме, че нямаме надзор върху себе си и времето, което прекарваме в социалките. Просто е: в случай че отделяте повече от половин час на влизане, да не приказваме, в случай че непрестанно сте онлайн.
Още по-лесно се схваща по фразата или мисълта, която не смеем да изречем на глас: „ Какво бих правил, в случай че нямаше Фейсбук/Инстаграм/Тик-ток/Туитър”.
...
Международните проучвания демонстрират, че едвам 21% от нас си признават своята привързаност, която се показва в липса на надзор на времето, което прекарваме в мрежата. Която неслучайно се назовава мрежа, тъй като пленява и може да убие – в случай че не тялото, то мозъка и душата сигурно.
Лайфхакът е по какъв начин дефинираме, че нямаме надзор върху себе си и времето, което прекарваме в социалките. Просто е: в случай че отделяте повече от половин час на влизане, да не приказваме, в случай че непрестанно сте онлайн.
Още по-лесно се схваща по фразата или мисълта, която не смеем да изречем на глас: „ Какво бих правил, в случай че нямаше Фейсбук/Инстаграм/Тик-ток/Туитър”.
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ